Врагове ли са масоните и Католическата църква
Около 2 млн. католици членуват в масонски ложи. Все отново се твърди, че човек не може да е и католик, и масон. Редица изтъкнати масони са се борили против огромното въздействие на Римокатолическата черква върху политиката.
" Ложа и олтар " – по този начин е озаглавена книгата на австрийския свещеник, някогашен посланик и чиновник на Ватикана Михаел Хайнрих Венингер. 68-годишният създател пази тезата, че човек може да бъде по едно и също време и католик, и масон. По време на многочислените си пътувания по света той постоянно срещал масони, които се тревожели, че Католическата черква може да ги отлъчи. Причината: след папската була „ In eminenti " от 1738 година, папите са издали още 20 обвързващи тълкувания, които осъждат масоните като скрито приятелство, еретици и врагове на вярата. Но медалът има и противоположна страна: редица авторитетни масони настойчиво са се противопоставяли против въздействието на Католическата черква върху политиката, обществото и образованието.
Различните типове масонски ложи
Авторът на книгата прецизира, че има разнообразни типове масони. В своя труд той се концентрира най-много върху обичайните масонски ложи под егидата на Великата ложа на Англия. Католическата черква дълго време не съумява да прокарва разлика сред тези обичайни масонски ложи и редица други течения в масонството, които от време на време са еретически или антиклерикални, твърди Венингер. И изяснява, че в международен мащаб към два милиона католици членуват в обичайни масонски ложи.
През 70-те години, след диалози сред виенския архиепископ Франц Кьониг и масони от Австрия, Германия и Швейцария е направена обща декларация, в която се споделя, че масонството не е вяра и даже се родее с Католическата черква по веруюто си за приятелство и любов сред хората. По този метод църковните проклятия против масоните би трябвало да останат единствено в историята. Благодарение на напъните на кардинал Кьониг, през 1983 година неоправдателната оценка за масоните отпаднала и от църковното право.
Официално помиряване?
Независимо от това църковният орган, който в Римската курия дава отговор за битката против ересите, през същата година издава декларация, че оценката за масоните си остава „ непроменена ", т.е. – че те и отсега нататък могат да бъдат отлъчвани от църквата. По това време решението се взима под управлението на префекта кардинал Ратцингер – по-сетнешния папа Бенедикт ХVI. Тази декларация няма обвързваща мощ, само че има сериозна теологическа тежест. Вече като папа, самият Ратцингер/Бенедикт ХVI неведнъж се среща с Велики майстори на масонските ложи, което индиректно удостоверява,че декларацията от 1983 година е забравена.
Авторът на книгата счита, че от позиция на католическото църковно право казусът към този момент е решен: папа Франциск персонално бил приел връчената му книга „ Ложа и олтар ". Нужно било единствено публично помиряване сред Католическата черква и масоните, което можело да стане на публична среща сред папата и неговите префекти и Великите майстори на масонските ложи.
Масоните и католиците си остават врагове?
Проблемът въобще не е решен, възразява му в медиите някогашният масон и сегашен католически журналист Буркхард Горисен. Той споделя, че „ неприятните истини не трябва да се замитат под килима, в това число и фактът, че през последните епохи масонството е било публично оповестено за зложелател от Католическата черква ". Горисен счита, че двете и до ден-днешен си остават несъвместими. Пред вестник „ Тагеспост " той изяснява още:
„ Ако Венингер в действителност твърди, че ритуалите в по този начин наречените „ обичайни ложи " не са религиозни или полурелигиозни, дано да разясни в какви ритуали е взел участие или най-малко е проучил. Още самото приемане в ложата носи ясни белези на посвещаване. Майсторът поставя пергел върху гърдите на претендента и с три удари на чук по пергела оповестява: „ В боязливо примирение пред Великия Майстор. В името на Великата ложа на Старите и Новите масони. В битността ми на Майстор аз Ви утвърждавам и одобрявам. "
" Ложа и олтар " – по този начин е озаглавена книгата на австрийския свещеник, някогашен посланик и чиновник на Ватикана Михаел Хайнрих Венингер. 68-годишният създател пази тезата, че човек може да бъде по едно и също време и католик, и масон. По време на многочислените си пътувания по света той постоянно срещал масони, които се тревожели, че Католическата черква може да ги отлъчи. Причината: след папската була „ In eminenti " от 1738 година, папите са издали още 20 обвързващи тълкувания, които осъждат масоните като скрито приятелство, еретици и врагове на вярата. Но медалът има и противоположна страна: редица авторитетни масони настойчиво са се противопоставяли против въздействието на Католическата черква върху политиката, обществото и образованието.
Различните типове масонски ложи
Авторът на книгата прецизира, че има разнообразни типове масони. В своя труд той се концентрира най-много върху обичайните масонски ложи под егидата на Великата ложа на Англия. Католическата черква дълго време не съумява да прокарва разлика сред тези обичайни масонски ложи и редица други течения в масонството, които от време на време са еретически или антиклерикални, твърди Венингер. И изяснява, че в международен мащаб към два милиона католици членуват в обичайни масонски ложи.
През 70-те години, след диалози сред виенския архиепископ Франц Кьониг и масони от Австрия, Германия и Швейцария е направена обща декларация, в която се споделя, че масонството не е вяра и даже се родее с Католическата черква по веруюто си за приятелство и любов сред хората. По този метод църковните проклятия против масоните би трябвало да останат единствено в историята. Благодарение на напъните на кардинал Кьониг, през 1983 година неоправдателната оценка за масоните отпаднала и от църковното право.
Официално помиряване?
Независимо от това църковният орган, който в Римската курия дава отговор за битката против ересите, през същата година издава декларация, че оценката за масоните си остава „ непроменена ", т.е. – че те и отсега нататък могат да бъдат отлъчвани от църквата. По това време решението се взима под управлението на префекта кардинал Ратцингер – по-сетнешния папа Бенедикт ХVI. Тази декларация няма обвързваща мощ, само че има сериозна теологическа тежест. Вече като папа, самият Ратцингер/Бенедикт ХVI неведнъж се среща с Велики майстори на масонските ложи, което индиректно удостоверява,че декларацията от 1983 година е забравена.
Авторът на книгата счита, че от позиция на католическото църковно право казусът към този момент е решен: папа Франциск персонално бил приел връчената му книга „ Ложа и олтар ". Нужно било единствено публично помиряване сред Католическата черква и масоните, което можело да стане на публична среща сред папата и неговите префекти и Великите майстори на масонските ложи.
Масоните и католиците си остават врагове?
Проблемът въобще не е решен, възразява му в медиите някогашният масон и сегашен католически журналист Буркхард Горисен. Той споделя, че „ неприятните истини не трябва да се замитат под килима, в това число и фактът, че през последните епохи масонството е било публично оповестено за зложелател от Католическата черква ". Горисен счита, че двете и до ден-днешен си остават несъвместими. Пред вестник „ Тагеспост " той изяснява още:
„ Ако Венингер в действителност твърди, че ритуалите в по този начин наречените „ обичайни ложи " не са религиозни или полурелигиозни, дано да разясни в какви ритуали е взел участие или най-малко е проучил. Още самото приемане в ложата носи ясни белези на посвещаване. Майсторът поставя пергел върху гърдите на претендента и с три удари на чук по пергела оповестява: „ В боязливо примирение пред Великия Майстор. В името на Великата ложа на Старите и Новите масони. В битността ми на Майстор аз Ви утвърждавам и одобрявам. "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ