Спомени от соца: Когато киселото мляко и сиренето бяха...
Огромното разнообразие от хранителни артикули през днешния ден към този момент не впечатлява никого. В първите месеци след смяната през 1989 година по малките екрани имаше предизборни клипове със артикули от магазини в прилежаща Гърция и ние седяхме с опулени очи на фона на празните български витрини.
Е, през днешния ден към този момент и тук е по този начин. Като застанеш пред щандовете за млека, кисели и пресни, да се чудиш кое да избереш. За страдание обаче, през днешния ден мъчно можеш да отгатнеш какво ядеш, мляко или някакъв сурогат, създаден в химическа лаборатория, написа socbg.com.
През социализма в детските ми години киселото мляко се караше в млекарниците в едни железни съдове с размера примерно на легени. Човек отиваше в млекарницата с някакъв съд или по-обемна чиния и си купуваше литър или два мляко. Беше обикновено да видиш човек, прибиращ се към къщи, крепящ съд с кисело мляко в ръце.
После пристигнаха стъклените буркани с картонени запушалки, а в един стадий на рационализация – и с полуметализираните капачки. Едва след повече от десетилетие се сдобихме с бурканите от пластмаса, каквито ги знаем и през днешния ден.
Това, което сигурно може да се каже, е, че тогава ядяхме същинско кисело мляко, създадено от същинско прясно мляко без никакви консерванти. Капачките още на третия ден се надуваха и млякото вкисваше, можеше да се употребява единствено за айрян или таратор.
Днес едно по този начин наречено кисело мляко може да го забравиш в хладилника и след 20 дни то ще си е все същото. И още нещо – тогава киселото мляко киселееше, през днешния ден е по-скоро сладко, в сравнение с кисело. Химия, консерванти, подобрители – това е днешната храна на дребните и подрастващите, за жалост.
В магазина преди време имаше единствено по две марки млечни артикули – кашкавал „ Витоша “ и „ Балкан “, овче и краве сирене, които ни увиваха в амбалажна хартия, само че най-малко бяха същински.
Е, през днешния ден към този момент и тук е по този начин. Като застанеш пред щандовете за млека, кисели и пресни, да се чудиш кое да избереш. За страдание обаче, през днешния ден мъчно можеш да отгатнеш какво ядеш, мляко или някакъв сурогат, създаден в химическа лаборатория, написа socbg.com.
През социализма в детските ми години киселото мляко се караше в млекарниците в едни железни съдове с размера примерно на легени. Човек отиваше в млекарницата с някакъв съд или по-обемна чиния и си купуваше литър или два мляко. Беше обикновено да видиш човек, прибиращ се към къщи, крепящ съд с кисело мляко в ръце.
После пристигнаха стъклените буркани с картонени запушалки, а в един стадий на рационализация – и с полуметализираните капачки. Едва след повече от десетилетие се сдобихме с бурканите от пластмаса, каквито ги знаем и през днешния ден.
Това, което сигурно може да се каже, е, че тогава ядяхме същинско кисело мляко, създадено от същинско прясно мляко без никакви консерванти. Капачките още на третия ден се надуваха и млякото вкисваше, можеше да се употребява единствено за айрян или таратор.
Днес едно по този начин наречено кисело мляко може да го забравиш в хладилника и след 20 дни то ще си е все същото. И още нещо – тогава киселото мляко киселееше, през днешния ден е по-скоро сладко, в сравнение с кисело. Химия, консерванти, подобрители – това е днешната храна на дребните и подрастващите, за жалост.
В магазина преди време имаше единствено по две марки млечни артикули – кашкавал „ Витоша “ и „ Балкан “, овче и краве сирене, които ни увиваха в амбалажна хартия, само че най-малко бяха същински.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ