Братът на Алексей Петров проговори: Убийството е политическо
Огнян Петров, братът на убития предприемач, учител и някогашен конфиденциален помощник на ДАНС Алексей Петров, проговори извънредно пред .
Огнян Петров, брат на убития Алексей Петров, е роден през 1964 година Брат му е с две години по-голям от него. Двамата имат сестра Теменужка. Огнян има фамилен бизнес за хранителни артикули в Тетевен. Той върти и мандра „ Тетевен “ от 1996 година, която е притежател на доста златни медали за млечните си артикули.
Огнян е фамилен, с три деца и трима внуци.
На 16 февруари се навършват шест месеца от убийството на брат ви Алексей Петров, ще вършиме ли панихида, ходите ли постоянно на гроба му?
Да, ще има панихида в стеснен фамилен кръг. Винаги когато съм в София, защoтo прoдължавам да пребивавам в Тетевен, отивам на гроба на брат ми – нося цветя, запалвам свещ… Дори си приказвам с него, запитвам го какво стана и за какво го убиха. Въпроси, за които всички в фамилията се питаме, а нямаме отговор…
Успяхте ли да се съвземете от тази неочаквана загуба или болката към момента e огромна?
Много е мъчно и надали скоро ще се съвзема. При такава неочаквана покруса, при която беше лишен животът на брат ми принудително, е доста мъчно. Дори невероятно да се преживее от мен, от майка ми, сестра ми и цялото ни семейство. Това е покруса. Няма по какъв начин, тази болежка остава за цялостен живот.
Майка ви Диляна одобри извънредно тежко гибелта му, по какъв начин е в този момент?
Не мoже да се помири с мисълта, че повече няма да види и да прегърне рожбата, която е отгледала. Тя е доста мощна жена. Когатo сме дружно се държи и ни споделя, че е добре. Но вътрешно болката е огромна и когато остане сама, плаче.
На сестра ми също й е много мъчно. Алексей имаше огромна уязвимост към Теменужка.
С брат ви по кое време се чухте и видяхте за последно преди убийството, спомняте ли си какво си казахте?
Две седмици преди да го убият, се бяхме събрали при сестра ми на фамилен празник цялата фамилия. Това ни е традиция. На всички рождени дни и празници – Коледа, Великден, Гергьовден ние сме дружно. Алексей постоянно е идвал или самичък, или с щерка си, или с жена си. Дори е имало моменти, когато той е поемал самодейността да провежда празника.
На последната ни среща обсъждахме работни неща, свързани с мандрата. Говорихме, че би трябвало да минем по всички компании и да се направи доклад какво се случва, само че по този начин и не стана това. След срещата бях в София, с цел да подхваща дейности, които бяхме начертали, само че с брат ми не се видяхме тогава. Не се и чухме. Когато научих, че са го умъртвили, бях шокиран…
Стори ли ви се обезпокоен на тази последна ваша среща?
Не, в никакъв случай не е споделял пред нас, че се тормози за живота си. Той доста пъти е идвал в региона на Тетевен и постоянно пътуваше самичък, в никакъв случай не е бил с защита. Споделяли сме фирмени проблеми, само че такива персонални не. Нито ни е казвал, че някоя го заплашва. И на тази наша последна среща при сестра ми не беше с защита. Беше самичък.
Знаехте ли дали има врагове?
Не мога да отговоря на този въпрос. Ако е имал, надали щеше да го показа с нас, с цел да не ни тормози. Да ни защищити, в случай че има нещо, или с цел да не ни навреди.
Вие страхувате ли се в този момент?
Не, не се опасявам. Опитвам се да пребивавам обикновено, мъчно е, само че лека- бавно караме напред и нагоре, няма различен метод.
Сънувате ли го постоянно?
В началото никой от нас не го сънуваше. Но откакто минаха 40 дни няколко пъти го сънувах. Бяхме някъде на мероприятие и говорехме за това какво би трябвало да се случи във компанията. Пита ме по какъв начин са негови другари. Сега се сещам за съответен сън – бяхме някъде, мина около мен и ми сподели: „ Сега ще ти задам въпрос и ще забележим дали можеш да ми отговориш на него, тъй като виждам, че доста знаеш “.
Какво ви липсва най-вече от срещите и общуването с него?
Най-много ми липсва, че към този момент не е сред нас. Защото при всяко сядане на маса с другари се сещам за него и при всеки диалог го загатвам. Чудя се по какъв начин би реагирал той. (Просълзява се. – Бел.ред.) Липсват ми диалозите ни, постоянно ме е съветвал, той беше с две години по-голям от мен. Учеше ме в никакъв случай да не се предавам и да не спирам. Да се боря до дъно. Това, за което бленувам, да не го оставям настрани. Каквото е минало, да го не помни и да виждам единствено напред. Казваше по този начин: „ Нещо, което не е стартирано, няма да се свърши, само че когато си направил първата стъпка, би трябвало да продължиш и да настояваш, с цел да го докараш до дъно “. Той е в спомените и в главите ни непрекъснато. Още не можем да повярваме, че към този момент не е сред нас и в никакъв случай няма да го забележим повече.
Сещате ли се за някой по-ярък спомен от детските ви години?
Те са доста спомените ни. Ние едно време имахме хубаво детство, тъй като децата в този момент нямат, те са на преносимия компютър и телефона по през целия ден. Бяхме луди глави и все гледахме да създадем някаква пакост. Спомням си по какъв начин в 6-7-и клас татко ни имаше мотор и се опитвахме да го караме, само че в един миг го изпуснахме и той падна. А ние нямаше по какъв начин да го вдигнем, търсихме хора да ни оказват помощ.
Алексей беше по-палав като дребен. В тийнейджърските години, след седми клас стана сериозен. В осми клас стартира да мисли какво би трябвало да прави във времето напред.
Още тогава ли искаше да стане барета?
За барета не мога да кажа, само че той беше доста добър възпитаник и се стараеше да бъде над другите постоянно. Тогава имаше комсомолски препоръки и той се стараеше, в случай че има някакво звание, той да го има, да бъде образец за класа. Беше доста любознателен. Искаше да знае доста неща, интересуваше се от тях.
Обичаше да спортува, харесваше бокса, футбола и шаха. Нямам спомен тъкмо по кое време реши да стане барета, може би откакто приключи полицейското учебно заведение в Пазарджик. Той самичък изяви предпочитание да учи там.
Родителите ви подкрепяха ли го?
Да, той като постъпи там доста негови съученици се отхвърлиха поради самите физически натоварвания. Той също споделяше с нас, че има огромни компликации, недоволстваше, само че майка ми и татко ми му споделиха щом си се хванал на хорото, ще го играеш до дъно. Ще мине време, ще свикнеш и нещата ще се оправят. Така и стана.
Като дребни карахте ли се?
Имало е такива случаи, примерно някой е взел нещо от другия или не му върви по гайдата, само че в никакъв случай не сме стигали до крайности.
Тази борбеност и целенасоченост от кого е наследил – майка ви или татко ви?
От майка ни. Тя е доста мощна жена, има голяма воля. Ако тя в този момент беше с по-слаба душeвност, нямаше да издържи. Това я държи сега.
От последните години пазите ли някоя забавна история с брат ви?
Много са нещата, които са ми останали. Може би по-миналата или предходната година той пристигна в Тетевен за събиране със съучениците си до осми клас. Той обичаше да върви на такива мероприятия и му беше хубаво да поддържа връзка с приятелите си от детството. Алексей на доста хора е помагал – дали за работа, във финансово отношение или поради здравословен проблем. Дори на непознати хора е съдействал.
Той направи доста и за родния си край, сътвори нови работни места.
Сигурно е бил много грижлив брат и наследник?
Да, постоянно ни е помагал. Няма значение защо става въпрос. Дори за моите деца или за тези на сестра ми. Много искаше те да учат, да се развиват. Каквато и компликация да сме срещали, той е бил отсреща.
Вече шест месеца следствието буксува, вярвате ли, че в миналото ще стане явен поръчителят?
Не знам и аз. Нямам никаква информация. Както казвате и вие, следствието в действителност буксува, не се води такова. Но ние още имаме вяра, че поръчителят ще стане явен. Както споделя и майка ни: „ Ще бъда по-спокойна, в случай че на следващия ден схвана кой е протегнал ръка на сина ми, в сравнение с в случай че до края на дните ми не науча кой го умъртви “. Самата болежка ще е по-лека. Сега подозренията са във всичко откакто няма изясненост тъкмо какво се е случило.
Допускате ли обаче истината в никакъв случай да не излезе нескрито?
Не, аз считам, че рано или късно ще стане ясно, ще има видовден.
Изказвали ли сте пред проверяващите вашите подозрения?
Разпитвали са ме два-три пъти. Казвал съм на проверяващите подозренията си, само че до каква степен те са действителни и правилни, към този момент те би трябвало да потвърдят. Службите би трябвало да поемат по-сериозно нещата.
Но съгласно вас каква е повода – политическа, наранени бизнес ползи или персонален претекст?
Не, няма никакъв персонален претекст. За мен е погубен по политически аргументи, в която са забъркани ползи и боязън.
Той искаше ли да взе участие в политическия живот на страната или да се върне в ДАНС?
Не е споделял сходни планове. Преди време, когато стана покушението против него на басейн „ Спартак “, е казвал пред нас интереса и желанието да надгради това, което е сега, само че това беше преди доста години.
Иначе много сме говорили за политика, бизнес, това, което се случва в страната, само че не е разкривал дали в този момент желае някакъв пост.
Ако в миналото разберете кой стои зад убийството на брат ви и имате опция да го видите очи в очи, какво ще му кажете?
Ако в действителност се забележим очи в очи, бих го попитал поради пари или власт лиши живота на брат ми. Всички ще си отидем от този свят и нищо няма да занесем там, за какво тогава погуби човек, който има още какво да даде на страната и на околните си…Брат ми даже ми споделяше, че в този момент, на тези години, се усеща доста по-здраво мислещ, по-добри вероятности му минават през главата, само че някой реши, че би трябвало да го убие млад и да го лиши от фантазиите му.
Какви бяха те? Кои фантазии не съумя да сбъдне?
Мисля, че няма нещо, което той не съумя да извърши. Някои от проектите, които бяхме начертали с него, постигнахме, някои още са в развой да се доразвият. Но за някои негови персонални мога и да не знам. Едни от последните му думи бяха, че той има предпочитание да се отдръпне встрани, да взе участие в процеса косвено. Да продължи да оказва помощ, само че малко по-спокойно, с цел да изкара живота си по обикновено. Но уви, към този момент няма по какъв начин да се случи това…
През годините допускахте ли, че могат да посегнат на живота му?
Минавали са ми тези мисли поради предходните два атентата против него. Все си мислех обаче, че към този момент живеем в цивилизована страна, тези неща са изкоренени и повече няма да се случват похищения на хора. Но очевидно съм се лъгал.
Управлявате мандра „ Тетевен “ , по какъв начин върви бизнесът ви, по-трудно ли е без брат ви?
Засега нямаме проблеми, стараем се това, което е планувано, да върви напред. Имаме хрумвания за разширение и внедряване на други артикули от млечния бранш. Следвам препоръките му да не се отхвърлям, а да ходя единствено напред и нагоре. Всичко се случва, когато човек има воля и темперамент.
Кои са най-големите проблеми за бизнеса ви, има ли задоволително огромна държавна поддръжка за животновъдите?
В момента земеделците и животновъдите, които са на улицата, не са излезли инцидентно на митинг. В бранш мляко нещата не че са зле, само че би трябвало някаква помощ, субсидия за тези хора. Изкупната цена на суровината е дребна и ние, преработвателите, не можем да дадем огромна изкупна цена за литър мляко, тъй като по-късно продукцията става непродаваема. Затова в Полша, Швейцария, Германия страната дотира и оказва помощ на фермерите, с цел да не банкрутират. И при нас ръководещите би трябвало да спомагат къде с фуражи, къде със дотация. В региона на Тетевен имаше огромно отглеждане на животни, основано още от едно време, само че поради тези проблеми доста хора се отхвърлиха.
Все още ли живеете в Тетевен?
Да, тук съм си към момента. От 1996-а съм във компанията. За тези години доста неща се усъвършенстваха. Стараем се да надграждаме това, което сме основали с брат ми, нашата цел в този момент е да го запазим. Не приказвам единствено за мандра „ Тетевен “, а за целия му бизнес, който той персонално построи в годините обратно. Сега всички, които бяхме към него, сме длъжни да запазим съхраненото от него и да го предадем на внуците си. Ако се унищожи, няма да му хареса – в случай че ни гледа от горната страна.
Приятелите му търсят ли ви или ви не помниха?
Има негови другари, с които регулярно се чуваме и оказват помощ, в случай че имаме компликации. Но има и такива, на които той доста е помагал във времето, а те не се обаждат изобщо. Да не приказваме да спомагат, в случай че имам проблем.
Да, неприятното е, че доста хора, на които е помагал, в този момент демонизират облика му и му приписват всевъзможни грехове…
Алексей беше национален човек и обичаше да оказва помощ на хората. Да основава – дали ще е дружество, дали нещо друго, постоянно мислеше в такава градивна посока. И не им прави чест на някои хора, на които е помагал, в този момент да излязат и да приказват погрешни неща.
Дъщеря ви направи дядо за трети път, по кое време се роди Мануел? Помагате ли за внучето, виждате ли го постоянно?
Почти всяка вечер се виждаме. Дъщеря ми живее наоколо до дома ни и постоянно когато има потребност от помощ, оказваме помощ с жена ми. Щастлив съм, че към този момент имам три внучета. Мануел е към този момент на година и четири месеца. Големият внук е на 16 и тренира в школата на Христо Стоичков в Етрополе. Внучката учи в Тетевен. Тя е с три години по-малка от брат си.
Изтончик:
Огнян Петров, брат на убития Алексей Петров, е роден през 1964 година Брат му е с две години по-голям от него. Двамата имат сестра Теменужка. Огнян има фамилен бизнес за хранителни артикули в Тетевен. Той върти и мандра „ Тетевен “ от 1996 година, която е притежател на доста златни медали за млечните си артикули.
Огнян е фамилен, с три деца и трима внуци.
На 16 февруари се навършват шест месеца от убийството на брат ви Алексей Петров, ще вършиме ли панихида, ходите ли постоянно на гроба му?
Да, ще има панихида в стеснен фамилен кръг. Винаги когато съм в София, защoтo прoдължавам да пребивавам в Тетевен, отивам на гроба на брат ми – нося цветя, запалвам свещ… Дори си приказвам с него, запитвам го какво стана и за какво го убиха. Въпроси, за които всички в фамилията се питаме, а нямаме отговор…
Успяхте ли да се съвземете от тази неочаквана загуба или болката към момента e огромна?
Много е мъчно и надали скоро ще се съвзема. При такава неочаквана покруса, при която беше лишен животът на брат ми принудително, е доста мъчно. Дори невероятно да се преживее от мен, от майка ми, сестра ми и цялото ни семейство. Това е покруса. Няма по какъв начин, тази болежка остава за цялостен живот.
Майка ви Диляна одобри извънредно тежко гибелта му, по какъв начин е в този момент?
Не мoже да се помири с мисълта, че повече няма да види и да прегърне рожбата, която е отгледала. Тя е доста мощна жена. Когатo сме дружно се държи и ни споделя, че е добре. Но вътрешно болката е огромна и когато остане сама, плаче.
На сестра ми също й е много мъчно. Алексей имаше огромна уязвимост към Теменужка.
С брат ви по кое време се чухте и видяхте за последно преди убийството, спомняте ли си какво си казахте?
Две седмици преди да го убият, се бяхме събрали при сестра ми на фамилен празник цялата фамилия. Това ни е традиция. На всички рождени дни и празници – Коледа, Великден, Гергьовден ние сме дружно. Алексей постоянно е идвал или самичък, или с щерка си, или с жена си. Дори е имало моменти, когато той е поемал самодейността да провежда празника.
На последната ни среща обсъждахме работни неща, свързани с мандрата. Говорихме, че би трябвало да минем по всички компании и да се направи доклад какво се случва, само че по този начин и не стана това. След срещата бях в София, с цел да подхваща дейности, които бяхме начертали, само че с брат ми не се видяхме тогава. Не се и чухме. Когато научих, че са го умъртвили, бях шокиран…
Стори ли ви се обезпокоен на тази последна ваша среща?
Не, в никакъв случай не е споделял пред нас, че се тормози за живота си. Той доста пъти е идвал в региона на Тетевен и постоянно пътуваше самичък, в никакъв случай не е бил с защита. Споделяли сме фирмени проблеми, само че такива персонални не. Нито ни е казвал, че някоя го заплашва. И на тази наша последна среща при сестра ми не беше с защита. Беше самичък.
Знаехте ли дали има врагове?
Не мога да отговоря на този въпрос. Ако е имал, надали щеше да го показа с нас, с цел да не ни тормози. Да ни защищити, в случай че има нещо, или с цел да не ни навреди.
Вие страхувате ли се в този момент?
Не, не се опасявам. Опитвам се да пребивавам обикновено, мъчно е, само че лека- бавно караме напред и нагоре, няма различен метод.
Сънувате ли го постоянно?
В началото никой от нас не го сънуваше. Но откакто минаха 40 дни няколко пъти го сънувах. Бяхме някъде на мероприятие и говорехме за това какво би трябвало да се случи във компанията. Пита ме по какъв начин са негови другари. Сега се сещам за съответен сън – бяхме някъде, мина около мен и ми сподели: „ Сега ще ти задам въпрос и ще забележим дали можеш да ми отговориш на него, тъй като виждам, че доста знаеш “.
Какво ви липсва най-вече от срещите и общуването с него?
Най-много ми липсва, че към този момент не е сред нас. Защото при всяко сядане на маса с другари се сещам за него и при всеки диалог го загатвам. Чудя се по какъв начин би реагирал той. (Просълзява се. – Бел.ред.) Липсват ми диалозите ни, постоянно ме е съветвал, той беше с две години по-голям от мен. Учеше ме в никакъв случай да не се предавам и да не спирам. Да се боря до дъно. Това, за което бленувам, да не го оставям настрани. Каквото е минало, да го не помни и да виждам единствено напред. Казваше по този начин: „ Нещо, което не е стартирано, няма да се свърши, само че когато си направил първата стъпка, би трябвало да продължиш и да настояваш, с цел да го докараш до дъно “. Той е в спомените и в главите ни непрекъснато. Още не можем да повярваме, че към този момент не е сред нас и в никакъв случай няма да го забележим повече.
Сещате ли се за някой по-ярък спомен от детските ви години?
Те са доста спомените ни. Ние едно време имахме хубаво детство, тъй като децата в този момент нямат, те са на преносимия компютър и телефона по през целия ден. Бяхме луди глави и все гледахме да създадем някаква пакост. Спомням си по какъв начин в 6-7-и клас татко ни имаше мотор и се опитвахме да го караме, само че в един миг го изпуснахме и той падна. А ние нямаше по какъв начин да го вдигнем, търсихме хора да ни оказват помощ.
Алексей беше по-палав като дребен. В тийнейджърските години, след седми клас стана сериозен. В осми клас стартира да мисли какво би трябвало да прави във времето напред.
Още тогава ли искаше да стане барета?
За барета не мога да кажа, само че той беше доста добър възпитаник и се стараеше да бъде над другите постоянно. Тогава имаше комсомолски препоръки и той се стараеше, в случай че има някакво звание, той да го има, да бъде образец за класа. Беше доста любознателен. Искаше да знае доста неща, интересуваше се от тях.
Обичаше да спортува, харесваше бокса, футбола и шаха. Нямам спомен тъкмо по кое време реши да стане барета, може би откакто приключи полицейското учебно заведение в Пазарджик. Той самичък изяви предпочитание да учи там.
Родителите ви подкрепяха ли го?
Да, той като постъпи там доста негови съученици се отхвърлиха поради самите физически натоварвания. Той също споделяше с нас, че има огромни компликации, недоволстваше, само че майка ми и татко ми му споделиха щом си се хванал на хорото, ще го играеш до дъно. Ще мине време, ще свикнеш и нещата ще се оправят. Така и стана.
Като дребни карахте ли се?
Имало е такива случаи, примерно някой е взел нещо от другия или не му върви по гайдата, само че в никакъв случай не сме стигали до крайности.
Тази борбеност и целенасоченост от кого е наследил – майка ви или татко ви?
От майка ни. Тя е доста мощна жена, има голяма воля. Ако тя в този момент беше с по-слаба душeвност, нямаше да издържи. Това я държи сега.
От последните години пазите ли някоя забавна история с брат ви?
Много са нещата, които са ми останали. Може би по-миналата или предходната година той пристигна в Тетевен за събиране със съучениците си до осми клас. Той обичаше да върви на такива мероприятия и му беше хубаво да поддържа връзка с приятелите си от детството. Алексей на доста хора е помагал – дали за работа, във финансово отношение или поради здравословен проблем. Дори на непознати хора е съдействал.
Той направи доста и за родния си край, сътвори нови работни места.
Сигурно е бил много грижлив брат и наследник?
Да, постоянно ни е помагал. Няма значение защо става въпрос. Дори за моите деца или за тези на сестра ми. Много искаше те да учат, да се развиват. Каквато и компликация да сме срещали, той е бил отсреща.
Вече шест месеца следствието буксува, вярвате ли, че в миналото ще стане явен поръчителят?
Не знам и аз. Нямам никаква информация. Както казвате и вие, следствието в действителност буксува, не се води такова. Но ние още имаме вяра, че поръчителят ще стане явен. Както споделя и майка ни: „ Ще бъда по-спокойна, в случай че на следващия ден схвана кой е протегнал ръка на сина ми, в сравнение с в случай че до края на дните ми не науча кой го умъртви “. Самата болежка ще е по-лека. Сега подозренията са във всичко откакто няма изясненост тъкмо какво се е случило.
Допускате ли обаче истината в никакъв случай да не излезе нескрито?
Не, аз считам, че рано или късно ще стане ясно, ще има видовден.
Изказвали ли сте пред проверяващите вашите подозрения?
Разпитвали са ме два-три пъти. Казвал съм на проверяващите подозренията си, само че до каква степен те са действителни и правилни, към този момент те би трябвало да потвърдят. Службите би трябвало да поемат по-сериозно нещата.
Но съгласно вас каква е повода – политическа, наранени бизнес ползи или персонален претекст?
Не, няма никакъв персонален претекст. За мен е погубен по политически аргументи, в която са забъркани ползи и боязън.
Той искаше ли да взе участие в политическия живот на страната или да се върне в ДАНС?
Не е споделял сходни планове. Преди време, когато стана покушението против него на басейн „ Спартак “, е казвал пред нас интереса и желанието да надгради това, което е сега, само че това беше преди доста години.
Иначе много сме говорили за политика, бизнес, това, което се случва в страната, само че не е разкривал дали в този момент желае някакъв пост.
Ако в миналото разберете кой стои зад убийството на брат ви и имате опция да го видите очи в очи, какво ще му кажете?
Ако в действителност се забележим очи в очи, бих го попитал поради пари или власт лиши живота на брат ми. Всички ще си отидем от този свят и нищо няма да занесем там, за какво тогава погуби човек, който има още какво да даде на страната и на околните си…Брат ми даже ми споделяше, че в този момент, на тези години, се усеща доста по-здраво мислещ, по-добри вероятности му минават през главата, само че някой реши, че би трябвало да го убие млад и да го лиши от фантазиите му.
Какви бяха те? Кои фантазии не съумя да сбъдне?
Мисля, че няма нещо, което той не съумя да извърши. Някои от проектите, които бяхме начертали с него, постигнахме, някои още са в развой да се доразвият. Но за някои негови персонални мога и да не знам. Едни от последните му думи бяха, че той има предпочитание да се отдръпне встрани, да взе участие в процеса косвено. Да продължи да оказва помощ, само че малко по-спокойно, с цел да изкара живота си по обикновено. Но уви, към този момент няма по какъв начин да се случи това…
През годините допускахте ли, че могат да посегнат на живота му?
Минавали са ми тези мисли поради предходните два атентата против него. Все си мислех обаче, че към този момент живеем в цивилизована страна, тези неща са изкоренени и повече няма да се случват похищения на хора. Но очевидно съм се лъгал.
Управлявате мандра „ Тетевен “ , по какъв начин върви бизнесът ви, по-трудно ли е без брат ви?
Засега нямаме проблеми, стараем се това, което е планувано, да върви напред. Имаме хрумвания за разширение и внедряване на други артикули от млечния бранш. Следвам препоръките му да не се отхвърлям, а да ходя единствено напред и нагоре. Всичко се случва, когато човек има воля и темперамент.
Кои са най-големите проблеми за бизнеса ви, има ли задоволително огромна държавна поддръжка за животновъдите?
В момента земеделците и животновъдите, които са на улицата, не са излезли инцидентно на митинг. В бранш мляко нещата не че са зле, само че би трябвало някаква помощ, субсидия за тези хора. Изкупната цена на суровината е дребна и ние, преработвателите, не можем да дадем огромна изкупна цена за литър мляко, тъй като по-късно продукцията става непродаваема. Затова в Полша, Швейцария, Германия страната дотира и оказва помощ на фермерите, с цел да не банкрутират. И при нас ръководещите би трябвало да спомагат къде с фуражи, къде със дотация. В региона на Тетевен имаше огромно отглеждане на животни, основано още от едно време, само че поради тези проблеми доста хора се отхвърлиха.
Все още ли живеете в Тетевен?
Да, тук съм си към момента. От 1996-а съм във компанията. За тези години доста неща се усъвършенстваха. Стараем се да надграждаме това, което сме основали с брат ми, нашата цел в този момент е да го запазим. Не приказвам единствено за мандра „ Тетевен “, а за целия му бизнес, който той персонално построи в годините обратно. Сега всички, които бяхме към него, сме длъжни да запазим съхраненото от него и да го предадем на внуците си. Ако се унищожи, няма да му хареса – в случай че ни гледа от горната страна.
Приятелите му търсят ли ви или ви не помниха?
Има негови другари, с които регулярно се чуваме и оказват помощ, в случай че имаме компликации. Но има и такива, на които той доста е помагал във времето, а те не се обаждат изобщо. Да не приказваме да спомагат, в случай че имам проблем.
Да, неприятното е, че доста хора, на които е помагал, в този момент демонизират облика му и му приписват всевъзможни грехове…
Алексей беше национален човек и обичаше да оказва помощ на хората. Да основава – дали ще е дружество, дали нещо друго, постоянно мислеше в такава градивна посока. И не им прави чест на някои хора, на които е помагал, в този момент да излязат и да приказват погрешни неща.
Дъщеря ви направи дядо за трети път, по кое време се роди Мануел? Помагате ли за внучето, виждате ли го постоянно?
Почти всяка вечер се виждаме. Дъщеря ми живее наоколо до дома ни и постоянно когато има потребност от помощ, оказваме помощ с жена ми. Щастлив съм, че към този момент имам три внучета. Мануел е към този момент на година и четири месеца. Големият внук е на 16 и тренира в школата на Христо Стоичков в Етрополе. Внучката учи в Тетевен. Тя е с три години по-малка от брат си.
Изтончик:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ