Икономистът Румен Гълъбинов каза колко са работещите бедни у нас и какъв процент са младите сред тях
Около 10% от популацията на страната сега попадат в категорията " работещи небогати ". Това сподели финансистът и икономист Румен Гълъбинов в предаването " Денят на фокус " на Радио " Фокус " .
За работещи небогати приказваме, когато минималните приходи са на екзистенц минимума на битие на хората, разясни той. " С приходите, които получават, те могат да си купят единствено най-необходимите неща, с които физически да оцеляват ".
Нивата на приходи, които дефинират работещите като небогати, се актуализират годишно с нарастването на минималната работна заплата, минималната пенсия и обществените заплащания. " Когато се усилват приходите, респективно се подвига и равнището, от което се пресмята и това на бедността. Ние имаме извънредно понижение на коефициента на Джини, който демонстрира обществените неравенства. Преди години сме стигали до 40, в този момент сме на 37,5. Да, постепенно е, не се усеща от всички, само че е реалност, че се движим в вярната посока и обществените неравенства понижават. Това, което би трябвало да продължи да прави страната, е да се грижи и като обществена стратегия, и като политика по приходите за българското население ", съобщи икономистът.
Румен Гълъбинов уточни, че преди 10 години процентът на работещи небогати е бил над 30, т.е. всеки трети българин е попадал в тази категория. През тази гоидна Националният статистически институт регистрира близо 20% приблизително покачване на всички приходи в България. " Ние преодоляхме една доста огромна шокова вълна на инфлация, която имаше след експлоадирането на войната в Украйна. През 2022 и 2023 година цените означиха фрапантен скок, само че в този момент имаме по-благоприятна наклонност за понижаване темпа на нарастване на цените и инфлацията, което ще способства увеличените приходи да понижат резултата на работещите небогати. От там се повишава и покупателната дарба ", изясни икономистът.
Ако преди 10 години общоприетата покупателна дарба е била малко над 40%, в този момент тя е 64% от междинната в Европейския съюз. " Очевидно е, че се движим напред, въпреки и по-бавно, въпреки и незабелязано за някои групи от нашето общество, само че нещата се усъвършенстват в тази посока ", счита Румен Гълъбинов.
По данни на Национален статистически институт за предходната година потреблението в България е повишено и на самостоятелно, и на обществено равнище. На това се залага и през тази година за растежа на българската стопанска система, добави икономистът.
Основните два фактора, които способстват за високия % работещи небогати у нас, са приходите и цените. " Доходите в България не престават да се усилват и тази наклонност би трябвало да се резервира, поради бъдещото ни участие в еврозоната. Ние имаме още какво да догонваме като приходи от страните в еврозоната и тяхното приблизително равнище ", означи Гълъбинов.
В отчетите на Международния валутен фонд и на Световната банка се отбелязва, че в България процентът на хората, които се обезпечават на минимална работна заплата относително огромен. " Дали в действителност обаче е по този начин? Ние имаме браншове в стопанската система, където чиновниците са назначени на трудов контракт и минимална работна заплата, само че другата половина от възнаграждението може би в действителност им се заплаща в брой, без да бъде заявена. Тогава страната губи данъчни доходи, а осигурителната ни система – осигурителни доходи за здраве и за пенсия. В някои случаи се заявяват контракти на половин работен ден, а се оказва, че хората работят на цялостен работен ден ", изясни специалистът.
По данни на Института за пазарна стопанска система 57% измежду работещите небогати са младежи. " В тази група влизат и хора, които нито учат, нито работят, а са над 18 години. Тук въпросът е да се замислим какво вършим за тази група младежи, по какъв начин можем да ги ангажираме повече и дали техните приходи не са напълно подвластни от нерегламентирани действия, които не се обгръщат от формалната статистика, тъй като в това време има много младежи, които целодневно са по заведенията “, уточни Румен Гълъбинов.
За работещи небогати приказваме, когато минималните приходи са на екзистенц минимума на битие на хората, разясни той. " С приходите, които получават, те могат да си купят единствено най-необходимите неща, с които физически да оцеляват ".
Нивата на приходи, които дефинират работещите като небогати, се актуализират годишно с нарастването на минималната работна заплата, минималната пенсия и обществените заплащания. " Когато се усилват приходите, респективно се подвига и равнището, от което се пресмята и това на бедността. Ние имаме извънредно понижение на коефициента на Джини, който демонстрира обществените неравенства. Преди години сме стигали до 40, в този момент сме на 37,5. Да, постепенно е, не се усеща от всички, само че е реалност, че се движим в вярната посока и обществените неравенства понижават. Това, което би трябвало да продължи да прави страната, е да се грижи и като обществена стратегия, и като политика по приходите за българското население ", съобщи икономистът.
Румен Гълъбинов уточни, че преди 10 години процентът на работещи небогати е бил над 30, т.е. всеки трети българин е попадал в тази категория. През тази гоидна Националният статистически институт регистрира близо 20% приблизително покачване на всички приходи в България. " Ние преодоляхме една доста огромна шокова вълна на инфлация, която имаше след експлоадирането на войната в Украйна. През 2022 и 2023 година цените означиха фрапантен скок, само че в този момент имаме по-благоприятна наклонност за понижаване темпа на нарастване на цените и инфлацията, което ще способства увеличените приходи да понижат резултата на работещите небогати. От там се повишава и покупателната дарба ", изясни икономистът.
Ако преди 10 години общоприетата покупателна дарба е била малко над 40%, в този момент тя е 64% от междинната в Европейския съюз. " Очевидно е, че се движим напред, въпреки и по-бавно, въпреки и незабелязано за някои групи от нашето общество, само че нещата се усъвършенстват в тази посока ", счита Румен Гълъбинов.
По данни на Национален статистически институт за предходната година потреблението в България е повишено и на самостоятелно, и на обществено равнище. На това се залага и през тази година за растежа на българската стопанска система, добави икономистът.
Основните два фактора, които способстват за високия % работещи небогати у нас, са приходите и цените. " Доходите в България не престават да се усилват и тази наклонност би трябвало да се резервира, поради бъдещото ни участие в еврозоната. Ние имаме още какво да догонваме като приходи от страните в еврозоната и тяхното приблизително равнище ", означи Гълъбинов.
В отчетите на Международния валутен фонд и на Световната банка се отбелязва, че в България процентът на хората, които се обезпечават на минимална работна заплата относително огромен. " Дали в действителност обаче е по този начин? Ние имаме браншове в стопанската система, където чиновниците са назначени на трудов контракт и минимална работна заплата, само че другата половина от възнаграждението може би в действителност им се заплаща в брой, без да бъде заявена. Тогава страната губи данъчни доходи, а осигурителната ни система – осигурителни доходи за здраве и за пенсия. В някои случаи се заявяват контракти на половин работен ден, а се оказва, че хората работят на цялостен работен ден ", изясни специалистът.
По данни на Института за пазарна стопанска система 57% измежду работещите небогати са младежи. " В тази група влизат и хора, които нито учат, нито работят, а са над 18 години. Тук въпросът е да се замислим какво вършим за тази група младежи, по какъв начин можем да ги ангажираме повече и дали техните приходи не са напълно подвластни от нерегламентирани действия, които не се обгръщат от формалната статистика, тъй като в това време има много младежи, които целодневно са по заведенията “, уточни Румен Гълъбинов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ