Десислава Микова от Greenpeace – България: Пластмасата е навсякъде
Огромно количество от пластмасата, която се генерира на сушата в последна сметка стига до океаните и моретата. Все отново знаем, че огромна част от отпадъците, които произвеждаме се и събират, единствено че последните вести от доста елементи на света демонстрира, че тази система не действа по този начин, както чакаме. В последна сметка огромна част от отпадъците отиват някъде, където считаме, че ще се рециклират или преработят, само че поради несъвършенствата в системата прави, тъй че те още веднъж замърсяват огромна част от реките и океаните. Това сподели в изявление за организация Фокус Десислава Микова от „ Greenpeace “ – България.
Проучване, направено от „ Greenpeace “ – България преди две години от борда на кораба " Рейнбоу Уориър " в Черно море сподели, че Черно море е също по този начин много нечисто, съвсем толкоз, колкото някои от най-замърсените морета на планетата. Причината за това е, че то е вътрешно море. От една страна това значи боклуците от международния океан не могат да влязат, само че въпреки това това значи, че всичко, което се изсипва в него от черноморските страни, остава. Голяма част от тези пластмаси са за еднократна приложимост каквито виждаме и по плажовете, а точно чашки, принадлежности за еднократна приложимост. Също огромно е замърсяването с фасове по нашите плажове, сподели още Микова.
Десислава Микова добави, че към този момент има доста прогнози, които са много притеснителни, за количеството пластмаса, което напълно скоро ще надвиши количеството риба в океаните и моретата:
" Това към този момент е задоволително притеснително. Освен това от тази година едно изследване, по време на което учени стигнаха до дъното на Марианската котловина даже там откриха пластмаса. Такова изследване беше направено по високи планини във Франция, където също бяха открити следи от пластмаса. Това значи, че пластмасата на практика е на всички места, не всеки път обаче ние можем да я забележим, тъй като под въздействието на слънцето и атмосферните условия пластмасата не се разгражда, само че се разпада на извънредно дребни частици, които проникват на всички места, в това число и в хранителната верига. "
Според нея елементарният консуматор може да направи доста лесни неща, с които да ограничи всекидневното си ползване на пластмаса за еднократна приложимост:
" Най-лесното е да носим платнена торбичка за пазар, да си подготвяме кафе в лична термос чаша вместо да вземаме такава за еднократна приложимост, да се храним с принадлежности, които не са от пластмаса. Заедно с сътрудниците в офиса, постоянно когато си купуваме обяд си носим лични кутии, а не взимаме такива за еднократна приложимост. Можем да се постараем доста неща да променим в личното си всекидневие, само че това, което би трябвало да реализираме като общество, т.е. като жители, е да желаеме и да настояваме да има регулация. Да има такива съществени правила, че такава пластмаса да се лимитира още на равнище произвеждане, тъй като до момента в който не престават да се създават такива артикули, каквото и да прави всеки съзнателен жител, то няма да бъде задоволително, с цел да се спре това замърсяване с пластмаса. "
Опасността от ТЕЦ-овете
По думите ѝ рисковете от ТЕЦ-овете в България са най-вече в това, че такива съоръжения са планувани за изгаряне единствено на въглища, когато са издигнати. А ТЕЦ-овете в България са издигнати преди няколко десетки години:
" Това, което се случва сега е, това, че няколко централи желаят да изгарят боклуци без да трансформират инсталациите. Те считат и упорстват, че това няма да се отрази на околната среда. При изгарянето на боклуци обаче се отделят доста разнообразни субстанции, които са разнообразни от тези, които се отделят при изгарянето на въглища. Съответно пречистващите съоръжения, които са инсталирани на централите и са предопределени да улавят нездравословните излъчвания при изгарянето на въглища, не е несъмнено, че ще улавят и тези субстанции. Това, което е притеснително при изгарянето на боклуци, е отделянето на токсичните и даже канцерогенните диоксини и фурани, които се натрупват в човешкото тяло и водят до доста съществени болести. Това, което ние питаме непрестанно е какво ще бъде отражението върху околната среда, по какъв начин ще се обезпечи сигурността на хората и на околната среда, с цел да живеят те в чиста среда. Как ще се потвърди, че няма въздуха в непосредствената непосредственост до централите да бъде по-замърсен. Другото, което е доста притеснително е, че никой не може да каже какво тъкмо ще се изгаря с тези боклуци. Това гориво, наречено RDF, е надробен боклук, само че какво влиза в него и какви са количествата на избрани пластмаси също не е ясно. "
" Когато Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ през април получи сложно позволение, което му позволява да гори и боклуци дружно с въглища, подадохме тъжба. В момента тече дело. Към него се причислиха общо 60 жители, които също по този начин са обезпокоени от наклонността за изгаряне на боклуци. При желанието на Топлоелектрическа централа – Сливен да изгаря боклуци настояваме да се организира оценка на околната среда. ТЕЦ-овете акцентират като преимущество за изгарянето на боклуци намаляването на излъчванията на въглероден диоксид, които са по-голямо количество при изгарянето на въглища. При изгарянето на боклуци има други субстанции, за които също би трябвало да се имат поради и въпреки че те не са парникови газове, които предизвикват климатични промени, те още веднъж са нездравословни за околната среда и за хората. Затова е значимо да знаем какви ограничения ще бъдат подхванати, с цел да няма такива нездравословни въздействия. ", изясни още специалистът.
Пожарите в Сибир
Микова добави, че когато пожарите са на такива места публицистите разчитат нормално на обществена информация, тъй като в последно време става все по-скъпо да изпратят хора на място:
" От дни насам екип на „ Greenpeace “ е в Сибир , където документира и популяризира информация за пожарите. Към днешна дата от пламъци са обхванати 4 милиона и осемстотин хиляди хектара гори. В момента те се намират в следени зони в Русия. Горите са разграничени на разнообразни зони, поради големите площи. В тези следени площи съществува закон, съгласно който не е наложително да се подхващат дейности против пожарите. Законът разрешава на виновните институции да вземат решение да не се борят с тези пожари. В момента единствено 7 % от тези горящи огнища са обект на работа и толкоз дребен % има опити да бъдат загасени. Екипите на „ Greenpeace “ се състоят най-много от хора, които са част от организацията, само че също по този начин и от доброволци, доста от които са пожарникари. Организацията от няколко години има доброволни отряди от пожарникари, които се намесват при такива бедствия в разнообразни елементи на света. Този път тяхната роля е малко по-различна защото поради сложността на това злополучие те също няма по какъв начин да се включат интензивно в гасенето на тези пожари. Заради това, че са оставени да горят и да се разрастват толкоз дълготрайно време към този момент е доста комплицирано да бъдат налични, даже и с военна техника да бъдат овладени по някакъв метод. Затова доброволците се занимават най-много с помощ към локалното население като го образоват на „ първа помощ “, занесли са филантропична помощ. Също по този начин образоват локалните хора по какъв начин да овладяват огън, който се доближава рисково покрай обитаемоте им места. Тези пожари са голям проблем и заслужават доста повече внимание. Също по този начин поради доста по-сериозните дълготрайни проблеми, които биха предизвикали такива големи пожари, а точно усилване на климатичните промени. До оня ден в атмосферата бяха имитирани толкоз големи количества въглероден диоксид, колкото 36 милиона коли за една година. Това е голямо количество парникови газове, които биха съдействали повече за климатичните промени, които към този момент предизвикват изключителна обстановка на доста места. Освен това при горенето на биомаса каквито са дърветата, се отделя един нездравословен газ, точно черен въглерод, който поради въздушните течения стига и до Арктика. Той има свойството да кара снега и леда да се разтопяват по-бързо и на фона на трагичните вести от предходната седмица за интензивното размразяване на ледници в Гренландия и към полярния кръг, също е притеснително и това. "
Какви би трябвало да са дейностите ни оттук насетне, с цел да се понижат провалите от пожарите
Според Десислава Микова това е доста мъчно да се каже:
" Колегите, които са на място считат, че пожарите ще продължат да бушуват в близката седмица, 10 дни, поради атмосферните условия, т.е. там е толкоз топло, че няма по какъв начин да бъдат загасени по натурален метод в случай че да вземем за пример завали дъжд. Докато пожарите се разрастват, не съм сигурна какво можем да създадем ние. Това, което „ Greenpeace “ прави е да доставя отрядите доброволци с нужната екипировка и който желае би могъл да направи подаяние за тази цел като може да избере защо да отиде дарението му. По данни освен на „ Greenpeace “ – Русия, само че и на държавните институции към 90 % от тези пожари са почнали от човешка активност, при палеж на сечища или при неовладян огън, разпален край пътища. Всички като жители би трябвало да бъдем малко по-бдителни, когато сме измежду природата, с цел да не се случват такива неща. В Русия сега има огромна готовност и „ Greenpeace “ стартира петиция, която към този момент е подкрепена от 380 хиляди души с гледище тези контролни зони, в които е разрешено да не се гасят пожарите да бъдат преосмислени и тяхната територия да бъде понижена. Също по този начин да бъдат наложени условия за незабавно взимане на ограничения при експлоадиране на пожари, тъй че те да бъдат овладени на време. "
Проучване, направено от „ Greenpeace “ – България преди две години от борда на кораба " Рейнбоу Уориър " в Черно море сподели, че Черно море е също по този начин много нечисто, съвсем толкоз, колкото някои от най-замърсените морета на планетата. Причината за това е, че то е вътрешно море. От една страна това значи боклуците от международния океан не могат да влязат, само че въпреки това това значи, че всичко, което се изсипва в него от черноморските страни, остава. Голяма част от тези пластмаси са за еднократна приложимост каквито виждаме и по плажовете, а точно чашки, принадлежности за еднократна приложимост. Също огромно е замърсяването с фасове по нашите плажове, сподели още Микова.
Десислава Микова добави, че към този момент има доста прогнози, които са много притеснителни, за количеството пластмаса, което напълно скоро ще надвиши количеството риба в океаните и моретата:
" Това към този момент е задоволително притеснително. Освен това от тази година едно изследване, по време на което учени стигнаха до дъното на Марианската котловина даже там откриха пластмаса. Такова изследване беше направено по високи планини във Франция, където също бяха открити следи от пластмаса. Това значи, че пластмасата на практика е на всички места, не всеки път обаче ние можем да я забележим, тъй като под въздействието на слънцето и атмосферните условия пластмасата не се разгражда, само че се разпада на извънредно дребни частици, които проникват на всички места, в това число и в хранителната верига. "
Според нея елементарният консуматор може да направи доста лесни неща, с които да ограничи всекидневното си ползване на пластмаса за еднократна приложимост:
" Най-лесното е да носим платнена торбичка за пазар, да си подготвяме кафе в лична термос чаша вместо да вземаме такава за еднократна приложимост, да се храним с принадлежности, които не са от пластмаса. Заедно с сътрудниците в офиса, постоянно когато си купуваме обяд си носим лични кутии, а не взимаме такива за еднократна приложимост. Можем да се постараем доста неща да променим в личното си всекидневие, само че това, което би трябвало да реализираме като общество, т.е. като жители, е да желаеме и да настояваме да има регулация. Да има такива съществени правила, че такава пластмаса да се лимитира още на равнище произвеждане, тъй като до момента в който не престават да се създават такива артикули, каквото и да прави всеки съзнателен жител, то няма да бъде задоволително, с цел да се спре това замърсяване с пластмаса. "
Опасността от ТЕЦ-овете
По думите ѝ рисковете от ТЕЦ-овете в България са най-вече в това, че такива съоръжения са планувани за изгаряне единствено на въглища, когато са издигнати. А ТЕЦ-овете в България са издигнати преди няколко десетки години:
" Това, което се случва сега е, това, че няколко централи желаят да изгарят боклуци без да трансформират инсталациите. Те считат и упорстват, че това няма да се отрази на околната среда. При изгарянето на боклуци обаче се отделят доста разнообразни субстанции, които са разнообразни от тези, които се отделят при изгарянето на въглища. Съответно пречистващите съоръжения, които са инсталирани на централите и са предопределени да улавят нездравословните излъчвания при изгарянето на въглища, не е несъмнено, че ще улавят и тези субстанции. Това, което е притеснително при изгарянето на боклуци, е отделянето на токсичните и даже канцерогенните диоксини и фурани, които се натрупват в човешкото тяло и водят до доста съществени болести. Това, което ние питаме непрестанно е какво ще бъде отражението върху околната среда, по какъв начин ще се обезпечи сигурността на хората и на околната среда, с цел да живеят те в чиста среда. Как ще се потвърди, че няма въздуха в непосредствената непосредственост до централите да бъде по-замърсен. Другото, което е доста притеснително е, че никой не може да каже какво тъкмо ще се изгаря с тези боклуци. Това гориво, наречено RDF, е надробен боклук, само че какво влиза в него и какви са количествата на избрани пластмаси също не е ясно. "
" Когато Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ през април получи сложно позволение, което му позволява да гори и боклуци дружно с въглища, подадохме тъжба. В момента тече дело. Към него се причислиха общо 60 жители, които също по този начин са обезпокоени от наклонността за изгаряне на боклуци. При желанието на Топлоелектрическа централа – Сливен да изгаря боклуци настояваме да се организира оценка на околната среда. ТЕЦ-овете акцентират като преимущество за изгарянето на боклуци намаляването на излъчванията на въглероден диоксид, които са по-голямо количество при изгарянето на въглища. При изгарянето на боклуци има други субстанции, за които също би трябвало да се имат поради и въпреки че те не са парникови газове, които предизвикват климатични промени, те още веднъж са нездравословни за околната среда и за хората. Затова е значимо да знаем какви ограничения ще бъдат подхванати, с цел да няма такива нездравословни въздействия. ", изясни още специалистът.
Пожарите в Сибир
Микова добави, че когато пожарите са на такива места публицистите разчитат нормално на обществена информация, тъй като в последно време става все по-скъпо да изпратят хора на място:
" От дни насам екип на „ Greenpeace “ е в Сибир , където документира и популяризира информация за пожарите. Към днешна дата от пламъци са обхванати 4 милиона и осемстотин хиляди хектара гори. В момента те се намират в следени зони в Русия. Горите са разграничени на разнообразни зони, поради големите площи. В тези следени площи съществува закон, съгласно който не е наложително да се подхващат дейности против пожарите. Законът разрешава на виновните институции да вземат решение да не се борят с тези пожари. В момента единствено 7 % от тези горящи огнища са обект на работа и толкоз дребен % има опити да бъдат загасени. Екипите на „ Greenpeace “ се състоят най-много от хора, които са част от организацията, само че също по този начин и от доброволци, доста от които са пожарникари. Организацията от няколко години има доброволни отряди от пожарникари, които се намесват при такива бедствия в разнообразни елементи на света. Този път тяхната роля е малко по-различна защото поради сложността на това злополучие те също няма по какъв начин да се включат интензивно в гасенето на тези пожари. Заради това, че са оставени да горят и да се разрастват толкоз дълготрайно време към този момент е доста комплицирано да бъдат налични, даже и с военна техника да бъдат овладени по някакъв метод. Затова доброволците се занимават най-много с помощ към локалното население като го образоват на „ първа помощ “, занесли са филантропична помощ. Също по този начин образоват локалните хора по какъв начин да овладяват огън, който се доближава рисково покрай обитаемоте им места. Тези пожари са голям проблем и заслужават доста повече внимание. Също по този начин поради доста по-сериозните дълготрайни проблеми, които биха предизвикали такива големи пожари, а точно усилване на климатичните промени. До оня ден в атмосферата бяха имитирани толкоз големи количества въглероден диоксид, колкото 36 милиона коли за една година. Това е голямо количество парникови газове, които биха съдействали повече за климатичните промени, които към този момент предизвикват изключителна обстановка на доста места. Освен това при горенето на биомаса каквито са дърветата, се отделя един нездравословен газ, точно черен въглерод, който поради въздушните течения стига и до Арктика. Той има свойството да кара снега и леда да се разтопяват по-бързо и на фона на трагичните вести от предходната седмица за интензивното размразяване на ледници в Гренландия и към полярния кръг, също е притеснително и това. "
Какви би трябвало да са дейностите ни оттук насетне, с цел да се понижат провалите от пожарите
Според Десислава Микова това е доста мъчно да се каже:
" Колегите, които са на място считат, че пожарите ще продължат да бушуват в близката седмица, 10 дни, поради атмосферните условия, т.е. там е толкоз топло, че няма по какъв начин да бъдат загасени по натурален метод в случай че да вземем за пример завали дъжд. Докато пожарите се разрастват, не съм сигурна какво можем да създадем ние. Това, което „ Greenpeace “ прави е да доставя отрядите доброволци с нужната екипировка и който желае би могъл да направи подаяние за тази цел като може да избере защо да отиде дарението му. По данни освен на „ Greenpeace “ – Русия, само че и на държавните институции към 90 % от тези пожари са почнали от човешка активност, при палеж на сечища или при неовладян огън, разпален край пътища. Всички като жители би трябвало да бъдем малко по-бдителни, когато сме измежду природата, с цел да не се случват такива неща. В Русия сега има огромна готовност и „ Greenpeace “ стартира петиция, която към този момент е подкрепена от 380 хиляди души с гледище тези контролни зони, в които е разрешено да не се гасят пожарите да бъдат преосмислени и тяхната територия да бъде понижена. Също по този начин да бъдат наложени условия за незабавно взимане на ограничения при експлоадиране на пожари, тъй че те да бъдат овладени на време. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ