Болниците генерират 7 млрд. лв. за икономиката, но медиците застаряват
Общият стопански отпечатък на лечебните заведения е към 7 милиарда лева, съставляващ 4.2% от Брутния вътрешен артикул (БВП). Това стана ясно от отчета " Икономическия принос на лечебните заведения в България ", показан от Лука Чичов, общоприет управител IQVIA ЦИЕ.
Проучването е самодейност на Българския лекарски съюз (БЛС), осъществено от IQVIA - международен водач в потреблението на данни, технологии и най-съвременни способи за разбор в региона на опазването на здравето. Целта на плана е да покаже макроикономическият отпечатък на българските лекари и медицински експерти, лечебни заведения от извънболничната и болнична помощ посредством премерване на приноса им към националната стопанска система.
Приносът към българската стопанска система на лечебните заведения
В почти 8 900 лекарски практики, лечебни заведения и други лечебни заведения наетите лица са към 106 300, или 3.5% от работната мощ. Изплатените заплати са в размер на към 2.8 милиарда лева през 2022 година Индиректният принос към приходите на семействата е в подобен размер към 3.8 милиарда лева, а индиректният принос към работните места - за към 460 000 работни места.
Здравната среда в България
Разходите за опазване на здравето в България порастват приблизително с 3.4% годишно, само че са под междинното равнище за Европейски Съюз.
Принос на лечебните заведения към българската стопанска система
Около 106 000 души, или към 3.5% от работната ръка в страната работят в към 8 900 публични и частни лекарски практики, лечебни заведения и други лечебни заведения. Медицинските експерти са неравномерно разпределени по райони в България, което води до разлики в стопански принос в другите райони, както и в качеството на здравната грижа.
Застаряващото лекарско съсловие е по-малкият брой медицински сестри на глава от популацията в съпоставяне със междинните за Европейски Съюз оказват напън върху здравната система, който се чака да се утежни в бъдеще.
Иначе България е над междинното за Европейски Съюз във връзка с практикуващите лекари и дипломирани лекари на глава от популацията. Средно на 1 000 души се падат по 4.6 лекари, само че има огромна разновидност в другите райони. Северозападният и Югозападният район имат мощно лекарско наличие заради медицинските университети и огромните лечебни заведения ситуирани в тези райони.
С минимум лекари на глава от популацията са Северно-централния и Югоизточния райони, с общини са с над два пъти по-малка статистика от водещите лечебни заведения.
Българските лекари са по-възрастни от междинното за Европейски Съюз - 54% от практикуващите лекари са на 55 година или повече, спрямо 36% в Европейски Съюз. Българското лекарско съсловие е в по-напреднала възраст спрямо Европейски Съюз. Почти 20% от практикуващите лекари в България са над пенсионна възраст, спрямо 13% приблизително за Европейски Съюз. Средно за Европейски Съюз съвсем половината от всички лекари са на 44 години или по-малко, в съпоставяне със единствено 27% в България.
Медицинските сестри съставляват към 70% от медицинския личен състав като се изключи лекарите и са със междинна възраст 53 година Иначе България има едно от най-ниските равнища на брой медицински сестри на глава от популацията в Европейски Съюз, което основава напън върху здравната система. Средно за страната се падат 4.3 медицински сестри на 1 000 души. Водещи са Северозападният и Югозападният район, сходно на статистиката при лекарите. Югоизточният и Североизточният са районите с най-ниски стойности на национално равнище.
Директен принос към стопанската система
Лекарските практики, лечебните заведения и другите лечебни заведения способстват с към 7 милиарда лева към стопанската система в процеса на обслужване на пациентите. Лекарските практики, лечебните заведения и другите лечебни заведения, както и техните чиновници способстват с към 1.2 милиарда лева към държавния бюджет посредством корпоративни налози, осигурителни вноски и налози върху приходите на физическите лица.
Лекарските практики, лечебните заведения и другите лечебни заведения изплащат към 2.8 милиарда лева в заплати на към 106 000-те души, които наемат.
Лечебните заведения заплащат към 80 млн. лева корпоративни налози и към 890 млн. лева осигурителни вноски. Работещите в извънболничните лечебни заведения заплащат към 70 млн. лева налози върху приходите на физически лица, а чиновниците на лечебни заведения способстват с към 170 млн. лева
Бъдеща вероятност на икономическия принос
Приносът на лекарските практики, лечебните заведения и другите лечебни заведения като дял от Брутният вътрешен продукт е 4.7% през 2021 година и 4.2% през 2022 година Разходите на България за опазване на здравето като % от Брутният вътрешен продукт са тясно свързани с активността на лечебните заведения и са приблизително с 2.5% по-ниски от междинните за Европейски Съюз. Без ограничения за увеличение на вложенията в опазването на здравето, които да ги приближат до междинните за Европейски Съюз, до 2027 година дейностите на лечебните заведения се чака да намалеят като дял от Брутният вътрешен продукт до 3.7%.
При опазване на историческите трендове приносът на лечебните заведения в бъдеще се чака да бъде по-нисък като % от Брутният вътрешен продукт. Здравните услуги, предоставяни от лечебните заведения подкрепят по-широката икономическа непоклатимост. Други изгоди от дейностите на лечебните заведения са позитивно икономическо влияние, изгоди за други браншове, по-ниско обществено уединяване и реализиране на устойчиви във времето цели.
Проучването е самодейност на Българския лекарски съюз (БЛС), осъществено от IQVIA - международен водач в потреблението на данни, технологии и най-съвременни способи за разбор в региона на опазването на здравето. Целта на плана е да покаже макроикономическият отпечатък на българските лекари и медицински експерти, лечебни заведения от извънболничната и болнична помощ посредством премерване на приноса им към националната стопанска система.
Приносът към българската стопанска система на лечебните заведения
В почти 8 900 лекарски практики, лечебни заведения и други лечебни заведения наетите лица са към 106 300, или 3.5% от работната мощ. Изплатените заплати са в размер на към 2.8 милиарда лева през 2022 година Индиректният принос към приходите на семействата е в подобен размер към 3.8 милиарда лева, а индиректният принос към работните места - за към 460 000 работни места.
Здравната среда в България
Разходите за опазване на здравето в България порастват приблизително с 3.4% годишно, само че са под междинното равнище за Европейски Съюз.
Принос на лечебните заведения към българската стопанска система
Около 106 000 души, или към 3.5% от работната ръка в страната работят в към 8 900 публични и частни лекарски практики, лечебни заведения и други лечебни заведения. Медицинските експерти са неравномерно разпределени по райони в България, което води до разлики в стопански принос в другите райони, както и в качеството на здравната грижа.
Застаряващото лекарско съсловие е по-малкият брой медицински сестри на глава от популацията в съпоставяне със междинните за Европейски Съюз оказват напън върху здравната система, който се чака да се утежни в бъдеще.
Иначе България е над междинното за Европейски Съюз във връзка с практикуващите лекари и дипломирани лекари на глава от популацията. Средно на 1 000 души се падат по 4.6 лекари, само че има огромна разновидност в другите райони. Северозападният и Югозападният район имат мощно лекарско наличие заради медицинските университети и огромните лечебни заведения ситуирани в тези райони.
С минимум лекари на глава от популацията са Северно-централния и Югоизточния райони, с общини са с над два пъти по-малка статистика от водещите лечебни заведения.
Българските лекари са по-възрастни от междинното за Европейски Съюз - 54% от практикуващите лекари са на 55 година или повече, спрямо 36% в Европейски Съюз. Българското лекарско съсловие е в по-напреднала възраст спрямо Европейски Съюз. Почти 20% от практикуващите лекари в България са над пенсионна възраст, спрямо 13% приблизително за Европейски Съюз. Средно за Европейски Съюз съвсем половината от всички лекари са на 44 години или по-малко, в съпоставяне със единствено 27% в България.
Медицинските сестри съставляват към 70% от медицинския личен състав като се изключи лекарите и са със междинна възраст 53 година Иначе България има едно от най-ниските равнища на брой медицински сестри на глава от популацията в Европейски Съюз, което основава напън върху здравната система. Средно за страната се падат 4.3 медицински сестри на 1 000 души. Водещи са Северозападният и Югозападният район, сходно на статистиката при лекарите. Югоизточният и Североизточният са районите с най-ниски стойности на национално равнище.
Директен принос към стопанската система
Лекарските практики, лечебните заведения и другите лечебни заведения способстват с към 7 милиарда лева към стопанската система в процеса на обслужване на пациентите. Лекарските практики, лечебните заведения и другите лечебни заведения, както и техните чиновници способстват с към 1.2 милиарда лева към държавния бюджет посредством корпоративни налози, осигурителни вноски и налози върху приходите на физическите лица.
Лекарските практики, лечебните заведения и другите лечебни заведения изплащат към 2.8 милиарда лева в заплати на към 106 000-те души, които наемат.
Лечебните заведения заплащат към 80 млн. лева корпоративни налози и към 890 млн. лева осигурителни вноски. Работещите в извънболничните лечебни заведения заплащат към 70 млн. лева налози върху приходите на физически лица, а чиновниците на лечебни заведения способстват с към 170 млн. лева
Бъдеща вероятност на икономическия принос
Приносът на лекарските практики, лечебните заведения и другите лечебни заведения като дял от Брутният вътрешен продукт е 4.7% през 2021 година и 4.2% през 2022 година Разходите на България за опазване на здравето като % от Брутният вътрешен продукт са тясно свързани с активността на лечебните заведения и са приблизително с 2.5% по-ниски от междинните за Европейски Съюз. Без ограничения за увеличение на вложенията в опазването на здравето, които да ги приближат до междинните за Европейски Съюз, до 2027 година дейностите на лечебните заведения се чака да намалеят като дял от Брутният вътрешен продукт до 3.7%.
При опазване на историческите трендове приносът на лечебните заведения в бъдеще се чака да бъде по-нисък като % от Брутният вътрешен продукт. Здравните услуги, предоставяни от лечебните заведения подкрепят по-широката икономическа непоклатимост. Други изгоди от дейностите на лечебните заведения са позитивно икономическо влияние, изгоди за други браншове, по-ниско обществено уединяване и реализиране на устойчиви във времето цели.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ