Лице на Блага Димитрова с ново издание
Очаквайте на 9 януари романът „ Лице “ на Блага Димитрова, който е публикуван през 1981 година Появата му провокира гневната реакция на висшите държавни и партийни функционери. Държавна сигурност иззема от книжарниците по-голямата част от тиража и романът е „ заключен “ в Сливенския затвор. Реакцията обаче е закъсняла: „ Лице “ е стигнал до читателите си. И се предава скрито от ръка на ръка. И един въпрос продължава да отеква в тишината: Какво цените най-вече в живота?
Преподавателката по марксизъм Бора Найденова прекарва свободното си време в осъществяване на едно малко необичайно социологическо изследване. За да разбере настройките на актуалното общество, тя задава въпроса „ Какво цените най-вече в живота? “. Получава разнообразни отговори: някои – шаблонни, други – откровени. В процеса на работа тя среща Кирил, един от нейните изключени студенти. Двамата си наподобяват по тревожното им минало, обвързвано с налагането на комунизма. Но се разминават в позициите си по отношение на идеологията му. Техните разногласия разнищват тематики като свободата, природата на индивида, живота, човещината и истината.
Писателката Блага Димитрова (1922–2003) израства във Велико Търново, само че фамилията се преселва в София, където тя приключва I девическа гимназия (класически отдел с латински и старогръцки), а по-късно славянска лингвистика. Докато учи, взема уроци по пиано при проф. Андрей Стоянов и извършва клавирните сонати на Бетовен. Била е редакторка в сп. „ Септември “ и ДИ „ Народна просвета “, на няколко пъти остава без работа. Владее пет езика. Издала е доста книги със стихове, романи, есета, мемоари, както и два тома писмено проучване за българската просвета от първата четвърт на XX век (в съавторство с Йордан Василев) въз основа на анкета с Е. Багряна. Стиховете ѝ са преведени на 23 езика.
Първият ѝ разказ – „ Пътуване към себе си “ (1965), прави усещане с отвод от тогавашната стилистика. След това се появяват романите „ Отклонение “ (1967, по него е сниман и филм с артисти в основните функции Невена Коканова и Иван Андонов), „ Лавина “ (1971, също филмиран), „ Лице “ (1981), „ Урания “ (1993), „ Глухарчето “ (1996). Романът „ Отклонение “ (1967) има до момента седем издания. Преведен е на осем езика и изключително странна е ориста на немския превод – той излиза с разнообразни заглавия в тогавашните Западна и Източна Германия. Блага Димитрова е работила и като преводач от полски, съветски, шведски и други
Сред най-внушителните са преводите ѝ на „ Пан Тадеуш “ от Мицкевич след 15 години труд, „ Илиада “ от Омир (заедно с Ал. Милев) – от старогръцки, стихосбирка от лауреатката на Нобелова премия Вислава Шимборска (от полски). Не е членувала в партия, взела участие е в дисидентския Клуб за народна власт, преследван от комунистическата власт. Била е вицепрезидент на България (1992–1994), подава оставка.
Преподавателката по марксизъм Бора Найденова прекарва свободното си време в осъществяване на едно малко необичайно социологическо изследване. За да разбере настройките на актуалното общество, тя задава въпроса „ Какво цените най-вече в живота? “. Получава разнообразни отговори: някои – шаблонни, други – откровени. В процеса на работа тя среща Кирил, един от нейните изключени студенти. Двамата си наподобяват по тревожното им минало, обвързвано с налагането на комунизма. Но се разминават в позициите си по отношение на идеологията му. Техните разногласия разнищват тематики като свободата, природата на индивида, живота, човещината и истината.
Писателката Блага Димитрова (1922–2003) израства във Велико Търново, само че фамилията се преселва в София, където тя приключва I девическа гимназия (класически отдел с латински и старогръцки), а по-късно славянска лингвистика. Докато учи, взема уроци по пиано при проф. Андрей Стоянов и извършва клавирните сонати на Бетовен. Била е редакторка в сп. „ Септември “ и ДИ „ Народна просвета “, на няколко пъти остава без работа. Владее пет езика. Издала е доста книги със стихове, романи, есета, мемоари, както и два тома писмено проучване за българската просвета от първата четвърт на XX век (в съавторство с Йордан Василев) въз основа на анкета с Е. Багряна. Стиховете ѝ са преведени на 23 езика.
Първият ѝ разказ – „ Пътуване към себе си “ (1965), прави усещане с отвод от тогавашната стилистика. След това се появяват романите „ Отклонение “ (1967, по него е сниман и филм с артисти в основните функции Невена Коканова и Иван Андонов), „ Лавина “ (1971, също филмиран), „ Лице “ (1981), „ Урания “ (1993), „ Глухарчето “ (1996). Романът „ Отклонение “ (1967) има до момента седем издания. Преведен е на осем езика и изключително странна е ориста на немския превод – той излиза с разнообразни заглавия в тогавашните Западна и Източна Германия. Блага Димитрова е работила и като преводач от полски, съветски, шведски и други
Сред най-внушителните са преводите ѝ на „ Пан Тадеуш “ от Мицкевич след 15 години труд, „ Илиада “ от Омир (заедно с Ал. Милев) – от старогръцки, стихосбирка от лауреатката на Нобелова премия Вислава Шимборска (от полски). Не е членувала в партия, взела участие е в дисидентския Клуб за народна власт, преследван от комунистическата власт. Била е вицепрезидент на България (1992–1994), подава оставка.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ