Обявиха девиза на Българското председателство на Съвета на ЕС:„Съединението прави

Обявиха девиза на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз:
„ Съединението прави силата ".
От фасадата на Парламента ни тази фраза звучи неуместно - нека да има по-голям шанс за потребностите на Председателството.
Ето по какъв начин я нарисува преди години гениалният Борис Димовски /за сборника с рисувани умотворения „ Време да плачеш, време да се смееш ", 2003 година/.

***
А „ Опит за сливане в една каруца " може единствено да ни натъжи...
***
Димовски ни споделя и за какво фразата „ Съединението прави силата " е обречена - няма по какъв начин да е другояче с " помпания въздух "...
Той има и един афоризъм за напомпаните:
„ Но, господа,
до през вчерашния ден бяхте изтривалки,
а през днешния ден се вършиме на стенни килими...
...
А идващият афоризъм е обръщение към същите герои:
„ Защо мислиш, че твоите сълзи са бисери,
а моите - солена вода? "
***

ДУМИ ЗА ДИМОВСКИ
Глупости! - споделя Гласът.
Той като че ли идва от отвъдното.
Но индивидът се намира единствено на 6 метра, в дъното на студиото.
Той е към този момент изцяло ням, никакви слушалки не могат да му оказват помощ.
Дори и най-модерните, за които споделят, че са употребявани от МОСАД.
Но по някакъв непонятен метод, репликата му се оказва напълно точна. Димовски даже не гледа в екрана пред него.
Един къс взор - и той е наясно с индивида, който в този момент приказва в студиото. Една тънка, и по-скоро тъжна усмивка не слиза от лицето му.
После се залавя да рисува.
...
Между 2002-а и 2005-а година Борис Димовски нарисува за предаването към 600 портрета.
Някои от тях са, без пресилване, гениални.
Затова постоянно споделям, че „ Всяка неделя " е едно велико премеждие.
А поради хора като Димовски, и нещо незаобиколимо.
Няма метод да се изясни лекотата, с която той прозира в един човек.
Както и удивителните секрети, които изхвърля от него.
Не съм срещал нещо, което да изясни гения му.
А в случай че някой се опита, евентуално ще се чуе това „ Глупости! ", към този момент в действителност от отвъдното.
Много пъти се обърквах от неговите портрети.
Трябваше да ги разгадавам за броени секунди, преди края на всяко предаване.
А сетне и пет дни не ми стигаха, с цел да стигна до дъното им.
За живота му няма смисъл да се приказва.
...
Само един безчинен разум би помислил, че това е един нещастен живот.
Нищо сходно.
Той също беше талантлив - поради смелостта, с които претърпя безспир тествания, сред които и загубата на две от своите деца.
Животът му беше образец за персонална горделивост.
...
Докато рисуваше за „ Всяка неделя ", той оглушаваше от ден на ден.
Но не се затваряше в себе си, както е всекидневно.
Разговаряше с една необяснима сръчност, без да чува даже и една дума от това, което му казваш.
И диалогът беше изцяло логичен.
Обяснението е просто - в края на краищата, думите минават през облика на един човек.
А никой не можеше да разгадава един човешки облик по-добре от него.
Коментарите му за персонажите във „ Всяка неделя " бяха смразяващи.
Той не изпускаше от устата си пламъци.
Но думите му бяха удивителни.
И постоянно - също гениални.

Източник: Кеворк Кеворкян, Facebook