Офшорните зони вече изпращат информация до службите в България
Офшорните зони към този момент изпращат и получават информация за българските жители, които оперират с пари на тяхна територия. Информацията постъпва в службите у нас, съобщи доцент Тодор Коларов, интернационален специалист в областта на конфискацията на незаконни активи и противодействието на прането на пари и съветник на Службата на Организация на обединените нации по време на бизнес семинар „ Новите условия към бизнеса по Закона за ограниченията против изпирането на пари “, проведен от ABCnews.bg.
Според Коларов криенето на пари в чужбина непрекъснато се стяга. Вече 77 страни си обменят информация и техният брой се усилва. Той разяснява, че по интернационалните стандарти, на запад като си бил в политиката оставаш в нея вечно и подлежиш на инспекции от обществото за пари и парцели. Докато в България се счита, че си излязъл от нея след една година от напускането на властта. Коларов счита, че в близко бъдеще и това ще се промени в страната.
До 10 януари 2020 година България би трябвало да експонира петата инструкция на Европейската комисия за ограниченията против прането на пари, разгласи на семинара Георги Денборов, юрист по данъчно право. До тогава ще се вкара централно събиране на данни във всяка страна. В директивата се планува да се затегнат ограниченията с разплащанията и търговията с виртуалните валути. Всяка страна-членка би трябвало да понижи прага на паричната стойност на анонимните предплатени карти. Очаква се уголемение на пълномощията на Агенцията за финансово разузнаване.
В бъдеще самото общество ще може да прави надзор на юридическите лица, тъй като ще би трябвало да се сътвори обществен указател на действителните притежатели на компаниите, изясни Денборов. Освен това ще се създадат централизирани банкови и платежни регистри. В тях ще бъдат вписани банковите и платежните сметки на клиентите.
Денборов разяснява, че в ДАНС се рапортуват към 2600 индивида и компании годишно за пране на пари. Едва 46 от тях са завършили със подозрения.
Според Коларов криенето на пари в чужбина непрекъснато се стяга. Вече 77 страни си обменят информация и техният брой се усилва. Той разяснява, че по интернационалните стандарти, на запад като си бил в политиката оставаш в нея вечно и подлежиш на инспекции от обществото за пари и парцели. Докато в България се счита, че си излязъл от нея след една година от напускането на властта. Коларов счита, че в близко бъдеще и това ще се промени в страната.
До 10 януари 2020 година България би трябвало да експонира петата инструкция на Европейската комисия за ограниченията против прането на пари, разгласи на семинара Георги Денборов, юрист по данъчно право. До тогава ще се вкара централно събиране на данни във всяка страна. В директивата се планува да се затегнат ограниченията с разплащанията и търговията с виртуалните валути. Всяка страна-членка би трябвало да понижи прага на паричната стойност на анонимните предплатени карти. Очаква се уголемение на пълномощията на Агенцията за финансово разузнаване.
В бъдеще самото общество ще може да прави надзор на юридическите лица, тъй като ще би трябвало да се сътвори обществен указател на действителните притежатели на компаниите, изясни Денборов. Освен това ще се създадат централизирани банкови и платежни регистри. В тях ще бъдат вписани банковите и платежните сметки на клиентите.
Денборов разяснява, че в ДАНС се рапортуват към 2600 индивида и компании годишно за пране на пари. Едва 46 от тях са завършили със подозрения.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ