Номенклатурата и простосмъртните - на плаж във времето на „Оркестър без име“ и песента ”Ке сара”
Общото бяха незастроените курорти, пейзажи без кранове, плаващи в далечината прословути комети, гларуси-свалячи на чехкини, полякини и германки. И песента " Ке сара " малко по-късно....Нямаше плажни кревати и татуировки.И мобилни телефони нямаше!
Началниците и профсъюзните шефове раздаваха картите. Предприятието или ведомството доплащаше част от тях. Ол инклузивът беше чужд и като разбиране. В столови се сервираше закуска, обяд и вечеря. Задължителни бяха културните стратегии. Към среднощ станциите врътваха ключа.
Трепетното очакване на 14-те дни в почивна база или в бунгало продължаваше с месеци, а за картите се търсеха връзки. Почивката в руски жанр беше един от знаците на социализма, където не всички бяха равни.
Българите по-рядко ходеха на къмпинг. Нощувката на вечер за двама с палатка и кола излизаше четири-пет лв.. Топла вода нямаше, чакаше се на опашки пред тоалетната, мивките, магазините за храни, плодове и зеленчуци. Някои пълнеха багажниците трабантите с храна от градината си и кварталната бакалийка.
Предпочитащите отмора в квартири също не бяха доста. Лукс беше някой българин да отиде на море с „ Балкантурист “. Всичко беше непокътнато за чужденци.
Тружениците ходеха на море с „ Москвич”, „ Жигула”, „ Трабант”, Вартбург “ или друга соц.кола. Болшинството брояха гарите и километрите до морето с влакове, нормално през нощта. Спалните купета бяха малко. От гарите в Бургас и Варна трябваше да се натовариш в препълнени „ икаруси”, с цел да стигнеш до курортите край Варна, Поморие, Несебър или Созопол.
И до момента в който простосмъртните се радваха на карти, където и да е по Черноморието, то за членовете на Централен комитет и Министерския съвет всичко бе друго. За Евксиноград към този момент разказахме. Освен него за номенклатурата бяха обезпечени прелестни бази край „ Златни пясъци “ и „ Дружба “ / днешния курорт „ Св. Константин и Елена “./ По-възрастните са чували за Дом №7 на висшия ешелон на властта, който през днешния ден се перчи като хотел " Империал " Дом № 6 пък бе в северната част на „ Константин и Елена “ прочут по-късно като „ Слънчев ден “. Той също бе запазен единствено за политическия елит и техни посетители.
Първият човек на страната по това време, Тодор Живков, с изключение на в резиденция „ Евксиновград обича да летува и в „ Перла “. Сградата е издигната там, където морето целува планината. Сградата е направена да обслужва едно-две семейства. Има огромна тераса, фризьорски салон, сауна, места за почивка. Само покривната конструкция е коствала над 100 000 лева. Закрит басейн, пълнен с морска вода, добавя лукса.
Тато неслучайно взема решение да построи морска резиденция точно на това място. За това го поучава персонално баба Ванга. Тя усещала огромна сила от намиращото се наоколо тракийско светилище Бегликташ. Казала на Живков, че там би трябвало да почива. При градежа на огромната за времето си резиденция са сложени специфични подземни въздуховоди, които да водят от енергийния планински въздух в самите пространства вътре.
Плажът стига да плажа на Приморско. Освен байТошо, тук също отмарят доближените му от отечествения хайлайф. Дъбова гора е буфер към резерват.
Какво става с " Перла " през днешния ден? Резиденцията бе приватизирана дружно със земите към нея в края на 2001 година от починалия Илия Павлов посредством неговата туроператорска компания " Балкантурист ". Митичният необут на " Мултигруп " заплати преди време за имението на Тато 14,6 млн. лв.. В последните години имаше проекти комплексът да се ремонтира главно и да се трансформира в първокласен хотел. Оказва се, че резиденция " Перла " попада в рамките на две предпазени зони от мрежата Натура 2000 и това осуетява плана. Дъбовата гора в близост е част от буферната зона на резерват " Ропотамо ".
Имаше и неща, за които всички говореха. Любопитен спомен за по-младите е, че едно прелестно лято по соца полицаи хванаха българин на шаблон с чехкиня в хотел " Гларус " и по този начин се появи приказката за гларуса-сваляч. Атрактивни бяха немкините.
Полякините още се помнят с Бич може " и " Пани Валевска ". Наташките бяха подготвени на всичко за една прелестна вечер с бг-мачо, въпреки че имаше партийни шпиони.
Пътят до морето в действителност беше 12 часа с камили, само че там в действителност имаше едногърби и двугърби. Децата на соца умираха да се снимат на плажа с камили като араби. Култови бяха разходките с магарета и кончета.
Ресторантите бяха по джоба на българина. Във вариетето. в " Слънчев бряг можеше да попаднеш като по знамение. Казината бяха единствено за чужденци. Дискотеките за българи се брояха на пръстите на двете ръце.
По това време и аз като дете и юноша, сегашен елементарен сайтов редактор, съм ходил на море като пионерче по лагери, и с мама и тате по станции. Повечето от лагерите бяха в някогашни учебни заведения или сглобяеми постройки. По-горе описах ситуацията в станциите за труженици и междинни военни. Дядо от града в никакъв случай не беше виждал морето, а баба го видя с неврокопския поп Йордан и проведената от него екскурзия година преди гибелта си. Дядо и баба от село в Рила планина бяха чували единствено разкази за морето.
Като простосмъртен публицист и до през днешния ден не съм влизал в Евксиноград, въпреки че към този момент е допустимо. Някога там бе единствено за богоизбрани.Но има един огромен спомен за тази резиденция.Бащата на мой съвипуснк от София бе един от шефовете, та с него един път изпихме една бутилка царско вино, която той ни бе дал. Това ми е евксиноградския спомен. В " Слънчев ден " стъпих единствено преди няколко години, когато от Българска социалистическа партия бяха организирали там семинар с присъединяване и на публицисти. И в този момент е разкош, да не приказваме за Татово време. Във вариетето в " Слънчев бряг " през 80-те попаднах с връзки. Носехме си с един сътрудник водка " Балтик " от магазина. Нищо не ни сервираха. Не помня дали след това имаше рускини или полякини...
Дали нещата през днешния ден са изменени? Разликата е тематика за различен роман. Но едно е несъмнено - почивката на политическия хайлаф и на богатите българи е друга от тази на простосмъртните съотечественици.
Били Пешев
Началниците и профсъюзните шефове раздаваха картите. Предприятието или ведомството доплащаше част от тях. Ол инклузивът беше чужд и като разбиране. В столови се сервираше закуска, обяд и вечеря. Задължителни бяха културните стратегии. Към среднощ станциите врътваха ключа.
Трепетното очакване на 14-те дни в почивна база или в бунгало продължаваше с месеци, а за картите се търсеха връзки. Почивката в руски жанр беше един от знаците на социализма, където не всички бяха равни.
Българите по-рядко ходеха на къмпинг. Нощувката на вечер за двама с палатка и кола излизаше четири-пет лв.. Топла вода нямаше, чакаше се на опашки пред тоалетната, мивките, магазините за храни, плодове и зеленчуци. Някои пълнеха багажниците трабантите с храна от градината си и кварталната бакалийка.
Предпочитащите отмора в квартири също не бяха доста. Лукс беше някой българин да отиде на море с „ Балкантурист “. Всичко беше непокътнато за чужденци.
Тружениците ходеха на море с „ Москвич”, „ Жигула”, „ Трабант”, Вартбург “ или друга соц.кола. Болшинството брояха гарите и километрите до морето с влакове, нормално през нощта. Спалните купета бяха малко. От гарите в Бургас и Варна трябваше да се натовариш в препълнени „ икаруси”, с цел да стигнеш до курортите край Варна, Поморие, Несебър или Созопол.
И до момента в който простосмъртните се радваха на карти, където и да е по Черноморието, то за членовете на Централен комитет и Министерския съвет всичко бе друго. За Евксиноград към този момент разказахме. Освен него за номенклатурата бяха обезпечени прелестни бази край „ Златни пясъци “ и „ Дружба “ / днешния курорт „ Св. Константин и Елена “./ По-възрастните са чували за Дом №7 на висшия ешелон на властта, който през днешния ден се перчи като хотел " Империал " Дом № 6 пък бе в северната част на „ Константин и Елена “ прочут по-късно като „ Слънчев ден “. Той също бе запазен единствено за политическия елит и техни посетители.
Първият човек на страната по това време, Тодор Живков, с изключение на в резиденция „ Евксиновград обича да летува и в „ Перла “. Сградата е издигната там, където морето целува планината. Сградата е направена да обслужва едно-две семейства. Има огромна тераса, фризьорски салон, сауна, места за почивка. Само покривната конструкция е коствала над 100 000 лева. Закрит басейн, пълнен с морска вода, добавя лукса.
Тато неслучайно взема решение да построи морска резиденция точно на това място. За това го поучава персонално баба Ванга. Тя усещала огромна сила от намиращото се наоколо тракийско светилище Бегликташ. Казала на Живков, че там би трябвало да почива. При градежа на огромната за времето си резиденция са сложени специфични подземни въздуховоди, които да водят от енергийния планински въздух в самите пространства вътре.
Плажът стига да плажа на Приморско. Освен байТошо, тук също отмарят доближените му от отечествения хайлайф. Дъбова гора е буфер към резерват.
Какво става с " Перла " през днешния ден? Резиденцията бе приватизирана дружно със земите към нея в края на 2001 година от починалия Илия Павлов посредством неговата туроператорска компания " Балкантурист ". Митичният необут на " Мултигруп " заплати преди време за имението на Тато 14,6 млн. лв.. В последните години имаше проекти комплексът да се ремонтира главно и да се трансформира в първокласен хотел. Оказва се, че резиденция " Перла " попада в рамките на две предпазени зони от мрежата Натура 2000 и това осуетява плана. Дъбовата гора в близост е част от буферната зона на резерват " Ропотамо ".
Имаше и неща, за които всички говореха. Любопитен спомен за по-младите е, че едно прелестно лято по соца полицаи хванаха българин на шаблон с чехкиня в хотел " Гларус " и по този начин се появи приказката за гларуса-сваляч. Атрактивни бяха немкините.
Полякините още се помнят с Бич може " и " Пани Валевска ". Наташките бяха подготвени на всичко за една прелестна вечер с бг-мачо, въпреки че имаше партийни шпиони.
Пътят до морето в действителност беше 12 часа с камили, само че там в действителност имаше едногърби и двугърби. Децата на соца умираха да се снимат на плажа с камили като араби. Култови бяха разходките с магарета и кончета.
Ресторантите бяха по джоба на българина. Във вариетето. в " Слънчев бряг можеше да попаднеш като по знамение. Казината бяха единствено за чужденци. Дискотеките за българи се брояха на пръстите на двете ръце.
По това време и аз като дете и юноша, сегашен елементарен сайтов редактор, съм ходил на море като пионерче по лагери, и с мама и тате по станции. Повечето от лагерите бяха в някогашни учебни заведения или сглобяеми постройки. По-горе описах ситуацията в станциите за труженици и междинни военни. Дядо от града в никакъв случай не беше виждал морето, а баба го видя с неврокопския поп Йордан и проведената от него екскурзия година преди гибелта си. Дядо и баба от село в Рила планина бяха чували единствено разкази за морето.
Като простосмъртен публицист и до през днешния ден не съм влизал в Евксиноград, въпреки че към този момент е допустимо. Някога там бе единствено за богоизбрани.Но има един огромен спомен за тази резиденция.Бащата на мой съвипуснк от София бе един от шефовете, та с него един път изпихме една бутилка царско вино, която той ни бе дал. Това ми е евксиноградския спомен. В " Слънчев ден " стъпих единствено преди няколко години, когато от Българска социалистическа партия бяха организирали там семинар с присъединяване и на публицисти. И в този момент е разкош, да не приказваме за Татово време. Във вариетето в " Слънчев бряг " през 80-те попаднах с връзки. Носехме си с един сътрудник водка " Балтик " от магазина. Нищо не ни сервираха. Не помня дали след това имаше рускини или полякини...
Дали нещата през днешния ден са изменени? Разликата е тематика за различен роман. Но едно е несъмнено - почивката на политическия хайлаф и на богатите българи е друга от тази на простосмъртните съотечественици.
Били Пешев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ