Близо половин милион българи работят на великденските празници
Общо 450 хиляди българи или 13% от заетите у нас ще работят в празничните дни към Великден. Това разгласи за Българска телеграфна агенция Атанаска Тодорова, основен специалист по пазара на труда в КНСБ.
От Българската стопанска камара показват, че претовареност в празничните дни нормално има в икономическите действия, в които в тези интервали има по-гъвкава натовареност и непрекъсваем режим. В общия случай това са търговия на дребно, ресторантьорство, хотелиерство, туроператорска активност, превоз, производства и услуги, които ги обслужват.
Към този лист Атанаска Тодорова прибавя и опазване на здравето, електрическа и топлинна сила и газообразни горива и ВиК, както и работещите в осведомителните технологии, чиято работа е обвързвана с бизнеси отвън страната.
От БСК прецизираха, че към непрекъсваемия режим на работа влизат: произвеждане на съществени метали (металургия); произвеждане на химични продукти; произвеждане и разпространяване на електрическа и топлоенергия и газ; търговия с автомобилни горива и смазочни материали (бензиностанции); радио и телевизионна дейност; хуманно опазване на здравето.
За работа на формален празник се заплаща най-малко двойна отплата
На всеки, работещ на публични празници, се поставя най-малко двойна отплата. За публични празници се смятат четирите дни за отбелязването на Великден от 30 април до 3 май. При работа на неприсъствения 4 май обаче трудът се заплаща с нарастване, единствено в случай че се явява ексклузивен, като нарастването е 75 на 100.
Работа в ден, който е разгласен за формален празник, се заплаща двойно. Двойна заплата би се дължала, когато служителят по график би трябвало да работи в празничния ден. Ако обаче не е включен в графика и работодателят го извика на работа, законът изисква да му бъде платена четворна отплата. Това е по този начин, защото 100 % нарастване за ексклузивен труд се пресмята върху естествената отплата за работа в формален празник, която е удвоената дневна заплата, прецизира Тодор Капитанов, народен секретар на КНСБ.
От Българската стопанска камара показват, че претовареност в празничните дни нормално има в икономическите действия, в които в тези интервали има по-гъвкава натовареност и непрекъсваем режим. В общия случай това са търговия на дребно, ресторантьорство, хотелиерство, туроператорска активност, превоз, производства и услуги, които ги обслужват.
Към този лист Атанаска Тодорова прибавя и опазване на здравето, електрическа и топлинна сила и газообразни горива и ВиК, както и работещите в осведомителните технологии, чиято работа е обвързвана с бизнеси отвън страната.
От БСК прецизираха, че към непрекъсваемия режим на работа влизат: произвеждане на съществени метали (металургия); произвеждане на химични продукти; произвеждане и разпространяване на електрическа и топлоенергия и газ; търговия с автомобилни горива и смазочни материали (бензиностанции); радио и телевизионна дейност; хуманно опазване на здравето.
За работа на формален празник се заплаща най-малко двойна отплата
На всеки, работещ на публични празници, се поставя най-малко двойна отплата. За публични празници се смятат четирите дни за отбелязването на Великден от 30 април до 3 май. При работа на неприсъствения 4 май обаче трудът се заплаща с нарастване, единствено в случай че се явява ексклузивен, като нарастването е 75 на 100.
Работа в ден, който е разгласен за формален празник, се заплаща двойно. Двойна заплата би се дължала, когато служителят по график би трябвало да работи в празничния ден. Ако обаче не е включен в графика и работодателят го извика на работа, законът изисква да му бъде платена четворна отплата. Това е по този начин, защото 100 % нарастване за ексклузивен труд се пресмята върху естествената отплата за работа в формален празник, която е удвоената дневна заплата, прецизира Тодор Капитанов, народен секретар на КНСБ.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ