591 призрачни села в България
Общо 591 села в страната са без население или с едноцифрен брой поданици, демонстрира информация на Българска телеграфна агенция, направена в Националния указател на обитаемоте места на Национален статистически институт за броя на жителите по селища към 31 декември 2018 година.
Към 31 декември 2018 година в страната има общо 5 256 обитаеми места, от които градовете са 257, селата - 4 997, а два са манастирите със статут на обитаемо място - Клисурски и Рилски.
От всички 4 997 села в България тъкмо 591 са без население или с едноцифрен брой поданици или с 20 повече спрямо миналата 2017 година, сочат данните.
Общият брой на селата с едноцифрен брой поданици е 427, а 164 са обитаемоте места, в които няма нито един непрекъснат жител. Селата без население се усилват с 2 спрямо 2017 година.
С един гражданин в страната са тъкмо 72 села. По двама души население има в 65 обитаеми места, а по трима - в 48 села. 50 обитаеми места в България са с по четирима поданици. С по пет души непрекъснато население са 40 села, а с по шестима поданици - 34 села. Общо 33 села имат по седем поданици, други 48 са с по осем жители, а 37 села са с деветима души население.
Най-много села без население и с едноцифрен брой поданици има в област Габрово
Селата без население са ситуирани в 12 области на страната, а тези с едноцифрен брой поданици са пръснати в 22 области. Справката в регистъра демонстрира, че най-вече села без поданици /64 при 61 през 2017 г./ и най-вече с едноцифрен брой на популацията /112/ има в Габровска област - общо 174. В Габровска област има общо 349 обитаеми места, което значи, че съвсем половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите.
След Габровска област се подрежда област Велико Търново /общо 336 обитаеми места/ с 55 села без непрекъснато население и 88 села с едноцифрен брой на жителите. В двете области са ситуирани повече от половината от селата в обсъжданата група - общо 317.
В област Кърджали има 11 села без поданици и 28 с едноцифрен брой население. В Смолянска област са ситуирани 8 села без население и 33 села с едноцифрен брой на популацията. Седем обитаеми места в област Хасково са без нито един гражданин, а други 20 с едноцифрен брой на жителите. В областите Стара Загора и София са ситуирани по четири села без население и надлежно 7 и 27 обитаеми места с едноцифрен брой на жителите си. По три села в Кюстендилска и Търговищка области нямат нито един гражданин и надлежно 25 и 13 обитаеми места са с под 10 жители. В Благоевградска и Бургаска области са ситуирани по две села без непрекъснато население и надлежно 20 и 4 села с едноцифрен брой на жителите. Последната област, на чиято територия има села без непрекъснато население и едноцифрен брой поданици е Добрич - 1 обитаемо място без жители и 13 с едноцифрен брой на популацията.
С друг брой на селата с едноцифрен брой на популацията са областите Перник /17 села/, Видин /6 села/, Пловдив /4 села/ и Варна /3 села/. По две села с едноцифрен брой поданици са ситуирани в областите Монтана, Пазарджик и Силистра. Във Врачанска, Сливенска и Шуменска област има по едно село с едноцифрен брой поданици, демонстрира справката.
В 1749 обитаеми места жителите са под 100 души
Справката демонстрира още, че общо 1 749 обитаеми места, в това число Клисурски и Рилски манастир, които имат статут на обитаемо място, са с население под 100 души при 1734 през 2017 година. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население - 164, общият брой на обитаемоте места под 100 поданици става 1 913 или повече от една трета от всички обитаеми места в страната, в това число и градовете.
Към края на предходната година 293 села имат население сред 10 и 20 души в това число, като 43 села имат тъкмо по 10 поданици. В тази група попада и Клисурският манастир с 10 непрекъснати жители. От 21 до 30 поданици имат 179 села, а от 31 до 40 поданици - 163 обитаеми места, в това число и Рилският манастир със своите 33 жители. В 146 села популацията към края на предходната година е сред 41 и 50 души. В други 125 села живеят непрекъснато сред 51 и 60 жители.
В 118 села популацията е сред 61 и 70 души, а в 108 - сред 71 и 80 души. В 111 обитаеми места популацията е сред 81 и 90 поданици, а в 80 - жителите са сред 91 и 99 души. Към края на 2018 година 7 села имат по тъкмо 100 души население.
Най-многобройна е групата на селата с население сред 101 и 200 души
Справката в регистъра демонстрира, че най-многобройна е групата на селата, в които живеят сред 101 и 200 души в това число - 713 села. Следва групата на селата с население сред 201 и 300 души, в която попадат 509 обитаеми места. Трета по величина група е на селата с жители сред 301 и 400 души, в която попадат 406 села.
В 266 села броят на жителите е сред 401 и 500 души, а в 211 - сред 501 и 600. В 177 села популацията е сред 601 и 700 поданици. Между 701 и 800 жители имат 132 села. В 113 села популацията е сред 801 и 900 поданици, а в 77 живеят сред 901 и 1000 души, като едно обитаемо място - село Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна има тъкмо 1000 жители.
В 374 обитаеми места непрекъснатите поданици са сред 1001 и 2000. Общо 75 села попадат в групата с население сред 2001 и 3000 поданици. В други 18 села живеят сред 3001 и 4000 души. В 4 села популацията е сред 4001 и 5000 души. Две села попадат в групата сред 5001 и 6000 поданици и още едно в групата над 6000 поданици.
Най-голямото българско село - Лозен, е по-голямо от 145 града
И към края на предходната година, без значение че понижава с 40 души, най-голямото българско село остава Лозен /обл. София-град/ с население 6188 души. Справката демонстрира, че Лозен е по-голям от 145 града или другояче казано от повече от половината градове в страната.
Следващото по величина село е Айдемир /обл. Силистра/ с население 5538 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица /обл. София-град/ с 5118 души, Драгиново /обл. Пазарджик/ с 4664 поданици, Казичене /обл. София-град/ със своите 4575 жители, Розино /обл. Пловдив/ с 4240 поданици, Градец /обл. Сливен/ с 4191 поданици, Труд /обл. Пловдив/ - 3964, Мало Конаре /обл. Пазарджик/ с 3908 души и Калипетрово /обл. Силистра/ - 3802 поданици.
Към 31 декември 2018 година в страната има общо 5 256 обитаеми места, от които градовете са 257, селата - 4 997, а два са манастирите със статут на обитаемо място - Клисурски и Рилски.
От всички 4 997 села в България тъкмо 591 са без население или с едноцифрен брой поданици или с 20 повече спрямо миналата 2017 година, сочат данните.
Общият брой на селата с едноцифрен брой поданици е 427, а 164 са обитаемоте места, в които няма нито един непрекъснат жител. Селата без население се усилват с 2 спрямо 2017 година.
С един гражданин в страната са тъкмо 72 села. По двама души население има в 65 обитаеми места, а по трима - в 48 села. 50 обитаеми места в България са с по четирима поданици. С по пет души непрекъснато население са 40 села, а с по шестима поданици - 34 села. Общо 33 села имат по седем поданици, други 48 са с по осем жители, а 37 села са с деветима души население.
Най-много села без население и с едноцифрен брой поданици има в област Габрово
Селата без население са ситуирани в 12 области на страната, а тези с едноцифрен брой поданици са пръснати в 22 области. Справката в регистъра демонстрира, че най-вече села без поданици /64 при 61 през 2017 г./ и най-вече с едноцифрен брой на популацията /112/ има в Габровска област - общо 174. В Габровска област има общо 349 обитаеми места, което значи, че съвсем половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите.
След Габровска област се подрежда област Велико Търново /общо 336 обитаеми места/ с 55 села без непрекъснато население и 88 села с едноцифрен брой на жителите. В двете области са ситуирани повече от половината от селата в обсъжданата група - общо 317.
В област Кърджали има 11 села без поданици и 28 с едноцифрен брой население. В Смолянска област са ситуирани 8 села без население и 33 села с едноцифрен брой на популацията. Седем обитаеми места в област Хасково са без нито един гражданин, а други 20 с едноцифрен брой на жителите. В областите Стара Загора и София са ситуирани по четири села без население и надлежно 7 и 27 обитаеми места с едноцифрен брой на жителите си. По три села в Кюстендилска и Търговищка области нямат нито един гражданин и надлежно 25 и 13 обитаеми места са с под 10 жители. В Благоевградска и Бургаска области са ситуирани по две села без непрекъснато население и надлежно 20 и 4 села с едноцифрен брой на жителите. Последната област, на чиято територия има села без непрекъснато население и едноцифрен брой поданици е Добрич - 1 обитаемо място без жители и 13 с едноцифрен брой на популацията.
С друг брой на селата с едноцифрен брой на популацията са областите Перник /17 села/, Видин /6 села/, Пловдив /4 села/ и Варна /3 села/. По две села с едноцифрен брой поданици са ситуирани в областите Монтана, Пазарджик и Силистра. Във Врачанска, Сливенска и Шуменска област има по едно село с едноцифрен брой поданици, демонстрира справката.
В 1749 обитаеми места жителите са под 100 души
Справката демонстрира още, че общо 1 749 обитаеми места, в това число Клисурски и Рилски манастир, които имат статут на обитаемо място, са с население под 100 души при 1734 през 2017 година. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население - 164, общият брой на обитаемоте места под 100 поданици става 1 913 или повече от една трета от всички обитаеми места в страната, в това число и градовете.
Към края на предходната година 293 села имат население сред 10 и 20 души в това число, като 43 села имат тъкмо по 10 поданици. В тази група попада и Клисурският манастир с 10 непрекъснати жители. От 21 до 30 поданици имат 179 села, а от 31 до 40 поданици - 163 обитаеми места, в това число и Рилският манастир със своите 33 жители. В 146 села популацията към края на предходната година е сред 41 и 50 души. В други 125 села живеят непрекъснато сред 51 и 60 жители.
В 118 села популацията е сред 61 и 70 души, а в 108 - сред 71 и 80 души. В 111 обитаеми места популацията е сред 81 и 90 поданици, а в 80 - жителите са сред 91 и 99 души. Към края на 2018 година 7 села имат по тъкмо 100 души население.
Най-многобройна е групата на селата с население сред 101 и 200 души
Справката в регистъра демонстрира, че най-многобройна е групата на селата, в които живеят сред 101 и 200 души в това число - 713 села. Следва групата на селата с население сред 201 и 300 души, в която попадат 509 обитаеми места. Трета по величина група е на селата с жители сред 301 и 400 души, в която попадат 406 села.
В 266 села броят на жителите е сред 401 и 500 души, а в 211 - сред 501 и 600. В 177 села популацията е сред 601 и 700 поданици. Между 701 и 800 жители имат 132 села. В 113 села популацията е сред 801 и 900 поданици, а в 77 живеят сред 901 и 1000 души, като едно обитаемо място - село Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна има тъкмо 1000 жители.
В 374 обитаеми места непрекъснатите поданици са сред 1001 и 2000. Общо 75 села попадат в групата с население сред 2001 и 3000 поданици. В други 18 села живеят сред 3001 и 4000 души. В 4 села популацията е сред 4001 и 5000 души. Две села попадат в групата сред 5001 и 6000 поданици и още едно в групата над 6000 поданици.
Най-голямото българско село - Лозен, е по-голямо от 145 града
И към края на предходната година, без значение че понижава с 40 души, най-голямото българско село остава Лозен /обл. София-град/ с население 6188 души. Справката демонстрира, че Лозен е по-голям от 145 града или другояче казано от повече от половината градове в страната.
Следващото по величина село е Айдемир /обл. Силистра/ с население 5538 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица /обл. София-град/ с 5118 души, Драгиново /обл. Пазарджик/ с 4664 поданици, Казичене /обл. София-град/ със своите 4575 жители, Розино /обл. Пловдив/ с 4240 поданици, Градец /обл. Сливен/ с 4191 поданици, Труд /обл. Пловдив/ - 3964, Мало Конаре /обл. Пазарджик/ с 3908 души и Калипетрово /обл. Силистра/ - 3802 поданици.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ