Общият ефект на пропуснатите ползи за икономиката и фиска от

...
Общият ефект на пропуснатите ползи за икономиката и фиска от
Коментари Харесай

1.145 млрд. лв. пропуснати ползи за икономиката и бюджета от зеления рекет

Общият резултат на пропуснатите изгоди за стопанската система и фиска от зеления рекет е към на 1.145 милиарда лева Това сочи разбор за пропуснатите изгоди от забавянето на икономически планове заради оборване на процедури по запазване на околната среда, направен от екип на КС2 ЕООД на ръководителя на Съвета на Института по пазарна стопанска система Красен Станчев по поръчка на Министерство на околната среда и водите.

Анализът категоризира и прави оценка разноските (преки, непреки, предизвикани) за стопанската система, фиска и обществото от отлагане/забавяне на капиталови намерения/проекти заради оборване на процедури в региона на околната среда за интервала 1 януари 2007 година до 31 януари 2018 година

Анализирани са съответни проблеми, свързани със забавени/отложени проекти/планове в региона на: туризма, пътната инфраструктура и за пречиствателни станции за отпадъчни води в региона на Черноморието; отсрочени вложения в залежи на потребни изкопаеми – Ада Тепе до Крумовград (злато), „ Трън “ (злато и сребро), „ Генерал Тошево “ и „ Брезник “ (природен газ); проекти за ръководство на Национален парк „ Пирин “ и Природен парк „ Витоша “; строителство на автомагистрала „ Струма “ и други

Общият резултат на пропуснатите изгоди за стопанската система и фиска за целия интервал е оценен ≈ на 1.145 милиарда лева (при допускания от 2.5 година междинен период на забавяне), в това число резултати като:

Пропуснато ползване – оценено на 343 млн. лева (0.212 %) от общото ползване на база междинни стойности за целия оценен период;

Отрицателни фискални резултати – оценени на 277 млн. лева (във тип на несъбрани налози, заради непроизведен доход);

Спестявания на популацията – оценени на 147 млн. лева (0.116%) от междинните дълготрайни стойности на спестяванията в страната.

Трайно пропуснатите изгоди за целия интервал от планове и планове за вложения, които са отсрочени за дълъг период) или са отхвърлени и заради това могат да се преглеждат условно (за даден етап), като невъзстановими загуби (за стопанската система, бюджета, вложителите, притежателите, популацията, туризма) са оценени на над 2 милиарда лева

Към цената на трайно пропуснатите изгоди следва да се прибавят и окончателните загуби и тогава отрицателните социално-икономически резултати за 11-годишния интервал на разбор възлизат на обща стойност от над 2.6 милиарда лева Те са сравними с размера на загубите от естествени бедствия и промишлени повреди за интервала 2010-2017 година

Сумарно отсрочените вложения за интервала 2007-2017 година се правят оценка на над 6 милиарда лева (изчислени въз основа на допускането, че засегнатите капиталови планове, които са свързани с околната среда, съставляват почти 3 % от вложенията в стопанската система за периода).

Стойността под риск при радикални решения за ски зоната над Банско е до 158 млн. лева оборот на бизнеса в района (от които 20 млн. лева доходи за бюджета).

Само обезпечаването на достъп до планините с въжени линии, като опция на натоварените автомобилни подстъпи, допуска вложения от към 100 млн. лева (от тях евентуално към 20 млн. лева за ски зона Банско).

Пълният текст на резюмето на разбора:

Анализът категоризира и прави оценка разноските (преки, непреки, предизвикани) за стопанската система, фиска и обществото от отлагане/забавяне на капиталови намерения/проекти заради оборване на процедури в региона на околната среда за интервала 1 януари 2007 година до 31 януари 2018 година
В обсега на разбора влизат:
договори/проекти, придобили гражданственост;
отсрочени планове в региона на построяването на националната инфраструктура;
планове и контракти, по които са провокирани правосъдни каузи или такива решения по тях, които са разследване на спор сред задачите на разнообразни политики.
Анализирани са съответни проблеми, свързани със забавени/отложени проекти/планове в региона на: туризма, пътната инфраструктура и за пречиствателни станции за отпадъчни води в региона на Черноморието; отсрочени вложения в залежи на потребни изкопаеми – Ада Тепе до Крумовград (злато), „ Трън “ (злато и сребро), „ Генерал Тошево “ и „ Брезник “ (природен газ); проекти за ръководство на Национален парк „ Пирин “ и Природен парк „ Витоша “; строителство на автомагистрала „ Струма “ и други
Оценяват се пропуснати изгоди (от нереализация и при забавяне) и осъществени разноски („ невъзвръщаема загуба “, „ стойност под риск “, „ различни разноски “). Когато е допустимо, в проучването са оценени и оценени директни (произтичащи от първичната стойност на инвестицията/проекта), непреки (ефектите, от повишение на цената на главните действия по реализиране на инвестицията/проекта) и провокирани социално-икономически въздействия (допълнителни разноски за доставчици/дейности и други, приход, получен от обвързваните с осъществяването на проекта/инвестицията служащи, притежатели на земя, предприятия).
Въз основа на проучването са оценени, при избрани допускания, действителните и вероятни негативни резултати (икономически, социални) от забавяне/неизпълнение/оспорване на проекти/инвестиционни планове, по отношение на процедури в региона на околната среда. Ефектите са систематизирани, както следва:
Нереализираната претовареност, заради отсрочените вложения е оценена на 22 181 работни места за целия интервал на проучването (при закъснение от 2.5 години) и в допълнение неосъществена претовареност от 10 875 места за същия интервал (при закъснение нереализиране на част от плановете в бъдеще).
Общият резултат на пропуснатите изгоди за стопанската система и фиска за целия интервал е оценен ≈ на 1.145 милиарда лева (при допускания от 2.5 година междинен период на забавяне), в това число резултати като:
Пропуснато ползване – оценено на 343 млн. лева (0.212 %) от общото ползване на база междинни стойности за целия оценен период;
Отрицателни фискални резултати – оценени на 277 млн. лева (във тип на несъбрани налози, заради непроизведен доход);
Спестявания на популацията оценени на 147 млн. лева (0.116%) от междинните дълготрайни стойности на спестяванията в страната.
Общият негативен резултат за интервала (2007-2017 г.) значи, че всеки ден отсрочване или преустановяване на план води до изгубената чиста изгода за обществото и стопанската система от 952 595 лева дневно (т.е. съвсем 1 000 000 лева дневно, без да се включват дефинитивно или за по-дълъг интервал отсрочените инвестиции).
Като резултати от изчисленията са маркирани и: отрицателните последствия за обществото (във тип на пропуснати изгоди като ползване, спестявания, налози и осигуровки) са най-съществени – общо 505 млн. лева.; чистата стойност на пропуснатите изгоди от неосъществени вложения след интервала на закъснение доближава 498 млн. лева.; загубите на притежателите на земи и гори наоколо или в рамките на предпазени територии (по Черноморието и планински местности) са оценени на 416 млн. лева
Трайно пропуснатите изгоди за целия интервал от планове и планове за вложения, които са отсрочени за дълъг период) или са отхвърлени и заради това могат да се преглеждат условно (за даден етап), като невъзстановими загуби (за стопанската система, бюджета, вложителите, притежателите, популацията, туризма) са оценени на над 2 милиарда лева
Към цената на трайно пропуснатите изгоди следва да се прибавят и окончателните загуби и тогава отрицателните социално-икономически резултати за 11-годишния интервал на разбор възлизат на обща стойност от над 2.6 милиарда лева Те са сравними с размера на загубите от естествени бедствия и промишлени повреди за интервала 2010-2017 година
Потенциалните загуби или социална „ цена на промяната “ при към този момент осъществени вложения, които биват оспорвани, в случай че се приложат радикални оферти (експроприация, ограничение на права и др.) за прекъсване, пренасяне на активността, забрани за достъп, отменяне на контракти и други форми на изземване на права – резултатът се прави оценка на 1,4 милиарда лева и главно визира регионите на Северното Черноморие, Пирин и Витоша. Но описът на радикалните оферти надалеч не е цялостен.
Сумарно отсрочените вложения за интервала 2007-2017 година се правят оценка на над 6 милиарда лева (изчислени въз основа на допускането, че засегнатите капиталови планове, които са свързани с околната среда, съставляват почти 3 % от вложенията в стопанската система за периода). За база за изчисленията са употребявани данни от Национален статистически институт за общите разноски за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи с екологично предопределение за интервала 2010-2013 година
За съответни проблеми са оценени и спомагателни загуби и са дадени образци, като:
За 5 години забавено строителство загубите на гориво при престой в запушване в сектора „ Бургас – Слънчев бряг “ за една година са оценени над 22 млн. лева
Отлагането на приемането на нов План за ръководство на Национален парк Пирин не разрешава актуализацията на концесионния контракт. Това понижава евентуално позитивния фискален резултат от двойно нарастване на концесионно заплащане: при приблизително към 180 хиляди лева за първите 14 години, до планово 350 хиляди лева при смяна на контракта. В тази връзка, пропуснатите изгоди за държавния и общинския бюджети от концесионни хонорари на година са оценени в порядъка на 240 хиляди лева В взаимозависимост от заложените параметри, при опазване на настоящето състояние – недосъбраните вземания на концедента до края на контракта ще са сред 1.12 и 2 млн. лева Стойността под риск при радикални решения за ски зоната над Банско е до 158 млн. лева оборот на бизнеса в района (от които 20 млн. лева доходи за бюджета).
Само обезпечаването на достъп до планините с въжени линии, като опция на натоварените автомобилни подстъпи, допуска вложения от към 100 млн. лева (от тях евентуално към 20 млн. лева за ски зона Банско). Отделно от това възобновяване и развиването на Витоша, местността към връх Ком в Стара планина и обновяването на съществуващи ски дестинации от локално значение ще изисква сред 115 и 125 млн. лева По този метод излиза, че, в случай че към тях се прибавят и релативно лимитираните вложения на самите национални и естествени паркове, отсрочените вложения са сред 230 и 245 млн. лева за интервал от пет години. Изследването разрешава да се оценят бъдещите пропуснати изгоди, в случай че и когато са налице нови планове за зони за ски и зимен туризъм (извън упоменатите направления).
Според общата статистика на пътно-транспортните катастрофи за последните пет години починалите на автомагистрали са приблизително към 3.2-3.3 пъти по-малко от тези, които умират на първокласни пътища, т.е. забавянето на строителството на автомагистрала „ Струма “ в частта единствено на Кресненското дефиле и на автомагистралите по други сходни пътни сектори има за цена загубата на човешки животи за годините на закъснение, а за този път забавянето е най-дълго – 12 години.На година в дефилето умират сред 5 и 10 души, като при съществуване на автомагистрала те биха били три пъти по-малко;
В взаимозависимост от метода на оценка (при съмнение и допускане, че човешкият живот може да бъде възмезден или измерен в пари), вредите от загуба на човешки животи в този сектор на автомагистралата варират от 2,82 млн. лева до 110 млн. лева за 10 години (според по-реалистичен способ на оценка) – или 11 млн. лева на година.
Като заключения, от разбора на периодите и особеностите на делата за капиталови оферти, Оценка на въздействието върху околната среда и Европейска общност (с ответник МОСВ), създателите на проучването установяват, че след 2013 година обжалваните решения нарастват сред 3 и 4 пъти, и че претекстовете на обжалване постоянно са едни и същи.
Като цяло, по отношение на методологията, метода и метода на разбор, изпълнителите маркират, че разбора е учреден на консервативни допускания, и че систематизираните в него резултати съставляват най-малък сюжет на резултатите в оценените четири категории (временно и трайно пропуснати изгоди, дефинитивни загуби и евентуални загуби).
На този декор, създателите извеждат като позитивна наклонност констатацията, че през 2018 година, след значително усъвършенстване от предишни години, България e на 30-то място от 175 страни по качество на околната среда и политиката за запазване, според Индексът на представянето на страните в региона на околната среда на Йеилския Университет – Environmental Performance Index (EPI). От новите страни-членки на Европейски Съюз пред нашата страна са единствено Словакия и Литва.

Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР