Ще стане ли Македония "двуезична" след приетия спорен закон
Обявен под градския часовник в Прилеп, написан в Тирана, гласуван в Скопие. Нова история, нов език и нов живот! " Не е мъчно да се познае от коя партия е македонският народен представител, направил този коментар за новия Закон за приложимост на езиците в профила си в обществена мрежа. Зад предстоящата опозиция на Димитар Стевананджия от ВМРО-ДПМНЕ против измененията, които са на един автограф разстояние от издание в Държавния вестник на Македония, се крие тлеещият спор, който преди година отприщи нова политическа рецесия в страната и ескалира до нощта на размириците в Народното събрание в края на април.
Гласуваният от македонския парламент с 69 гласа " за " законопроект, който вкарва доста по-широка приложимост за албанския език от сегашната, би трябвало до на следващия ден да се подпише от президента Георге Иванов. В новогодишното си послание обаче Иванов сподели, че " поради краткосрочни политически цели " текстът слага под въпрос трайните ползи на Република Македония и македонския народ. " Според него унитарният темперамент на страната е заплашен, а текстът излиза от рамките на Охридския контракт от 2001 година, с който бе избегнато пропадането на страната във въоръжен етнически спор.
Това бяха същите причини, с които той отхвърляше така наречен " платформа от Тирана " - цялост от претенции на албанските партии загатнати преди и дефинирани след изборите през 2016 година Сред тях беше и смяна в използването на езиците, а сегашният министър председател Зоран Заев ги приемаше като изискване да влезе в коалиция с " албанския блок ". Именно поради тях президентът Иванов отхвърляше да даде мандат на Заев за сформиране на държавно управление. Те изведоха по улиците на Македония хиляди с претенции сегашният обединен и " македонски " темперамент на страната да бъде предпазен, набеждаваха Заев като народен изменник и даже го принудиха обществено да отстъпи от някои претенции. Той, да вземем за пример, трябваше да каже, че Македония няма да стане " двуезична ", да трансформира герба или полицейските си униформи като поклон към малцинствата.
Година по-късно няколко от " опроверганите " албански претенции към този момент са част от закона и макар съпротивата на опозицията (имаше общо 90 препоръчани изменения) нито една смяна на текста не беше направена от есента насам. Какво обаче ще се промени в Македония с новия закон?
" Дневник " обобщава какво в действителност значи Законът за приложимост на езиците за македонското общество тъкмо година откакто " платформата от Тирана " беше подписана на среща с албанския министър председател Еди Рама.
Защо е нужен законът
Според документа задачата е " всеки жител в връзка с министерствата (да) може да използва един от малцинствените езици (така ще се превежда тук македонският термин " службен език ", който по принцип значи " формален език ", само че в документа е настрана разбиране от него - бел. ред.) и писмеността му, а министерствата дават отговор на македонски и на малцинствения език. " Посочва се, че Законът за приложимост на езиците е част от ограниченията в Националната стратегия за асимилиране на правото на Европейски Съюз за 2017-2019 година, призната от кабинета на Заев през юли предходната година.
Отвъд правните причини става въпрос главно за обещания при образуването на коалиция - както на по-голямата част от " албанския блок ", по този начин и на самия Заев - да се промени законодателството. Месеци преди този момент анализатори акцентираха, че главната албанска партия и настоящ съдружен сътрудник - Демократичният съюз за интеграция (ДУИ), не е съумяла в съюза си с някогашния министър председател Никола Груевски (по чието време също беше на власт в последните години) да отговори на упованията на етническите албанци в Македония. Оттогава ДУИ акцентира, че законът е просто привършване на въпросите, заложени в Охридския рамков контракт от 2001 година, откакто Македония беше на ръба на революция.
© Георги Кожухаров
Кадър от Тетово.
Какво ще се промени на процедура
Част от новите правила не са свързани с албанския съответно, а по дифолт, тъй като " минимум 20% от жителите " са част от албанското малцинство и го приказват. Други са лимитирани до обособени общини, където и сега се приказват " малцинствени езици " и където дадени групи - освен албанската - са над 20% от популацията.
За цялата територия на Македония и на процедура единствено за албанския език се отнасят следните промени:
- Всички закони, одобрявани в Народното събрание , ще се разгласяват и на македонски, и на албански език. Това се отнася и за държавните решения. В Народното събрание, в това число на пленарни съвещания, всеки народен представител, чийто майчин език е албански, " приказва и на него ", защото е език на над 20% от популацията, и внася в деловодството документи и на този език, с цел да бъдат употребявани по време на пленарни съвещания и такива на комисии.
- Македонският език остава формален за съвещанията на държавното управление . Изключение е обстановка, в която съвещанията се ръководят от говорещ " език на над 20% ", на процедура албанец (например в случай че албанец стане министър председател или в случай че някое съвещание се управлява от някой от сегашните вицепремиери). Той би могъл да употребява албански в работата си. Според същата дефиниция (за двайсетте процента) стенограмите и всички други документи на кабинета ще бъдат и на македонски, и на албански.
- Албанският език ще е формален в връзката на държавните институции с жителите . Съдилищата ще са длъжни да създадат допустимо потреблението му в документите, които издават. Това беше измежду главните претенции на албанските партии още преди изборите през декември 2016 година, защото те твърдяха, че досегашното състояние дискриминира частта от популацията, чийто майчин език е албански. Досега той беше " малцинствен " в тези административни единици, където говорещите го бяха над 20% от популацията (най-малко 25 общини), само че албанските партии упорстваха, че общините на процедура не го използват в връзката си и че не съществува обвързване, което да регламентира потреблението му при нужда. Сега ще е задоволително даже единствено една от двете страни в връзката да го употребява, с цел да възникне такова обвързване.
- На албански език ще са налични и пощенските марки, платежните нареждания, фактурите и бандеролите. Банкнотите и монетите, както и пощенските марки би трябвало да съдържат знаци, свързани с културното завещание на жителите, които приказват македонски, и на носителите на различен език, говорен от минимум 20% от популацията.
- Сайтовете в интернет на всички институции би трябвало да са двуезични (с версии на македонски и албански), само че това ще важи и за обществени предприятия, организации, дирекции и юридически лица с обществени функционалности.
Други промени се отнасят единствено до някои общини - и затова могат да се приложат и за езици, разнообразни от албанския (в тези към този момент " двуезични " или " триезични " общини, където се приказват езици като турски или сръбски):
© Associated Press
Протестиращите от придвижването " За единна Македония " предходната година постоянно свързваха настояванията на албанските партии с американския милиардер и човеколюбец Джордж Сорос.
- Униформите на държавните чиновници в Скопие и другите градове, където албанците са над 20% от популацията, ще включват надписи на двата езика . Същото важи за надписите на локалните институции и локалните подразделения на национални институции на съответната територия и за печатите, които издават. " Двуезични " ще са " имената на улици , площади, мостове и други инфраструктурни обекти " в Скопие и във всички единици, където се приказва " език, говорен от минимум 20% ".
- Това ще важи и за униформите на полицията, пожарната, чиновниците в опазването на здравето в Скопие и всички други области, в които жителите, говорещи различен език (не единствено албански, само че и турски, влашки, сръбски или ромски), са над 20% от популацията. На контролно-пропускателните пунктове и летищата в общини, където минимум 20% от жителите приказват език, друг от македонския, ще важат същите правила.
Какво не визира единствено албанците
В случая на униформите на държавните чиновници, полицията и пожарната и граничната инфраструктура новите правила по дифолт се отнасят и за пет общини, в които турският публично е в приложимост, една, в която подобен език е влашкият, две със сръбски и една с ромски.
Кога влизат в действие новите правила
Самият закон влиза в действие в деня на издание в Държавния вестник на Македония. За цялостното му административно използване обаче има период от една година, а съответно за цялостното въвеждане на " езика на над 20% " в локалните институции - 6 месеца.
Колко дълбоки са измененията
Новите правила и условия в действителност ще узаконят фактическото състояние, като основат нови (нееднозначно одобрявани от експерти) отговорности за държавните органи да подсигуряват, че връзката ще е еднообразно допустима на двата езика.
В реалност Македония от дълго време е двуезична. В обитаемоте най-вече с албанци общини главните надписи по улиците са по този начин или другояче на албански език, а през февруари авторитетното електронно издание МКД писа, че някои от тях към момента оферират версии на уеб страниците си само на албански, само че не и на македонски, тъй като последните са в развой на " основаване " от месеци. Такъв е казусът в община Сарай, а за Студеничани единствено част от информацията е на македонски.
Тази " двуезичност " обаче в никакъв случай не се беше случвала на равнище знаци на държавните институции (монети, полицейски униформи), нито беше контролирана законово с налагане на правила, които да променят общественото пространство в интерес на малцинствата. Този аспект не трябва да се надценява: " двуезичните " улични табели да вземем за пример от дълго време са факт в някои градове, а тези по пътя към Скопие и Охрид да вземем за пример от години съдържат имената на градовете както на македонски, по този начин и на албански. От друга страна измененията слагат визията на огромна част от популацията за " Македония на македонците " на тестване. Саркастичното подхвърляне за " новия " живот на депутата от ВМРО-ДПМНЕ Стевананджия може да се окаже не напълно надалеч от действителността.
Фотогалерия: Македонският град с 80% албанско население, който крепи стопанската система >
Какви проблеми може да основат
Част от специалистите, сериозни към закона, означават, че степента на езикова интеграция на дадена общественост не зависи от това какъв брой публични езика има в страната и че измененията може в действителност да доведат до " капсулиране " на етнически малцинства. За съпоставяне в Тетово да вземем за пример доста от жителите са " двуезични ", въпреки и това по-често да е едностранно (албанци приказват македонски свободно, а не обратното), защото двете съществени етнически групи взаимодействат всеки ден между тях.
Също по този начин отговорността за осъществяване на превод в институциите - при потребност - е на самите институции и това ще изисква увеличение на бюджета на процедура на всички държавни органи на Македония. Телевизия " Алсат-М " заяви в неделя, цитирайки държавни източници, че в двете институции, контролиращи спазването на закона, няма да се назначават нови чиновници, а ще се употребява непрекъснатият потенциал на държавната администрация.
Как реагира Албания
Албанският министър председател Еди Рама написа в " Туитър ", че " одобряването на закона за албанския език в Скопие е историческо достижение за албанците, което демократизира и укрепва самата Македония. В " действителното " обществено пространство обаче той приписа на себе си и на партията си и част от триумфа на закона.
© Associated Press
Шествие на мира в Скопие преди подписването на Охридския рамков контракт през 2001 година
" Преди няколко дни в македонския парламент мина закон, за който преди известно време не можеше и да се намерения, " сподели Рама, представен от ТВ 21. " Всички би трябвало да сте горди... да са горди всички, които гласоподаваха, поддържаха и имаха вяра в тази партия, тъй като без нея през днешния ден нямаше да има формален албански език в Македония. "
Посланието, отправено от него, може да налее масло в огъня на полемиките, защото ще извика мемоари точно за " платформата от Тирана " и за тезата на Груевски, че зад настояванията на албанските партии стоят албанските ръководещи. Както македонските албански партии, по този начин и Рама упорстват, че министър председателят е бил единствено фигурата, която да събере спорещите към платформата политици, а Тирана - мястото, на което това се е случило.
От шест претенции, изпълнени от общо 11 в " платформата ", обаче единствено две са директно свързани със Закона за езиците; другите са в огромна степен или отчасти изпълнени по-рано от държавното управление на Заев.
В другата страна с етническо албанско болшинство, Косово, президентът Хашим Тачи също приветства законопроекта и сподели, че той " ще укрепи съжителството " и европейската вероятност на Македония. " Напредъкът на политическите права на албанците в Македония... (е) политическо, административно и културно постижение), " означи Тачи във " Facebook ".
Може ли президентът да спре закона
Не без присъединяване на депутатите. В средата на предходната седмица законът се озова в ръцете на президента Георге Иванов, който би трябвало да подпише до седем дни указа за публикуването му в Държавния вестник. Той обаче има право и да не го подпише (с изключение на случаите, когато даден текст е признат с болшинство от над две трети от депутатите). Това деяние връща признатия текст в Народното събрание и депутатите са длъжни да го прегледат и гласоподават още един път. При наново приемане с болшинство конституцията задължава Иванов да го подпише.
Освен към този момент упоменатите уподобявания на " албанската платформа " президентът изрази и други, процедурни и терминологични съображения - да вземем за пример обстоятелството, че законопроектът е маркиран със синия байрак на Европейския съюз, без за това да съществува съответната европейска инструкция, или неналичието на прецизирана терминология за понятия като " формален език " или " службен език ".
Друг метод да бъде блокиран законът е, в случай че бъде обжалван в Конституционния съд. Такава стъпка биха могли да създадат партии като ВМРО-ДПМНЕ.
Фотогалерия: Хиляди македонци излязоха "за мир и обич " и против албанската платформа >
Какво може да ревизира новите правила
Предстоящото броене би трябвало да се състои през 2019 година Всякакви оценки за македонското население сега биха били спекулации - поради каквито и беше отсрочено преброяването през 2011 година Такова не е имало от 2002 година, когато албанците бяха регистрирани като 25.17% от популацията, турците - като 3.85 на 100, ромите - като 2.66%, сърбите - като 1.77%, бошняците - 0.84% и власите - 0.47% (както обаче беше упоменато горе, някои от тези групи възлизат на към или над 20 на 100 от популацията в част от общините), изключително в Западна Македония.
Не е известно какво би трансформирало въвеждането на рубрика " българи ", което загатна една от албанските партии, в случай че въобще се случи. Вероятно отговорът е " не доста ", съдейки по думите на македонски българи.
Ще се съблюдава ли законът
Не е изключено. Специална организация и инспекторат ще би трябвало да наглеждат по какъв начин ще се извършват законовите разпореждения. Дейността им е в детайли разказана в закона, който планува и санкции от 4000 до 5000 евро за неспазване. Макар на Балканския полуостров скептицизмът и даже осмиването на организации, комисии и надзорни препоръки, създавани поради спазването на нов закон и контракт, да се счита за национална мъдрост, все още е мъчно да се каже дали казусът със Закона за езиците ще е подобен.
Причината е в интереса на съдружните сътрудници - главно ДУИ - и изключително в конкуренция за вниманието на етническия албански електорат да бъде предпазено бързото осъществяване на закона. ДУИ, които мощно пострадаха след години в коалиция с ВМРО-ДПМНЕ и си навлякоха рецензии, че повече гледат ползите си във властта, се постанова непрестанно да опровергават нападки от по-малки, само че към този момент изгрели партии като Алианса на албанците и " Беса ", за политически измами и прекомерно дребна угриженост да съблюдават обещанията от предизборната си стратегия.
В два диалога с " Дневник " предходната година някогашният представител на ДУИ и настоящ вицепремиер за евроинтеграцията и междуетнически въпроси Буяр Османи даде да се разбере, че за партията му смяната на Закона за езиците е просто стъпка към затваряне на страници от Охридския рамков контракт от 2001 година, което е лишило прекомерно дълго.
Гласуваният от македонския парламент с 69 гласа " за " законопроект, който вкарва доста по-широка приложимост за албанския език от сегашната, би трябвало до на следващия ден да се подпише от президента Георге Иванов. В новогодишното си послание обаче Иванов сподели, че " поради краткосрочни политически цели " текстът слага под въпрос трайните ползи на Република Македония и македонския народ. " Според него унитарният темперамент на страната е заплашен, а текстът излиза от рамките на Охридския контракт от 2001 година, с който бе избегнато пропадането на страната във въоръжен етнически спор.
Това бяха същите причини, с които той отхвърляше така наречен " платформа от Тирана " - цялост от претенции на албанските партии загатнати преди и дефинирани след изборите през 2016 година Сред тях беше и смяна в използването на езиците, а сегашният министър председател Зоран Заев ги приемаше като изискване да влезе в коалиция с " албанския блок ". Именно поради тях президентът Иванов отхвърляше да даде мандат на Заев за сформиране на държавно управление. Те изведоха по улиците на Македония хиляди с претенции сегашният обединен и " македонски " темперамент на страната да бъде предпазен, набеждаваха Заев като народен изменник и даже го принудиха обществено да отстъпи от някои претенции. Той, да вземем за пример, трябваше да каже, че Македония няма да стане " двуезична ", да трансформира герба или полицейските си униформи като поклон към малцинствата.
Година по-късно няколко от " опроверганите " албански претенции към този момент са част от закона и макар съпротивата на опозицията (имаше общо 90 препоръчани изменения) нито една смяна на текста не беше направена от есента насам. Какво обаче ще се промени в Македония с новия закон?
" Дневник " обобщава какво в действителност значи Законът за приложимост на езиците за македонското общество тъкмо година откакто " платформата от Тирана " беше подписана на среща с албанския министър председател Еди Рама.
Защо е нужен законът
Според документа задачата е " всеки жител в връзка с министерствата (да) може да използва един от малцинствените езици (така ще се превежда тук македонският термин " службен език ", който по принцип значи " формален език ", само че в документа е настрана разбиране от него - бел. ред.) и писмеността му, а министерствата дават отговор на македонски и на малцинствения език. " Посочва се, че Законът за приложимост на езиците е част от ограниченията в Националната стратегия за асимилиране на правото на Европейски Съюз за 2017-2019 година, призната от кабинета на Заев през юли предходната година.
Отвъд правните причини става въпрос главно за обещания при образуването на коалиция - както на по-голямата част от " албанския блок ", по този начин и на самия Заев - да се промени законодателството. Месеци преди този момент анализатори акцентираха, че главната албанска партия и настоящ съдружен сътрудник - Демократичният съюз за интеграция (ДУИ), не е съумяла в съюза си с някогашния министър председател Никола Груевски (по чието време също беше на власт в последните години) да отговори на упованията на етническите албанци в Македония. Оттогава ДУИ акцентира, че законът е просто привършване на въпросите, заложени в Охридския рамков контракт от 2001 година, откакто Македония беше на ръба на революция.
© Георги Кожухаров
Кадър от Тетово.
Какво ще се промени на процедура
Част от новите правила не са свързани с албанския съответно, а по дифолт, тъй като " минимум 20% от жителите " са част от албанското малцинство и го приказват. Други са лимитирани до обособени общини, където и сега се приказват " малцинствени езици " и където дадени групи - освен албанската - са над 20% от популацията.
За цялата територия на Македония и на процедура единствено за албанския език се отнасят следните промени:
- Всички закони, одобрявани в Народното събрание , ще се разгласяват и на македонски, и на албански език. Това се отнася и за държавните решения. В Народното събрание, в това число на пленарни съвещания, всеки народен представител, чийто майчин език е албански, " приказва и на него ", защото е език на над 20% от популацията, и внася в деловодството документи и на този език, с цел да бъдат употребявани по време на пленарни съвещания и такива на комисии.
- Македонският език остава формален за съвещанията на държавното управление . Изключение е обстановка, в която съвещанията се ръководят от говорещ " език на над 20% ", на процедура албанец (например в случай че албанец стане министър председател или в случай че някое съвещание се управлява от някой от сегашните вицепремиери). Той би могъл да употребява албански в работата си. Според същата дефиниция (за двайсетте процента) стенограмите и всички други документи на кабинета ще бъдат и на македонски, и на албански.
- Албанският език ще е формален в връзката на държавните институции с жителите . Съдилищата ще са длъжни да създадат допустимо потреблението му в документите, които издават. Това беше измежду главните претенции на албанските партии още преди изборите през декември 2016 година, защото те твърдяха, че досегашното състояние дискриминира частта от популацията, чийто майчин език е албански. Досега той беше " малцинствен " в тези административни единици, където говорещите го бяха над 20% от популацията (най-малко 25 общини), само че албанските партии упорстваха, че общините на процедура не го използват в връзката си и че не съществува обвързване, което да регламентира потреблението му при нужда. Сега ще е задоволително даже единствено една от двете страни в връзката да го употребява, с цел да възникне такова обвързване.
- На албански език ще са налични и пощенските марки, платежните нареждания, фактурите и бандеролите. Банкнотите и монетите, както и пощенските марки би трябвало да съдържат знаци, свързани с културното завещание на жителите, които приказват македонски, и на носителите на различен език, говорен от минимум 20% от популацията.
- Сайтовете в интернет на всички институции би трябвало да са двуезични (с версии на македонски и албански), само че това ще важи и за обществени предприятия, организации, дирекции и юридически лица с обществени функционалности.
Други промени се отнасят единствено до някои общини - и затова могат да се приложат и за езици, разнообразни от албанския (в тези към този момент " двуезични " или " триезични " общини, където се приказват езици като турски или сръбски):
© Associated Press
Протестиращите от придвижването " За единна Македония " предходната година постоянно свързваха настояванията на албанските партии с американския милиардер и човеколюбец Джордж Сорос.
- Униформите на държавните чиновници в Скопие и другите градове, където албанците са над 20% от популацията, ще включват надписи на двата езика . Същото важи за надписите на локалните институции и локалните подразделения на национални институции на съответната територия и за печатите, които издават. " Двуезични " ще са " имената на улици , площади, мостове и други инфраструктурни обекти " в Скопие и във всички единици, където се приказва " език, говорен от минимум 20% ".
- Това ще важи и за униформите на полицията, пожарната, чиновниците в опазването на здравето в Скопие и всички други области, в които жителите, говорещи различен език (не единствено албански, само че и турски, влашки, сръбски или ромски), са над 20% от популацията. На контролно-пропускателните пунктове и летищата в общини, където минимум 20% от жителите приказват език, друг от македонския, ще важат същите правила.
Какво не визира единствено албанците
В случая на униформите на държавните чиновници, полицията и пожарната и граничната инфраструктура новите правила по дифолт се отнасят и за пет общини, в които турският публично е в приложимост, една, в която подобен език е влашкият, две със сръбски и една с ромски.
Кога влизат в действие новите правила
Самият закон влиза в действие в деня на издание в Държавния вестник на Македония. За цялостното му административно използване обаче има период от една година, а съответно за цялостното въвеждане на " езика на над 20% " в локалните институции - 6 месеца.
Колко дълбоки са измененията
Новите правила и условия в действителност ще узаконят фактическото състояние, като основат нови (нееднозначно одобрявани от експерти) отговорности за държавните органи да подсигуряват, че връзката ще е еднообразно допустима на двата езика.
В реалност Македония от дълго време е двуезична. В обитаемоте най-вече с албанци общини главните надписи по улиците са по този начин или другояче на албански език, а през февруари авторитетното електронно издание МКД писа, че някои от тях към момента оферират версии на уеб страниците си само на албански, само че не и на македонски, тъй като последните са в развой на " основаване " от месеци. Такъв е казусът в община Сарай, а за Студеничани единствено част от информацията е на македонски.
Тази " двуезичност " обаче в никакъв случай не се беше случвала на равнище знаци на държавните институции (монети, полицейски униформи), нито беше контролирана законово с налагане на правила, които да променят общественото пространство в интерес на малцинствата. Този аспект не трябва да се надценява: " двуезичните " улични табели да вземем за пример от дълго време са факт в някои градове, а тези по пътя към Скопие и Охрид да вземем за пример от години съдържат имената на градовете както на македонски, по този начин и на албански. От друга страна измененията слагат визията на огромна част от популацията за " Македония на македонците " на тестване. Саркастичното подхвърляне за " новия " живот на депутата от ВМРО-ДПМНЕ Стевананджия може да се окаже не напълно надалеч от действителността.
Фотогалерия: Македонският град с 80% албанско население, който крепи стопанската система >
Какви проблеми може да основат
Част от специалистите, сериозни към закона, означават, че степента на езикова интеграция на дадена общественост не зависи от това какъв брой публични езика има в страната и че измененията може в действителност да доведат до " капсулиране " на етнически малцинства. За съпоставяне в Тетово да вземем за пример доста от жителите са " двуезични ", въпреки и това по-често да е едностранно (албанци приказват македонски свободно, а не обратното), защото двете съществени етнически групи взаимодействат всеки ден между тях.
Също по този начин отговорността за осъществяване на превод в институциите - при потребност - е на самите институции и това ще изисква увеличение на бюджета на процедура на всички държавни органи на Македония. Телевизия " Алсат-М " заяви в неделя, цитирайки държавни източници, че в двете институции, контролиращи спазването на закона, няма да се назначават нови чиновници, а ще се употребява непрекъснатият потенциал на държавната администрация.
Как реагира Албания
Албанският министър председател Еди Рама написа в " Туитър ", че " одобряването на закона за албанския език в Скопие е историческо достижение за албанците, което демократизира и укрепва самата Македония. В " действителното " обществено пространство обаче той приписа на себе си и на партията си и част от триумфа на закона.
© Associated Press
Шествие на мира в Скопие преди подписването на Охридския рамков контракт през 2001 година
" Преди няколко дни в македонския парламент мина закон, за който преди известно време не можеше и да се намерения, " сподели Рама, представен от ТВ 21. " Всички би трябвало да сте горди... да са горди всички, които гласоподаваха, поддържаха и имаха вяра в тази партия, тъй като без нея през днешния ден нямаше да има формален албански език в Македония. "
Посланието, отправено от него, може да налее масло в огъня на полемиките, защото ще извика мемоари точно за " платформата от Тирана " и за тезата на Груевски, че зад настояванията на албанските партии стоят албанските ръководещи. Както македонските албански партии, по този начин и Рама упорстват, че министър председателят е бил единствено фигурата, която да събере спорещите към платформата политици, а Тирана - мястото, на което това се е случило.
От шест претенции, изпълнени от общо 11 в " платформата ", обаче единствено две са директно свързани със Закона за езиците; другите са в огромна степен или отчасти изпълнени по-рано от държавното управление на Заев.
В другата страна с етническо албанско болшинство, Косово, президентът Хашим Тачи също приветства законопроекта и сподели, че той " ще укрепи съжителството " и европейската вероятност на Македония. " Напредъкът на политическите права на албанците в Македония... (е) политическо, административно и културно постижение), " означи Тачи във " Facebook ".
Може ли президентът да спре закона
Не без присъединяване на депутатите. В средата на предходната седмица законът се озова в ръцете на президента Георге Иванов, който би трябвало да подпише до седем дни указа за публикуването му в Държавния вестник. Той обаче има право и да не го подпише (с изключение на случаите, когато даден текст е признат с болшинство от над две трети от депутатите). Това деяние връща признатия текст в Народното събрание и депутатите са длъжни да го прегледат и гласоподават още един път. При наново приемане с болшинство конституцията задължава Иванов да го подпише.
Освен към този момент упоменатите уподобявания на " албанската платформа " президентът изрази и други, процедурни и терминологични съображения - да вземем за пример обстоятелството, че законопроектът е маркиран със синия байрак на Европейския съюз, без за това да съществува съответната европейска инструкция, или неналичието на прецизирана терминология за понятия като " формален език " или " службен език ".
Друг метод да бъде блокиран законът е, в случай че бъде обжалван в Конституционния съд. Такава стъпка биха могли да създадат партии като ВМРО-ДПМНЕ.
Фотогалерия: Хиляди македонци излязоха "за мир и обич " и против албанската платформа >
Какво може да ревизира новите правила
Предстоящото броене би трябвало да се състои през 2019 година Всякакви оценки за македонското население сега биха били спекулации - поради каквито и беше отсрочено преброяването през 2011 година Такова не е имало от 2002 година, когато албанците бяха регистрирани като 25.17% от популацията, турците - като 3.85 на 100, ромите - като 2.66%, сърбите - като 1.77%, бошняците - 0.84% и власите - 0.47% (както обаче беше упоменато горе, някои от тези групи възлизат на към или над 20 на 100 от популацията в част от общините), изключително в Западна Македония.
Не е известно какво би трансформирало въвеждането на рубрика " българи ", което загатна една от албанските партии, в случай че въобще се случи. Вероятно отговорът е " не доста ", съдейки по думите на македонски българи.
Ще се съблюдава ли законът
Не е изключено. Специална организация и инспекторат ще би трябвало да наглеждат по какъв начин ще се извършват законовите разпореждения. Дейността им е в детайли разказана в закона, който планува и санкции от 4000 до 5000 евро за неспазване. Макар на Балканския полуостров скептицизмът и даже осмиването на организации, комисии и надзорни препоръки, създавани поради спазването на нов закон и контракт, да се счита за национална мъдрост, все още е мъчно да се каже дали казусът със Закона за езиците ще е подобен.
Причината е в интереса на съдружните сътрудници - главно ДУИ - и изключително в конкуренция за вниманието на етническия албански електорат да бъде предпазено бързото осъществяване на закона. ДУИ, които мощно пострадаха след години в коалиция с ВМРО-ДПМНЕ и си навлякоха рецензии, че повече гледат ползите си във властта, се постанова непрестанно да опровергават нападки от по-малки, само че към този момент изгрели партии като Алианса на албанците и " Беса ", за политически измами и прекомерно дребна угриженост да съблюдават обещанията от предизборната си стратегия.
В два диалога с " Дневник " предходната година някогашният представител на ДУИ и настоящ вицепремиер за евроинтеграцията и междуетнически въпроси Буяр Османи даде да се разбере, че за партията му смяната на Закона за езиците е просто стъпка към затваряне на страници от Охридския рамков контракт от 2001 година, което е лишило прекомерно дълго.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ