Венци Мицов загуби портфейла си, пълен с пари и важни документи, но...
Общинарят и музикант от паметната тайфа „ Хиподил ” Венцислав Мицов показа забавна история, в която дава вяра на стотици българи, че положителното към момента съществува, написа Блиц.
В профила си в обществената мрежа Мицов споделя по какъв начин при започване на месец август в Кюстендил е изгубил портфейла си, в който са били парите от пенсията на майка му. За благополучие обаче чужд надзирател го е намерил и му го е върнал. Без да си вземе нищо.
Споделяме описа на музиканта с вяра да има повече такива положителни хора.
Мама не може да свикне да си тегли пенсията от банкомат.
Въпреки, че е наясно с удобствата на " цифровото " приемане на ежемесечната държавна насмешка с обстоятелството, че е работила цялостен живот тежък физически труд, тя избира когато отида до Кюстендил, да ме прати да и дръпна пенсията (няма да споделям какъв брой е, тъй като ще би трябвало да продължа с набор от подбрани псувни) от някой банкомат.
Така стана и предходната седмица.
Датата беше 7 август, а аз бях отседнал в кюстендилското панелно знамение квартал " Запад " (нещо като квартал " Младост " в София, единствено че без бизнеспарк и Гаранти Коза, които, както знаете от красиво - умните издания персонално съм уредил да строят небостъргачи) и в ранна заран пресякох улицата, отивайки до банкомата.
Изтеглих пенсията на мама, по-късно се върнах, възпламених колата и потеглих към центъра на града, тъй като трябваше да свърша и някаква друга работа.
В центъра на Кюстендил към този момент има синя зона.
За да паркирате, би трябвало да платите левче на час, което е изцяло разумно, тъй като и центъра на родния ми град е цялостен с коли, сходно на столицата.
Спирам аз покрай джамията (която скоро ще падне зрелищно, размазвайки близките къщи, в случай че локалните ръководещи не измислят какво тъкмо да вършат с нея) и с ръка призовавам служителя на общината, който продава талончета за паркиране.
" Лев за час, господине " - споделя служителя и аз греша в раничката си, с цел да извадя портфейла и да платя.
И в този момент съзнавам, че портфейлът ми го няма.
А го няма, тъй като, откакто извадих дебитната карта на мама и изтеглих пенсията и, явно съм го не запомнил на банкомата в квартал " Запад ".
Причерня ми.
В портфейла ми се намират:
- персонална карта
- шофьорска брошура
- шофьорски ваучър
- кредитната карта на жена ми
- ваучър на колата
- дебитната ми карта (с 12 лв. вътре към момента)
- дребни пари - не повече от 10 лв.
Скочих в колата и започнах да градуирам нещата едно по едно:
- прибиране с колата към София без брошура и каквито и да е документи за колата
- блокиране на кредитни и дебитни карти
- нови документи - КАТ и Министерство на вътрешните работи
- седмица и нещо без пари (бяхме подпукали кредитната карта на жена ми, че месец юли не беше доста добър финансово)
Докато обмислях с какво да стартира и се радвах, че нямам коса, с цел да не побелее, стигнах до мястото с банкомата.
Ако сте ходили в Кюстендил, то това място е до портала, от който се влиза в ЧЕЗ (на фотографията се вижда точното място).
Паркирам и виждам няколко дами тъкмо до банкомата.
С глас, лишен от всевъзможни очаквания и илюзии запитвам - " Здравейте, дами, да сте виждали някой да намира един черен портфейл тук "?.
" Питайте на портала, господине, там има надзирател " - споделят дамите и аз потеглям към портала, на който стои възрастен надзирател.
" Здравейте, господине. Някой инцидентно да е намирал един портфейл на банкомата в съседство "? - запитвам аз.
" Да, един черен. Ваш ли е? Един от техниците го е намерил и ми го донесе " - рече портиера и бръкна в едно шкафче, изваждайки многострадалният ми портфейл заедно с всички документи вътре.
Бях толкоз учуден, че не можах да отвръщам.
А индивидът от портала ми пожела прелестен ден и като че ли нищо кой знае какво не е станало, се зае да прави това, за което получава заплата.
Да пази.
И да оказва помощ на идиоти като мен, които си не помнят персоналните движимости на прилежащия банкомат.
Защо ви описвам тази история?
Не знам.
Сигурно тъй като въпросният механик нито е цъфнал, нито вързал, само че даже не се е изкушил да огледа в портфейла.
Сигурно тъй като на самият надзирател, чието име не знам и няма да науча надали му влиза в работата да се занимава със изгубени движимости на улицата, отвън компанията, в която работи.
Сигурно тъй като в тези двама души има повече добрина, в сравнение с във всички нас, по този начин наречените " интелектуалци " вкупом.
Разказвам ви това, с цел да ви кажа, че има положителни хора и че ние, хората с претенциии и голямо самочувствие сме не запомнили.
Оставили сме ги да се оправят сами - кой като надзирател, кой като механик, а ние седим пред преносимите компютри си на жълтите павета, пием соево лате макиато, четем публикации за полиаморните бракове и любовните триъгълници сред трансджендър, персийска котка и кросдресър и махаме ядосано с пръст, назидавайки " елементарния народ ".
Краят на историята ли?
Бързах и потеглих към София.
Но когато се върна, ще занеса една бутилка на пазача.
Да пийне за мое здраве.
Даже ще я оставя и няма да кажа от кого е.
За тези положителни хора аз съм господин никой.
Но все пак те са подготвени да ми оказват помощ.
И аз няма да го не помни.
А вие помислете добре идващия път, когато, заслепени от една дузина фешън демократични комсомолци, отричащи личния си народ,започнете да раздавате присъди и да тълкувате народопсихологията.
Помислете хубаво и погледнете в огледалото.
Обикновено простака е не надалеч, а близо.
Седи и ви гледа от стената, когато се бръснете...
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
В профила си в обществената мрежа Мицов споделя по какъв начин при започване на месец август в Кюстендил е изгубил портфейла си, в който са били парите от пенсията на майка му. За благополучие обаче чужд надзирател го е намерил и му го е върнал. Без да си вземе нищо.
Споделяме описа на музиканта с вяра да има повече такива положителни хора.
Мама не може да свикне да си тегли пенсията от банкомат.
Въпреки, че е наясно с удобствата на " цифровото " приемане на ежемесечната държавна насмешка с обстоятелството, че е работила цялостен живот тежък физически труд, тя избира когато отида до Кюстендил, да ме прати да и дръпна пенсията (няма да споделям какъв брой е, тъй като ще би трябвало да продължа с набор от подбрани псувни) от някой банкомат.
Така стана и предходната седмица.
Датата беше 7 август, а аз бях отседнал в кюстендилското панелно знамение квартал " Запад " (нещо като квартал " Младост " в София, единствено че без бизнеспарк и Гаранти Коза, които, както знаете от красиво - умните издания персонално съм уредил да строят небостъргачи) и в ранна заран пресякох улицата, отивайки до банкомата.
Изтеглих пенсията на мама, по-късно се върнах, възпламених колата и потеглих към центъра на града, тъй като трябваше да свърша и някаква друга работа.
В центъра на Кюстендил към този момент има синя зона.
За да паркирате, би трябвало да платите левче на час, което е изцяло разумно, тъй като и центъра на родния ми град е цялостен с коли, сходно на столицата.
Спирам аз покрай джамията (която скоро ще падне зрелищно, размазвайки близките къщи, в случай че локалните ръководещи не измислят какво тъкмо да вършат с нея) и с ръка призовавам служителя на общината, който продава талончета за паркиране.
" Лев за час, господине " - споделя служителя и аз греша в раничката си, с цел да извадя портфейла и да платя.
И в този момент съзнавам, че портфейлът ми го няма.
А го няма, тъй като, откакто извадих дебитната карта на мама и изтеглих пенсията и, явно съм го не запомнил на банкомата в квартал " Запад ".
Причерня ми.
В портфейла ми се намират:
- персонална карта
- шофьорска брошура
- шофьорски ваучър
- кредитната карта на жена ми
- ваучър на колата
- дебитната ми карта (с 12 лв. вътре към момента)
- дребни пари - не повече от 10 лв.
Скочих в колата и започнах да градуирам нещата едно по едно:
- прибиране с колата към София без брошура и каквито и да е документи за колата
- блокиране на кредитни и дебитни карти
- нови документи - КАТ и Министерство на вътрешните работи
- седмица и нещо без пари (бяхме подпукали кредитната карта на жена ми, че месец юли не беше доста добър финансово)
Докато обмислях с какво да стартира и се радвах, че нямам коса, с цел да не побелее, стигнах до мястото с банкомата.
Ако сте ходили в Кюстендил, то това място е до портала, от който се влиза в ЧЕЗ (на фотографията се вижда точното място).
Паркирам и виждам няколко дами тъкмо до банкомата.
С глас, лишен от всевъзможни очаквания и илюзии запитвам - " Здравейте, дами, да сте виждали някой да намира един черен портфейл тук "?.
" Питайте на портала, господине, там има надзирател " - споделят дамите и аз потеглям към портала, на който стои възрастен надзирател.
" Здравейте, господине. Някой инцидентно да е намирал един портфейл на банкомата в съседство "? - запитвам аз.
" Да, един черен. Ваш ли е? Един от техниците го е намерил и ми го донесе " - рече портиера и бръкна в едно шкафче, изваждайки многострадалният ми портфейл заедно с всички документи вътре.
Бях толкоз учуден, че не можах да отвръщам.
А индивидът от портала ми пожела прелестен ден и като че ли нищо кой знае какво не е станало, се зае да прави това, за което получава заплата.
Да пази.
И да оказва помощ на идиоти като мен, които си не помнят персоналните движимости на прилежащия банкомат.
Защо ви описвам тази история?
Не знам.
Сигурно тъй като въпросният механик нито е цъфнал, нито вързал, само че даже не се е изкушил да огледа в портфейла.
Сигурно тъй като на самият надзирател, чието име не знам и няма да науча надали му влиза в работата да се занимава със изгубени движимости на улицата, отвън компанията, в която работи.
Сигурно тъй като в тези двама души има повече добрина, в сравнение с във всички нас, по този начин наречените " интелектуалци " вкупом.
Разказвам ви това, с цел да ви кажа, че има положителни хора и че ние, хората с претенциии и голямо самочувствие сме не запомнили.
Оставили сме ги да се оправят сами - кой като надзирател, кой като механик, а ние седим пред преносимите компютри си на жълтите павета, пием соево лате макиато, четем публикации за полиаморните бракове и любовните триъгълници сред трансджендър, персийска котка и кросдресър и махаме ядосано с пръст, назидавайки " елементарния народ ".
Краят на историята ли?
Бързах и потеглих към София.
Но когато се върна, ще занеса една бутилка на пазача.
Да пийне за мое здраве.
Даже ще я оставя и няма да кажа от кого е.
За тези положителни хора аз съм господин никой.
Но все пак те са подготвени да ми оказват помощ.
И аз няма да го не помни.
А вие помислете добре идващия път, когато, заслепени от една дузина фешън демократични комсомолци, отричащи личния си народ,започнете да раздавате присъди и да тълкувате народопсихологията.
Помислете хубаво и погледнете в огледалото.
Обикновено простака е не надалеч, а близо.
Седи и ви гледа от стената, когато се бръснете...
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ