Ограничена операция с малък обхват или прочистване на цялата граница

Ограничена операция с малък обхват или прочистване на цялата граница ...

"Извор на мира" - какво е известно за новата турска операция в Сирия.



Ограничена операция с малък обхват или прочистване на "цялата граница" между Турция и Сирия? Новата интервенция, която обяви Анкара на територията на арабския си съсед, започна преди часове.

Въпреки заплахите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за "прочистване" на региона обаче все още се знае малко за нея. Какъв ще бъде обхватът ѝ, колко далеч ще ѝ позволят да стигне партньорите в диалога за Сирия (Русия и Иран) и във военностратегически план (САЩ) и какво ще направят кюрдските бойци, срещу които е насочена?

Не е за първи път, но не е като другите

Турция вече проведе две операции в Северна Сирия. Едната, "Щитът на Ефрат" от 2016 г., беше западно от р. Ефрат и вклини турски сили и подкрепяни от тях сирийски бойци в територия, която иначе щеше да се превърне в непрекъсната ивица земя от западния до източния край на турско-сирийската граница. Доминираните от Партията на демократичния съюз (PYD) кюрдски структури се считаха за едни от малкото победители след началото на войната в Сирия и изтласкването на "Ислямска държава" с помощта на партньора им, САЩ.

Втората операция, "Маслинова клонка", бе през 2018 г. и тогава град Африн в Северозападна Сирия бе отнет от ръцете на Силите за защита на народа (YPG) - бойци, които Турция смята за разклонение на Кюрдската работническа партия (ПКК). Анкара и ПКК са във въоръжен конфликт от 1984 г. насам, с двегодишно прекъсване, започнало през 2013 г. и завършило след поражението на президента Реджеп Тайип Ердоган на изборите през 2013 г.

От 2016 г. насам двете операции, които осигуриха на Турция фактическа зона на влияние на север, се споменаваха с уверението, че ще последва трета източно от Ефрат, за да бъде унищожен "терористичният коридор" по границата между Турция и Сирия.

Новата операция - "Извор на мира" - обаче се очертава като различна. Най-малкото защото този път не става дума единствено за организации, смятани от Турция за терористични. Ердоган иска да създаде пространство, където до 2 млн. сирийци от Турция да могат да се върнат (макар повечето от тях да не са от района). Общественото недоволство и неблагоприятните икономически ефекти в Турция, която иначе приветстваше дошлите 3.6 млн. сирийци, принудиха Анкара да си постави смела (макар и трудно осъществима) цел - турският президент говореше за един милион души само допреди два месеца.

Промяната в съотношението на силите в Сирия - от 2015 до 2019 г.
© Reuters

Промяната в съотношението на силите в Сирия - от 2015 до 2019 г.

По-малък обхват, отколкото се очакваше

На този етап предстоящата операция започна от района на сирийския град Рас ал Айн - в Североизточна Сирия, на стотици километри от река Ефрат. Предишните две операции бяха на западния бряг. От години тези земи са във владение на кюрдите, но в тях традиционно живее арабско мнозинство.

Очаква се тя да засегне едва стокилометрова ивица - между градовете Рас ал Айн и Тел Абяд. Поне това бяха плановете към момента, в който американски войски се изтеглиха от наблюдателните пунктове в района.

Интервенцията в първите часове включваше въздушни удари и артилерийски обстрел срещу позиции на кюрдски бойци. Според "Файнешнъл таймс" Ердоган ще трябва да внимава докъде е готов да стигне - обществената подкрепа за операция в Сирия е силна, но посланията на американския президент Доналд Тръмп докъде може да стигне тя са смесени. След като обяви, че разходите на САЩ за партньорството с кюрдите в Сирия са били твърде големи, той по-късно увери, че изобщо не ги е изоставил, и заплаши Турция, че ще "унищожи и заличи икономиката" ѝ, ако интервенцията отиде твърде далеч.

"Да се поддържа нивото на реториката е добре, но да се влиза в спор с американския президент - това е нещо, което не мисля, че (Ердоган) иска", смята Соли Йозел от университета "Кадир Хас" в Истанбул. "Не иска сериозна конфронтация, в която Тръмп взема мерки. Имаме горчиви спомени от лятото, когато Тръмп публикува туит и изстреля лирата до 7.2 (спрямо долара)", продължава Йозел, имайки предвид най-високата стойност на турската валута миналата година, в момента на максимално обтягане на връзките със САЩ. Спорните въпроси с Вашингтон остават и тази година около доставката на руските комплекси С-400.

Какво спираше (и още спира) Турция

Турция дълго убеждаваше САЩ, които присъстват на терен в Северна Сирия (като коалиционен партньор на кюрдите), да работят за създаване на "безопасна зона", в която да бъдат изпратени сирийците. На среща с лидерите на Русия и Турция Ердоган дори допусна, че зоната може да е още по-широка.

Вашингтон прие идеята, но между двете страни имаше спор, тъй като Анкара искаше зоната да навлиза 32 км в сирийската територия, а САЩ искаха да е два пъти по-малка. Те освен това се противопоставяха на турска интервенция като алтернатива на "безопасната зона" - до понеделник, когато Белият дом я одобри.

Безопасната зона, за каквато говори президентът Реджеп Тайип Ердоган
© Reuters

Безопасната зона, за каквато говори президентът Реджеп Тайип Ердоган

След това турските власти и техни съветници повтаряха два дни, че Турция има законно право да защити интересите си, но не предявява териториални претенции в Сирия. Това не намали безпокойството на съюзниците на президента Башар ал Асад - Москва и Техеран. Руският президент Владимир Путин поиска сирийският суверенитет да бъде зачетен (но руски депутати заявиха, че офанзивата е проблем само между Анкара и Дамаск), а иранският му колега Хасан Рохани настоя Турция да се въздържа от военна намеса.

Часове преди очакваното начало на операцията днес иранската армия започна неочаквано учение недалеч от турската граница. Това стана ден след като Турция, която вече е въвлечена във военни операции срещу кюрди на иракска територия, обяви, че нанася удари по цели на сирийско-иракската граница, за да изолира сирийските кюрди.

Какво ще направят кюрдите

Сирийските демократични сили (SDF) - структурата, която бе основният партньор на САЩ срещу "Ислямска държава" и в която доминира YPG - предупредиха, че евентуална турска офанзива може да доведе до нестабилност в региона и вълна на вътрешно разселване и бежанци и дори до възраждане на "Ислямска държава" (общо 5000 сирийци и иракчани и още 1000 чужденци, сражавали се за групировката, са в плен на SDF). Международният комитет на Червения кръст призова държавите, от които са чуждите бойци, да поемат отговорност за тях и семействата им и да ги приберат.

Кюрдски представители допуснаха възможност за диалог с Дамаск, за да бъде разрешен проблемът. След няколко кръга преговори с режима нямаше напредък, но вратата остана открехната заради обявените още тогава планове на САЩ (чиито войници са основно в контролирани от кюрдите територии) да се изтеглят от Сирия.

Ако Дамаск и SDF/YPG постигнат разбирателство, не е изключено силите на Асад да опитат да си върнат контрола над части от Северна Сирия. Междувременно райони, отвоювани от "Ислямска държава", ще трябва да бъдат изоставени от кюрдите, предупреди говорител на SDF. Причината е в нуждата да се впрегнат всички сили в самозащитата.

Източник: dnevnik.bg