Половин милиард дефицит само за март
Очакванията на Министерството на финансите за недостиг от 690 млн. лв. по Консолидираната фискална стратегия (КФП) в края на март , утвърждава почналия от февруари развой по трупане на половин милиардни дефицити всеки месец. Ще напомним, че в края на февруари той бе 190.9 милиарда лв..
Ако същият бюджетен месечен дефицит бъде регистриран и през април, към този момент ще можем да приказваме за трайна отрицателна наклонност , която ще се задълбочава, в случай че не бъдат подхванати решителни ограничения за ограничение на бюджетните разноски. Без такива, нищо чудно в края на годината приключим с недостиг от над 10 милиарда лв., който без значение дали ще имаме постоянно или служебно държавно управление доста мъчно ще може да бъде финансиран на търпими за хазната цени.
А че казуса на хазната е точно в разноските и тъкмо в тях би трябвало да се търси неговото решение, се вижда и от самото известие на Министерството на финансите за предстоящите през март резултати. Там се споделя:
" Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2023 година се чака да бъдат в размер на 14 643 млн. лева и нарастват с 2 260 млн. лева (18.2 на сто) по отношение на регистрираните за първото тримесечие на 2022 година. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на 2022 година с 2 322 млн. лв..
МФ се пробва да икономисва, само че ограниченията за растеж на приходите ще са с краткотраен резултат
Разходите остават да висят като Дамоклев меч над стабилността на бюджета
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2023 година са в размер на 15 333 млн. лв.. За съпоставяне, разноските по КФП към март 2022 година бяха в размер на 12 089 млн. лв.. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии, както и в частта на разноските за дотации, разноските за прехрана, разноските за личен състав, и други ".
С други думи увеличените разноски безусловно са погълнати от растежа на приходите, който ги надвишава с близо 1 милиарда лв. . А обстановката в допълнение ще се утежни от средата на годината в случай че бъде приложено швейцарското предписание за актуализация на пенсиите.
Още повече, че предстоящото закъснение на стопанските системи в Европа неизбежно ще рефлектира върху българския бизнес, а нестихващата инфлация ще удари потреблението. Това на собствен ред ще се отрази отрицателно на приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната индикации за което има още от края на 2022-а. Всичките тези проблеми, които ще се случат с възможност над 80%, няма да могат да бъдат решени даже Народното събрание да одобри препоръчаните от служебния кабинет промени в данъчния режим и дори(ако бъдат приети) тези промени дадат упования от настоящия кабинет резултат от спомагателни доходи от 6 милиарда лв.. Последното към този момент се подлага на подозрение от множеството самостоятелни данъчни специалисти.
С други думи, с цел да сме сигурни, че в края на годината няма да има фискален срив, не е толкоз значимо да имаме постоянно държавно управление, колкото политиците в Народното събрание (или най-малко болшинството от тях) да се проявят като държавници и да вземат решение за коренно орязване на бюджетните разноски.
Ако същият бюджетен месечен дефицит бъде регистриран и през април, към този момент ще можем да приказваме за трайна отрицателна наклонност , която ще се задълбочава, в случай че не бъдат подхванати решителни ограничения за ограничение на бюджетните разноски. Без такива, нищо чудно в края на годината приключим с недостиг от над 10 милиарда лв., който без значение дали ще имаме постоянно или служебно държавно управление доста мъчно ще може да бъде финансиран на търпими за хазната цени.
А че казуса на хазната е точно в разноските и тъкмо в тях би трябвало да се търси неговото решение, се вижда и от самото известие на Министерството на финансите за предстоящите през март резултати. Там се споделя:
" Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2023 година се чака да бъдат в размер на 14 643 млн. лева и нарастват с 2 260 млн. лева (18.2 на сто) по отношение на регистрираните за първото тримесечие на 2022 година. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на 2022 година с 2 322 млн. лв..
МФ се пробва да икономисва, само че ограниченията за растеж на приходите ще са с краткотраен резултат
Разходите остават да висят като Дамоклев меч над стабилността на бюджета
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2023 година са в размер на 15 333 млн. лв.. За съпоставяне, разноските по КФП към март 2022 година бяха в размер на 12 089 млн. лв.. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии, както и в частта на разноските за дотации, разноските за прехрана, разноските за личен състав, и други ".
С други думи увеличените разноски безусловно са погълнати от растежа на приходите, който ги надвишава с близо 1 милиарда лв. . А обстановката в допълнение ще се утежни от средата на годината в случай че бъде приложено швейцарското предписание за актуализация на пенсиите.
Още повече, че предстоящото закъснение на стопанските системи в Европа неизбежно ще рефлектира върху българския бизнес, а нестихващата инфлация ще удари потреблението. Това на собствен ред ще се отрази отрицателно на приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната индикации за което има още от края на 2022-а. Всичките тези проблеми, които ще се случат с възможност над 80%, няма да могат да бъдат решени даже Народното събрание да одобри препоръчаните от служебния кабинет промени в данъчния режим и дори(ако бъдат приети) тези промени дадат упования от настоящия кабинет резултат от спомагателни доходи от 6 милиарда лв.. Последното към този момент се подлага на подозрение от множеството самостоятелни данъчни специалисти.
С други думи, с цел да сме сигурни, че в края на годината няма да има фискален срив, не е толкоз значимо да имаме постоянно държавно управление, колкото политиците в Народното събрание (или най-малко болшинството от тях) да се проявят като държавници и да вземат решение за коренно орязване на бюджетните разноски.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ