Oфициално беше обявено извънредно положение в страната, което означава, че

Oфициално беше оповестено изключително състояние в страната, което значи, че всички търговски обекти като молове, магазини за облекла, както и заведения за бързо хранене и кафенета затвориха. И внезапно хората пощуряха. Когато разгласят „ изключително състояние “, колкото и спокоен да си, че това е „ просто елементарен вирус и в случай че се пазиш задоволително няма да те хване “, когато гледаш по какъв начин хората към теб полудяват, като че ли нещо в теб те кара и ти да пощурееш.
Акцентът даже се измести от ковид и страха от това да не го хванеш, до страха от това да не останеш гладен, тъй като когато не работиш е явно да не получаваш и заплата. И надлежно хората като че ли намразиха ковид не поради самия него, заболеваемостта и смъртните случаи, а тъй като той посегна на заплатите им. В изолираност човешките същества демонстрираме забавни реакции, които нямат разумно пояснение при естествени условия.
Отивам аз да си взема дюнер и индивидът ме гледа неприятно, като че ли аз ще му затворя дюнерджиницата и с сърдит глас ми споделя: „ Яж днеска, че на следващия ден няма да има. Всички ще умрем от апетит. “
Има някакво несъгласие тук – до през вчерашния ден всеки говореше, че ще умрем от ковид, а през днешния ден – от апетит. Кое е по-опасно? Не знам. Обаче нещо ме води към мисълта, че самите ние ще се убием едни други, в случай че не се съвземем.
Този ковид удря цялата стопанска система освен в съответната дюнерджийница, а в цялата страна. Но в случай че престанем да сме егоисти можем за малко време да се съвземем от тази рецесия и да продължим напред живи и здрави. Нали това беше най-важното? Като отидеш на рожден ден, какво пожелаваш на индивида? Именно – да бъде жив и здрав. Имаш ли ги двете, ще пристигна и благосъстоянието. Определено няма да умрем от апетит, не се безпокойте. По Бай Тошово време също имаше ограничавания за това какъв брой и по кое време да се пазари, пък няма смъртен случай от апетит.
Когато оповестиха карантинния период, цялото население като че ли обезумя и стартира да граби от магазините каквото види. Станаха едни големи опашки и огромният абсурд в тази ситуация е, че се затварят всички обекти, където може да се струпат хора, с цел да останат единствено магазините, където още веднъж да се струпат десеторно повече хора. Това обикновено ли ви се коства? Според ограниченията за сигурност би трябвало да се запасим за няколко дни, а не за цялостен живот. Но както и да е, хората в супермаркета очевидно знаят по-добре.
Имам възприятието, че е пристигнал краят на света, почтено. Пазаруването се промени от вида " ще взема най-необходимото " и стигна до " взимай каквото видиш, че на следващия ден може да го няма ". Един хваща 10 пакета тоалетна хартия (доказателство, че каквото и да се случва, българинът мисли първо с г*за си), различен – колбас за котки, трети – кучешка храна. Толкова са полудели, че даже не гледат какво взимат. Стадо овце без овчар. Една жалка и смешна панорама.
Имам възприятието, че това ще бъде снимано и след време ще участва в учебниците със заглавие „ Битката при Кауфланд – ковид 2020г. “ Но всичкото това има и своята хубава страна - за първи път след Световното през 1994 година, ние сме единни и можем в действителност да се назовем един същински народ. За първи път родните ни политици гласоподаваха единомислещо за нещо без да се карат или псуват.
Е, най-малко това ме обнадеждава, че може би ще оцелеем. След като всички се борим за това...
Думите на младежите „ Хайде да вървим на мол през ваканцията “ се трансформира в „ Няма да вървим на мол “, изречена от същите тези хора с възприятие на скука. Сякаш това е тяхното „ безусловно място “, където се усещат щастливи и предпазени. Жалко, че е тъкмо противоположното.
Е, честито! Вече ги няма. С тяхното затваряне се унищожиха и надежните на децата и младежите, че ще си пилеят времето там, до момента в който са почивка. Знаете – обикаляш за облекла, каквито си имаш в обилие, козметика, от която нямаш кой знае каква потребност – с нея и без нея отново си си същия, и най-после, когато се умориш, спираш, с цел да похапнеш един лоен и дребен бургер на недобра цена.
Едни се радват за това, други – не. Трети са в суматоха и не знаят в кой ъгъл на стаята да стоят, с цел да бъде по-безопасно. Ако дишаш на изток, май няма да те хване вируса. Все отново пробвай и на запад.
Просто си спри у дома и избави живота на твоите близки. И използвай момента най-малко малко да обогатиш общата си просвета с книги, а не с турски сериали.
 
Автор: Илиана Симеонова