Евростат: Две трети от младите българи между 15-29 г. живеят в пренаселени жилища
Около 62 % от младите българи във възрастовата категория 15-29 години, или близо две трети от младото потомство у нас в тези възрастови граници, живее в пренаселени жилищни условия, демонстрират данни от разбор на Евростат за жилищните условия в страните от Европейски Съюз през 2017 година
Средният индикатор за съществуването на тежки жилищни условия за младите европейци в Европейски Съюз е бил 27 на 100. Пред нас по този индикатор се подрежда само Румъния, където 65 на 100 от младежите там на възраст 15-29 година живеят в условия на претъпканост.
Пренаселеността на жилищата у нас като цяло е била по-висока в градовете - 48 на 100, в съпоставяне със селските региони, където пренаселеността е била 33 на 100.
Освен това по данни на Национален статистически институт, у нас към 1 милион семейства живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство, т.е. в едно жилище съжителстват няколко генерации, като в огромните градски центрове почти 6-8 индивида живеят в двустаен апартамент от 60 квадратни метра.
Най-засегнати от равнищата на претъпканост са били семействата, които живеят в риск от беднотия - 50 на 100 от българите с ниски приходи са страдали и от липса на естествени жилищни условия. Децата и младежите в сходни семейства са били още по-потърпевши откъм естествени жилищни условия - 80 на 100 от подрастващите в условия на риск от беднотия са страдали и от липса на естествени жилищни условия.
На този декор съществува и друга диспропорционалност - у нас има към 3,9 милиона жилищни единици /по данни на НСИ/, само че семействата у нас, които са към 3 милиона - населяват 2,7 милиона жилища, т.е. съществува голям жилищен остатък от близо 1,2 милиона жилища.
В градските региони у нас има незаети към 650 хиляди жилища - 25 % от жилищния фонд в градовете, а в селските региони - към 580 хиляди или 43 на 100 от жилищата в селата. Тази статистика включва както вилни парцели, които не се употребяват целогодишно, по този начин и необитаеми с години парцели, които обаче имат притежатели.
Само в столицата и региона незаетите жилища са към 200 хиляди, в Бургас - към 120 хиляди, във Варна - 80 хиляди и така нататък
Около 27 % от младите европейци на възраст 15-29 години или 1 от всеки 4 поданици на Европейски Съюз в тази възрастова категория, са били принудени да живеят в пренаселени жилища, демонстрират данните на Евростат.
Като цяло в пренаселени жилища живеят общо към 17 на 100 от семействата в ЕС-28, регистрира европейската статистика.
Най-нисък е бил делът на младите европейци на възраст 15-29 години, които живеят в пренаселени жилища в Малта - едвам 4 на 100, в Кипър и Ирландия - по 6 на 100, в Белгия - 8 на 100, в Холандия и Испания - по 10 на 100 и други
На другия полюс по този индикатор са били Румъния - 65 %, България - 62 %, Унгария - 57 %, Хърватия - 55 %, Полша и Латвия - по 50 % и други
Тоест, близо една четвърт от държавите-членки, са имали % на пренаселване за младежите през 2017 година, който е бил по-висок от междинния за Европейски Съюз /27 на сто/.
Сред тях: Словакия, Латвия, Полша, Хърватия, Унгария, България и Румъния са имали данни за повече от половината от младото население, което е живяло в пренаселени семейства.
Според индикаторите на Евростат, човек се смята за пребиваващ в пренаселено домакинство, в случай че семейството не разполага с най-малък брой стаи, които да съберат под един покрив следните разновидности: по една стая за домакинство, по една стая за лице над 18 години, по една стая за две деца под 12 години, както и по една стая за две лица от един и същи пол сред 12-17 години, прецизира анализът на Евростат.
Средният индикатор за съществуването на тежки жилищни условия за младите европейци в Европейски Съюз е бил 27 на 100. Пред нас по този индикатор се подрежда само Румъния, където 65 на 100 от младежите там на възраст 15-29 година живеят в условия на претъпканост.
Пренаселеността на жилищата у нас като цяло е била по-висока в градовете - 48 на 100, в съпоставяне със селските региони, където пренаселеността е била 33 на 100.
Освен това по данни на Национален статистически институт, у нас към 1 милион семейства живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство, т.е. в едно жилище съжителстват няколко генерации, като в огромните градски центрове почти 6-8 индивида живеят в двустаен апартамент от 60 квадратни метра.
Най-засегнати от равнищата на претъпканост са били семействата, които живеят в риск от беднотия - 50 на 100 от българите с ниски приходи са страдали и от липса на естествени жилищни условия. Децата и младежите в сходни семейства са били още по-потърпевши откъм естествени жилищни условия - 80 на 100 от подрастващите в условия на риск от беднотия са страдали и от липса на естествени жилищни условия.
На този декор съществува и друга диспропорционалност - у нас има към 3,9 милиона жилищни единици /по данни на НСИ/, само че семействата у нас, които са към 3 милиона - населяват 2,7 милиона жилища, т.е. съществува голям жилищен остатък от близо 1,2 милиона жилища.
В градските региони у нас има незаети към 650 хиляди жилища - 25 % от жилищния фонд в градовете, а в селските региони - към 580 хиляди или 43 на 100 от жилищата в селата. Тази статистика включва както вилни парцели, които не се употребяват целогодишно, по този начин и необитаеми с години парцели, които обаче имат притежатели.
Само в столицата и региона незаетите жилища са към 200 хиляди, в Бургас - към 120 хиляди, във Варна - 80 хиляди и така нататък
Около 27 % от младите европейци на възраст 15-29 години или 1 от всеки 4 поданици на Европейски Съюз в тази възрастова категория, са били принудени да живеят в пренаселени жилища, демонстрират данните на Евростат.
Като цяло в пренаселени жилища живеят общо към 17 на 100 от семействата в ЕС-28, регистрира европейската статистика.
Най-нисък е бил делът на младите европейци на възраст 15-29 години, които живеят в пренаселени жилища в Малта - едвам 4 на 100, в Кипър и Ирландия - по 6 на 100, в Белгия - 8 на 100, в Холандия и Испания - по 10 на 100 и други
На другия полюс по този индикатор са били Румъния - 65 %, България - 62 %, Унгария - 57 %, Хърватия - 55 %, Полша и Латвия - по 50 % и други
Тоест, близо една четвърт от държавите-членки, са имали % на пренаселване за младежите през 2017 година, който е бил по-висок от междинния за Европейски Съюз /27 на сто/.
Сред тях: Словакия, Латвия, Полша, Хърватия, Унгария, България и Румъния са имали данни за повече от половината от младото население, което е живяло в пренаселени семейства.
Според индикаторите на Евростат, човек се смята за пребиваващ в пренаселено домакинство, в случай че семейството не разполага с най-малък брой стаи, които да съберат под един покрив следните разновидности: по една стая за домакинство, по една стая за лице над 18 години, по една стая за две деца под 12 години, както и по една стая за две лица от един и същи пол сред 12-17 години, прецизира анализът на Евростат.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ