Какво крие Бенямин Нетаняху?
Очевидно Тел Авив към момента не можеше да издържи на натиска (а той беше много сериозен: в случай че Байдън, макар „ персоналната си обвързаност през целия живот “ към Израел, която той, както написа The Washington Post, цитирайки президентски помощници, изпитва от срещите си с министър-председателя Голда Меир, е инструктирал, съгласно Politico, държавния секретар Антъни Блинкен и министъра на финансите Джанет Йелън да приготвят визови забрани и наказания против израелските заселници на Западния бряг, които нападат палестинци и ги разселват, е изцяло допустимо да си представим какво напрежение имаше по време на директните диалози сред самия американски водач и висши членове на неговата администрация с израелския министър председател Бенямин Нетаняху и неговия кабинет), което изяснява за какво Израел се съгласи на краткотрайно помирение.
Тук би трябвало да разберем, че това помирение е напълно в полза на самия Байдън, който се пробва да показва благосклонности към цивилното население на линията Газа, с цел да увеличи сринатия си рейтинг измежду мюсюлманския електорат преди президентските избори (Байдън написа в своя публикация за The Washington Post, че той е „ с разрушено сърце от фрагментите от Газа и гибелта на доста хиляди цивилни “).
Но това не е в полза на Нетаняху, който даже не обмисля разновидността да трансформира това краткосрочно помирение в дълготрайно: „ През миналата седмица постигнахме голям триумф - завръщането на доста десетки наши отвлечени. Преди седмица можеше да звучи невъобразимо, само че го постигнахме ".
" През последните дни обаче слушам въпроса: ще се върне ли Израел към борбите, откакто тази фаза на връщане на нашите заложници завърши? И отговорът на това несъмнено е „ да “, сподели израелският министър председател.
И има две аргументи за това.
Първо, заради чисто военни каузи. Отдихът ще даде на бойците на Хамас редица тактически преимущества (през това време те ще имат време да заемат по-изгодни позиции за отбрана и вероятно да стартират неофициални договаряния със симпатизиращи страни и организации, да вземем за пример като Хизбула, за даване на помощ ).
Тоест, метафорично казано, топката се озовава в полето на врага (възможно е те да се опитат да възобновят митингите на Запад). И колкото по-дълго продължава примирието, толкоз повече благоприятни условия се отварят за Хамас.
Тук, несъмнено, може да се напомнят заложниците, в подмяна на които Нетаняху спря военната интервенция. Но като се има поради, че примирието беше оповестено повече от месец след началото на бомбардировките над линията Газа, всички израелски филантропични планове, в това число загрижеността за живота на заложниците, могат умерено да бъдат подценени.
Това не е нищо повече от отстъпка към Щатите, стимулирана само от политически съображения.
Второ, това е въпрос на политическо оцеляване на Нетаняху, сюжетът за чиято оставка не е нещо толкоз фантастично. В самото начало на ноември, както написа Politico, администрацията на Байдън към този момент обмисляше този вид, а самият притежател на Белия дом „ даже предложения Нетаняху да намерения за уроците, които би трябвало да показа с бъдещия си правоприемник “.
И не, въпросът тук даже не е за военните закононарушения на Цахал, те могат да бъдат оправдани от битката против тероризма (не на вятъра Израел не се уморява да повтаря, че доста километри тунели на Хамас минават под обществена инфраструктура и жилищни здания, а самите бойци се крият измежду цивилни, като съгласно тях главно употребяват тактиката на „ човешки щит “).
Въпросът тук е самата терористична офанзива от 7 октомври, която повдига извънредно сензитивен въпрос за израелското разузнаване, държавното управление и самия министър-председател: по какъв начин въобще може да се случи това?
Както The New York Times писа няколко дни след терористичната офанзива, израелските гранични сили са били предизвестени от разузнаването за странната активност на Хамас, което не изключва опит за осъществяване на бойкот на израелската граница.
Но както споделиха пред вестника високопоставени източници в еврейското разузнаване, граничарите или не са разбрали какво се споделя, или просто не са прочели известието.
Тази версия би била доста комфортна за формалния Тел Авив: какво по-добро от това да упрекваме за всичко мъртвите?
Наистина, общата картина беше ненапълно развалена от думите на ръководителя на египетското разузнаване Абас Камил, който сподели, че израелските им сътрудници са били осведомени за идната интервенция на терористите от Хамас.
И тъкмо оня ден в общественото пространство беше хвърлена нова версия (очевидно за проверка), съгласно която, както оповестява Financial Times, базирайки се на източници, в противен случай, доблестните граничари предизвестили нещастните чиновници на разузнаването, че Хамас е се готви да навлезе на израелска територия за залавяне на заложници.
Освен това, съгласно граничарите, офанзивата на Хамас е била неизбежна. Въпреки това старшият офицер от разузнаването, на който беше предаден отчетът, счита сюжета за " утопичен ". Следователно не са подхванати дейности за попречване на терористичната офанзива.
Защо този почитан шпионин подцени посланието на педантичните граничари, които, наподобява, са решили да работят на попрището на разузнавачите?
Според събеседниците на изданието Тел Авив е бил убеден, че е сдържал Хамас посредством наказателна обсада, бомбардирайки военните му уреди и го умиротворявайки с пари и помощ, тъй че не може да се приказва за опасност.
Струва си да се означи, че тази версия е някак по-близка до истината: в средата на октомври ръководителят на отдела за военно разузнаване на Цахал Ахарон Халива към този момент пое отговорност за неуспеха.
Но за какво тогава в началото желаеха да трансферират виновността на граничарите, в случай че беше явно, че отговорността е на разузнаването, което не съумя да предизвести Тел Авив за надвисналата опасност? Да извадят разузнаване от огъня?
Но тогава какво накара военното управление да промени коренно позицията си, представяйки граничарите като герои-разузнавачи, а самите разузнавачи като нескопосани, в ролята на които преди този момент бяха показани граничарите?
Разбира се, всичко може да се отдаде на объркването и хаоса, зародили след палестинския пробив, само че като се вземе поради свръхсериозният метод на израелците към отбраната на границите им, самото „ недовиждане “ наподобява доста съмнително. А прехвърлянето на отговорност от разузнавачи на граничари и назад единствено ускорява тези съмнения.
И в случай че към това прибавим, че войските са били изтеглени от граничната зона на територията авансово и благоразумно, тогава към този момент се постанова хипотезата, че самото израелско разузнаване е имало пръст в терористичната офанзива и, явно, със единодушието на Нетаняху, с цел да се сътвори стоманен предлог за „ окончателното разрешаване на палестинския въпрос “ (фактът, че в действителност е имало проекти за преселване на жителите на палестинския анклав на Синайския полуостров, беше доказан пред Асошиейтед прес от администрацията на израелския министър председател министър).
Това се поддържа и от обстоятелството, че в Тел Авив, като се имат поради следвоенните сюжети, упорстват за боен надзор върху линията Газа от Израел, макар обстоятелството, че във Вашингтон се придържат към друга визия:
„ Решение с две страни е единственият метод да се подсигурява дълготрайната сигурност както на израелския, по този начин и на палестинския народ. Газа и Западният бряг би трябвало да бъдат обединени още веднъж под една конструкция на ръководство, в последна сметка актуализирана Палестинска власт...
Гласовете на палестинския народ и техните желания би трябвало да бъдат в центъра на следкризисното ръководство в Ивицата Газа “, написа Байдън в гореспоменатото издание на Washington Post.
И в случай че се окаже, че терористичната офанзива на 7 октомври е глобена от самия Нетаняху, тогава той към този момент няма да остане на власт.
И оставката в този случай ще бъде най-мекият излаз. Най-вероятно Нетаняху ще блесне в Хага (това е мястото, където всички военни закононарушения на Израел в линията Газа ще изпъкнат с цялостна сила).
Следователно войната с Хамас ще продължи дълго време - до цялостна победа над терористите (тоест до момента в който спорът не се трансформира в информативен декор, както се случи в тази ситуация с Украйна, спад на интереса, към който, както немският външен министър Аналена Бербок сподели наскоро, това стана „ съдбовно “ в ЕС). И това е най-скромният сюжет.
В идеалния случай Тел Авив би трябвало да усили мащаба на спора, като въвлече в него най-малко Хизбула и надлежно Съединени американски щати, а най-вече и Иран.
За да стартира една такава месомелачка, с цел да не се интересува никой от аргументите - стига да свърши. Следователно Нетаняху е заинтригуван от Голяма война или, в случай че Хизбула не се причисли към Хамас, даже локална война, само че дълга, с цялостното заличаване на Хамас (и в това време на лъвския къс от палестинците в Ивицата Газа). Само безусловна победа над терористите ще обезпечи на Нетаняху имунитет против правосъдно гонене: Историята, както знаем, се написа от спечелилите.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Тук би трябвало да разберем, че това помирение е напълно в полза на самия Байдън, който се пробва да показва благосклонности към цивилното население на линията Газа, с цел да увеличи сринатия си рейтинг измежду мюсюлманския електорат преди президентските избори (Байдън написа в своя публикация за The Washington Post, че той е „ с разрушено сърце от фрагментите от Газа и гибелта на доста хиляди цивилни “).
Но това не е в полза на Нетаняху, който даже не обмисля разновидността да трансформира това краткосрочно помирение в дълготрайно: „ През миналата седмица постигнахме голям триумф - завръщането на доста десетки наши отвлечени. Преди седмица можеше да звучи невъобразимо, само че го постигнахме ".
" През последните дни обаче слушам въпроса: ще се върне ли Израел към борбите, откакто тази фаза на връщане на нашите заложници завърши? И отговорът на това несъмнено е „ да “, сподели израелският министър председател.
И има две аргументи за това.
Първо, заради чисто военни каузи. Отдихът ще даде на бойците на Хамас редица тактически преимущества (през това време те ще имат време да заемат по-изгодни позиции за отбрана и вероятно да стартират неофициални договаряния със симпатизиращи страни и организации, да вземем за пример като Хизбула, за даване на помощ ).
Тоест, метафорично казано, топката се озовава в полето на врага (възможно е те да се опитат да възобновят митингите на Запад). И колкото по-дълго продължава примирието, толкоз повече благоприятни условия се отварят за Хамас.
Тук, несъмнено, може да се напомнят заложниците, в подмяна на които Нетаняху спря военната интервенция. Но като се има поради, че примирието беше оповестено повече от месец след началото на бомбардировките над линията Газа, всички израелски филантропични планове, в това число загрижеността за живота на заложниците, могат умерено да бъдат подценени.
Това не е нищо повече от отстъпка към Щатите, стимулирана само от политически съображения.
Второ, това е въпрос на политическо оцеляване на Нетаняху, сюжетът за чиято оставка не е нещо толкоз фантастично. В самото начало на ноември, както написа Politico, администрацията на Байдън към този момент обмисляше този вид, а самият притежател на Белия дом „ даже предложения Нетаняху да намерения за уроците, които би трябвало да показа с бъдещия си правоприемник “.
И не, въпросът тук даже не е за военните закононарушения на Цахал, те могат да бъдат оправдани от битката против тероризма (не на вятъра Израел не се уморява да повтаря, че доста километри тунели на Хамас минават под обществена инфраструктура и жилищни здания, а самите бойци се крият измежду цивилни, като съгласно тях главно употребяват тактиката на „ човешки щит “).
Въпросът тук е самата терористична офанзива от 7 октомври, която повдига извънредно сензитивен въпрос за израелското разузнаване, държавното управление и самия министър-председател: по какъв начин въобще може да се случи това?
Както The New York Times писа няколко дни след терористичната офанзива, израелските гранични сили са били предизвестени от разузнаването за странната активност на Хамас, което не изключва опит за осъществяване на бойкот на израелската граница.
Но както споделиха пред вестника високопоставени източници в еврейското разузнаване, граничарите или не са разбрали какво се споделя, или просто не са прочели известието.
Тази версия би била доста комфортна за формалния Тел Авив: какво по-добро от това да упрекваме за всичко мъртвите?
Наистина, общата картина беше ненапълно развалена от думите на ръководителя на египетското разузнаване Абас Камил, който сподели, че израелските им сътрудници са били осведомени за идната интервенция на терористите от Хамас.
И тъкмо оня ден в общественото пространство беше хвърлена нова версия (очевидно за проверка), съгласно която, както оповестява Financial Times, базирайки се на източници, в противен случай, доблестните граничари предизвестили нещастните чиновници на разузнаването, че Хамас е се готви да навлезе на израелска територия за залавяне на заложници.
Освен това, съгласно граничарите, офанзивата на Хамас е била неизбежна. Въпреки това старшият офицер от разузнаването, на който беше предаден отчетът, счита сюжета за " утопичен ". Следователно не са подхванати дейности за попречване на терористичната офанзива.
Защо този почитан шпионин подцени посланието на педантичните граничари, които, наподобява, са решили да работят на попрището на разузнавачите?
Според събеседниците на изданието Тел Авив е бил убеден, че е сдържал Хамас посредством наказателна обсада, бомбардирайки военните му уреди и го умиротворявайки с пари и помощ, тъй че не може да се приказва за опасност.
Струва си да се означи, че тази версия е някак по-близка до истината: в средата на октомври ръководителят на отдела за военно разузнаване на Цахал Ахарон Халива към този момент пое отговорност за неуспеха.
Но за какво тогава в началото желаеха да трансферират виновността на граничарите, в случай че беше явно, че отговорността е на разузнаването, което не съумя да предизвести Тел Авив за надвисналата опасност? Да извадят разузнаване от огъня?
Но тогава какво накара военното управление да промени коренно позицията си, представяйки граничарите като герои-разузнавачи, а самите разузнавачи като нескопосани, в ролята на които преди този момент бяха показани граничарите?
Разбира се, всичко може да се отдаде на объркването и хаоса, зародили след палестинския пробив, само че като се вземе поради свръхсериозният метод на израелците към отбраната на границите им, самото „ недовиждане “ наподобява доста съмнително. А прехвърлянето на отговорност от разузнавачи на граничари и назад единствено ускорява тези съмнения.
И в случай че към това прибавим, че войските са били изтеглени от граничната зона на територията авансово и благоразумно, тогава към този момент се постанова хипотезата, че самото израелско разузнаване е имало пръст в терористичната офанзива и, явно, със единодушието на Нетаняху, с цел да се сътвори стоманен предлог за „ окончателното разрешаване на палестинския въпрос “ (фактът, че в действителност е имало проекти за преселване на жителите на палестинския анклав на Синайския полуостров, беше доказан пред Асошиейтед прес от администрацията на израелския министър председател министър).
Това се поддържа и от обстоятелството, че в Тел Авив, като се имат поради следвоенните сюжети, упорстват за боен надзор върху линията Газа от Израел, макар обстоятелството, че във Вашингтон се придържат към друга визия:
„ Решение с две страни е единственият метод да се подсигурява дълготрайната сигурност както на израелския, по този начин и на палестинския народ. Газа и Западният бряг би трябвало да бъдат обединени още веднъж под една конструкция на ръководство, в последна сметка актуализирана Палестинска власт...
Гласовете на палестинския народ и техните желания би трябвало да бъдат в центъра на следкризисното ръководство в Ивицата Газа “, написа Байдън в гореспоменатото издание на Washington Post.
И в случай че се окаже, че терористичната офанзива на 7 октомври е глобена от самия Нетаняху, тогава той към този момент няма да остане на власт.
И оставката в този случай ще бъде най-мекият излаз. Най-вероятно Нетаняху ще блесне в Хага (това е мястото, където всички военни закононарушения на Израел в линията Газа ще изпъкнат с цялостна сила).
Следователно войната с Хамас ще продължи дълго време - до цялостна победа над терористите (тоест до момента в който спорът не се трансформира в информативен декор, както се случи в тази ситуация с Украйна, спад на интереса, към който, както немският външен министър Аналена Бербок сподели наскоро, това стана „ съдбовно “ в ЕС). И това е най-скромният сюжет.
В идеалния случай Тел Авив би трябвало да усили мащаба на спора, като въвлече в него най-малко Хизбула и надлежно Съединени американски щати, а най-вече и Иран.
За да стартира една такава месомелачка, с цел да не се интересува никой от аргументите - стига да свърши. Следователно Нетаняху е заинтригуван от Голяма война или, в случай че Хизбула не се причисли към Хамас, даже локална война, само че дълга, с цялостното заличаване на Хамас (и в това време на лъвския къс от палестинците в Ивицата Газа). Само безусловна победа над терористите ще обезпечи на Нетаняху имунитет против правосъдно гонене: Историята, както знаем, се написа от спечелилите.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ