Ню Йорк бори водния апокалипсис с баснословни суми и гениални инженери
Огромни стени от пясък в Манхатън и Бруклин, дюни, издигащи се над изложените на максимален риск от наводнения плажове, огромни планове в проучвателна фаза - Ню Йорк желае да бъде модел в превантивните ограничения против покачването на морското ниво, само че работите в тази тенденция напредват постепенно и цената се обрисува астрономическа.
След урагана Санди на 29 октомври 2012 година, лишил живота на 44 души, предизвикал вреди за 19 милиарда $ и парализирал дни наред американската икономическа столица, нюйоркчани към този момент не се съмняват в климатичните промени, написа Франс прес.
В един град, който е толкоз гъстонаселен, че никой не си и помисля да напусне крайбрежните квартали, изложени на максимален риск от наводняване, общината е отдала приоритет на укрепването на 850-те километрови крайбрежни зони. Тя разгласи серия от ограничения, с цел да се отбрани от водата, която до 2100 година би могла да се повиши с 1,80 метра, както и от очертаващите се повтарящи се стихии.
На югоизток, на полуостров Рокауейс, покрай летище " Кенеди " и на юг, в Статън айланд, двата региона, които бяха най-тежко наранени от Санди, бяха издигнати 15 километра дюни, милиони тонове пясък бяха изсипани, с цел да се укрепят плажовете на Рокауейс и Кони айланд в Бруклин.
Няколко милиарда $ бяха вложени за отбрана на електропреносната мрежа и метрото, нужни за придвижването на 8,5-те милиона нюйоркчани.
Стени, направени от контейнери с пясък, особено проектирани против наводнения, се появиха в няколко квартала, по-специално в Бруклин и в Манхатън, покрай Уолстрийт - краткотрайна мярка за отбрана за пет години в очакване на по-трайни укрепления, които да предпазят историческия и финансов център на Ню Йорк.
Според формалните прогнози 37 % от постройките във финансовия квартал на Манхатън ще бъдат изложени на буреносни талази до 2050 година и 20 % от улиците рискуват да бъдат всекидневно наводнявани до 2100 година
Работата по най-амбициозните проекти към момента не е почнала. Кметството би трябвало да стартира през 2020 година тригодишни строителни действия, за издигане на по-голяма височина на огромния парк около Ийст ривър в Южен Манхатън.
Кметът демократ Бил де Блазио показа през март план за отбрана на финансовия квартал на Манхатън, където са съсредоточени 10 % от работните места в града. Зоната ще бъде предпазена от линия земя, която ще разреши да се завоюват 150 метра земя от Ийст Ривър и да се " всмуква силата на възможна стихия ", изяснява Стив Коен, специалист по екологичната политика в Института за земята към Колумбийския университет.
Но тези работи ще лишават години, ще костват до 10 милиарда $ и финансирането е нестабилно.
Освен тези планове, касаещи обособени квартали, инженерният корпус към американската войска изследва проекти за територията на цялостен Ню Йорк.
Сред плановете, които би трябвало да бъдат доизпипани до 2020 година и чиято стойност варира от 15 до 120 милиарда $, най-скъпият - и най-невероятен - планува система от подводни бариери в естуара на Ню Йорк. Този проект ще предотврати с 92 % рисковете от наводнения, само че може да задуши екосистемата.
В другата прекаленост, за сумата от 15 милиарда $, стои един по-класически план за крайбрежни насипи и бариери, които понижават риска от наводняване единствено с 25 %.
Решението ще бъде взето, като се регистрира и мнението на градските управляващи и на жителите, само че едно нещо е несъмнено: работата по тези проекти се обрисува продължителна, а световната сума от 20 милиарда $, която беше в началото оповестена, към този момент е единствено парченце от цялата сума, съгласно общината.
Което кара някои нюйоркчани да се тормозят.
" Седем години след Санди към момента приказваме за чували с пясък като главно средство за отбрана против огромните стихии. Трябва да се събудим, преди да стане прекомерно късно ", споделя Джъстин Бренън, общински фаворит от най-изложените на риск квартали на Бруклин и ръководител на общинска комисия, отговаряща за подготовката на града за справяне с последствията от климатичните промени.
" Има голяма бездна сред това, което град Ню Йорк можа да направи и това, което трябваше да е направено ", акцентира също Роланд Луис, ръководител на неправителствената организация Уотърфронт алаянс, която работи интензивно по всички проблеми, свързани с нюйоркското крайбрежие. " Ние сме един от огромните градове в света, ние сме доста богати и при все че не сме способни да се пазиме пред новата климатична реалност ", добавя той.
Подобно на доста представители на локалната власт Луис показва страдание от крещящата липса на подпомагане от страна на федералните управляващи - държавното управление на Доналд Тръмп, скептично към климатичните промени, освен че не оказва помощ финансово на града, само че " работи интензивно в противоположната посока ", споделя Луис. Той показва като образец решението на държавното управление да отстрани по-специално някои закони, целящи намаляването на американските излъчвания на парникови газове.
Въпреки всички трудности и рискът градът да бъде връхлетян от нов вихър, преди да бъдат приключени всички укрепителни уреди, Стив Коен от Колумбийския университет остава оптимист. " Разбира се, хората биха желали плановете да напредват по-бързо ", добавя той. " Но това, което може да им наподобява на отсрочване, е в действителност анализиране и обмисляне. По-добре е да създадем нещата както би трябвало, вместо да допуснем неточности ", споделя той.
След урагана Санди на 29 октомври 2012 година, лишил живота на 44 души, предизвикал вреди за 19 милиарда $ и парализирал дни наред американската икономическа столица, нюйоркчани към този момент не се съмняват в климатичните промени, написа Франс прес.
В един град, който е толкоз гъстонаселен, че никой не си и помисля да напусне крайбрежните квартали, изложени на максимален риск от наводняване, общината е отдала приоритет на укрепването на 850-те километрови крайбрежни зони. Тя разгласи серия от ограничения, с цел да се отбрани от водата, която до 2100 година би могла да се повиши с 1,80 метра, както и от очертаващите се повтарящи се стихии.
На югоизток, на полуостров Рокауейс, покрай летище " Кенеди " и на юг, в Статън айланд, двата региона, които бяха най-тежко наранени от Санди, бяха издигнати 15 километра дюни, милиони тонове пясък бяха изсипани, с цел да се укрепят плажовете на Рокауейс и Кони айланд в Бруклин.
Няколко милиарда $ бяха вложени за отбрана на електропреносната мрежа и метрото, нужни за придвижването на 8,5-те милиона нюйоркчани.
Стени, направени от контейнери с пясък, особено проектирани против наводнения, се появиха в няколко квартала, по-специално в Бруклин и в Манхатън, покрай Уолстрийт - краткотрайна мярка за отбрана за пет години в очакване на по-трайни укрепления, които да предпазят историческия и финансов център на Ню Йорк.
Според формалните прогнози 37 % от постройките във финансовия квартал на Манхатън ще бъдат изложени на буреносни талази до 2050 година и 20 % от улиците рискуват да бъдат всекидневно наводнявани до 2100 година
Работата по най-амбициозните проекти към момента не е почнала. Кметството би трябвало да стартира през 2020 година тригодишни строителни действия, за издигане на по-голяма височина на огромния парк около Ийст ривър в Южен Манхатън.
Кметът демократ Бил де Блазио показа през март план за отбрана на финансовия квартал на Манхатън, където са съсредоточени 10 % от работните места в града. Зоната ще бъде предпазена от линия земя, която ще разреши да се завоюват 150 метра земя от Ийст Ривър и да се " всмуква силата на възможна стихия ", изяснява Стив Коен, специалист по екологичната политика в Института за земята към Колумбийския университет.
Но тези работи ще лишават години, ще костват до 10 милиарда $ и финансирането е нестабилно.
Освен тези планове, касаещи обособени квартали, инженерният корпус към американската войска изследва проекти за територията на цялостен Ню Йорк.
Сред плановете, които би трябвало да бъдат доизпипани до 2020 година и чиято стойност варира от 15 до 120 милиарда $, най-скъпият - и най-невероятен - планува система от подводни бариери в естуара на Ню Йорк. Този проект ще предотврати с 92 % рисковете от наводнения, само че може да задуши екосистемата.
В другата прекаленост, за сумата от 15 милиарда $, стои един по-класически план за крайбрежни насипи и бариери, които понижават риска от наводняване единствено с 25 %.
Решението ще бъде взето, като се регистрира и мнението на градските управляващи и на жителите, само че едно нещо е несъмнено: работата по тези проекти се обрисува продължителна, а световната сума от 20 милиарда $, която беше в началото оповестена, към този момент е единствено парченце от цялата сума, съгласно общината.
Което кара някои нюйоркчани да се тормозят.
" Седем години след Санди към момента приказваме за чували с пясък като главно средство за отбрана против огромните стихии. Трябва да се събудим, преди да стане прекомерно късно ", споделя Джъстин Бренън, общински фаворит от най-изложените на риск квартали на Бруклин и ръководител на общинска комисия, отговаряща за подготовката на града за справяне с последствията от климатичните промени.
" Има голяма бездна сред това, което град Ню Йорк можа да направи и това, което трябваше да е направено ", акцентира също Роланд Луис, ръководител на неправителствената организация Уотърфронт алаянс, която работи интензивно по всички проблеми, свързани с нюйоркското крайбрежие. " Ние сме един от огромните градове в света, ние сме доста богати и при все че не сме способни да се пазиме пред новата климатична реалност ", добавя той.
Подобно на доста представители на локалната власт Луис показва страдание от крещящата липса на подпомагане от страна на федералните управляващи - държавното управление на Доналд Тръмп, скептично към климатичните промени, освен че не оказва помощ финансово на града, само че " работи интензивно в противоположната посока ", споделя Луис. Той показва като образец решението на държавното управление да отстрани по-специално някои закони, целящи намаляването на американските излъчвания на парникови газове.
Въпреки всички трудности и рискът градът да бъде връхлетян от нов вихър, преди да бъдат приключени всички укрепителни уреди, Стив Коен от Колумбийския университет остава оптимист. " Разбира се, хората биха желали плановете да напредват по-бързо ", добавя той. " Но това, което може да им наподобява на отсрочване, е в действителност анализиране и обмисляне. По-добре е да създадем нещата както би трябвало, вместо да допуснем неточности ", споделя той.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ