Юнайтед на Моуриньо няма душа, а вече няма и трофеи за оправдание
Огромните търговски доходи на Манчестър Юнайтед не могат да му купят душа, а точно тя липсваше на тима на Жозе Моуриньо, когато той в края на сухия откъм титли сезон ставаше все по- и по-стегнат, все по- и по-разпокъсан в играта си.
Моуриньо няма и да ще да чуе за това, несъмнено, но неговият отбор не помни по какъв начин да се показва на терена. Във финала за Купата на Футболната асоциация „ алените дяволи” пресираха и натискаха Челси, само че им липсваше ентусиазъм, с цел да прибавят последния вероятен за тях трофей в спортната година след 2-рото място в Премиър Лийг. Играта им в офанзива е неестествена и неубедителна.
В адската картина за почитателите на Юнайтед, към спечелването на купата от градския противник Манчестър Сити с 19 точки преднина би се добавила и шеста Европейска купа за безконечния зложелател Ливърпул. В сходна среда Юнайтед се нуждаеше от този трофей, с цел да задуши комплекса си за непълноценност и да спре хората да изпадат в сънливост по време на мачовете му. Това ужасяващо привидение към този момент се трансформира в действителност.
Финалът за Купата на утешението, както мнозина нарекоха този конфликт, сложи доста по-спешни въпроси към Юнайтед в сравнение с към Челси, където мениджърите идват и си отиват като фамозните лондонски двуетажни рейсове. „ Сините” са на кръстопът, където силата им на трансферния пазар следва да бъде изпитана, до момента в който 20-ият край в най-стария футболен шампионат – подравнен връх – бе доста по-голям за тима в алено. Недоверието на Моуриньо към офанзивния футбол, по този начин мъчителен контрапункт при артистизма на Сити в същия метрополис, отблъсква модерната футболна аудитория.
В ерата на моменталното облекчаване на потребностите сходна досада слага Юнайтед отвън гребена на вълната, значително изолиран настрани, тъй че само трофеите са вероятен отговор на тезата, че клубът е изгубил пътя си. Когато Еден Азар проби мощно през центъра и бе съборен в наказателното поле от Фил Джоунс, това послужи да подсети, че „ алените дяволи” се нуждаят от повече дръзки и директни офанзиви, още повече че разполага в състава си с изключителни шила. Алексис Санчес, Ромелу Лукаку, Маркъс Рашфорд и Джеси Лингард имат качествата да раздират противниците, само че Санчес е безопасен след идването си, а Рашфорд е бледа сянка на онази си по-млада и безгрижна версия.
Доколко Моуриньо би трябвало да бъде упрекван за сивотата на тима си, това е тематика на диспути. Да, отговорът след изоставането в резултата бе добър, но прецизността и искрата, които сте привикнали да обвързвате с именитите отбори от предишното на Юнайтед, просто ги нямаше. След незабавната интервенция на най-великия управител в историята на клуба, роден да нападна, почитателите излязоха с гигански байрак с надпис „ Всеки един от нас обича Алекс Фъргюсън”.
За отбора на Фърги в този момент въпросът е до каква степен последователите гледат с положително око на това да вървят на стадиона за тази игра, на цялостното чувство към клуба. Липсва възторг за подновяването на сезонните абонаментни карти, като значително хора изгубиха самообладание поради машиналния, безчувствен футбол, който е в контраст на кредото на Юнайтед.
Тук се вижда едно несъгласие. Много от последователите на клуба са разкъсвани сред онази преданост от предишното и страха от разпад, забелязан в последната година на Арсен Венгер в Арсенал. По отношение на титли и класирания това звучи неуместно. Под управлението на Моуриньо отборът завоюва Лига Европа и Купата на лигата през предишния сезон, а през този приключи 2-ри в Премиър Лийг пред противници като Тотнъм, Ливърпул и Челси, въпреки и на 19 точки от първенеца Манчестър Сити.
Ако слушате португалеца, той е наследил от предшествениците си Луис ван Хаал и Дейвид Мойс голяма неразбория, която се нуждае от повсеместен систематичен ремонт като дългогодишен развой. Моуриньо чака почитателите и медиите да одобряват на сляпа религия неговите послания за този или оня състезател, който не се раздава уместно или не извършва тактическите директиви. Той желае от хората да не оспорват неговото изказване, че у играчите от този състав на „ алените дяволи” липсва футболна просвета. Като част от това влизане в пояснителен режим мениджърът мина през лист от куп единици, от които не е благополучен: от Люк Шоу през Пол Погба до Антони Марсиал и Рашфорд. Любопитно е, че взетият през януари много умел и високо обезщетен Санчес не попада под стрелите на недоволния португалец.
Подозрението е, че Юнайтед се е завъртял напълно към оста на Моуриньо и изпълнителния шеф Ед Уудуърд, която посредством неспирни трансферни покупко-продажби изсмуква големите търговски доходи и в същото време отблъсква настрани по-старата, духовната страна на клуба. При всичките разходи за нови попълнения на Юнайтед – чисто 417 млн. паунда от 2014 година насам, в състава продължава да няма ас като Азар, който още веднъж влезе в ролята на тотем на своя тим в огромен миг.
При мнозина играчи на „ алените дяволи” човек остава с чувството за задържане с юздите и за подтиснатост. Моуриньо също усети това у Рашфорд и Лингард и опита да го поправи, пускайки в 72-рата минута Ромелу Лукаку и Марсиал. Челси обаче, и напълно справедливо освен това, оцеля.
Накрая португалецът се озова в прегръдките на Антонио Конте. Тази омраза може и да е забравена, но в алената част на трибуните на „ Уембли” почитателите останаха сами с мислите си за един сезон с доста механика и малко тръпка.
Цифрите ще ви кажат, че Юнайтед е там където би трябвало да бъде, приказваме във финансов проект, само че нещо липсва. Второто място в лигата няма по какъв начин да притъпи възприятието, че този тим е една пренавита пружина, нерешителен в идващите думи или дейности на своя управител. Духът на „ алените дяволи” е заключен зад дебели стени и се нуждае обезверено от избавление.
Пол Хейуорд, „ Дейли Телеграф”
Моуриньо няма и да ще да чуе за това, несъмнено, но неговият отбор не помни по какъв начин да се показва на терена. Във финала за Купата на Футболната асоциация „ алените дяволи” пресираха и натискаха Челси, само че им липсваше ентусиазъм, с цел да прибавят последния вероятен за тях трофей в спортната година след 2-рото място в Премиър Лийг. Играта им в офанзива е неестествена и неубедителна.
В адската картина за почитателите на Юнайтед, към спечелването на купата от градския противник Манчестър Сити с 19 точки преднина би се добавила и шеста Европейска купа за безконечния зложелател Ливърпул. В сходна среда Юнайтед се нуждаеше от този трофей, с цел да задуши комплекса си за непълноценност и да спре хората да изпадат в сънливост по време на мачовете му. Това ужасяващо привидение към този момент се трансформира в действителност.
Финалът за Купата на утешението, както мнозина нарекоха този конфликт, сложи доста по-спешни въпроси към Юнайтед в сравнение с към Челси, където мениджърите идват и си отиват като фамозните лондонски двуетажни рейсове. „ Сините” са на кръстопът, където силата им на трансферния пазар следва да бъде изпитана, до момента в който 20-ият край в най-стария футболен шампионат – подравнен връх – бе доста по-голям за тима в алено. Недоверието на Моуриньо към офанзивния футбол, по този начин мъчителен контрапункт при артистизма на Сити в същия метрополис, отблъсква модерната футболна аудитория.
В ерата на моменталното облекчаване на потребностите сходна досада слага Юнайтед отвън гребена на вълната, значително изолиран настрани, тъй че само трофеите са вероятен отговор на тезата, че клубът е изгубил пътя си. Когато Еден Азар проби мощно през центъра и бе съборен в наказателното поле от Фил Джоунс, това послужи да подсети, че „ алените дяволи” се нуждаят от повече дръзки и директни офанзиви, още повече че разполага в състава си с изключителни шила. Алексис Санчес, Ромелу Лукаку, Маркъс Рашфорд и Джеси Лингард имат качествата да раздират противниците, само че Санчес е безопасен след идването си, а Рашфорд е бледа сянка на онази си по-млада и безгрижна версия.
Доколко Моуриньо би трябвало да бъде упрекван за сивотата на тима си, това е тематика на диспути. Да, отговорът след изоставането в резултата бе добър, но прецизността и искрата, които сте привикнали да обвързвате с именитите отбори от предишното на Юнайтед, просто ги нямаше. След незабавната интервенция на най-великия управител в историята на клуба, роден да нападна, почитателите излязоха с гигански байрак с надпис „ Всеки един от нас обича Алекс Фъргюсън”.
За отбора на Фърги в този момент въпросът е до каква степен последователите гледат с положително око на това да вървят на стадиона за тази игра, на цялостното чувство към клуба. Липсва възторг за подновяването на сезонните абонаментни карти, като значително хора изгубиха самообладание поради машиналния, безчувствен футбол, който е в контраст на кредото на Юнайтед.
Тук се вижда едно несъгласие. Много от последователите на клуба са разкъсвани сред онази преданост от предишното и страха от разпад, забелязан в последната година на Арсен Венгер в Арсенал. По отношение на титли и класирания това звучи неуместно. Под управлението на Моуриньо отборът завоюва Лига Европа и Купата на лигата през предишния сезон, а през този приключи 2-ри в Премиър Лийг пред противници като Тотнъм, Ливърпул и Челси, въпреки и на 19 точки от първенеца Манчестър Сити.
Ако слушате португалеца, той е наследил от предшествениците си Луис ван Хаал и Дейвид Мойс голяма неразбория, която се нуждае от повсеместен систематичен ремонт като дългогодишен развой. Моуриньо чака почитателите и медиите да одобряват на сляпа религия неговите послания за този или оня състезател, който не се раздава уместно или не извършва тактическите директиви. Той желае от хората да не оспорват неговото изказване, че у играчите от този състав на „ алените дяволи” липсва футболна просвета. Като част от това влизане в пояснителен режим мениджърът мина през лист от куп единици, от които не е благополучен: от Люк Шоу през Пол Погба до Антони Марсиал и Рашфорд. Любопитно е, че взетият през януари много умел и високо обезщетен Санчес не попада под стрелите на недоволния португалец.
Подозрението е, че Юнайтед се е завъртял напълно към оста на Моуриньо и изпълнителния шеф Ед Уудуърд, която посредством неспирни трансферни покупко-продажби изсмуква големите търговски доходи и в същото време отблъсква настрани по-старата, духовната страна на клуба. При всичките разходи за нови попълнения на Юнайтед – чисто 417 млн. паунда от 2014 година насам, в състава продължава да няма ас като Азар, който още веднъж влезе в ролята на тотем на своя тим в огромен миг.
При мнозина играчи на „ алените дяволи” човек остава с чувството за задържане с юздите и за подтиснатост. Моуриньо също усети това у Рашфорд и Лингард и опита да го поправи, пускайки в 72-рата минута Ромелу Лукаку и Марсиал. Челси обаче, и напълно справедливо освен това, оцеля.
Накрая португалецът се озова в прегръдките на Антонио Конте. Тази омраза може и да е забравена, но в алената част на трибуните на „ Уембли” почитателите останаха сами с мислите си за един сезон с доста механика и малко тръпка.
Цифрите ще ви кажат, че Юнайтед е там където би трябвало да бъде, приказваме във финансов проект, само че нещо липсва. Второто място в лигата няма по какъв начин да притъпи възприятието, че този тим е една пренавита пружина, нерешителен в идващите думи или дейности на своя управител. Духът на „ алените дяволи” е заключен зад дебели стени и се нуждае обезверено от избавление. Пол Хейуорд, „ Дейли Телеграф”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ