Развод ми дай, и повече не ме лъжи!
Очевидно с приближаването на изборите за европейския парламент нервността в страната ще става всеобхватна и все по-силна. Само с нея бихме могли да си разбираем по какъв начин един другояче въздържан управленец като вицепремиера Томислав Дончев можа да се изцепи в понеделник (13 май), че има доверие в антикорупционната комисия (КПКОНПИ). И то тъй като тя била определена по регламентирания от закона ред.
Ако това беше достатъчното изискване, с цел да имаме вяра на тази или онази институция, може би животът ни щеше да е различен. Щяхме да живеем в страна с високоразвита стопанска система, със правосъдна система с извънредно висок рейтинг, с парламент, радващ се на обич и благодарност за законите, които твори. А ние, данъкоплатците, щяхме да сме щастливи, когато се тълпим пред данъчните гишета, тъй като с парите си плащаме заслужения труд на служителите.
Да, но не. Нито стопанската система ни е високоразвита, нито страната ни просперира, макар че всички институции и управленията им са построени и определени по законов ред. По какъвто, съгласно Дончев, е определена и антикорупционната комисия.
Няма по какъв начин априори КПКОНПИ да се употребява с доверие, въпреки че концепцията вероятно е била такава. А и няма какво да се лъжем – всички помним подмолните игри към образуването й и избора на нейното управление, подсказващи, че същинска битка с корупцията няма да забележим.
Няма по какъв начин да се доверим на КПКОНПИ, откакто над шефа й Пламен Георгиев виси градоносен облак, натежал с съмнения, че се е облагодетелствал материално, в несъгласие с нормата и морала. Да не приказваме, че под булото на съмненията е и заместник-шефът на комисията Антон Славчев, който би заможен връх с добит апартамент и тераса с големи размери и на ниски цени. Върхът на всичко пък е признанието на шефа на КПКОНПИ, че по закон няма кой да ревизира проверяващите...
Всъщност, скрито и бавно, с парите на Европейски Съюз и с благословията на законно построените държавни институции, се подвигнаха покои или както ги назовават във властта „ къщи за посетители “. А и единствено те ли са? Колко пари на горките европейски данъкоплатци са отишли бадева, за шкембетата на знайни и незнайни политпартизани, благодарение на висши служители, занапред ще излиза наяве. Може би.
В последните години няма социологическо проучване, съгласно което най-висшият управителен орган в страната, избиран директно от суверена, да се къпе в национална обич. Напротив, рейтингът на законноизбрания български парламент напряко крещи, че връзките сред суверена и националните избраници са в същия спешен интервал, в какъвто се озовава едно средностатистическо семейство, намиращо се в предверието на развода. С тази разлика, че за данъкоплатците няма бракоразводен развой, след който да не видят нивгаш някогашните си благоверни избраници.
И до момента в който не прекратим този явно провален брак, законно определени депутати, политици, министри, шефове на комисии, самите им министерства, комисии и прочие институции ще продължат да ни клатят, с лъстливи приказки за доверие и безконечна обич.
Ако това беше достатъчното изискване, с цел да имаме вяра на тази или онази институция, може би животът ни щеше да е различен. Щяхме да живеем в страна с високоразвита стопанска система, със правосъдна система с извънредно висок рейтинг, с парламент, радващ се на обич и благодарност за законите, които твори. А ние, данъкоплатците, щяхме да сме щастливи, когато се тълпим пред данъчните гишета, тъй като с парите си плащаме заслужения труд на служителите.
Да, но не. Нито стопанската система ни е високоразвита, нито страната ни просперира, макар че всички институции и управленията им са построени и определени по законов ред. По какъвто, съгласно Дончев, е определена и антикорупционната комисия.
Няма по какъв начин априори КПКОНПИ да се употребява с доверие, въпреки че концепцията вероятно е била такава. А и няма какво да се лъжем – всички помним подмолните игри към образуването й и избора на нейното управление, подсказващи, че същинска битка с корупцията няма да забележим.
Няма по какъв начин да се доверим на КПКОНПИ, откакто над шефа й Пламен Георгиев виси градоносен облак, натежал с съмнения, че се е облагодетелствал материално, в несъгласие с нормата и морала. Да не приказваме, че под булото на съмненията е и заместник-шефът на комисията Антон Славчев, който би заможен връх с добит апартамент и тераса с големи размери и на ниски цени. Върхът на всичко пък е признанието на шефа на КПКОНПИ, че по закон няма кой да ревизира проверяващите...
Всъщност, скрито и бавно, с парите на Европейски Съюз и с благословията на законно построените държавни институции, се подвигнаха покои или както ги назовават във властта „ къщи за посетители “. А и единствено те ли са? Колко пари на горките европейски данъкоплатци са отишли бадева, за шкембетата на знайни и незнайни политпартизани, благодарение на висши служители, занапред ще излиза наяве. Може би.
В последните години няма социологическо проучване, съгласно което най-висшият управителен орган в страната, избиран директно от суверена, да се къпе в национална обич. Напротив, рейтингът на законноизбрания български парламент напряко крещи, че връзките сред суверена и националните избраници са в същия спешен интервал, в какъвто се озовава едно средностатистическо семейство, намиращо се в предверието на развода. С тази разлика, че за данъкоплатците няма бракоразводен развой, след който да не видят нивгаш някогашните си благоверни избраници.
И до момента в който не прекратим този явно провален брак, законно определени депутати, политици, министри, шефове на комисии, самите им министерства, комисии и прочие институции ще продължат да ни клатят, с лъстливи приказки за доверие и безконечна обич.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ