Съдът с важна новина за ограничението от 120 км/ч по магистралите
Ограничението за скоростта на автомагистрала от 120 км/ч, въведено в Правилника за използване на Закона за придвижване по пътищата (ППЗДвП), въпреки и категорично да не е анулирано, е изгубило мощ и не работи. Това постанови Върховният административен съд (ВАС).
Той беше сезиран с искане да анулира член 73, алинея 1 от правилника в частта, в която се не разрешава на водачите на леки коли да надвишават 120 км/ч, когато се движат по автомагистрала, напомня lex.bg.
Както е известно, Законът за придвижване по пътищата (ЗДвП) дефинира оптимално позволена скорост от 140 км/ч. Разминаването сред него и правилника е реалност от 2002 година Тогава в закона оптималната скорост за придвижване по автомагистрала беше повишена от 120 км/ч на 130 км/ч, а през 2012 година се подвигна на 140 км/ч.
Така към този момент 19 години в правилника написа едно, а в закона друго. До тази година обаче никой не беше сезирал Върховния административен съд за казуса. Както „ Лекс “ писа, 56-годишен мъж от Димитровград се обърна към съда с искане наредбата от правилника да бъде анулирана.
В определение висшите съдии Тодор Тодоров (председател на състава), Росен Василев и Юлия Тодорова (докладчик) обаче оповестиха жалбата му за неприемлива. Причината – целеният от мъжа резултат – за анулация на член 73, алинея 1 от правилника, на процедура е реализиран и той няма юридически интерес да води дело.
Правилникът е признат през 1996 година за използването не на настоящия, а на анулирания към този момент Закон за придвижване по пътищата от 1973 година Действащият ЗДвП обаче има специфична наредба (§10), която планува, че „ подзаконовите актове по използването на анулирания Закон за придвижването по пътищата резервират действието си, доколкото не опонират на този закон “.
„ Видно е от данните по делото, че оспорената наредба от Правилника не е категорично анулирана след анулацията на ЗДвП от 1973 година …Независимо че и понастоящем съществува като положително право, член 73, алинея 1 ППЗДвП, ред. Дъждовни води, бр. 25/1996 година не е запазил действието си, който извод следва от наличието на § 10 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗДвП, ред. Дъждовни води, бр. 20 от 5 март 1999 година “, декларира Върховен административен съд.
И изяснява, че член 73, алинея 1 ППЗДвП опонира на член 21, алинея 1 от ЗДвП. „ Съгласно последно цитираната наредба на закона при избиране скоростта на придвижване на лидера на пътно транспортно средство е неразрешено да надвишава следните стойности на скоростта в km/h: категория В – 140 km/h по автомагистрала, т. е. оптимално позволената скорост е 140 km/h, а не 120 km/h, както е планувано в член 73, алинея 1 ППЗДвП “, пишат висшите съдии.
Освен това те категорично изясняват, че член 73 от правилника е изгубил действието си още с влизането в действие на новия ЗДвП през 1999 година Както е известно, в анулирания ЗДвП нямаше уредба за оптимално допустимата скорост, а тя беше единствено на равнище устав. През 1999 година обаче Народното събрание реши тези правила да влязат в закона.
„ Изгубилият мощ подзаконов нормативен акт заради анулацията на нормите (включително и безмълвна отмяна), съставляващи правно съображение за издаването му, е равноценен на анулиран акт, без значение от спецификата на последвалата законодателна смяна, която регламентира по-висока оптималната скорост за водачите, които ръководят пътно транспортно средство от категория В на автомагистрала “, пишат тримата висши съдии.
Те припомнят, че откакто обжалваният текст от правилника към този момент не е част от използваното право, жалбата против него би трябвало да бъде оставена без разглеждане. „ В случая сезираният съд не би могъл да постанови диспозитив за анулация на анулирани и недействащи нормативни текстове “, установи Върховен административен съд.
Той беше сезиран с искане да анулира член 73, алинея 1 от правилника в частта, в която се не разрешава на водачите на леки коли да надвишават 120 км/ч, когато се движат по автомагистрала, напомня lex.bg.
Както е известно, Законът за придвижване по пътищата (ЗДвП) дефинира оптимално позволена скорост от 140 км/ч. Разминаването сред него и правилника е реалност от 2002 година Тогава в закона оптималната скорост за придвижване по автомагистрала беше повишена от 120 км/ч на 130 км/ч, а през 2012 година се подвигна на 140 км/ч.
Така към този момент 19 години в правилника написа едно, а в закона друго. До тази година обаче никой не беше сезирал Върховния административен съд за казуса. Както „ Лекс “ писа, 56-годишен мъж от Димитровград се обърна към съда с искане наредбата от правилника да бъде анулирана.
В определение висшите съдии Тодор Тодоров (председател на състава), Росен Василев и Юлия Тодорова (докладчик) обаче оповестиха жалбата му за неприемлива. Причината – целеният от мъжа резултат – за анулация на член 73, алинея 1 от правилника, на процедура е реализиран и той няма юридически интерес да води дело.
Правилникът е признат през 1996 година за използването не на настоящия, а на анулирания към този момент Закон за придвижване по пътищата от 1973 година Действащият ЗДвП обаче има специфична наредба (§10), която планува, че „ подзаконовите актове по използването на анулирания Закон за придвижването по пътищата резервират действието си, доколкото не опонират на този закон “.
„ Видно е от данните по делото, че оспорената наредба от Правилника не е категорично анулирана след анулацията на ЗДвП от 1973 година …Независимо че и понастоящем съществува като положително право, член 73, алинея 1 ППЗДвП, ред. Дъждовни води, бр. 25/1996 година не е запазил действието си, който извод следва от наличието на § 10 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗДвП, ред. Дъждовни води, бр. 20 от 5 март 1999 година “, декларира Върховен административен съд.
И изяснява, че член 73, алинея 1 ППЗДвП опонира на член 21, алинея 1 от ЗДвП. „ Съгласно последно цитираната наредба на закона при избиране скоростта на придвижване на лидера на пътно транспортно средство е неразрешено да надвишава следните стойности на скоростта в km/h: категория В – 140 km/h по автомагистрала, т. е. оптимално позволената скорост е 140 km/h, а не 120 km/h, както е планувано в член 73, алинея 1 ППЗДвП “, пишат висшите съдии.
Освен това те категорично изясняват, че член 73 от правилника е изгубил действието си още с влизането в действие на новия ЗДвП през 1999 година Както е известно, в анулирания ЗДвП нямаше уредба за оптимално допустимата скорост, а тя беше единствено на равнище устав. През 1999 година обаче Народното събрание реши тези правила да влязат в закона.
„ Изгубилият мощ подзаконов нормативен акт заради анулацията на нормите (включително и безмълвна отмяна), съставляващи правно съображение за издаването му, е равноценен на анулиран акт, без значение от спецификата на последвалата законодателна смяна, която регламентира по-висока оптималната скорост за водачите, които ръководят пътно транспортно средство от категория В на автомагистрала “, пишат тримата висши съдии.
Те припомнят, че откакто обжалваният текст от правилника към този момент не е част от използваното право, жалбата против него би трябвало да бъде оставена без разглеждане. „ В случая сезираният съд не би могъл да постанови диспозитив за анулация на анулирани и недействащи нормативни текстове “, установи Върховен административен съд.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ