Общинският съветник от ДБ Методи Лалов разкритикува колегите си и

Общинският консултант от Демократична България Методи Лалов разкритикува сътрудниците си и съдружни сътрудници от ДСБ през страницата си във фейсбук. Поводът е изменение в Гражданския процесуален кодекс, където някогашният арбитър има забележки. Ето какво написа Лалов: Предлагам депутатите от Демократи за мощна България (част от " Демократична България " ) да отдръпват предлагането си за изменение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в частта за заповедното произвеждане, както следва: $1 Създава се в член 411, алинея 2, т. 6 в Граждански процесуален кодекс. т. 6 " Когато се установи, че е изтекла плануванаъа в член 110 и член 111 от Закона за отговорностите и договорите погасителна отминалост за вземането или за част от него, за която в този случай съдът следи служебно. " Намирам това предложение за правно неиздържано и водещо до нарушение на типичен правни правила и институти на гражданското право. Заповедното произвеждане беше основано, с цел да се обезпечи експедитивност и схематичност и да се спестят на страните непотребни разходи при реализиране на гражданските им връзки. При заповедното произвеждане кредиторът на процедура пита длъжника посредством съда дали признава или не съществуването на дълг. Възражението за отминалост съставлява процесуална опция на длъжника да блокира приложението на държавната насила във връзка с задължението му. След позоваването на отминалостта задължението остава, само че като естествено такова – кредиторът, тъй като се е забавил в упражняването и отбраната на правата си, не може да употребява правосъдната система, с цел да удовлетвори своето взимане. В този тип цивилен правни отношения страната не следва да интервенира, най-малкото тъй като: Това нарушава правилата на класическото гражданско право (затова и безспорната отминалост, въведена от ГЕРБ, беше подложена на критика обосновано от проф. Ангел Калайджиев). Така ще се даде доста противен и мощно популистки сигнал на длъжниците, които по исторически аргументи (социалистическо законодателство), са желаната (по-защитената) страна в облигацията от позиция на настоящата нормативна уредба. За съда ще бъде невероятно да откри в заповедното произвеждане тези обстоятелства, които водят до прекъсване или спиране на отминалостта. Често вземането на кредитора не е разследване от една или идентични насъбрани във времето суми. Съдът не може, когато се произнася по искане по член 410 от Граждански процесуален кодекс, да пресмята размери. Често (и то по-вероятно в преобладаващия брой случаи) предварителната преценка за съществуване на допустима погасителна отминалост във връзка с част от дълга ще значи отменяне на цялото заявление и инструкции за предявяване на иск, което единствено по себе си ще обезсмисли процедурата по заповедното произвеждане. Изложените причини в претекстовете на вносителите на законопроекта, отнасящи се до известяван на длъжника за заповедното произвеждане, не са съображение за въвеждане на обвързване за съда служебно да следи за приключване на погасителната отминалост, а за вероятно възстановяване на нормативната уредба в тази й част. Надявам се юридическата общественост и в частност някогашните ми сътрудници съдии да дадат задълбочена правна обосновка против това законодателно предложение.