Има ли смисъл да наблюдават България?
Офисът на Велислав Величков се намира единствено на няколкостотин метра от Съдебната палата в София. Ако може да се има вяра на думите му, в монументалната постройка в центъра на София резидира най-влиятелният човек в България. „ Магистратурата действа по руски пример ", споделя юристът пред "Нойе Цюрхер Цайтунг " (НЦЦ) и прибавя: „ Главният прокурор Сотир Цацаров реализира контрол над всички прокурори в страната и може да разгласи всяко решение за незначително ".
Според Величков, който е ръководител на гражданската самодейност "Правосъдие за всеки ", тази централизация на власт има тежки последици: при каузи за корупция против политици или водещи предприемачи наказателните актове умишлено се изготвят безпределно постепенно, с цел да се забавят правосъдните процеси, твърди правозащитникът.
„ В България всяка година губят отминалост сред 10 000 и 13 000 случая, а обвинените излизат на процедура чисти “, споделя Величков пред НЦЦ и добавя, че през последните години за корупция са били наказани единствено двама кметове и един-единствен народен представител.
В тази връзка швейцарското издание напомня, че в корупционния показател на „ Трансперънси интернешънъл " България заема 75-то място - надалеч зад всички останали страни-членки на Европейски Съюз. В проучване, формирано неотдавна по поръчка на Зелените в Европарламента, също се установяват съществени дефицити в законодателството против корупцията и най-много в използването му на процедура.
Неоправдани очаквания
При откриването на българското европредседателство при започване на януари ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер сложи контрапункт на тези рецензии, като се разгласи за приемането на страната както в еврозоната, по този начин и в Шенген - концепция, която Западът посреща със песимизъм, в това число и заради нерешените проблеми с корупцията, отбелязва швейцарското издание.
Любезността на Юнкер, написа по-нататък НЦЦ, символизира в действителност алтернативата на Европейски Съюз, който преди 11 години одобри България и Румъния по геополитически съображения, въпреки че двете страни не изпълняваха критериите за народна власт и господство на закона. Надеждите, че наложеният още в самото начало мониторинг ще способства за бързо възстановяване на обстановката в двете страни, си остават значително неоправдани, показва НЦЦ и написа, че в Румъния процесите за реформиране на страната протичат прекомерно безредно - след стадии на прогрес и триумф в битката против корупцията непроменяемо следват интервали на декаданс и застой.
„ Развитието в България не е толкоз скокообразно, само че пък и напредъкът е най-малък ", отбелязва изданието и разяснява: „ България реализира триумфи в битката против мафиотските структури, само че в Брюксел се приказва за организационни дефицити в работата на антикорупционните органи, както и за "култура на политическо влияние " в прокуратурата ".
Анахронизъм?
Независимо от констатацията, че България не извършва в цялостен размер нито един от шестте съществени критерия, в последния мониторингов отчет на Брюксел за пръв път се загатва 2019 година като допустима дата за прекратяване на Механизма за съдействие и надзор. На това се надява и зам.-министърката на правораздаването Десислава Ахладова, съгласно която нямало причина България да бъде третирана по-различно от останалите страни в Общността. За „ анахронизъм “ приказва и Весела Чернева, шеф на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Според нея би трябвало да се сложи въпросът дали корупцията в България фактически е доста по-широко публикувана, в сравнение с в „ остарели “ страни-членки като Гърция или Италия да вземем за пример. Чернева твърди, че хората в България се дразнели от преплитанията сред олигарси и политици, както и от това, че „ огромните риби " в никакъв случай не губели правосъдни каузи, само че резултатът от европейския мониторинг бил към този момент привършен. Според Чернева, предизвестията от Брюксел от ден на ден се възприемали като интервенция извън.
По напълно различен метод гледа на нещата Велислав Величков от гражданската самодейност „ Правосъдие за всеки ". Той би желал Европейски Съюз да се намесва доста по-решително и да оказва по-силна поддръжка в битката за децентрализиране на прокуратурата. Величков упорства за повече недвусмислени изказвания и по-малко „ дипломатични неистини " от страна на Брюксел, както и за по-съществени последици за държавното управление в София, когато то не извършва рекомендациите на Европейски Съюз. В тази връзка НЦЦ напомня, че в следствие от рецесията в връзките с Полша Европейски Съюз обмисля дали да не обвърже отпущането на парични средства със спазването на стандартите за господство на закона. Велислав Величков приветства тези проекти, тъй като счита, че финансовите наказания биха могли да основат тласък за промени. Той утвърждава и проектите на Брюксел да създаде справедливи критерии, по които да се прави оценка независимостта на правораздаването.
Но реализирането на тези проекти няма да е по никакъв начин елементарно, заключава НЦЦ. Включително и заради това, че при корупцията основна роля играят и фактори като политическата и икономическа просвета на една страна, които няма по какъв начин да бъдат „ премерени “ благодарение на критерии. По мотив решението за основаване на Европейска прокуратура, която да се бори против измамите с европейски средства в тясно взаимоотношение с националните магистратури, юристът Величков присмехулно споделя: „ Главният прокурор на България се среща с сътрудници от Русия, Казахстан, Турция или Македония. Но заобикаля срещите с прокурори от страни-членки на Европейски Съюз ".
Според Величков, който е ръководител на гражданската самодейност "Правосъдие за всеки ", тази централизация на власт има тежки последици: при каузи за корупция против политици или водещи предприемачи наказателните актове умишлено се изготвят безпределно постепенно, с цел да се забавят правосъдните процеси, твърди правозащитникът.
„ В България всяка година губят отминалост сред 10 000 и 13 000 случая, а обвинените излизат на процедура чисти “, споделя Величков пред НЦЦ и добавя, че през последните години за корупция са били наказани единствено двама кметове и един-единствен народен представител.
В тази връзка швейцарското издание напомня, че в корупционния показател на „ Трансперънси интернешънъл " България заема 75-то място - надалеч зад всички останали страни-членки на Европейски Съюз. В проучване, формирано неотдавна по поръчка на Зелените в Европарламента, също се установяват съществени дефицити в законодателството против корупцията и най-много в използването му на процедура.
Неоправдани очаквания
При откриването на българското европредседателство при започване на януари ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер сложи контрапункт на тези рецензии, като се разгласи за приемането на страната както в еврозоната, по този начин и в Шенген - концепция, която Западът посреща със песимизъм, в това число и заради нерешените проблеми с корупцията, отбелязва швейцарското издание.
Любезността на Юнкер, написа по-нататък НЦЦ, символизира в действителност алтернативата на Европейски Съюз, който преди 11 години одобри България и Румъния по геополитически съображения, въпреки че двете страни не изпълняваха критериите за народна власт и господство на закона. Надеждите, че наложеният още в самото начало мониторинг ще способства за бързо възстановяване на обстановката в двете страни, си остават значително неоправдани, показва НЦЦ и написа, че в Румъния процесите за реформиране на страната протичат прекомерно безредно - след стадии на прогрес и триумф в битката против корупцията непроменяемо следват интервали на декаданс и застой.
„ Развитието в България не е толкоз скокообразно, само че пък и напредъкът е най-малък ", отбелязва изданието и разяснява: „ България реализира триумфи в битката против мафиотските структури, само че в Брюксел се приказва за организационни дефицити в работата на антикорупционните органи, както и за "култура на политическо влияние " в прокуратурата ".
Анахронизъм?
Независимо от констатацията, че България не извършва в цялостен размер нито един от шестте съществени критерия, в последния мониторингов отчет на Брюксел за пръв път се загатва 2019 година като допустима дата за прекратяване на Механизма за съдействие и надзор. На това се надява и зам.-министърката на правораздаването Десислава Ахладова, съгласно която нямало причина България да бъде третирана по-различно от останалите страни в Общността. За „ анахронизъм “ приказва и Весела Чернева, шеф на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Според нея би трябвало да се сложи въпросът дали корупцията в България фактически е доста по-широко публикувана, в сравнение с в „ остарели “ страни-членки като Гърция или Италия да вземем за пример. Чернева твърди, че хората в България се дразнели от преплитанията сред олигарси и политици, както и от това, че „ огромните риби " в никакъв случай не губели правосъдни каузи, само че резултатът от европейския мониторинг бил към този момент привършен. Според Чернева, предизвестията от Брюксел от ден на ден се възприемали като интервенция извън.
По напълно различен метод гледа на нещата Велислав Величков от гражданската самодейност „ Правосъдие за всеки ". Той би желал Европейски Съюз да се намесва доста по-решително и да оказва по-силна поддръжка в битката за децентрализиране на прокуратурата. Величков упорства за повече недвусмислени изказвания и по-малко „ дипломатични неистини " от страна на Брюксел, както и за по-съществени последици за държавното управление в София, когато то не извършва рекомендациите на Европейски Съюз. В тази връзка НЦЦ напомня, че в следствие от рецесията в връзките с Полша Европейски Съюз обмисля дали да не обвърже отпущането на парични средства със спазването на стандартите за господство на закона. Велислав Величков приветства тези проекти, тъй като счита, че финансовите наказания биха могли да основат тласък за промени. Той утвърждава и проектите на Брюксел да създаде справедливи критерии, по които да се прави оценка независимостта на правораздаването.
Но реализирането на тези проекти няма да е по никакъв начин елементарно, заключава НЦЦ. Включително и заради това, че при корупцията основна роля играят и фактори като политическата и икономическа просвета на една страна, които няма по какъв начин да бъдат „ премерени “ благодарение на критерии. По мотив решението за основаване на Европейска прокуратура, която да се бори против измамите с европейски средства в тясно взаимоотношение с националните магистратури, юристът Величков присмехулно споделя: „ Главният прокурор на България се среща с сътрудници от Русия, Казахстан, Турция или Македония. Но заобикаля срещите с прокурори от страни-членки на Европейски Съюз ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ