На първо време товарните електрички поскъпват с 20 на сто!
Около 430-440 лева за мегават/час (МВтч) се движи междинната цена на електрическата сила на свободния пазар през последния месец. При това повишаването на тока продължава, като на платформата „ Ден напред “ на Българската самостоятелна енергийна борса (БНЕБ) за 21 декември междинната цена на базовата сила надвиши 669 лева./МВтчас. Така междинната цена на базовата сила през декември 2021 година е към 4 пъти по-висока по отношение на първата седмица на януари, когато тя „ играеше “ сред 92 и 123 лева./МВтчас.
При състояние, че тяговата сила образува към 1/3 от навлата (цената на транспорта на товари - бел. авт.), то сметките на жп фирмите демонстрират, че би трябвало да вдигнат цените си от Нова година с към 21-22 на 100. Само поради по-скъпия ток, тъй като " калкулацията " на непрестанно увеличаващите се разноски по другите пера са оставени за по-нататък. Тук би трябвало да уточним, че в тази ситуация приказваме единствено за траспорт на артикули за импорт, експорт и вътрешни доставки. Що се отнася до директните транспорти, за тях навлата ще се покачат единствено със 7% - поради по-големите отстъпки, които дава Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ (НКЖИ) за по-дълги дестинации.
По информация на „ БАНКЕРЪ “, някои от жп превозвачите и спедиторите към този момент предизвестяват своите клиенти за идното нарастване на навлата с над 20 на 100. Реакцията е изцяло естествена - клиентите са подскочили до небесата, звънейки по телефони и пишейки гневни имейли, че това ще ги направи неконкурентноспособни и - в последна сметка - ще ги изхвърли от пазара.
От своя страна жп превозвачите и спедиторите събират тези гневни имейли, тъй като концепцията е те и " съответните " подробни планове за увеличените разноски, да бъдат показани пред Министерския съвет с предложение за финансово подкрепяне на жп превозвачите.
Вариантите са няколко.
Единият от тях е жп фирмите да получат право да купуват електрическа енергия непосредствено от АЕЦ „ Козлодуй “ - като най-евтина. На пръв взор това е разумно, тъй като годишното ползване на електрическа енергия на всичките 15 жп превозвача у нас, в това число и на държавната „ БДЖ – Товарни транспорти “, е към 286 000 МВтч годишно. Това количество е под 1.8% от годишното произвеждане на „ АЕЦ, което през 2020 година е 16.626 млн. мегаватчаса. Правителството обаче надали ще се съгласи на такова предложение, защото
тази екстра ще срине свободния пазар
и ще ни докара наказания от Брюксел за нерегламентирана държавна помощ.
Второто предложение е жп превозвачите да бъдат субсидирани чрез покриване на част от разноските им за промишлена сила. Това е изцяло разумно и в унисон с към този момент прилаганата през октомври и ноември мярка за подкрепяне на промишлеността със 110 лева./МВтч. Поне към този момент концепцията е страната да поеме разликата над избрана борсова цена на силата, примерно - над 200 лева за мегаватчас.
Третият вид е кабинетът да субсидира непосредствено клиентите на жп превоза като най-екологичен - чрез заплащане на база спестени количества въглеродни излъчвания. Това предложение, както и второто, изцяло подхождат на европейската „ Зелена договорка “, защото ще подтикват бизнеса да избра железопътния превоз. При борсова цена на излъчванията от 80 евро за звук, тази мярка би била отличен тласък за клиентите на влаковете.
На държавното управление ще бъде препоръчан и четвърти вид за помощ на жп фирмите – посредством
понижаване на инфраструктурните такси,
които заплащат на НКЖИ.
Кабинетът би трябвало да утвърди това предложение, още повече, че страни като Германия, Австрия и Гърция още преди към година и половина понижиха инфраструктурните такси с 90 на 100. А Швеция напряко изиска и получи от Европейската комисия позволение да подкрепи непосредствено жп превозвачите си с над 100 млн. евро.
Сега нашите бързат да заловен последния трен за държавно подкрепяне. Разчетите са безапелационни - поради повишаването на тока, до месец-два жп компаниите ще банкрутират и товарите стартират да се " разнасят " единствено с камиони.
Данните на автомобилните превозвачи за 2021 година демонстрират, че те също усилват своите навла, само че единствено с към 10 на 100. Мотивите за това са два – нарасналите цени на дизеловото гориво и увеличените амортизационни отчисления - поради повишаването на новите влекачи " Евро 6 " с към 14 000 евро, а на полуремаркета - с към 4000 евро. Малките автофирми, които работят с по-стари камиони, са вдигнали навлата единствено с 4-5% - поради повишаването на горивата.
Така че скокът на жп навлата с 21-22% след Нова година ще отблъсне товарите от екологичния жп превоз и ще ги пренасочи към автомобилния. Така сигурно ще спрат блок-влаковете, които непрекъснато доставят артикули по направленията Солун – София и Истанбул – Стара Загора/София, както и всички жп композиции, които возят товари по вътрешни релации.
Скъпият индустриален ток неизбежно ще наложи повишаване и на билетите на „ БДЖ – Пътнически транспорти “ (БДЖ-ПП). Засега от компанията избират да мълчат по въпроса. Разчетите на БДЖ-ПП красноречиво сочат, че разноските за електрическа енергия са скочили с над 50% - от 41 млн. лева пред 2020 година на 63-64 млн. лева през тази година. Дори и най-„ оптимистичните “ прогнози за 2022 година сочат, че
разноските за ток ще надвишават 70 млн. лв..
Този нараснали разноски могат да бъдат отчасти обезщетени със доста повишение на цените на билетите, което пък ще отблъсне и последните пасажери от влаковете. И без това поради пандемията пасажерите внезапно понижиха и приходите от билети паднаха с 18 млн. лв.. Така, единствено поради повишаването на тока и намаляването на пасажерите, дефицитът в бюджета на БДЖ-ПП през 2021 година ще надвиши 40 млн. лева и няма да бъде затрупан от държавната дотация...
С други думи - повишаване на билетите ще има, въпреки че от БДЖ-ПП не престават да отхвърлят коментар по тематиката преди празниците. А новият началник на сдружението Константин Азов просто се оправда, че към момента не е вписан в Търговския указател и затвори телефона.
„ БАНКЕРЪ “ научи, че предлагането за повдигане на цените на жп билетите е било " връчено " за утвърждение още на служебния транспортен министър Христо Алексиев, само че той - поради многото си задължения - по този начин и не съумял да стигне до него.
Оттук нататък залаганията вървят единствено в една посока: новият транспортен министър Николай Събев обществено се закани да изкара БДЖ на облага,, а това няма по какъв начин да стане без повишаване на билетите за компенсиране на скъпия ток. Така че интригата към този момент не е с какъв брой, а по кое време?
Белчо Цанев
При състояние, че тяговата сила образува към 1/3 от навлата (цената на транспорта на товари - бел. авт.), то сметките на жп фирмите демонстрират, че би трябвало да вдигнат цените си от Нова година с към 21-22 на 100. Само поради по-скъпия ток, тъй като " калкулацията " на непрестанно увеличаващите се разноски по другите пера са оставени за по-нататък. Тук би трябвало да уточним, че в тази ситуация приказваме единствено за траспорт на артикули за импорт, експорт и вътрешни доставки. Що се отнася до директните транспорти, за тях навлата ще се покачат единствено със 7% - поради по-големите отстъпки, които дава Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ (НКЖИ) за по-дълги дестинации.
По информация на „ БАНКЕРЪ “, някои от жп превозвачите и спедиторите към този момент предизвестяват своите клиенти за идното нарастване на навлата с над 20 на 100. Реакцията е изцяло естествена - клиентите са подскочили до небесата, звънейки по телефони и пишейки гневни имейли, че това ще ги направи неконкурентноспособни и - в последна сметка - ще ги изхвърли от пазара.
От своя страна жп превозвачите и спедиторите събират тези гневни имейли, тъй като концепцията е те и " съответните " подробни планове за увеличените разноски, да бъдат показани пред Министерския съвет с предложение за финансово подкрепяне на жп превозвачите.
Вариантите са няколко.
Единият от тях е жп фирмите да получат право да купуват електрическа енергия непосредствено от АЕЦ „ Козлодуй “ - като най-евтина. На пръв взор това е разумно, тъй като годишното ползване на електрическа енергия на всичките 15 жп превозвача у нас, в това число и на държавната „ БДЖ – Товарни транспорти “, е към 286 000 МВтч годишно. Това количество е под 1.8% от годишното произвеждане на „ АЕЦ, което през 2020 година е 16.626 млн. мегаватчаса. Правителството обаче надали ще се съгласи на такова предложение, защото
тази екстра ще срине свободния пазар
и ще ни докара наказания от Брюксел за нерегламентирана държавна помощ.
Второто предложение е жп превозвачите да бъдат субсидирани чрез покриване на част от разноските им за промишлена сила. Това е изцяло разумно и в унисон с към този момент прилаганата през октомври и ноември мярка за подкрепяне на промишлеността със 110 лева./МВтч. Поне към този момент концепцията е страната да поеме разликата над избрана борсова цена на силата, примерно - над 200 лева за мегаватчас.
Третият вид е кабинетът да субсидира непосредствено клиентите на жп превоза като най-екологичен - чрез заплащане на база спестени количества въглеродни излъчвания. Това предложение, както и второто, изцяло подхождат на европейската „ Зелена договорка “, защото ще подтикват бизнеса да избра железопътния превоз. При борсова цена на излъчванията от 80 евро за звук, тази мярка би била отличен тласък за клиентите на влаковете.
На държавното управление ще бъде препоръчан и четвърти вид за помощ на жп фирмите – посредством
понижаване на инфраструктурните такси,
които заплащат на НКЖИ.
Кабинетът би трябвало да утвърди това предложение, още повече, че страни като Германия, Австрия и Гърция още преди към година и половина понижиха инфраструктурните такси с 90 на 100. А Швеция напряко изиска и получи от Европейската комисия позволение да подкрепи непосредствено жп превозвачите си с над 100 млн. евро.
Сега нашите бързат да заловен последния трен за държавно подкрепяне. Разчетите са безапелационни - поради повишаването на тока, до месец-два жп компаниите ще банкрутират и товарите стартират да се " разнасят " единствено с камиони.
Данните на автомобилните превозвачи за 2021 година демонстрират, че те също усилват своите навла, само че единствено с към 10 на 100. Мотивите за това са два – нарасналите цени на дизеловото гориво и увеличените амортизационни отчисления - поради повишаването на новите влекачи " Евро 6 " с към 14 000 евро, а на полуремаркета - с към 4000 евро. Малките автофирми, които работят с по-стари камиони, са вдигнали навлата единствено с 4-5% - поради повишаването на горивата.
Така че скокът на жп навлата с 21-22% след Нова година ще отблъсне товарите от екологичния жп превоз и ще ги пренасочи към автомобилния. Така сигурно ще спрат блок-влаковете, които непрекъснато доставят артикули по направленията Солун – София и Истанбул – Стара Загора/София, както и всички жп композиции, които возят товари по вътрешни релации.
Скъпият индустриален ток неизбежно ще наложи повишаване и на билетите на „ БДЖ – Пътнически транспорти “ (БДЖ-ПП). Засега от компанията избират да мълчат по въпроса. Разчетите на БДЖ-ПП красноречиво сочат, че разноските за електрическа енергия са скочили с над 50% - от 41 млн. лева пред 2020 година на 63-64 млн. лева през тази година. Дори и най-„ оптимистичните “ прогнози за 2022 година сочат, че
разноските за ток ще надвишават 70 млн. лв..
Този нараснали разноски могат да бъдат отчасти обезщетени със доста повишение на цените на билетите, което пък ще отблъсне и последните пасажери от влаковете. И без това поради пандемията пасажерите внезапно понижиха и приходите от билети паднаха с 18 млн. лв.. Така, единствено поради повишаването на тока и намаляването на пасажерите, дефицитът в бюджета на БДЖ-ПП през 2021 година ще надвиши 40 млн. лева и няма да бъде затрупан от държавната дотация...
С други думи - повишаване на билетите ще има, въпреки че от БДЖ-ПП не престават да отхвърлят коментар по тематиката преди празниците. А новият началник на сдружението Константин Азов просто се оправда, че към момента не е вписан в Търговския указател и затвори телефона.
„ БАНКЕРЪ “ научи, че предлагането за повдигане на цените на жп билетите е било " връчено " за утвърждение още на служебния транспортен министър Христо Алексиев, само че той - поради многото си задължения - по този начин и не съумял да стигне до него.
Оттук нататък залаганията вървят единствено в една посока: новият транспортен министър Николай Събев обществено се закани да изкара БДЖ на облага,, а това няма по какъв начин да стане без повишаване на билетите за компенсиране на скъпия ток. Така че интригата към този момент не е с какъв брой, а по кое време?
Белчо Цанев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ