Първанов: Румен Радев да не влиза в дебат с всички
Очевидно е, че има доста тежко напрежение сред институциите (Министерски съвет и президентство), това се вижда в съвсем всяко деяние и на едните, и на другите. Поведение като че ли напук, което не прави положително усещане. Това разяснява президентът (2002 – 2012) Георги Първанов по.
Помолен да разяснява неуспеха на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) той уточни, че „ законът за КСНС би трябвало да се преработи главно, той е неработещ, той е фиктивен закон “. По думите му и на 4 февруари 1997 година, когато Николай Добрев върна мандата на Българска социалистическа партия, също не е имало кворум. „ Ползвахме формата на консултативния съвет, с цел да решим един проблем, който в действителност беше трагичен. Избегнахме гражданската война, без да се питаме има ли кворум, или не “.
Според Първанов евентуално има пропуски в организация на проваленото съвещание, само че и държанието на участниците е неясно – „ един влиза, различен излиза, трети не идва – като хан, не най-висшия конгрес в страната, от който хората чакат да излъчи най-малко положителни сигнали “.
Първанов посъветва президента Румен Радев да не влиза в спор с всички. „ Първо, президентът не може да води спор на всички фронтове. Второ, когато дебатът се води, той би трябвало да е по политики. Разменените реплики нагнетяват в допълнение напрежението и не водят до излаз “.
Гостът разяснява и третия кабинет „ Борисов “, като сподели: „ Усещането ми е, че в последните седмици нещата се нагнетяват и може да се свлекат, да придобият оня тип, които познаваме от предходните издания на кабинета „ Борисов “.
Освен това, „ с тези сътрудници, които има, особено в лицето на Валери Симеонов, ръководещата коалиция ще има доста съществени проблеми “, сподели още Първанов. Според него фигурата на Симеонов „ вреди несъмнено “ на държавното управление „ тъй като този спор, който подхваща, несъмнено ще натежи отрицателно на едно държавно управление и го отклонява от мнения, от разбори и пояснения на това, което действително прави кабинетът “.
В политическия живот виждам една присъща специфичност – наподобява на кеча – имитационни битки, изхвърляния, доста звук, крясъци, само че всичко е реплика. Имитация е борбата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия. „ Отдавна не помня огромна тематика, по която са спорили двете обединения, която да е израз на различна политика “. Покрай шума към „ Кум гейт “ се губи огромният спор накъде да върви България, счита той.
„ Противопоставяне има, дори е доста шумно. Но не виждам в парламентарната съпротива, в лицето на Българска социалистическа партия, опция. Не се запомнят основни хрумвания, изречения, които да залегнат в основата на една нова политика. По същия метод Движение за права и свободи и Патриотите го играят в доста огромна степен имитационно, даже с доста тежки и груби думи – сподели още Първанов. – Всичко това има една-единствената цел – да ремотивира позадремалия електорат.
Запитан кой съгласно него би трябвало да назначава началника на новия антикорупционния орган, Първанов уточни, че „ един групов орган, образуван въз основата на предложение от другите институции, може би е по-разумното, по-работещото решение. Едноличен орган, назначен от президента, звучи симпатично, само че единствено ще го натовари с отговорност, без няма да му разреши да може да управлява този орган, а по-късно ще носи виновността за несвършена работа “.
Помолен да разяснява неуспеха на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) той уточни, че „ законът за КСНС би трябвало да се преработи главно, той е неработещ, той е фиктивен закон “. По думите му и на 4 февруари 1997 година, когато Николай Добрев върна мандата на Българска социалистическа партия, също не е имало кворум. „ Ползвахме формата на консултативния съвет, с цел да решим един проблем, който в действителност беше трагичен. Избегнахме гражданската война, без да се питаме има ли кворум, или не “.
Според Първанов евентуално има пропуски в организация на проваленото съвещание, само че и държанието на участниците е неясно – „ един влиза, различен излиза, трети не идва – като хан, не най-висшия конгрес в страната, от който хората чакат да излъчи най-малко положителни сигнали “.
Първанов посъветва президента Румен Радев да не влиза в спор с всички. „ Първо, президентът не може да води спор на всички фронтове. Второ, когато дебатът се води, той би трябвало да е по политики. Разменените реплики нагнетяват в допълнение напрежението и не водят до излаз “.
Гостът разяснява и третия кабинет „ Борисов “, като сподели: „ Усещането ми е, че в последните седмици нещата се нагнетяват и може да се свлекат, да придобият оня тип, които познаваме от предходните издания на кабинета „ Борисов “.
Освен това, „ с тези сътрудници, които има, особено в лицето на Валери Симеонов, ръководещата коалиция ще има доста съществени проблеми “, сподели още Първанов. Според него фигурата на Симеонов „ вреди несъмнено “ на държавното управление „ тъй като този спор, който подхваща, несъмнено ще натежи отрицателно на едно държавно управление и го отклонява от мнения, от разбори и пояснения на това, което действително прави кабинетът “.
В политическия живот виждам една присъща специфичност – наподобява на кеча – имитационни битки, изхвърляния, доста звук, крясъци, само че всичко е реплика. Имитация е борбата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия. „ Отдавна не помня огромна тематика, по която са спорили двете обединения, която да е израз на различна политика “. Покрай шума към „ Кум гейт “ се губи огромният спор накъде да върви България, счита той.
„ Противопоставяне има, дори е доста шумно. Но не виждам в парламентарната съпротива, в лицето на Българска социалистическа партия, опция. Не се запомнят основни хрумвания, изречения, които да залегнат в основата на една нова политика. По същия метод Движение за права и свободи и Патриотите го играят в доста огромна степен имитационно, даже с доста тежки и груби думи – сподели още Първанов. – Всичко това има една-единствената цел – да ремотивира позадремалия електорат.
Запитан кой съгласно него би трябвало да назначава началника на новия антикорупционния орган, Първанов уточни, че „ един групов орган, образуван въз основата на предложение от другите институции, може би е по-разумното, по-работещото решение. Едноличен орган, назначен от президента, звучи симпатично, само че единствено ще го натовари с отговорност, без няма да му разреши да може да управлява този орган, а по-късно ще носи виновността за несвършена работа “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ