Германският бизнес е инвестирал 6,9 млрд. лева в България за периода 1990-2017
Официалната статистика подценява немските вложения в България с към 25% или близо 1,4 милиарда лв., разгласи доктор Митко Василев, основен шеф на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) на стопански конгрес.
На него бяха показани две проучвания за „ Германските вложения в България 1990-2017 “ и за „ Германо-Българските търговски връзки (2001-2018) “, направени от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) и от Института за икономическа политика (ИИП) по поръчка на Германо-Българската индустриално-търговска камара, оповестиха от ГБИТК.
Според изчисленията на ИПИ формалната статистика подценява, респ. надценява вложения според от това дали крайният притежател на вложението влага непосредствено в България или го прави посредством свои дъщерни компании в други страни.
За да бъдат допълнени формалните данни и измерени така наречен непреки немски вложения, от института разпознават фирмите с краен притежател физическо или юридическо лице в Германия. По този метод делът на немските вложения в България се усилва от 6,8% от всички директни задгранични вложения до 8,49%.
Това трансформира Германия във втория най-значим източник на директни задгранични вложения в България с дял от 8,49% от всички директни задгранични вложения след Холандия. Австрия остава на трето място с дял от 8,45% към края на 2017 година Резултатите от проучването на ИПИ демонстрират, че формалната статистика подценява немските вложения в България с към 25% или близо 1,4 милиарда лв..
Близо 66% от всички непреки немски вложения, обхванати в проучването, се реализират с посредничеството на компании в Австрия. Друга страна, през която минава забележителен поток от непреките немски вложения, е Италия – 24%. Холандия се подрежда на трето място с към 10%.
94% от немските вложения в България (директни и индиректни) са съсредоточени в три стопански действия: преработваща индустрия (42%), търговия (43%) и финансови услуги (9,3%).
Според разбора на ИПИ немските компании са осигурявали работни места на над 1,6% от всички заети в България или на 35,3 хиляди души.
Най-голяма централизация, надлежно и въздействие върху стопанската система, се следи в столицата, София-област, Варна, Габрово и Русе. Значително е и наличието на немските компании в Пловдив.
Второ изследване, направено от Института за икономическа политика, обобщава позитивните трендове в търговията с Германия. Изследването обгръща годините на подготовка за участие в НАТО и Европейски Съюз, както и годините на акомодация към статуса на страна членка на Европейски Съюз и на старания за реализиране на конвергенция с страните с по-висок стандарт на живот.
Българските артикули на немския пазар
По размер на двустранната търговия, България попада в топ 20 на най-важните търговски сътрудници на Германия в границите на Европейски Съюз. По значение на комерсиалния оборот България е на 41-во място измежду всички 234 страни и територии в света, с които компаниите в Германия търгуват.
За последното десетилетие общо три пъти българският експорт изпреварва вноса от Германия - 2013, 2017 и 2018 година В интервала 2001-2018 година – двустранният стокообмен отбелязва междинен годишен растеж от 10%, като единствено за последните 10 години той нараства два пъти и половина – от 3,2 милиарда евро до съвсем 8,3 милиарда евро.
България регистрира позитивно салдо с единадесет от шестнадесетте немски провинции. След присъединението на страната към Европейски Съюз се вижда гладко оттегляне от водещата позиция на леката индустрия. Все по-голямо значение за структурата на износа, както към Германия, по този начин и общо, има миннодобивната и преработващата промишленост (мед и руди на благородни метали). Положителният тренд на напредък е забележим най-много в секторите машиностроене, електроника и електротехника, фармация и химическа промишленост. Като евентуални тласъци за експортно насочване на секторите с по-висока добавена стойност могат да бъдат посочени както улеснената търговия поради хармонизирането на процедурите и стандартите след участието в Европейски Съюз, по този начин и усъвършенстваната конкурентоспособност на тези браншове посредством вложения, в това число такива с генезис Германия, показват създателите на проучването.
Преориентиране в производството за Германия
В интервала 2001-2017 година структурата на износа на България към Германия претърпява обилни промени. В началото на интервала продуктите на леката индустрия преобладават експорта към Федерална република Германия, като единствено облеклата са 48%. 2010 година е последната година, в която облеклата съставляват най-голямата стокова група в експортната конструкция (21%), следвани от машините (18%), износът от миннодобивната индустрия образува едвам 3% от целия износ към Германия. 2011 година – към този момент е налице кардинално нов експортен микс към Германия: началото на наклонност в износа за мощно показване на миннодобивния бранш (най-вече с износа на мед) и на машините (както коли, по този начин и частите за тях) – по 19% от износа на България към Германия. 2017 година - една четвърт от износа се генерира от машини, апарати и електроника, до момента в който износът на мед и други метали образува сумарно 18,1%. Продуктите на шивашката промишленост записват спад до едвам 8,5%. Партньорството с предприятия от Германия усилва конкурентоспособността на българските дребни, междинни и огромни предприятия и способства за прехвърлянето на положителни практики.
Очаквания на немските бизнесмени
„ Успехите в двустранното съдействие и високите вложения се отразяват добре на всяка стопанска система – те обезпечават синергия, разцвет, добър общ климат и основават основа за по-нататъшен здравословен напредък “, сподели Тим Курт, президент на ГБИТК. Според него провокациите пред бизнеса в България са нуждата от разширение на съществуващата инфраструктура, реформиране на просветителната система, поощряване на правната система и битка с корупцията.
„ Германските предприятия работят на драго сърце в България с българи “, сподели посланикът на Федерална република Германия, Н.Пр. Херберт Салбер и изрази убеденост, че в случай че икономическият растеж се задържи, България има действителен късмет да доближи европейската междинна стойност.
По публикацията работи: създател Петя Стоянова /investor.bg
На него бяха показани две проучвания за „ Германските вложения в България 1990-2017 “ и за „ Германо-Българските търговски връзки (2001-2018) “, направени от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) и от Института за икономическа политика (ИИП) по поръчка на Германо-Българската индустриално-търговска камара, оповестиха от ГБИТК.
Според изчисленията на ИПИ формалната статистика подценява, респ. надценява вложения според от това дали крайният притежател на вложението влага непосредствено в България или го прави посредством свои дъщерни компании в други страни.
За да бъдат допълнени формалните данни и измерени така наречен непреки немски вложения, от института разпознават фирмите с краен притежател физическо или юридическо лице в Германия. По този метод делът на немските вложения в България се усилва от 6,8% от всички директни задгранични вложения до 8,49%.
Това трансформира Германия във втория най-значим източник на директни задгранични вложения в България с дял от 8,49% от всички директни задгранични вложения след Холандия. Австрия остава на трето място с дял от 8,45% към края на 2017 година Резултатите от проучването на ИПИ демонстрират, че формалната статистика подценява немските вложения в България с към 25% или близо 1,4 милиарда лв..
Близо 66% от всички непреки немски вложения, обхванати в проучването, се реализират с посредничеството на компании в Австрия. Друга страна, през която минава забележителен поток от непреките немски вложения, е Италия – 24%. Холандия се подрежда на трето място с към 10%.
94% от немските вложения в България (директни и индиректни) са съсредоточени в три стопански действия: преработваща индустрия (42%), търговия (43%) и финансови услуги (9,3%).
Според разбора на ИПИ немските компании са осигурявали работни места на над 1,6% от всички заети в България или на 35,3 хиляди души.
Най-голяма централизация, надлежно и въздействие върху стопанската система, се следи в столицата, София-област, Варна, Габрово и Русе. Значително е и наличието на немските компании в Пловдив.
Второ изследване, направено от Института за икономическа политика, обобщава позитивните трендове в търговията с Германия. Изследването обгръща годините на подготовка за участие в НАТО и Европейски Съюз, както и годините на акомодация към статуса на страна членка на Европейски Съюз и на старания за реализиране на конвергенция с страните с по-висок стандарт на живот.
Българските артикули на немския пазар
По размер на двустранната търговия, България попада в топ 20 на най-важните търговски сътрудници на Германия в границите на Европейски Съюз. По значение на комерсиалния оборот България е на 41-во място измежду всички 234 страни и територии в света, с които компаниите в Германия търгуват.
За последното десетилетие общо три пъти българският експорт изпреварва вноса от Германия - 2013, 2017 и 2018 година В интервала 2001-2018 година – двустранният стокообмен отбелязва междинен годишен растеж от 10%, като единствено за последните 10 години той нараства два пъти и половина – от 3,2 милиарда евро до съвсем 8,3 милиарда евро.
България регистрира позитивно салдо с единадесет от шестнадесетте немски провинции. След присъединението на страната към Европейски Съюз се вижда гладко оттегляне от водещата позиция на леката индустрия. Все по-голямо значение за структурата на износа, както към Германия, по този начин и общо, има миннодобивната и преработващата промишленост (мед и руди на благородни метали). Положителният тренд на напредък е забележим най-много в секторите машиностроене, електроника и електротехника, фармация и химическа промишленост. Като евентуални тласъци за експортно насочване на секторите с по-висока добавена стойност могат да бъдат посочени както улеснената търговия поради хармонизирането на процедурите и стандартите след участието в Европейски Съюз, по този начин и усъвършенстваната конкурентоспособност на тези браншове посредством вложения, в това число такива с генезис Германия, показват създателите на проучването.
Преориентиране в производството за Германия
В интервала 2001-2017 година структурата на износа на България към Германия претърпява обилни промени. В началото на интервала продуктите на леката индустрия преобладават експорта към Федерална република Германия, като единствено облеклата са 48%. 2010 година е последната година, в която облеклата съставляват най-голямата стокова група в експортната конструкция (21%), следвани от машините (18%), износът от миннодобивната индустрия образува едвам 3% от целия износ към Германия. 2011 година – към този момент е налице кардинално нов експортен микс към Германия: началото на наклонност в износа за мощно показване на миннодобивния бранш (най-вече с износа на мед) и на машините (както коли, по този начин и частите за тях) – по 19% от износа на България към Германия. 2017 година - една четвърт от износа се генерира от машини, апарати и електроника, до момента в който износът на мед и други метали образува сумарно 18,1%. Продуктите на шивашката промишленост записват спад до едвам 8,5%. Партньорството с предприятия от Германия усилва конкурентоспособността на българските дребни, междинни и огромни предприятия и способства за прехвърлянето на положителни практики.
Очаквания на немските бизнесмени
„ Успехите в двустранното съдействие и високите вложения се отразяват добре на всяка стопанска система – те обезпечават синергия, разцвет, добър общ климат и основават основа за по-нататъшен здравословен напредък “, сподели Тим Курт, президент на ГБИТК. Според него провокациите пред бизнеса в България са нуждата от разширение на съществуващата инфраструктура, реформиране на просветителната система, поощряване на правната система и битка с корупцията.
„ Германските предприятия работят на драго сърце в България с българи “, сподели посланикът на Федерална република Германия, Н.Пр. Херберт Салбер и изрази убеденост, че в случай че икономическият растеж се задържи, България има действителен късмет да доближи европейската междинна стойност.
По публикацията работи: създател Петя Стоянова /investor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ