Близо милион българи имат здравословни проблеми, които оказват влияние в бита
Около 16 % от трудоспособното население у нас над 16-годишна възраст /малко над 6 млн. души/, или близо 960 хиляди българи, са имали здравословни проблеми, които са оказвали избран дискомфорт върху ежедневния им живот и бита им, демонстрират данни от проучване на Евростат. Анализът преглежда проблемите, които европейците над 16-годишна възраст са имали в нормалните си ежедневни действия заради разнообразни здравословни проблеми през 2016 година
Анализът не регистрира какъв брой от европейците са били регистрирани като хора с трайни увреждания и какъв брой от тях са изпитвали единствено краткотрайни компликации в бита си заради краткотрайни здравословни проблеми. Средният индикатор за Европейски Съюз за хората с трайни увреждания е бил 9 на 100, а за хората с умерени и краткотрайни усложнения - 17 на 100, регистрира европейската статистика, съобщи Българска телеграфна агенция.
Около 12,5 на 100 от сънародниците ни над 16 години, или близо 750 хиляди българи, са имали умерени усложнения и дискомфорт при персоналните грижи и битовите си действия. Други близо 5 % или към 300 хиляди българи, са имали тежки усложнения заради здравословни проблеми при ежедневните си битови действия, регистрира европейската статистика.
У нас към момента няма точни данни за броя на хората с увреждания, само че съгласно данни в електронния указател на Национален осигурителен институт, общият брой на отпуснатите инвалидни пенсии заради общо заболяване у нас през 2016 година е бил 456 652 броя, а до април 2018 година броят им е повишен до 457 702 или растеж от 1050 броя.
По други настоящи данни на Центъра за запазване на публичното здраве и разбори - у нас единствено през 2016 година е имало новорегистрирани над 56 хиляди българи с понижена работоспособност и с разнообразни степени на увреждане, което е 9 души на 1000 поданици трудоспособно население.
През последните няколко години цифрите на новорегистрираните хора с увреждания обичайно надвишават приблизително по 60 хиляди годишно, демонстрират данните на НЦОЗА. Пикът на регистрирани хора с друга степен на увреждане у нас е бил през 2004 година - над 133 хиляди или 20 души на 1000 българи, както и през 2005 година - над 115 хиляди - по 17 на 1000 българи.
Повече от една трета от популацията на възраст над 16 години в Латвия /37 процента/ оповестяват, че тяхното здраве лимитира способността им да правят нормалната си активност. По този симптом следват страни като Австрия /34 процента/, Португалия и Финландия - по 33 %, Естония и Хърватия - по 32 %, Словения - 31 % и други
В противоположния завършек на скалата, най-нисък дял на хората, които регистрират дългогодишни ограничавания и дикскомфорт в живота си заради здравословни проблеми, е регистриран в Швеция - 12,5 %, Малта -13 %, пред Кипър, България и Ирландия - 16 %.
В прилежащите на България страни, в които част от популацията изпитва проблеми в ежедневните си действия заради здравни проблеми, процентите са следните: Румъния - 26 на 100, Гърция - 25 на 100, Сърбия - 16 на 100 и Македония - 13 на 100.
Анализът на Евростат регистрира също, че делът на хората с битови проблеми поради здравословни проблеми е много по-висок измежду страните с ниски приходи - 30 % от популацията в тези страни регистрират дългогодишни компликации и ограничавания на основата на влошено здраве. Докато едвам 17 % от хората в страните с високи приходи оповестяват за дълготрайни усложнения в ежедневната си активност поради здравословни проблеми.
Обект на разбора са главно ежедневните битови действия, пред които хората с разнообразни здравословни увреждания са били изправени и са изпитвали компликации при решаването им - ежедневното хранене, извършване на покупки, домакинска работа, грижи за фамилията, решение на административни или битови задания, благоприятни условия за напредване и пътешестване и така нататък
През 2010 година Европейската комисия одобри тактика за хората с увреждания в дълготраен проект до 2020 година, като задачата е да се усъвършенства тяхното богатство, както и да им се даде опция за пълноценна реализация и практикуване на техните съществени човешки права, регистрира Евростат
Анализът не регистрира какъв брой от европейците са били регистрирани като хора с трайни увреждания и какъв брой от тях са изпитвали единствено краткотрайни компликации в бита си заради краткотрайни здравословни проблеми. Средният индикатор за Европейски Съюз за хората с трайни увреждания е бил 9 на 100, а за хората с умерени и краткотрайни усложнения - 17 на 100, регистрира европейската статистика, съобщи Българска телеграфна агенция.
Около 12,5 на 100 от сънародниците ни над 16 години, или близо 750 хиляди българи, са имали умерени усложнения и дискомфорт при персоналните грижи и битовите си действия. Други близо 5 % или към 300 хиляди българи, са имали тежки усложнения заради здравословни проблеми при ежедневните си битови действия, регистрира европейската статистика.
У нас към момента няма точни данни за броя на хората с увреждания, само че съгласно данни в електронния указател на Национален осигурителен институт, общият брой на отпуснатите инвалидни пенсии заради общо заболяване у нас през 2016 година е бил 456 652 броя, а до април 2018 година броят им е повишен до 457 702 или растеж от 1050 броя.
По други настоящи данни на Центъра за запазване на публичното здраве и разбори - у нас единствено през 2016 година е имало новорегистрирани над 56 хиляди българи с понижена работоспособност и с разнообразни степени на увреждане, което е 9 души на 1000 поданици трудоспособно население.
През последните няколко години цифрите на новорегистрираните хора с увреждания обичайно надвишават приблизително по 60 хиляди годишно, демонстрират данните на НЦОЗА. Пикът на регистрирани хора с друга степен на увреждане у нас е бил през 2004 година - над 133 хиляди или 20 души на 1000 българи, както и през 2005 година - над 115 хиляди - по 17 на 1000 българи.
Повече от една трета от популацията на възраст над 16 години в Латвия /37 процента/ оповестяват, че тяхното здраве лимитира способността им да правят нормалната си активност. По този симптом следват страни като Австрия /34 процента/, Португалия и Финландия - по 33 %, Естония и Хърватия - по 32 %, Словения - 31 % и други
В противоположния завършек на скалата, най-нисък дял на хората, които регистрират дългогодишни ограничавания и дикскомфорт в живота си заради здравословни проблеми, е регистриран в Швеция - 12,5 %, Малта -13 %, пред Кипър, България и Ирландия - 16 %.
В прилежащите на България страни, в които част от популацията изпитва проблеми в ежедневните си действия заради здравни проблеми, процентите са следните: Румъния - 26 на 100, Гърция - 25 на 100, Сърбия - 16 на 100 и Македония - 13 на 100.
Анализът на Евростат регистрира също, че делът на хората с битови проблеми поради здравословни проблеми е много по-висок измежду страните с ниски приходи - 30 % от популацията в тези страни регистрират дългогодишни компликации и ограничавания на основата на влошено здраве. Докато едвам 17 % от хората в страните с високи приходи оповестяват за дълготрайни усложнения в ежедневната си активност поради здравословни проблеми.
Обект на разбора са главно ежедневните битови действия, пред които хората с разнообразни здравословни увреждания са били изправени и са изпитвали компликации при решаването им - ежедневното хранене, извършване на покупки, домакинска работа, грижи за фамилията, решение на административни или битови задания, благоприятни условия за напредване и пътешестване и така нататък
През 2010 година Европейската комисия одобри тактика за хората с увреждания в дълготраен проект до 2020 година, като задачата е да се усъвършенства тяхното богатство, както и да им се даде опция за пълноценна реализация и практикуване на техните съществени човешки права, регистрира Евростат
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ