31 души са загинали при трудови злополуки през първата половина на 2017-а
Общо 31 души са починали, а 1089 са потърпевши при трудови злополуки през първата половина на 2017 година. Това демонстрира отчет на Главна ревизия на труда, като притеснителното е, че се регистрира растеж на умрелите, които през първото полугодие на 2016-а са бил 27.
Въпреки трайно откритата наклонност за понижаване на общия брой трудови злополуки на работното място, специалистите на ИА ГИТ са обезпокоени от обстоятелството, че в огромната си част тежките трудови произшествия, които са регистрирани, са били изцяло предотвратими, в случай че се извършват навреме нормативните условия за обезпечаване на сигурност и здраве при работа. Това демонстрира разбор на аргументите за трудовите злополуки, в чието следствие вземат участие инспекторите по труда, от 2014 година до момента. Контролните органи на Инспекцията вземат участие наложително в следствието на злополуки, довели до гибел, предизвикали увреждане на повече от трима работещи и на такива, за които има съображение, че могат да доведат до неработоспособност.
До трудови злополуки води освен неналичието на оценка на риска или нейната недостатъчност, както и на стратегия с ограничения за минимизиране на рисковете, само че и незапознаването на работещите с тях. Не се провеждат качествени инструктажи и образования, заради което личният състав не е квалифициран да реагира съответно при избрани опасности. Работодателят не обезпечава надзор, гарантиращ спазването на разпоредбите за безвредна работа, заради което работещите не употребяват обезпечените персонални защитни средства и даже си разрешават да отстраняват фабрични отбрани на машините, за да не се бави работният развой. Липсата на писмена договореност за обезпечаване на безвредни и здравословни условия на труд сред разнообразни работодатели на една площадка или официално сключване на такава, без с нея да се срещнат работещите, също основава риск за тежки трудови произшествия. Причината е, че работещи при един шеф могат да попаднат в рисковата зона на активността на различен шеф, без да знаят това.
Резултатите от контрола демонстрират, че доста постоянно ограниченията за сигурност са написани в стратегия, само че не се извършват незабавно, а се отсрочват във времето или въобще не се извършват, което води до тежки произшествия.
Най-често до гибел на работното място води „ прилепяне, премазване, смачкване ". До сходни произшествия се стига, когато рисковата зона не е добре обезопасена, достъпът до нея не е стеснен и в нея попадат служащи или чиновници, заети с други действия.
При сходна обстановка в София почина чиновник на една компания, откакто влезе в помещение, в което се режат тръби от служащи на различен шеф, и беше ударен съдбовно от отрязана тръба. За попречване на злополуката е било належащо единствено ограничение на достъпа до входа на помещението по време на активността по рязането, както и координиране на ограниченията за сигурност сред разнообразни работодатели.
В дърводобива премазването от отрязани дървета е най-честата причина за гибел, която може да бъде предотвратена, в случай че се подхващат ограничения работещи да не попадат в обсега на рухване на отрязаното дърво.
Втората причина за тежкия травматизъм е рухване от височина. Всяка от тези злополуки би била предотвратена, в случай че обектите се обезопасяват съгласно законодателните условия, както и в случай че се употребяват персоналните защитни средства. В същото време, към момента при инспекциите на строителните обекти най-честото нарушаване е необезопасяването на градивните отвори на градежите - стълбищни площадки, тераси, прозорци и така нататък, както и потреблението на необезопасени скелета, което покачва риска от рухване. Има случаи, въпреки и към този момент по-рядко, в които работодателите не обезпечават въобще персонални защитни средства. По-често се открива, че същите не се употребяват от работещите.
Важно е също персоналните защитни средства да бъдат съобразени със съответния риск, както и съответното обезопасяване. При една от трудовите злополуки служащ умира, откакто коланът, с който се е обезопасил при работа на височина, се къса. При инспекцията се открива, че коланът е саморъчно изработен, защото работодателят не му е обезпечил подобен. В различен случай, при преместване на стъклопакет, служащ губи равновесие, залита, чупи защитен парапет, който очевидно не е бил съгласуван с риска, и пада от високо.
Поражение от електрически ток е третата причина за гибел на работното място. Най-често се открива, че квалифицирани служащи стартират работа по ел. съоръжения без преди този момент да е изключено напрежението или без да е осъществена инспекция за неявяване на напрежение по оборудването. В един случай електротехник почина, защото се оказва, че за безвредната му работа би трябвало да бъдат известени две предприятия за изключване на напрежението. Уведомено е обаче единствено едното. Самият чиновник също не е ревизирал за съществуване на напрежение преди да стартира работа. При акцидент през месец юни 2017 година, служащ почина, откакто хвана с ръце бляскав кабел, очевидно с нарушена изолираност, потънал във вода, без преди този момент същият да бъде изключен от контактната мрежа.
Затрупване от земни маси е още една причина за тежки трудови злополуки. С приключването на всеобщото строителство на огромни инфраструктурни обекти сходни произшествия се срещат по-рядко. Една от последните злополуки обаче е обвързвана с недооценяването на този риск - багерист, откакто изкопава ров за дренаж, потегля по ръба на изкопа, който не е обезопасен незабавно, както изисква законодателството. В резултат на това се свличат земни маси, повличат го и го затрупват. В случая злополуката е можела да бъде предотвратена, в случай че служащият е спазил разпоредбите за сигурност, а точно хора и техника да не се намират в зоната на естественото срутване на земните маси, преди изкопът да е обезопасен.
При всички злополуки в лимитирани пространства главната причина е неизвършени измервания за съществуване на рискови газове, или липса на О2, както и на неизползването на персонални защитни средства, или потреблението на такива, които не са съобразени с съответната заплаха.
Удар от падащ предмет също води до гибел при трудовите злополуки. Тези произшествия биха могли да се предотвратят при вярно обезопасяване и възпрепятстване на достъпа до рисковите зони, в които има риск от падащи предмети, както и посредством потреблението на персонални защитни средства.
Икономическите действия, генерирали най-вече смъртни злополуки в обсъждания интервал, са: „ Строителство ", „ Горско стопанство ", „ Растениевъдство, отглеждане на животни и лов; спомагателни действия " ; „ Сухопътен превоз " ; „ Производство и систематизиране на електрическа и топлинна сила и на газообразни горива " и „ Търговия на едро, без търговията с коли и мотоциклети " ; „ Добив на железни руди " и така нататък
По данни на Национален осигурителен институт за първото полугодие на годината на работното място са станали 1089 бр. злополуки при 1107 бр. година по-рано. При смъртните е регистриран растеж на случаите на работното място от 27 бр. през 2016 година на 31 бр. през 2017 година Ръстът обаче е главно поради сухопътния превоз (3 бр. повече), където злополуките са свързани с пътнотранспортни катастрофи. С една повече са записаните за полугодието смъртни трудови злополуки на работното място в строителството по отношение на 2016 година
В рамките на своята подготвеност, Главна ревизия по труда издава актове за прекъсване на необезопасени обекти, машини, уреди или елементи от тях, директно застрашаващи живота и здравето на хората. Когато активността на същите не може да бъде спряна незабавно, се вкарва специфичен режим на работа, до момента в който нарушаването бъде отстранено. За шестте месеца на 2017 година са издадени 293 акта за прекъсване или за въвеждане на специфичен режим, с което действително са предотвратени стотици тежки трудови произшествия. За същия интервал на м.г. те са били 259 бр.
За първите шест месеца на 2017 година ИА ГИТ е направила над 23 700 инспекции в 21 260 предприятия с съвсем 1 млн. заети в тях. Констатираните нарушавания са 105 840 бр. Нарушенията, свързани с обезпечаването на здравословни и безвредни условия на труд (52 560 бр.) и тези по трудови правни отношения (52 530 бр.) са разпределени съвсем 50 на 50. Дадени са 101 200 бр. наложителни за осъществяване наставления. Всяко открито и отстранено след намесата на ИА ГИТ нарушаване е предварителна защита за ограничение на трудовия травматизъм. Случаите на работа без подписан писмен трудов контракт са 1430 бр. Съставените актове са 5340 бр. Сумата на влезлите в действие наказателни постановления е 5.3 млн. лева Сумата на изплатените след намесата на ИА ГИТ хонорари е 10.1 млн. лева
Въпреки трайно откритата наклонност за понижаване на общия брой трудови злополуки на работното място, специалистите на ИА ГИТ са обезпокоени от обстоятелството, че в огромната си част тежките трудови произшествия, които са регистрирани, са били изцяло предотвратими, в случай че се извършват навреме нормативните условия за обезпечаване на сигурност и здраве при работа. Това демонстрира разбор на аргументите за трудовите злополуки, в чието следствие вземат участие инспекторите по труда, от 2014 година до момента. Контролните органи на Инспекцията вземат участие наложително в следствието на злополуки, довели до гибел, предизвикали увреждане на повече от трима работещи и на такива, за които има съображение, че могат да доведат до неработоспособност.
До трудови злополуки води освен неналичието на оценка на риска или нейната недостатъчност, както и на стратегия с ограничения за минимизиране на рисковете, само че и незапознаването на работещите с тях. Не се провеждат качествени инструктажи и образования, заради което личният състав не е квалифициран да реагира съответно при избрани опасности. Работодателят не обезпечава надзор, гарантиращ спазването на разпоредбите за безвредна работа, заради което работещите не употребяват обезпечените персонални защитни средства и даже си разрешават да отстраняват фабрични отбрани на машините, за да не се бави работният развой. Липсата на писмена договореност за обезпечаване на безвредни и здравословни условия на труд сред разнообразни работодатели на една площадка или официално сключване на такава, без с нея да се срещнат работещите, също основава риск за тежки трудови произшествия. Причината е, че работещи при един шеф могат да попаднат в рисковата зона на активността на различен шеф, без да знаят това.
Резултатите от контрола демонстрират, че доста постоянно ограниченията за сигурност са написани в стратегия, само че не се извършват незабавно, а се отсрочват във времето или въобще не се извършват, което води до тежки произшествия.
Най-често до гибел на работното място води „ прилепяне, премазване, смачкване ". До сходни произшествия се стига, когато рисковата зона не е добре обезопасена, достъпът до нея не е стеснен и в нея попадат служащи или чиновници, заети с други действия.
При сходна обстановка в София почина чиновник на една компания, откакто влезе в помещение, в което се режат тръби от служащи на различен шеф, и беше ударен съдбовно от отрязана тръба. За попречване на злополуката е било належащо единствено ограничение на достъпа до входа на помещението по време на активността по рязането, както и координиране на ограниченията за сигурност сред разнообразни работодатели.
В дърводобива премазването от отрязани дървета е най-честата причина за гибел, която може да бъде предотвратена, в случай че се подхващат ограничения работещи да не попадат в обсега на рухване на отрязаното дърво.
Втората причина за тежкия травматизъм е рухване от височина. Всяка от тези злополуки би била предотвратена, в случай че обектите се обезопасяват съгласно законодателните условия, както и в случай че се употребяват персоналните защитни средства. В същото време, към момента при инспекциите на строителните обекти най-честото нарушаване е необезопасяването на градивните отвори на градежите - стълбищни площадки, тераси, прозорци и така нататък, както и потреблението на необезопасени скелета, което покачва риска от рухване. Има случаи, въпреки и към този момент по-рядко, в които работодателите не обезпечават въобще персонални защитни средства. По-често се открива, че същите не се употребяват от работещите.
Важно е също персоналните защитни средства да бъдат съобразени със съответния риск, както и съответното обезопасяване. При една от трудовите злополуки служащ умира, откакто коланът, с който се е обезопасил при работа на височина, се къса. При инспекцията се открива, че коланът е саморъчно изработен, защото работодателят не му е обезпечил подобен. В различен случай, при преместване на стъклопакет, служащ губи равновесие, залита, чупи защитен парапет, който очевидно не е бил съгласуван с риска, и пада от високо.
Поражение от електрически ток е третата причина за гибел на работното място. Най-често се открива, че квалифицирани служащи стартират работа по ел. съоръжения без преди този момент да е изключено напрежението или без да е осъществена инспекция за неявяване на напрежение по оборудването. В един случай електротехник почина, защото се оказва, че за безвредната му работа би трябвало да бъдат известени две предприятия за изключване на напрежението. Уведомено е обаче единствено едното. Самият чиновник също не е ревизирал за съществуване на напрежение преди да стартира работа. При акцидент през месец юни 2017 година, служащ почина, откакто хвана с ръце бляскав кабел, очевидно с нарушена изолираност, потънал във вода, без преди този момент същият да бъде изключен от контактната мрежа.
Затрупване от земни маси е още една причина за тежки трудови злополуки. С приключването на всеобщото строителство на огромни инфраструктурни обекти сходни произшествия се срещат по-рядко. Една от последните злополуки обаче е обвързвана с недооценяването на този риск - багерист, откакто изкопава ров за дренаж, потегля по ръба на изкопа, който не е обезопасен незабавно, както изисква законодателството. В резултат на това се свличат земни маси, повличат го и го затрупват. В случая злополуката е можела да бъде предотвратена, в случай че служащият е спазил разпоредбите за сигурност, а точно хора и техника да не се намират в зоната на естественото срутване на земните маси, преди изкопът да е обезопасен.
При всички злополуки в лимитирани пространства главната причина е неизвършени измервания за съществуване на рискови газове, или липса на О2, както и на неизползването на персонални защитни средства, или потреблението на такива, които не са съобразени с съответната заплаха.
Удар от падащ предмет също води до гибел при трудовите злополуки. Тези произшествия биха могли да се предотвратят при вярно обезопасяване и възпрепятстване на достъпа до рисковите зони, в които има риск от падащи предмети, както и посредством потреблението на персонални защитни средства.
Икономическите действия, генерирали най-вече смъртни злополуки в обсъждания интервал, са: „ Строителство ", „ Горско стопанство ", „ Растениевъдство, отглеждане на животни и лов; спомагателни действия " ; „ Сухопътен превоз " ; „ Производство и систематизиране на електрическа и топлинна сила и на газообразни горива " и „ Търговия на едро, без търговията с коли и мотоциклети " ; „ Добив на железни руди " и така нататък
По данни на Национален осигурителен институт за първото полугодие на годината на работното място са станали 1089 бр. злополуки при 1107 бр. година по-рано. При смъртните е регистриран растеж на случаите на работното място от 27 бр. през 2016 година на 31 бр. през 2017 година Ръстът обаче е главно поради сухопътния превоз (3 бр. повече), където злополуките са свързани с пътнотранспортни катастрофи. С една повече са записаните за полугодието смъртни трудови злополуки на работното място в строителството по отношение на 2016 година
В рамките на своята подготвеност, Главна ревизия по труда издава актове за прекъсване на необезопасени обекти, машини, уреди или елементи от тях, директно застрашаващи живота и здравето на хората. Когато активността на същите не може да бъде спряна незабавно, се вкарва специфичен режим на работа, до момента в който нарушаването бъде отстранено. За шестте месеца на 2017 година са издадени 293 акта за прекъсване или за въвеждане на специфичен режим, с което действително са предотвратени стотици тежки трудови произшествия. За същия интервал на м.г. те са били 259 бр.
За първите шест месеца на 2017 година ИА ГИТ е направила над 23 700 инспекции в 21 260 предприятия с съвсем 1 млн. заети в тях. Констатираните нарушавания са 105 840 бр. Нарушенията, свързани с обезпечаването на здравословни и безвредни условия на труд (52 560 бр.) и тези по трудови правни отношения (52 530 бр.) са разпределени съвсем 50 на 50. Дадени са 101 200 бр. наложителни за осъществяване наставления. Всяко открито и отстранено след намесата на ИА ГИТ нарушаване е предварителна защита за ограничение на трудовия травматизъм. Случаите на работа без подписан писмен трудов контракт са 1430 бр. Съставените актове са 5340 бр. Сумата на влезлите в действие наказателни постановления е 5.3 млн. лева Сумата на изплатените след намесата на ИА ГИТ хонорари е 10.1 млн. лева
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ