Обявените от Министерски съвет намерения за поставяне на фирмите за

Обявените от Министерски съвет планове за слагане на компаниите за събиране на задължения в регулаторна рамка са подвеждащи. Внесеният от името на държавното управление в Народното събрание законопроект за колекторските компании съдържа лобистки оферти, сочи анализът на Асоциацията за отбрана на потребителите. С член 2 банките не престават да са отвън обсега на законопроекта. Ипотечните и потребителски банкови заеми и отговорности съставляват главния дял от изкупените от колекторски компании вземания. Освен това не престават и напъните за обезпечаване на господстващо състояние на тези компании на пазара за изкупуване на отговорности. Чл. 3 и член 5 в законопроекта в действителност дават само на колекторите пълномощия да изкупуват задължения, с което ги монополисти на вторичния пазар за задължения. Така да вземем за пример потребителите и техните близки няма да имат право да изкупят задължението на по-ниската цена, на която кредиторът ще продаде на колектора. Това на процедура е в колизия със свободната стопанска самодейност, обезпечена в член 19 от Конституцията ни. В допълнение тази колизия е налице и със Закона за отговорностите и договорите в член 99, който дава на кредитора свободата да трансферира вземания като длъжен да уведоми за това длъжника.

Прави усещане, че е непокътнато даже проблематичното заглавие – „ Закон за събиране на вземания по потребителски контракти “. С него ясно се декларира, че обсегът на този проектозакон се лимитира до комуналните отговорности и потребителски заеми от компании за бързи заеми.

АЗП напомня на основателя вицепремиерът Корнелия Нинова и държавното управление, че България е задължена по силата на участието си в Европейски Съюз да транспонира всяка инструкция в националното законодателство. Вместо държавното управление да предложи закон, който въ цялост да отразява Директива (ЕС) 2021/2167 наставления 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС “, която урежда точно активността на колекторските компании и действието на вторичния пазар на заеми, ни се оферират следващите половинчати решения, обслужващи нечии ползи.

В началото на годината вицепремиерът и министър на стопанската система Корнелия Нинова пое самодейността да постави завършек на издевателството на колекторите и показа собствен законопроект. Още тогава АЗП излезе със мнение, че документът включва банковия бранш и трансформира тези компании в монополисти при изкупуването на задължения, с което се лимитира стопанската активност. Въпреки това законопроектът мина публично разискване, при което явно не е взето поради нито едно от импортираните оферти.

Вицепремиерът Нинова и ръководителят на КЗП Димитър Маргаритов целеустремено и редовно не оферират вид, който да урежда в целокупност колекторската активност, а освен дребни елементи от нея (основно сметки за телефон, парно, вода и др.). Предложеният законопроект не показва и ясни критерии, на които би трябвало да дават отговор компаниите за събиране над задължения, което разрешава заобикалянето на закона.

Припомняме още веднъж, че по публични данни в България предходната година една банка продаде пакет вземания в размер на над 433 милиона евро, който беше изкупен от една единствена колекторска форма. През 2019 година са продадени от друга банка заеми на стойност 350 млн. лева още веднъж платени единствено от една колекторска компания.

Асоциацията за отбрана на потребителите упорства този законопроект да бъде отдръпнат тъй като не покрива изцяло активността на колекторските компании и не е ориентиран към изцяло контролиране на активността им. Поправки сред първо и второ четене не биха касаели промени всъщност, което прави невероятно вкарването и на банковия бранш в полето на този проектозакон.