Как се отразява COVID-19 на българските общини?
Общинските доходи са намалели с повече от 40% единствено за интервала март - април 2020 година
Данните са от изследване измежду общините, извършено от Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ), за трендовете и степента на отражение на рецесията с COVID-19 върху общинските бюджети.
Обект на проучването са били отчетните данни за личните доходи на общините, както и направените разноски за интервала, включително и непредвидените, свързани с въведените противоепидемични ограничения.
Проучването е обхванало времето от 01 март до 30 април 2020 година и в него се прави параленост на данните по отношение на същия интервал на 2019 г.
Става ясно, че в изследването на НСОРБ са се присъединили 82% от общините или 217 от 265.
Открояват се следните трендове:
Постъпленията от лични доходи на общините за интервала 1 март – 31 април 2020 година понижават по отношение на същия интервал на миналата година с 41%, като при данъчните доходи този срив е с 45%. Това понижение на постъпленията е съвсем на половина, по отношение на регистрираните лични доходи за същия двумесечен интервал на миналата година, като най-засегнати са огромните общини – регионални центрове, при които този спад е приблизително с 44-46%.
При потребление на най-популярния метод за оценка на осъществяването - с струпване от началото на годината към избрана дата, който ползва Министерството на финансите, процентът на понижение на постъпленията от лични доходи на общините в края на месец април е 24% спад.
„ Загубите “ на лични доходи за интервала март-април 2020 година, по отношение на същия интервал на миналата година, надвишават 159 млн. лева Прогнозираното стесняване на плануваните годишни приходи е с 11%. Според експертни оценки към края на май т.г. тези „ загуби ” се чака да надвишават 200 млн. лева
Поради неналичието на прогнозируемост в използването на противоепидемичните ограничения е невероятно разноските да бъдат лимитирани със същите темпове, с каквито понижават постъпленията, общините съумяват да лимитират разноските си към края на м. април 2020 година, по отношение на същия интервал на 2019 година, едвам с 44 млн. лева Съкращаване на разноските за локални действия и понижаване размера на дофинансиране към м. май не се чака, а в противен случай – прогнозите са за растеж на разноските с над 242 млн.лв., по отношение на същия интервал на миналата година (март-май).
Общините поставят големи старания на локално равнище, с цел да запазят заетостта в общинските предприятия, сдружения и действия, чието действие по справедливи аргументи бе прекратено, надлежно - опциите да генерират доходи.
В осъществяване на рекомендациите на здравните управляващи общините разходват към 0.4% от постъпленията от лични доходи за осъществяването на противоепидемични ограничения. Разходите за тези нови и непланирани действия за месец март и април 2020 надвишават 6 млн. лева, а към края на месец юни се чака да доближат 18 млн. лева.
Данните демонстрират отчетлива наклонност на образуване на дълготраен недостиг по общинските бюджети вследствие на въведеното изключително състояние и наложените ограничавания за ограничение разпространяването на болестта с ковид, който към края на месец май се чака да надвиши 77 млн. лева
Имайки поради общата обстановка в страната и забавянето на стопанската система, вероятността за превъзмогването на този недостиг в кратковременен интервал (до края на годината) е минимална.
Очакванията, че забележителна част от отговорностите за локалните налози ще бъдат събрани до края на месец юни също са прекомерно оптимистични. По този мотив стои и въпросът с даването на полагащата се според чл.45, алинея 2 от ЗПФ финансова отплата за понижението в личните доходи на общините, когато то произтича от провеждането на държавна политика, като са нужни и други спомагателни ограничения за поддръжка на общините.
Прилагането на процентно редуциране на разноски в бюджетната сфера би провокирало всеобщи съкращения на работещите в най-засегнатите от рецесията общински предприятия и действия и би довело до доста натоварване на държавния бюджет с компенсации за безработица. Заетите в локални действия и общински предприятия са над 36 хиляди души, чиито заплати и осигуровки се финансират от личните доходи на общините.
Не на последно място както жителите в общините, по този начин и локалният бизнес чакат да не бъдат ограничавани или лишавани от предоставяните до в този момент обществени услуги, т.е. належащо е да се запазят размерът и качеството на тези услуги в спешната и следкризисната обстановка.
Изводите от изследването и изведените трендове се поддържат и от данни на интернационално равнище. Според скорошен разбор на териториалното измерение на рецесията, квалифициран от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), натискът върху поднационалните бюджети ще бъде значителен в кратковременен, средносрочен и дълготраен проект. Междувременно, приходите на локалните управляващи ще бъдат лимитирани - от понижените доходи от налози, такси или активи. Смекчаването на финансовото влияние и подпомагането на поднационалните управляващи ще е от главно значение. Очакванията на Организацията за икономическо сътрудничество и раз са за значително понижаване на локалните доходи през 2021 година и даже и през 2022 година, както от налози, по този начин и от други лични източници. Значителното понижение на приходите, съчетано с непрестанно увеличение на разноските, съгласно Организацията за икономическо сътрудничество и раз може да докара до огромна задлъжнялост на локално равнище. Бъдещата финансова непоклатимост на поднационалните управляващи ще зависи доста от равнището на изключителната поддръжка от страна на централните държавни управления, са споделя още в разбора.
Темата продължава и в нашия блог.
Данните са от изследване измежду общините, извършено от Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ), за трендовете и степента на отражение на рецесията с COVID-19 върху общинските бюджети.
Обект на проучването са били отчетните данни за личните доходи на общините, както и направените разноски за интервала, включително и непредвидените, свързани с въведените противоепидемични ограничения.
Проучването е обхванало времето от 01 март до 30 април 2020 година и в него се прави параленост на данните по отношение на същия интервал на 2019 г.
Става ясно, че в изследването на НСОРБ са се присъединили 82% от общините или 217 от 265.
Открояват се следните трендове:
Постъпленията от лични доходи на общините за интервала 1 март – 31 април 2020 година понижават по отношение на същия интервал на миналата година с 41%, като при данъчните доходи този срив е с 45%. Това понижение на постъпленията е съвсем на половина, по отношение на регистрираните лични доходи за същия двумесечен интервал на миналата година, като най-засегнати са огромните общини – регионални центрове, при които този спад е приблизително с 44-46%.
При потребление на най-популярния метод за оценка на осъществяването - с струпване от началото на годината към избрана дата, който ползва Министерството на финансите, процентът на понижение на постъпленията от лични доходи на общините в края на месец април е 24% спад.
„ Загубите “ на лични доходи за интервала март-април 2020 година, по отношение на същия интервал на миналата година, надвишават 159 млн. лева Прогнозираното стесняване на плануваните годишни приходи е с 11%. Според експертни оценки към края на май т.г. тези „ загуби ” се чака да надвишават 200 млн. лева
Поради неналичието на прогнозируемост в използването на противоепидемичните ограничения е невероятно разноските да бъдат лимитирани със същите темпове, с каквито понижават постъпленията, общините съумяват да лимитират разноските си към края на м. април 2020 година, по отношение на същия интервал на 2019 година, едвам с 44 млн. лева Съкращаване на разноските за локални действия и понижаване размера на дофинансиране към м. май не се чака, а в противен случай – прогнозите са за растеж на разноските с над 242 млн.лв., по отношение на същия интервал на миналата година (март-май).
Общините поставят големи старания на локално равнище, с цел да запазят заетостта в общинските предприятия, сдружения и действия, чието действие по справедливи аргументи бе прекратено, надлежно - опциите да генерират доходи.
В осъществяване на рекомендациите на здравните управляващи общините разходват към 0.4% от постъпленията от лични доходи за осъществяването на противоепидемични ограничения. Разходите за тези нови и непланирани действия за месец март и април 2020 надвишават 6 млн. лева, а към края на месец юни се чака да доближат 18 млн. лева.
Данните демонстрират отчетлива наклонност на образуване на дълготраен недостиг по общинските бюджети вследствие на въведеното изключително състояние и наложените ограничавания за ограничение разпространяването на болестта с ковид, който към края на месец май се чака да надвиши 77 млн. лева
Имайки поради общата обстановка в страната и забавянето на стопанската система, вероятността за превъзмогването на този недостиг в кратковременен интервал (до края на годината) е минимална.
Очакванията, че забележителна част от отговорностите за локалните налози ще бъдат събрани до края на месец юни също са прекомерно оптимистични. По този мотив стои и въпросът с даването на полагащата се според чл.45, алинея 2 от ЗПФ финансова отплата за понижението в личните доходи на общините, когато то произтича от провеждането на държавна политика, като са нужни и други спомагателни ограничения за поддръжка на общините.
Прилагането на процентно редуциране на разноски в бюджетната сфера би провокирало всеобщи съкращения на работещите в най-засегнатите от рецесията общински предприятия и действия и би довело до доста натоварване на държавния бюджет с компенсации за безработица. Заетите в локални действия и общински предприятия са над 36 хиляди души, чиито заплати и осигуровки се финансират от личните доходи на общините.
Не на последно място както жителите в общините, по този начин и локалният бизнес чакат да не бъдат ограничавани или лишавани от предоставяните до в този момент обществени услуги, т.е. належащо е да се запазят размерът и качеството на тези услуги в спешната и следкризисната обстановка.
Изводите от изследването и изведените трендове се поддържат и от данни на интернационално равнище. Според скорошен разбор на териториалното измерение на рецесията, квалифициран от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), натискът върху поднационалните бюджети ще бъде значителен в кратковременен, средносрочен и дълготраен проект. Междувременно, приходите на локалните управляващи ще бъдат лимитирани - от понижените доходи от налози, такси или активи. Смекчаването на финансовото влияние и подпомагането на поднационалните управляващи ще е от главно значение. Очакванията на Организацията за икономическо сътрудничество и раз са за значително понижаване на локалните доходи през 2021 година и даже и през 2022 година, както от налози, по този начин и от други лични източници. Значителното понижение на приходите, съчетано с непрестанно увеличение на разноските, съгласно Организацията за икономическо сътрудничество и раз може да докара до огромна задлъжнялост на локално равнище. Бъдещата финансова непоклатимост на поднационалните управляващи ще зависи доста от равнището на изключителната поддръжка от страна на централните държавни управления, са споделя още в разбора.
Темата продължава и в нашия блог.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ