Мирослав Янчев, кмет на Златоград: Всеки успех започва с поставяне на цели и качествено планиране
Община Златоград две следващи години печели премия в състезанието " Екообщина " на посолството на Франция, първо в категория " Енергийна успеваемост на здания ", а през предходната година - в " Устойчиво ръководство на боклуци ". От 2007 година насам кмет е Мирослав Янчев, с който беседваме за резултата от работата с кохезионните фондове на Европейския съюз за жителите и администрацията в този най-южен град на България.
Златоград е община, която би изглеждала друго без опцията за достъп до кохезионните фондове на Европейския съюз. Колко значим източник са те за хората от региона?
- През последните няколко години, от края на 2007 до в този момент, положихме доста старания за възстановяване визията на родния край с една-единствена цел - да превърнем Златоград във опция за развиване на всеки, избрал общината ни за свое място за живеене. И резултатите от тези старания са забележими - те са и в основата на локалното ни икономическо развиване.
Въпреки че локалната стопанска система е мощно повлияна от процесите на национално равнище (по-специално от стресиращата наклонност на увеличение на миграцията, най-вече на младежи и фамилии в трудоспособна възраст), считам, че община Златоград има още много капацитет и благоприятни условия за развиване. И точно по тази причина структурните фондове на Европейския съюз са значими за нас.
Бюджетът ни е прекомерно стеснен, с цел да може да се благоустрои в подобен мащаб една територия като нашата община. От тази позиция потреблението на всевъзможни външни финансови принадлежности е огромна помощ на локалната власт в устрема ѝ да усъвършенства живота на своите поданици.
Посочете няколко образеца от община Златоград за резултата от кохезионните фондове.
- Реализирахме много свои планове с финансовата поддръжка на структурните фондове посредством другите оперативни стратегии и Програмата за развиване на селските региони, а по този начин също и от други донорски стратегии като Програмата за филантропична помощ към посолството на Съединени американски щати в България, МФ " Козлодуй ", посолството на Япония в Република България и други.
Проектите, които трансформираха визията на Златоград, са свързани с благоустрояване на централната градска част, като реализирахме по едно и също време няколко огромни инфраструктурни начинания, финансирани от разнообразни европейски стратегии:
" Изграждане на информационно трасе Златоград - Термес - Ксанти " (финансиран по стратегия " Европейско териториално съдействие Гърция - България 2007 - 2013 " ) усъвършенства достъпността на транспортната мрежа от двете страни на границата. С отварянето на четвъртата транспортна връзка сред България и Гърция през Златоград се усилва на потокът на пасажери през Граничен контролно-пропусквателен пункт и в двете посоки. В рамките на плана изградихме мостово оборудване и покрита една част от речното корито, с което се обезпечи обикновено и безвредно придвижване на автомобилния трафик и се благоустрои съществуващата пътна инфраструктура в центъра на града. Изграденият, съседен към информационното трасе, паркинг със 72 паркоместа взема решение дълготраен проблем в централната част на града и е улеснение за посетители и туристи, решили да прегледат за малко Златоград, преди да се насочат към друга туристическа дестинация. Новоизграденото трасе облекчава придвижването в други натоварени улици - към Многопрофилната болница за интензивно лекуване, детските градини и учебни заведения.
" Рехабилитация на градски парк " (ПРСР 2007 - 2013). С този план засадихме дървета и шубраци, оформихме цветни алеи, обособихме зони за отдих и детски кътове - общо реконструирахме зелените площи в централната градска част на град Златоград върху 11 980 кв.м.
" Благоустрояване на площад в централната градска част " (ПРСР 2007 - 2013). С финансовата помощ по този план подменихме настилката на площада в гр. Златоград със модерни материали със здрава основа, обединихме пешеходни пространства, увеличихме зелените площи и реновирахме паметника на Делю челник.
" Реконструкция и доизграждане на водопроводна мрежа в с. Долен и реорганизация на състезателен център, създаване на обслужваща постройка и зала за спорт на закрито в град Златоград " (ПРСР 2007 - 2013).
Тук направихме няколко неща в две направления. От една страна, реконструирахме водопроводна мрежа в с. Долен, махала Доганица и махала Станкова. От друга, се реконструира общински състезателен комплекс в Златоград по този начин, че да дава отговор на актуалните трендове и упования към спорта. Така обновеният и осъвременен състезателен комплекс към този момент предлага благоприятни условия за практикуване на високо равнище на разнообразни спортни дисциплини, в това число и с футболно игрище, лекоатлетическа писта с четири пътеки за тичане и 7 бранша за лекоатлетически дисциплини, измежду които и за мятане на копие. Има и обслужваща постройка на два етажа към спортния комплекс, приютила още лекарски кабинет, тепих за битка, фитнес ъгъл...
Вие сте кмет, откогато България стана член на Европейския съюз, и имате усещане по какъв начин се разви през годините работата с еврофондовете - като резултат и като умеене на администрацията да кандидатства за средства и да се преценява със периоди и условия?
- Аз съм кмет на община Златоград от края на 2007 година България е член на Европейския съюз от януари 2007 година Разбира се, преди 2007 година в България и в община Златоград също се усвояваха средства по предприсъединителните фондове на Европейския съюз, което даде опция да се натрупат познания и придобият умения за писане и ръководство на планове. Качественият административен запас е основен фактор за ефикасната работа на кмета и в същото време е и поръчител за дейно и отговорно ръководство.
Още в първата година от първия си мандат назначих в екипа си специалисти, които имаха опит с писането и ръководството на планове по разнообразни европейски стратегии. " Инвестирайки ", по този начин да се каже, в административен потенциал, успяхме да осъществяваме доста планове, които трансформираха радикално образа на общината ни. Така че направената " инвестиция в човешки запас " бе с огромна възвращаемост.
Придобитият опит в ръководството на европейски планове по предприсъединителните фондове, а в този момент и по структурните, направиха администрацията по-гъвкава и способна да реагира по-бързо на опциите за външно субсидиране на поетите пред съгражданите ми задължения.
© ecoobchtina.bg
Златоград е община, гранична с Гърция. Имате ли трансгранично съдействие - в това число за планове за еврофондове - с гръцката страна?
- Да, община Златоград е една от българските общини с дълготраен опит в региона на трансгранично съдействие с гръцка община. През 1994 година е подписан протокол за побратимяване сред двете общини от пограничните региони – Златоград и Хрисуполис в Република Гърция. Заедно, към този момент 24 години, постигнахме:
- съдействие сред локалните власти;
- междукултурен обмен;
- бизнес сътрудничество;
- юношески начинания, в региона на образованието и спорта.
В резултат на няколко трансгранични плана, осъществени във времето преди откриването на Граничен контролно-пропусквателен пункт край Златоград, локалните управляващи на двете общини подкрепиха междукултурния продан, бизнес съдействието и контактите сред самите поданици. Разработваме дружно разнообразни планови хрумвания, обменяме опит и положителни практики от осъществени планове по европейски стратегии, организираме взаимни съвещания на общинските препоръки. Имаме побратимяване на пет обществени институции – пожарна, полиция, учебни заведения, болница и държавно лесничейство...
С сполучливата реализация на тези планове поставихме началото на бизнес взаимоотношенията сред икономическите субекти от двете страни на границата, които не престават и до през днешния ден, а с отварянето на границата се улесни доста тяхната връзка.
Община Златоград разшири трансграничното си съдействие, като подписа и съглашение за партньорство за ръководство на горски пожари и естествени бедствия с гръцката община Терми.
Това не остава неусетно:
- през 2014 година община Златоград получи две номинации за най-хубава процедура в европейското териториално сътрудничество;
- планът на община Златоград ZLATEX бе номиниран за най-хубава процедура в категорията " Трансевропейска мрежа " на Първата конференция за европейско териториално съдействие: показване на най-хубави практики и шерване на опити, която се организира в Солун;
- в категорията " Институционално партньорство и планово ръководство " бе номиниран за най-хубава процедура и план OUTLAND, в който община Златоград взе участие като сътрудник на община Терми, Солун.
Как промени живота в общината откриването на Граничен контролно-пропусквателен пункт Златоград - Термес?
- В предишното Златоград е бил важен търговски център, свързващ Централните Родопи с Беломорието посредством значимия път, останал прочут в историята с името Ксантийски друм. Той минава през връх Костадин, намиращ се на 4 км от Златоград, на самата българско-гръцка граница. В древността на върха е имало светилище, а през епохата на ранното християнство е бил построен параклис, носил името на св. Равноапостоли Константин и Елена. През 2006 година той бе възобновен и преосветен.
Под върха е Делювата чешма - обичаното място на именития Делю бунтовник, чието име се носи из Космоса със златоградската ария " Излел е Делю бунтовник ", изпята от Валя Балканска и записана на диск на борда на галактическата станция " Вояджър ".
Разказвам това, тъй като желая да акцентира на обстоятелството, че това не е единствено значима транспортна връзка със прилежащата ни страна, а и значимо културно-историческо място.
На този връх в предишното жителите от днешните две погранични общини са се събирали на празника на светите Константин и Елена и дружно са чествали. 15 януари 2010 година е паметна дата за Златоград, тъй като отварянето на граничния преход е отговор на устрема на хората да реализират бързи контакти, да имат опция за търговски и културен продан и по-добро съдействие с гръцките ни съседи в разнообразни области. Всички ние ясно разбираме какъв брой значимо е отварянето на повече гранични коридори сред България и Гърция, тъй като по продължение на 370 километровата линия сред Свиленград и Гоце Делчев до 15 януари 2010 година нямаше нито един отворен граничен пункт, свързващ двете страни.
Новият Граничен контролно-пропусквателен пункт Златоград - Ксанти значи развиване освен на Златоград, само че и на целия район – по-добра интеграция в европейските структури, по-тясно съдействие с гръцките ни сътрудници от съвместен интерес, рационализация на инфраструктурата, възкръсване на стопанската система и по-бързо одобряване на европейските стандарти у нас.
С отварянето на Граничен контролно-пропусквателен пункт Златоград – Ксанти се сътвори опция за стимулиране и стабилно развиване на трансграничните бизнес връзки. Значително се ускори туристическият продан и потреблението на туристически пакети планина - море, предлагани от туроператорски компании от двете страни на границата. Туристическият път през връх Костадин дава опция от Златоград до Беломорието да се стига за към един час и тридесет минути.
Златоград е прочут с традициите си да работи и със средства от стратегии отвън тези на Европейския съюз. Колко значимо е да се разнообразяват източниците за една община?
- Разбира се, че е значимо една община да търси разнообразни източници на финансиране, като желая да подчертая, че без ясна визия и без начертани съответни хрумвания за осъществяване е плануван неуспехът. Смятам, че в основата на триумфа стоят поставените цели и тяхното гонене посредством кандидатстване по разнообразни стратегии, само че не поради самото асимилиране на повече финансов запас, а поради опцията да се материализират тези цели.
Моето схващане за положително ръководство е подчинено точно на качественото обмисляне първоначално и търсене на подобаващи донорски стратегии, които да подкрепят реализирането на плануваните действия.
Предстоят договаряния за новата Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз 2021 - 2027 година и откакто Англия към този момент няма да е член и да прави вноски, има упования средствата за кохезионните фондове да намалеят или да бъдат преструктурирани. Какви терзания имате по този въпрос? Какво не трябва да се трансформира и кое би могло да се усъвършенства?
- Според мен тук е огромната роля на страната ни да отбрани интереса си, тъй че да не се допусне фрапантна смяна на размера на средствата, които Европейският съюз ни отпуска, с цел да може по-бързо да се изравним с европейската стопанска система.
Какви са главните провокации, пред които са изправени през днешния ден дребните общини като Златоград?
- Днес макар всичките старания, които поставяме за развиване на локалната общественост, главното предизвикателство, което считам, че стои и пред доста други дребни български общини, е обвързвано с превъзмогване на демографската рецесия и стопиране на всеобщите миграционни процеси.
От тази позиция, разполагайки с запаси за развиване на локалната ни стопанска система, е значимо да се подтиква на първо място предприемаческата интензивност на хората и развиването на личен бизнес, разкриващ нови благоприятни условия за обезпечаване на работни места, като фактор с най-голямо въздействие за задържане на популацията в общината. Без предприемаческата интензивност на бизнеса напъните ни ще бъдат безплодни.
Искам мощно да подчертая, че в такива региони като нашия - дребна, планинска община със застаряващо население, е извънредно значимо да има и държавна поддръжка за стимулиране на общински планове с добавена стойност, какъвто е да вземем за пример нашият план за потребление на термоминералната ни вода.
Той е и най-важният ни за развиване на локалната стопанска система, привличане на непознати вложения и задържане на локалното население.
Така с обединените старания на локална и централна власт се усилват доста възможностите за привличане на вложители, за поощряване на икономическата интензивност, предприемаческия дух и самодейност, което неизбежно ще понижи негативните демографски индикатори.
Златоград е община, която би изглеждала друго без опцията за достъп до кохезионните фондове на Европейския съюз. Колко значим източник са те за хората от региона?
- През последните няколко години, от края на 2007 до в този момент, положихме доста старания за възстановяване визията на родния край с една-единствена цел - да превърнем Златоград във опция за развиване на всеки, избрал общината ни за свое място за живеене. И резултатите от тези старания са забележими - те са и в основата на локалното ни икономическо развиване.
Въпреки че локалната стопанска система е мощно повлияна от процесите на национално равнище (по-специално от стресиращата наклонност на увеличение на миграцията, най-вече на младежи и фамилии в трудоспособна възраст), считам, че община Златоград има още много капацитет и благоприятни условия за развиване. И точно по тази причина структурните фондове на Европейския съюз са значими за нас.
Бюджетът ни е прекомерно стеснен, с цел да може да се благоустрои в подобен мащаб една територия като нашата община. От тази позиция потреблението на всевъзможни външни финансови принадлежности е огромна помощ на локалната власт в устрема ѝ да усъвършенства живота на своите поданици.
Посочете няколко образеца от община Златоград за резултата от кохезионните фондове.
- Реализирахме много свои планове с финансовата поддръжка на структурните фондове посредством другите оперативни стратегии и Програмата за развиване на селските региони, а по този начин също и от други донорски стратегии като Програмата за филантропична помощ към посолството на Съединени американски щати в България, МФ " Козлодуй ", посолството на Япония в Република България и други.
Проектите, които трансформираха визията на Златоград, са свързани с благоустрояване на централната градска част, като реализирахме по едно и също време няколко огромни инфраструктурни начинания, финансирани от разнообразни европейски стратегии:
" Изграждане на информационно трасе Златоград - Термес - Ксанти " (финансиран по стратегия " Европейско териториално съдействие Гърция - България 2007 - 2013 " ) усъвършенства достъпността на транспортната мрежа от двете страни на границата. С отварянето на четвъртата транспортна връзка сред България и Гърция през Златоград се усилва на потокът на пасажери през Граничен контролно-пропусквателен пункт и в двете посоки. В рамките на плана изградихме мостово оборудване и покрита една част от речното корито, с което се обезпечи обикновено и безвредно придвижване на автомобилния трафик и се благоустрои съществуващата пътна инфраструктура в центъра на града. Изграденият, съседен към информационното трасе, паркинг със 72 паркоместа взема решение дълготраен проблем в централната част на града и е улеснение за посетители и туристи, решили да прегледат за малко Златоград, преди да се насочат към друга туристическа дестинация. Новоизграденото трасе облекчава придвижването в други натоварени улици - към Многопрофилната болница за интензивно лекуване, детските градини и учебни заведения.
" Рехабилитация на градски парк " (ПРСР 2007 - 2013). С този план засадихме дървета и шубраци, оформихме цветни алеи, обособихме зони за отдих и детски кътове - общо реконструирахме зелените площи в централната градска част на град Златоград върху 11 980 кв.м.
" Благоустрояване на площад в централната градска част " (ПРСР 2007 - 2013). С финансовата помощ по този план подменихме настилката на площада в гр. Златоград със модерни материали със здрава основа, обединихме пешеходни пространства, увеличихме зелените площи и реновирахме паметника на Делю челник.
" Реконструкция и доизграждане на водопроводна мрежа в с. Долен и реорганизация на състезателен център, създаване на обслужваща постройка и зала за спорт на закрито в град Златоград " (ПРСР 2007 - 2013).
Тук направихме няколко неща в две направления. От една страна, реконструирахме водопроводна мрежа в с. Долен, махала Доганица и махала Станкова. От друга, се реконструира общински състезателен комплекс в Златоград по този начин, че да дава отговор на актуалните трендове и упования към спорта. Така обновеният и осъвременен състезателен комплекс към този момент предлага благоприятни условия за практикуване на високо равнище на разнообразни спортни дисциплини, в това число и с футболно игрище, лекоатлетическа писта с четири пътеки за тичане и 7 бранша за лекоатлетически дисциплини, измежду които и за мятане на копие. Има и обслужваща постройка на два етажа към спортния комплекс, приютила още лекарски кабинет, тепих за битка, фитнес ъгъл...
Вие сте кмет, откогато България стана член на Европейския съюз, и имате усещане по какъв начин се разви през годините работата с еврофондовете - като резултат и като умеене на администрацията да кандидатства за средства и да се преценява със периоди и условия?
- Аз съм кмет на община Златоград от края на 2007 година България е член на Европейския съюз от януари 2007 година Разбира се, преди 2007 година в България и в община Златоград също се усвояваха средства по предприсъединителните фондове на Европейския съюз, което даде опция да се натрупат познания и придобият умения за писане и ръководство на планове. Качественият административен запас е основен фактор за ефикасната работа на кмета и в същото време е и поръчител за дейно и отговорно ръководство.
Още в първата година от първия си мандат назначих в екипа си специалисти, които имаха опит с писането и ръководството на планове по разнообразни европейски стратегии. " Инвестирайки ", по този начин да се каже, в административен потенциал, успяхме да осъществяваме доста планове, които трансформираха радикално образа на общината ни. Така че направената " инвестиция в човешки запас " бе с огромна възвращаемост.
Придобитият опит в ръководството на европейски планове по предприсъединителните фондове, а в този момент и по структурните, направиха администрацията по-гъвкава и способна да реагира по-бързо на опциите за външно субсидиране на поетите пред съгражданите ми задължения.
© ecoobchtina.bg
Златоград е община, гранична с Гърция. Имате ли трансгранично съдействие - в това число за планове за еврофондове - с гръцката страна?
- Да, община Златоград е една от българските общини с дълготраен опит в региона на трансгранично съдействие с гръцка община. През 1994 година е подписан протокол за побратимяване сред двете общини от пограничните региони – Златоград и Хрисуполис в Република Гърция. Заедно, към този момент 24 години, постигнахме:
- съдействие сред локалните власти;
- междукултурен обмен;
- бизнес сътрудничество;
- юношески начинания, в региона на образованието и спорта.
В резултат на няколко трансгранични плана, осъществени във времето преди откриването на Граничен контролно-пропусквателен пункт край Златоград, локалните управляващи на двете общини подкрепиха междукултурния продан, бизнес съдействието и контактите сред самите поданици. Разработваме дружно разнообразни планови хрумвания, обменяме опит и положителни практики от осъществени планове по европейски стратегии, организираме взаимни съвещания на общинските препоръки. Имаме побратимяване на пет обществени институции – пожарна, полиция, учебни заведения, болница и държавно лесничейство...
С сполучливата реализация на тези планове поставихме началото на бизнес взаимоотношенията сред икономическите субекти от двете страни на границата, които не престават и до през днешния ден, а с отварянето на границата се улесни доста тяхната връзка.
Община Златоград разшири трансграничното си съдействие, като подписа и съглашение за партньорство за ръководство на горски пожари и естествени бедствия с гръцката община Терми.
Това не остава неусетно:
- през 2014 година община Златоград получи две номинации за най-хубава процедура в европейското териториално сътрудничество;
- планът на община Златоград ZLATEX бе номиниран за най-хубава процедура в категорията " Трансевропейска мрежа " на Първата конференция за европейско териториално съдействие: показване на най-хубави практики и шерване на опити, която се организира в Солун;
- в категорията " Институционално партньорство и планово ръководство " бе номиниран за най-хубава процедура и план OUTLAND, в който община Златоград взе участие като сътрудник на община Терми, Солун.
Как промени живота в общината откриването на Граничен контролно-пропусквателен пункт Златоград - Термес?
- В предишното Златоград е бил важен търговски център, свързващ Централните Родопи с Беломорието посредством значимия път, останал прочут в историята с името Ксантийски друм. Той минава през връх Костадин, намиращ се на 4 км от Златоград, на самата българско-гръцка граница. В древността на върха е имало светилище, а през епохата на ранното християнство е бил построен параклис, носил името на св. Равноапостоли Константин и Елена. През 2006 година той бе възобновен и преосветен.
Под върха е Делювата чешма - обичаното място на именития Делю бунтовник, чието име се носи из Космоса със златоградската ария " Излел е Делю бунтовник ", изпята от Валя Балканска и записана на диск на борда на галактическата станция " Вояджър ".
Разказвам това, тъй като желая да акцентира на обстоятелството, че това не е единствено значима транспортна връзка със прилежащата ни страна, а и значимо културно-историческо място.
На този връх в предишното жителите от днешните две погранични общини са се събирали на празника на светите Константин и Елена и дружно са чествали. 15 януари 2010 година е паметна дата за Златоград, тъй като отварянето на граничния преход е отговор на устрема на хората да реализират бързи контакти, да имат опция за търговски и културен продан и по-добро съдействие с гръцките ни съседи в разнообразни области. Всички ние ясно разбираме какъв брой значимо е отварянето на повече гранични коридори сред България и Гърция, тъй като по продължение на 370 километровата линия сред Свиленград и Гоце Делчев до 15 януари 2010 година нямаше нито един отворен граничен пункт, свързващ двете страни.
Новият Граничен контролно-пропусквателен пункт Златоград - Ксанти значи развиване освен на Златоград, само че и на целия район – по-добра интеграция в европейските структури, по-тясно съдействие с гръцките ни сътрудници от съвместен интерес, рационализация на инфраструктурата, възкръсване на стопанската система и по-бързо одобряване на европейските стандарти у нас.
С отварянето на Граничен контролно-пропусквателен пункт Златоград – Ксанти се сътвори опция за стимулиране и стабилно развиване на трансграничните бизнес връзки. Значително се ускори туристическият продан и потреблението на туристически пакети планина - море, предлагани от туроператорски компании от двете страни на границата. Туристическият път през връх Костадин дава опция от Златоград до Беломорието да се стига за към един час и тридесет минути.
Златоград е прочут с традициите си да работи и със средства от стратегии отвън тези на Европейския съюз. Колко значимо е да се разнообразяват източниците за една община?
- Разбира се, че е значимо една община да търси разнообразни източници на финансиране, като желая да подчертая, че без ясна визия и без начертани съответни хрумвания за осъществяване е плануван неуспехът. Смятам, че в основата на триумфа стоят поставените цели и тяхното гонене посредством кандидатстване по разнообразни стратегии, само че не поради самото асимилиране на повече финансов запас, а поради опцията да се материализират тези цели.
Моето схващане за положително ръководство е подчинено точно на качественото обмисляне първоначално и търсене на подобаващи донорски стратегии, които да подкрепят реализирането на плануваните действия.
Предстоят договаряния за новата Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз 2021 - 2027 година и откакто Англия към този момент няма да е член и да прави вноски, има упования средствата за кохезионните фондове да намалеят или да бъдат преструктурирани. Какви терзания имате по този въпрос? Какво не трябва да се трансформира и кое би могло да се усъвършенства?
- Според мен тук е огромната роля на страната ни да отбрани интереса си, тъй че да не се допусне фрапантна смяна на размера на средствата, които Европейският съюз ни отпуска, с цел да може по-бързо да се изравним с европейската стопанска система.
Какви са главните провокации, пред които са изправени през днешния ден дребните общини като Златоград?
- Днес макар всичките старания, които поставяме за развиване на локалната общественост, главното предизвикателство, което считам, че стои и пред доста други дребни български общини, е обвързвано с превъзмогване на демографската рецесия и стопиране на всеобщите миграционни процеси.
От тази позиция, разполагайки с запаси за развиване на локалната ни стопанска система, е значимо да се подтиква на първо място предприемаческата интензивност на хората и развиването на личен бизнес, разкриващ нови благоприятни условия за обезпечаване на работни места, като фактор с най-голямо въздействие за задържане на популацията в общината. Без предприемаческата интензивност на бизнеса напъните ни ще бъдат безплодни.
Искам мощно да подчертая, че в такива региони като нашия - дребна, планинска община със застаряващо население, е извънредно значимо да има и държавна поддръжка за стимулиране на общински планове с добавена стойност, какъвто е да вземем за пример нашият план за потребление на термоминералната ни вода.
Той е и най-важният ни за развиване на локалната стопанска система, привличане на непознати вложения и задържане на локалното население.
Така с обединените старания на локална и централна власт се усилват доста възможностите за привличане на вложители, за поощряване на икономическата интензивност, предприемаческия дух и самодейност, което неизбежно ще понижи негативните демографски индикатори.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ