„Галъп интернешънъл“: 46% от обществеността смята, че държавата е виновна за повечето им проблеми
Оказва се, че три десетилетия след началото на демократичните промени в България близо половината (46%) от обществеността у нас е склонна да се съгласи, че страната е отговорна за множеството проблеми в живота ни. Това сочи проучване направено от „ Галъп интернешънъл “.
42% е делът на тези, които не са съгласни с такова изказване, а 12% не могат да кажат. Така обществото ни е на процедура разграничено на две половини по въпроса отговорна ли е страната за множеството проблеми в живота ни.
Разбира се, противоречиво е какво тъкмо влага всеки респондент в систематизираното факсимиле за страна. Но ясно е, че този общ облик включва както другите институции, по този начин и по-цялостното разбиране за държавност и власт, респ. всичките им вероятни пороци.
Както може да се чака, възрастта (и обвързваният обществен статус) е от голяма важност за публичните настройки по отношение на ролята на страната за персоналното ни благоденствие. Най-младите респонденти сред 18 и 25 година (или тези, родени след преломната 1989 г.) наподобява в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкоз страната, за проблемите в живота си. Вероятно, с възрастта нарастват и мотивите да виним страната, а и обективната честност на това обвиняване.
Закономерно, последователите на властта са и по-малко сериозни.
Законност и/или правдивост
Масовото мнение ясно се ориентира в отбрана на по-общото разбиране за правдивост, даже и тя да е в контраст на законоустановените правила. 68% от участвалите в изследването респонденти споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са обективни, а не постоянно тъкмо по закон, 19% споделят, че това изказване не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценяват. Това мнение се поддържа от разнообразни демографски групи.
Ясно проличава, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво чувство за здрав разсъдък, в сравнение с законовите елементи.
Какво ще кажат хората
Мнението на другите е обичаен регулатор на държанието на огромна част от хората, даже и неосъзнато. 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на близките за тях, за 38% настояват, че то не е от голяма важност, а 5% не могат да кажат.
Оказва се, че мнението на близките е значим публичен регулатор за всички възрасти – дялове от над 50% дефинират публичното мнение като значимо и измежду най-младите и измежду най-възрастните.
Все отново, значително предстоящо, по-възрастните респонденти показват в по-голяма степен единодушие с изказванието, че мнението на другите е значимо за тях. По-младите наподобява (още) не мислят по този начин.
Отношение към Църквата
На фона на останалите институции у нас Църквата се употребява със относително високи равнища на доверие. След къси съмнения и спешни моменти, подбудени от разнообразни кавги, свързани с някои духовници у нас, след избора на патриарх Неофит през 2013 година доверието в църквата се резервира на равнища сред 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието.
Предишни проучвания на „ Галъп интернешънъл “ демонстрират, че хората свързват Църквата и с редица хронични проблеми, като връзки с бизнеса и първокласен живот на духовници, липса на задоволително близка до всекидневието на хората активност, понижаване на ролята на религията в актуалното общество, принадлежността на висши духовници към някогашната Държавна сигурност и други Вероятно, отрицателно въздействие върху облика на Църквата оказва и активността на секти, ролята на атеистичното ръководство в близкото минало, неналичието на добре готови духовници, неналичието на задоволително почитание към църквата от страна на дейни елементи на обществото и други
Естествено, постоянно когато става дума за доверието в Църквата, би трябвало да се има поради и фактът, че в страната ни живеят представители на разнообразни вероизповедания, както и че определящата роля на религията в редица европейски общества последователно понижава – в това число и в нашата страна. Все отново, към този миг Църквата се оказва, измежду публичните регулатори, в които (макар и с колебания) българите имат най-голямо доверие, най-малко спрямо държавните институции.
Данните са част от ежемесечната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл “. Изследването е извършено лице в лице в интервала сред втори и девети август 2019 година измежду 839 души и е представително за популацията на България на възраст 18+. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
42% е делът на тези, които не са съгласни с такова изказване, а 12% не могат да кажат. Така обществото ни е на процедура разграничено на две половини по въпроса отговорна ли е страната за множеството проблеми в живота ни.
Разбира се, противоречиво е какво тъкмо влага всеки респондент в систематизираното факсимиле за страна. Но ясно е, че този общ облик включва както другите институции, по този начин и по-цялостното разбиране за държавност и власт, респ. всичките им вероятни пороци.
Както може да се чака, възрастта (и обвързваният обществен статус) е от голяма важност за публичните настройки по отношение на ролята на страната за персоналното ни благоденствие. Най-младите респонденти сред 18 и 25 година (или тези, родени след преломната 1989 г.) наподобява в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкоз страната, за проблемите в живота си. Вероятно, с възрастта нарастват и мотивите да виним страната, а и обективната честност на това обвиняване.
Закономерно, последователите на властта са и по-малко сериозни.
Законност и/или правдивост
Масовото мнение ясно се ориентира в отбрана на по-общото разбиране за правдивост, даже и тя да е в контраст на законоустановените правила. 68% от участвалите в изследването респонденти споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са обективни, а не постоянно тъкмо по закон, 19% споделят, че това изказване не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценяват. Това мнение се поддържа от разнообразни демографски групи.
Ясно проличава, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво чувство за здрав разсъдък, в сравнение с законовите елементи.
Какво ще кажат хората
Мнението на другите е обичаен регулатор на държанието на огромна част от хората, даже и неосъзнато. 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на близките за тях, за 38% настояват, че то не е от голяма важност, а 5% не могат да кажат.
Оказва се, че мнението на близките е значим публичен регулатор за всички възрасти – дялове от над 50% дефинират публичното мнение като значимо и измежду най-младите и измежду най-възрастните.
Все отново, значително предстоящо, по-възрастните респонденти показват в по-голяма степен единодушие с изказванието, че мнението на другите е значимо за тях. По-младите наподобява (още) не мислят по този начин.
Отношение към Църквата
На фона на останалите институции у нас Църквата се употребява със относително високи равнища на доверие. След къси съмнения и спешни моменти, подбудени от разнообразни кавги, свързани с някои духовници у нас, след избора на патриарх Неофит през 2013 година доверието в църквата се резервира на равнища сред 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието.
Предишни проучвания на „ Галъп интернешънъл “ демонстрират, че хората свързват Църквата и с редица хронични проблеми, като връзки с бизнеса и първокласен живот на духовници, липса на задоволително близка до всекидневието на хората активност, понижаване на ролята на религията в актуалното общество, принадлежността на висши духовници към някогашната Държавна сигурност и други Вероятно, отрицателно въздействие върху облика на Църквата оказва и активността на секти, ролята на атеистичното ръководство в близкото минало, неналичието на добре готови духовници, неналичието на задоволително почитание към църквата от страна на дейни елементи на обществото и други
Естествено, постоянно когато става дума за доверието в Църквата, би трябвало да се има поради и фактът, че в страната ни живеят представители на разнообразни вероизповедания, както и че определящата роля на религията в редица европейски общества последователно понижава – в това число и в нашата страна. Все отново, към този миг Църквата се оказва, измежду публичните регулатори, в които (макар и с колебания) българите имат най-голямо доверие, най-малко спрямо държавните институции.
Данните са част от ежемесечната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл “. Изследването е извършено лице в лице в интервала сред втори и девети август 2019 година измежду 839 души и е представително за популацията на България на възраст 18+. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ