Историята на Георги Чалбуров- от бежанец до индустриалец
Община Хасково и РИМ Хасково описваме неразказваните истории на хасковските индустриалци и търговци. Поредицата „ Будителите на Хасково “ е отдадена 1 ноември – Ден на националните будители
Днес описваме историята на
ГЕОРГИ ЧАЛБУРОВ – ОТ БЕЖАНЕЦ ДО ИНДУСТРИАЛЕЦ
Сред огромните хасковски персони на 30-те и 40-те години на ХХ в., оставили незаличима диря освен в стопанския и обществено-политическия живот на района, само че и в националния тютюнев отрасъл, изключително място заема известният тютюнотърговец, депутат и донор Георги Чалбуров. Животът му почнал в сложните условия на рабски ограничавания за българите в Тракия, минал през тъгата на прокудените от родните места бежанци, достигнал приети достижения в огромната тютюнева търговия, с цел да познае в залеза си унищожено делото на своя живот. Изключителните качества, нужни за тютюневия бизнес в тези години, които той несъмнено имал, издигнали индустриалеца до най-високото равнище в сектора. Вероятно по тази причина, когато през 1939 година Димитър Димов почнал да написа своя незабравим разказ „ Тютюн “, той припознал в известния към този момент Георги Чалбуров един от прототипите на своя воин – тютюнотърговецът Борис Морев.
Роден на 8-ми август 1896 година в село Еникьой (Кръстополе), Ксантийско, Георги е едно от седемте деца в огромното и заможно с патриотичен дух семейство на Киряк Чалбуров. Баща му бил производител и търговец на тютюни, и деен участник в освободителните битки на Тракия. Когато поизраснал Георги отпътувал за Одрин, с цел да учи в българската гимназия „ Д-р Петър Берон “, а по-късно постъпил в Цариградския „ Робърт лицей “. Колежанските познания не задоволили ползите и бъдещите проекти на младежа и от 1915 година, едвам 19-годишен, той се насочил към в детайли проучване на тютюните: главната индустриална технология за култивиране на тютюневите листа и всичко, обвързвано с тютюневата търговия.
През 1915 г.семейството на Киряк Чалбуров, както десетки хиляди прогонени българи от Беломорието, напуснало родното село и се открило в Пловдив. Вече стар и унищожен от претърпените инциденти, Киряк поверил на най-големия си наследник Тодор грижата за по-малкия му брат Георги и сестрите им. По време на Първата международна война Г. Чалбуров, както доста други българи, бил мобилизиран и отпътувал за фронта. Той извървял пътищата на войната, причислен към телефонната рота на 10-ти пехотен Родопски полк.
Бурното развиване на тютюневата търговия в Хасковския и Пловдивския район след войната, опитът който през годините Чалбурови придобили в тютюнопроизводството и подготовката на Георги и Тодор да работят в този бранш, стимулирали двамата братя да потърсят реализацията си в него. Отначало те се открили в Борисовградско (Първомайско), само че скоро по-късно се преместили в Хасково, трансформирал се в един от тютюневите центрове на България. С огромни упоритости и търговски усет, Георги Чалбуров съумял за малко време да навлезе в тютюневия отрасъл. През 1921 година той към този момент бил шеф на основания хасковски клон на монополистичното обединяване „ Консорциум за тютюн “.
Шест години по-късно, през 1927 година, обединяването се разпаднало, заради различия сред сътрудниците и претърпени загуби от комерсиалната активност. По това време Чалбуров, с добития добър опит и престиж в тютюневите среди, получил още веднъж предопределение за шеф, този път на огромната комерсиална компания “Тодор Д. Кършев и сие ”, където работил до 1933 година
ПЪРВОКАЧЕСТВЕН ТЮТЮН С ЦВЯТ „ АЧИК-ЧЕРВЕН “
Близо 12 години Георги Чалбуров навлизал решително в тънкостите на тютюневата търговия, натрупал опит и контакти с български и непознати търговци и политици, установявал трайни връзки с най-известните тютюневи компании в Европа и света. Затова, когато през 1933 година Т. Кършев прекратил активността си в Хасково, никой не бил сюрпризиран от появяването на новата комерсиална компания „ Георги Чалбуров ”. 37-годишният по това време търговец, събрал задоволително самочувствие и капитали, основал своя компания, записана на 1 януари 1933 година Скромен и въздържан по темперамент, той почнал независимата си търговия без лъскава показност, а пресметливо, целеустремено и съществено. Работел извънредно със свои комисионери, закупчици и специалисти. С 6 души личен състав изкупувал тютюните основно от региона на Кърджали ‒ Кошукавашко (Крумовградско) и Мастанлийско (Момчилградско), Егридеренскио (Ардинско), Харманлийско и Свиленградско. Тютюневата операция правил в складовете си с сред 700 и 1100 служащия, измежду които имало комунистически деятели и техни сподвижници, само че това не го тормозило. Фирмата бързо укрепнала и присъединила в комерсиалния си обсег и Пловдивския край. Наред с ръководството на своята компания, Г. Чалбуров взел участие като съучастник във „ Фархи и Герон ” и в това време бил прокурист на АД „ Томасян и синове “ при изкупуване на тютюните.
През 30-те и началото на 40-те години хасковският тютюнотърговец разширил и укрепил активността си, като открил и поддържал търговски връзки с „ Кралската унгарска режия ”, с търговски представителства в Дрезден, Хамбург, Швейцария, Дания, Норвегия, Австрия и други, видно от непокътнатата му комерсиална преписка. През 1935 година и идващите години изнасял тютюни най-вече за Германия, Унгария, Египет, Палестина. За неголемия интервал от време, през който Г. Чалбуров провел независимата си активност, съумял да отвори два манипулационни склада в Хасково и един в Кърджали. През 1941 година компанията към този момент имала свои хранилища и в Беломорска Тракия, в Кавала, Ксанти и Гюмюрджина. Най-влиятелният тютюнотърговец в Беломорието, Чалбуров сполучливо посредством своите сътрудници изкупувал висококачествените тютюни от локалните производители. За това свидетелстват многочислените телеграми, адресирани до адвокатската фирма му в Хасково по време на изкупния сезон, които оповестяват за сполучливо завършените покупки на първокачествения тютюн с цвят на сухия лист „ ачик-червен “.
Повече от 10 години братята Чалбурови – търговецът Георги Чалбуров и специалистът Тодор Чалбуров, купували, обработвали и продавали тютюните на обширния югоизточен район. Спечелили положително положение, само че живеели непретенциозно, без непотребен разкош и показност. Активната комерсиална активност, необятните контакти със икономически дейци и политици от национална и европейска големина, извоюваните пари и парцели не ги отдалечавали от тракийския им корен. И двамата членували в хасковската тракийска организация и подпомагали непрестанно със средства активността й. През другите години двамата братя оглавявали за известно време тракийската организация в Хасково, а след 1934 година Георги Чалбуров бил определен за почетен ръководител на Тракийското културно сдружение.
Важна част в публичните прояви на Чалбуров била неговата дарителска активност. Освен нормалната финансова поддръжка за тракийската организация, което през годините е забравено и заличено в спомените и в нейната история, той отделял средства и за подкрепяне на бежански фамилии, както и за революционната активност на Комитета Свободна Тракия (КСТ). Проявявал грижа и към своите служащи и чиновници, като им предоставял предплатено хонорари по време на „ мъртвата част ” на сезонната работа. През 1939 година изпратил 4000 лв. за довършването на кърджалийския монумент на починалите във войните, а през януари 1942 година, по линията на акционните комитети, заделил 50 000 лв. за безработните. Често дарявал парични суми и на църквите в Хасково. В непокътнато от свещеника на хасковския храм „ Светите Архангели Михаил и Гавраил ” благодарствено писмо до тютюнотърговеца за дарените 8000 лв. в памет на умрялата дребна щерка на Чалбуров, той съобщавал каква църковна утвар и одежда са купени с тези средства и уверявал донора, че ще се моли за „ новопредставената пред Бога почтена детска душа ”. Неговата племенница, дъщерята на Тодор Чалбуров, Вера Таксирова си спомня по-късно любопитната преживелица със извоюваните от Чалбуров 100 хиляди лева от Държавната лотария, които той незабавно дарил на сиропиталището. Когато през 30-те години градът се благоустроявал и електрифицирал, Чалбуров пламенно подкрепял с финансови средства тези действия. През всичките години на интензивен труд, той бил съпричастен към живота към него, към публичните, културните и икономически събития в Хасково, само че в никакъв случай не показал политическа и партийна пристрастност. В същото време тютюнотърговецът не отказвал финансова помощ и на други селища в напъните им за благоустрояване, за което получавал благодарствени писма.
През пролетта на 1938 година Г. Чалбуров бил определен за депутат в XXIV-то Народно събрание от Крумовградския район. В Народно събрание той взел участие в парламентарните комисии по търговията, индустрията и труда и по отговора на тронното слово. На идващите избори, през януари 1940 година той още веднъж бил определен за народен представител в ХХV-то Общински народен съвет.
В годините след началото на войната, тютюнът се трансформирал в изключително търсена и купувана стока на интернационалните пазари. За опитния търговец Чалбуров, се откривала добра опция да разгърне комерсиалната си активност и да ускори своите позициите и престиж в тютюневите среди. През военните години, когато България се нареждала измежду най-големите производители и експортьори на тютюни в Европа, той бил претрупан със задължението и отговорностите да разпределя квотите за изкупуване на тютюните от тютюнопреработвателните компании, което на процедура създавало условия за отмерено и равнопоставено доставяне със първични материали.
Заради професионалните си благоприятни условия и престижа на прочут фабрикант, през 1940 година Чалбуров участвал без спиране в състава на УС на Съюза на тютюнотърговците, а от 1942 година станал и негов ръководител. През същата година бил определен и за ръководител на Акционния комитет по износа на недопечен тютюн на листа. Като справедливо самопризнание за положителния му опит може да се дефинира и гласуваното му доверие за автентичен член на Централния комитет на Търговския съюз ‒ София. През тези години, наред със отговорностите си в националните търговски организации, Чалбуров поел и председателството на Хасковския околийски търговски профсъюз и станал един от основателите и ръководителите на Гражданския комитет в града, който се заел с доста локални проблеми, сред които и битката против противодържавната комунистическа активност. Наред с Чалбуров, в клуба членували и известните хасковски жители и индустриалци Стою Мантов, Атанас Арнаудов, Страхил Милев и комендантът на града полк. Велико Маринов. Всички те се оказали измежду първите жертви на новия комунистически режим незабавно след установяването му на 9-ти септември 1944 година Единствено Чалбуров останал жив, с цел да бъде изправен пред Народния съд в процеса против народните представители от XХV-то Общински народен съвет.
Приетата на 30-ти септември 1944 година Наредба-закон за „ Съдене на виновниците за замесване на България в Световната война против Съюзените нации и за злодеянията, свързани с нея “ била сигнал за започваща жестока кавга с българските индустриалци и търговци, интелигенцията и политическата класа, оповестени за врагове на новата комунистическа власт. Наредбата влезнала в действие от деня на обнародването й в „ Държавен вестник “ на 6 октомври 1944 година
По разпореждане на полицейския комендант Ст. Овчаров, на 9-ти септември Чалбуров бил отведен в I-ви полицейски сектор, дружно с Никола Генков. Указанията на Овчаров разпореждали полицията да пази двамата народни представители „ на несъмнено място, да не би комунистите да ги тормозят и безпокоят фамилиите им ”. В спомените си единият от служителите на реда Здравко Шейтанов записва: „ На стълбището за в къщи им, имаше двама души, които ме видяха, скочиха от стълбището на долу и побягнаха на открито. Като влязох в къщи им, споделих че съм видял хора. И те ги бяха забелязали. ” Племенницата на Г. Чалбуров, тогава двадесетгодишна, запазила вечно страшните мемоари от тези събития: „ На Девети бяхме събрани всички в къщата на ул. „ Средна гора ”. Чухме по радиото, че народните представители ще бъдат задържани. Хуквам при чичо в къщата им край реката. Бяха той, баба Станка и слугинята. Седят и слушат радио. Чичо рече на слугинята: „ Ганке, те няма да закъснеят да дойдат. Приготви ми долни дрехи в спалнята да се преоблека ”. В това време идва сътрудникът Здравко да го арестува и плаче: „ А бе, бай Георги, доста скърбя, че на мен се падна ”. Чичо му отвръща: „ Ти си вършиш работата, бъди спокоен ”. Облече се и потегли. Обърна се към нас и сподели: „ Сълзи не желая. Аз не съм нарушител ”. Последните думи, преди да го отведат, бяха: „ Ние оставяме една цветуща България, а в този момент – злополука ”. От 9 септември до декември 1944-та баба стоеше всяка вечер на прозореца и го чакаше да си пристигна. Последната седмица преди гибелта си беше съвсем побъркана. Така и не дочака обичания си наследник. ” Георги Чалбуров бил отведен в I-ви полицейски сектор, след което бил арестуван и на 17-ти септември 1944 година вкаран в Централен софийски затвор.
БЕЗНАДЕЖДНОСТТА НА ЕДНА ПРЕДРЕШЕНОСТ
Срещу задържания някогашен депутат и тютюнотърговец Георги Чалбуров почнало разследване, траяло от 17-ти септември до началото на ноември 1944 година С натрапен запор на 31-ви октомври 1944 година, управляващите конфискували част от имуществото му, възлизащо на над 20 млн. лева от фирмения тютюнев склад в Кавала, на ул. „ Генерал Фолкман ” №21. Само останалите неизнесени манипулирани тютюни се изчислявали на стойност 16 757 700 лева Наред с тях, в склада се намирали още 80 сандъци за тонга, автомобил, материали и инвентар за към 5 млн. лева
За своята отбрана Чалбуров наел известния юрист и авторитетен хасковски земеделец Димитър Стоянов. Едновременно с това, тютюнотърговецът потърсил и цивилен рекомендации, които да свидетелстват в негова изгода в хода на делото. Заради дейната си социална активност, 49-годишният тютюнотърговец получил солидна поддръжка от хасковското поданство. За многочислените му дарителски акции драговолно свидетелствали в негова отбрана от сиропиталище „ Св. Ив. Рилски ” и женското благотворително сдружение „ Развитие ”. В многообразната си социална активност, Чалбуров взел участие в спасяването на българските евреи, дружно с Д. Пешев, защитавал уволнени учители с леви убеждения, наемал адвокатска отбрана на подсъдими комунисти, застъпвал се за интернираните и подпомагал фамилиите им, без каквито и да било политически пристрастия, а воден от морални и чисто хуманни подбуди. В негова отбрана били и изказаните възражения против политиката на предходните държавни управления и присъединяване на България във войната, и отбраната на позицията: „ дребна България да бъде неутрална и да живее в мир ”.
Макар в пъстрия партиен състав на отечественофронтовското държавно управление 10 от всичките 16 министри да били излъчени от Български земеделски народен съюз на Н. Петков, „ Звено ” и социалдемократите, то насърчавало дейностите на „ Народния съд “ към сурови санкции. Надве-натри, с предрешена към този момент орис, било организирано и извършено следствието на депутатите от ХХV-то Обикновено национално заседание, действало от 1.І.1941 година до 9.ІХ.1944 година На 20-ти декември в аулата на Софийския университет почнали съвещанията на Втори висш състав на небрежно образувания „ Народен съд “. От всичките 160 народни представители, 134 души били подсъдими. Всяка заран те били докарвани под мощна защита от Централния затвор. Още в ранни зори техните близки се тълпели по прилежащите улици в очакване да ги зърнат най-малко за момент. Но защитата на Народната милиция внимателно не допускала никакви контакти с подсъдимите. Камионите с задържаните депутати спирали компактно до задната врата на университета и задържаните с белезници скачали непосредствено във входа на постройката. В същото време проведени юношески групи, формирани от ремсисти, обграждали входа от двете му страни и скандирали: „ Смърт на националните врагове “. Този сюжет се повтарял и след завършването на всяко правосъдно съвещание. В основаната тягостна конюнктура и умишлено изостряне на напрежението, обвинените някогашни народни представители разбирали, че не могат да чакат правдивост и благосклонност от определените съдии. Основните обвинявания против тях били общи за всички, къси и ясни: че са дали своят вот за присъединението на България към Тристранния пакт, за изменението на Закон за задълженията и договорите и за въвеждане на Закон за отбрана на нацията.
Новата власт и нейното правораздаване не се церемонели доста с първите мъже на страната. Така нареченият „ Народен съд ” работил стремително. Поради огромния брой на подсъдимите, времето на разпитите било мощно лимитирано и те завършили на 16-ти януари 1945 година Съзнателно основаната атмосфера на натегнатост и раздразнителност в залата и особено подбраният съдийски състав, се отразили и върху общия ход на процеса. Присъстващият като наблюдаващ на процеса лондонски сътрудник споделил усещанията си от протичащото се с представителя на британската задача в Съюзническата контролна комисия. Според него, в правосъдната зала измежду подсъдимите се чувствало „ напрежението и безнадеждността на една предрешеност ”. А и по какъв начин другояче, откакто решението на Политбюро от 20-ти януари 1945 година изрично гласяло: „ никой от депутатите (освен умрелите преди 1941 г.) не следва да бъде оневинен “. По лицата на подсъдимите се четяло равнодушие и обезсърчение, само че все пак „ те се опитвали да се защитят почтено и множеството от тях безапелационно “. В края на януари 1945 година с радиограма Вълко Червенков уведомил Георги Димитров: „ Присъдата ще бъде произнесена в четвъртък — 1-ви февруари. В по-рано признатото решение (20-ти януари 1945 г.) внесохме промяна в смисъл увеличение на смъртните наказания… От състава на депутатите на смъртно наказване предлагаме да се осъдят до 70 %. “
„ РЪСТ СРЕДЕН, КОСИ ПРОШАРЕНИ, ОЧИ КЕСТЕНЯВИ ”
По време на късия развой съдът желал от някогашните народни представители да дават отговор съответно на поставените въпроси, без никаква опция да се впускат в дълги оневиняващи пояснения на събитията, или да привеждат спомагателни обстоятелства. Свидетелите били подбрани прекомерно точно, като се давало преимущество на тези, посочени от обвиняването. За пледоариите на служебните бранители било несъмнено по-малко от три дни. В деня на откриването на процеса, юристът на Чалбуров Димитър Стоянов не се появил. Защитата му бил заставен да поеме брачният партньор на племенницата му Иван Таксиров, дружно със софийския юрист Гавраил Вълканов. Вера Таксирова добре запомнила оня ден: „ Баща ми вика на мъжа ми: Жанко, ти ще го спасяваш. “Залепна ми ризата за гърба, като чух тези думи ”, разказвал по-късно Иван на жена си. „ Така той стана юрист на чичо ми. През цялото време с баща не мръднаха от Съдебната палата в София. Баща ми беше ни дал по някоя хилядарка за напън заман, прибра ги – за чичо Георги. Лелите ми се хванаха на работа в тютюневия склад – да припечелят, да идат да си видят брата. ”
По време на процеса Георги Чалбуров се защитавал пламенно и изрично заявявал, че не е дал своя вот в Народно събрание за присъединение на България към Тристранния пакт, а постоянно е отстоявал позициите за неутралитет на страната. Не е дал своя вот и за оповестяване на война, както и за Закона за отбрана на нацията. В поддръжка на своята отбрана, той призовал 11 очевидци. Сред тях били хасковските комунисти: адвокатът Hикола Марчев, новият кмет на Хасково Г. Даскалов, Гаврил Карев, двама министри в ръководещия кабинет на К. Георгиев ‒ проф. Петко Стайнов, министър на финансите и министърът на железниците Ангел Държански. Повечето от тях показали тютюнотърговеца като уважавана и обичана в града персона. По време на процеса очевидецът Никола Марчев декларирал изрично: „ Георги Чалбуров беше единственото лице в Хасково, към който обществото се обръщаше като народен представител. Той развиваше огромна социална активност. Благодарение на неговото вмешателство и връзките, които имаше в София, град Хасково има постройката на Съдебната постройка. После в града има едно женско сдружение със сиропиталище и Чалбуров е давал огромни суми за обзавеждане на това сиропиталище. Даже той действувал и давал суми да се възвърне зданието на същото сиропиталище и да се построи още един етаж на същото здание ”. Повечето комунисти, призовани като очевидци, драговолно и просторно разказвали пред съда за поддръжката и застъпничеството на Г. Чалбуров. Не се присъединили в отбраната най-издигналите се измежду тях след 9-ти септември. Кметът на Хасково Георги Даскалов, който тютюнотърговецът издържал и покровителствал през годините преди преврата, не се явил в съда. А В. Караджов поддържал тезата, че Чалбуров е „ буржоазен експлоататор, също като останалите търговци ”, въпреки да признавал, че на времето този „ експлоататор ” да го е вземал на работа, с цел да се прехранва. От разпита на очевидеца адв. Стоилов станало ясно, че хасковският комунистически хайлайф бил освен уреждан през годините на работа от Чалбуров. Той наемал юриста Стоилов да пази в съда Г. Карев, Г. Даскалов и В. Караджов, а по-късно и бойците, упрекнати по „ войнишката интрига ” през 1943 година Но и в този случай за следващ път се удостоверила националната мъдрост за ненаказаното положително.
По време на правосъдния разпит станало ясно, че поради своята твърда и хуманна гражданска позиция, Чалбуров влизал през годините нерядко в спор с началника на гарнизона полк. Маринов, на който по някое време даже желал оставката. Неблагоприятни последствия за тютюнотърговеца през тези години произтекли и от околните му връзки с хасковските евреи, една от аргументите, заради които немското „ Райхщеле ” заличило компанията му от Германската комерсиална централа. В резултат на това, през идната година Чалбуров понесъл и финансови вреди, като бил санкциониран със 700 хиляди лева, тъй като заплатил на по-високи цени тютюните на производителите.
В хода на делото ненадейно обвиняването срещнало сериозна поддръжка в лицето на различен обвиняем – някогашният полицейски комендант на града Стоян Овчаров. В показанията си пред Народния съд, той съдействал на обвиняването и с това усложнил така и така нелекото състояние на тютюнотърговеца. Овчаров услужливо съобщил за близки връзки сред Чалбуров и някогашният министър председател Г. Кьосеиванов, които съгласно него му проправили пътя до депутатското място. Той припомнил и за водещата роля на тютюнотърговеца в Гражданския комитет, където по думите му Чалбуров се изказвал профашистки, разказал в детайли по какъв начин по негова самодейност Хасково посрещнало немските войски с небивала церемониалност, за проведените обилни угощения за „ немски офицери и видни хасковски германофили и цанковисти, като Васил Парасков и Петю Гиков ”. В своето свидетелстване не пропуснал да спомене и за дружбата на Чалбуров с ген. Кочо Стоянов, на която разчитал в комерсиалната си активност в Беломорска Тракия, като не икономисал отрицателни характерности от рода на: „ Той незабавно откри свои хранилища в гр. Кавала и беше нещо като некоронован цар из Беломорието. Неговата дума беше като закон и всички управляващи са били в негово послушание ”.
Бившият хасковски комендант описал личността на Чалбуров освен като най-авторитетна, само че и водеща в провеждането на политиките на властта. По думите му, той посрещал в града с обилни тържества командващия Военновъздушни сили ген. Айрянов, министъра на търговията доктор Ив. Вазов, министъра на благоустройството Славейко Василев и други Приемал държавни нареждания за битка против партизаните и отправял закани против органите, които отказвали да си правят работата. Това били все неща от ежедневния политически живот, присъщи за публичните персони, само че в правосъдната зала по време на Народния съд, те оказвали въздействие върху характерността на подсъдимия. Съвсем в прорез с показанията на останалите очевидци, Ст. Овчаров описал един друг Чалбуров ‒ тъмен, безмилостен и деспотичен, само че какво не би направил човек в подобен тежък миг, с цел да избегне надвисвалата над него смъртна присъда.
Показанията на Овчаров се оказали доста комфортни за обвиняването. Изпратени в последния ден преди изговаряне на присъдите от Народния обвинител на V състав на Народния съд в Хасково до Втори висш състав в София, новите, поправени показания на Ст. Овчаров против Г. Чалбуров, изиграли значима роля за присъдата. В трите ръкописни страници, на тютюнотърговеца били вменени още по-страшни закононарушения за, наказването му „ да не бъде малко, като на шушумига, а в противен случай най вишето заради закононарушенията му посочени от полиц. комендант в Хасково. Отеч. фронт. обещств. мнение в Южна България чака тежка присъда за него ”. Писмото било подписано от основния обвинител на хасковския състав на Народния съд Георги Иванов.
На 1-ви февруари 1945 година, в 16.30 ч., ръководителят на Втори висш състав на Народния съд Ст. Кираджиев произнесъл присъдите над народните представители. Половин час преди този момент били прочетени присъдите на регентите и министрите. Така за към един час, на 1-ви февруари 1945 година, небрежно и без съмнения новата комунистическа власт направила жестока политическа кавга, като присъдила без обжалване да бъдат избити 147 души ‒ представители на българския политически и икономически хайлайф. От всичките подсъдими 134 народни представители 112 получили смъртни присъди и били разстреляни още същата нощ. Георги Чалбуров попаднал в групата на 22-мата, които имали „ шанса ” да получат доживотни присъди, може би с помощта на очевидците, които го подкрепили по време на процеса и дали показания в негова отбрана. Народният съд му присъдил пожизнен затвор и конфискация на останалото имущество, възлизащо на близо 12 млн. лева в банкови сметки и фамилната къща на пловдивската улица „ Цар Асен ”, оценена на 2 880 000 лева През 1946 година доживотната му присъда била понижена на 15 години непоколебим тъмничен затвор, а няколко месеца по-късно той бил опрощение и освободен с Указ №5/23.12.1946.
Гражданите на Хасково дълги години помнели с положителни усеща тютюнотърговеца Георги Чалбуров. Много по-късно, след гибелта му, неговата племенница Вера Таксирова отбелязва с горест: „ Така си беше – чичо имаше лъчение, сексапил и достойнство. След Девети са ме питали неколцина партийци на какво се дължало това негово омагьосване. Не знам, то си беше просто вродено. Обаянието му проличало и на съвещанията на Народния съд, разказваше мъжът ми. Когато станал да приказва, в залата настанала тишина. Преди да почне изявлението си, леко се поклонил. Помня, във вестника писаха: „ На естрадата с лек реверанс застава кристализираната шушумига Георги Чалбуров ”. Той описа по какъв начин са работили с германците и внезапно настъпи едно облекчение, почувствах по какъв начин им стана любим, показа ми неговият бранител и мой брачен партньор Иван Таксиров. ” Съдебните му премеждия почнали с попълването при започване на процеса на общоприетия въпросник с физическото изложение на подсъдимия: „ растеж – междинен, коса – прошарена, очи – кестеняви ”, и приключили с тежка присъда, като печален завършек на сполучливата кариера на най-големия хасковски тютюнотърговец.
„ ЕДНИ Гражданско отделение ПУСКАХА, ДРУГИ Гражданско отделение ПРИБИРАХА… ”
След процеса за 50-годишния тракийски емигрант и до неотдавна процъфтяващ търговец и фабрикант настъпил последният и най-тежък интервал в живота. Преживял детските и младежките си години в иго в родното село, воювал в Първата международна война, работил безрезервно и сполучливо в огромната европейска тютюнева търговия, той дочакал след 1944 година да види живота си унищожен окончателно. Комунистическата власт превела неуморно известния и почитан фабрикант през всевъзможни унижения и компликации. След прекараните две години на независимост, през 1949 година управляващите решили, че наказването наложено на Чалбуров не е било задоволително и той бил въдворен, изначало в Трудово-възпитателно общежитие „ Ножарово ”, а по-късно го преместили в лагера „ Белене ”. До 1959 година Чалбуров непрестанно бил по лагерите, за което племенницата му В. Таксирова си спомня: „ Едни го пуснаха, други го прибираха. През това време, вуйна чистеше в църквата „ Света Богородица ”, миеше кандилата ”. Лагерното съществуване на Чалбуров течало тъжно и убийствено монотонно, за което свидетелствали останалите от тежките затворнически години къси писъмца на пощенски картички, адресирани до брачната половинка му Цвета. Всички те излъчвали духа на лагерното всекидневие, написани съгласно затворническия устав, непроменяемо започвали с „ Мила Цвето ” и съобщавали съвсем едно и също: „ Получих колета с храна, 100-те лв., облеклата ”. Малко по-дълги били писмата, позволени единствено два пъти в годината. В тях той споделял тъгата си, поради унищожения живот на най-близките му хора, паниките си за тяхната издръжка. В едно от писмата, през 1949 година той споделя: „ Днес ми оповестиха публично, че съм въдворен за период от 1 година, считано от 8 юли, значи още 8 месеца. Незнам за какво толкоз доста съм осъден, само че ще се старая с труда и държанието си да реализира благосклонност ”. Въдворяването на Чалбуров траяло до 1953 година, когато лагерът бил затворен и още веднъж бил върнат там след неговото възобновяване от 1956 до 1959 година През цялото злокобно битие на най-големия лагер на гибелта в България, тютюнотърговецът останал негов непрекъснат жител. Всяка година очаквал и се надявал да бъде освободен за 9 септември, само че единствен от всички въдворени хасковци, не напуснал злокобното място до окончателното му затваряне. Новата власт и ръководената от нея репресивна машина постигнала задачата си – достолепният мъж, продавал тютюни за милиони левове из цяла Европа, водил необятна преписка със своите търговски сътрудници на съвършен немски и френски език, бил дефинитивно пречупен и ангажиран само с грижата да оцелее. В картичките и затворническите писма до жена си той молел да му изпрати „ мушамена качулка за дъжд, калцуни, долни гащи – може и закърпени, чорапи, сланина. ”
По мемоари на фамилията му, към 1953 година Чалбуров бил пуснат да се прибере в Хасково. За да изкарва прехраната си той почнал работа като общ служащ в един от национализираните си хранилища, където още го помнели и уважавали. По това време в България дошъл представителят на немския тръст „ Реемтсма ” Курт Венкел, с който Чалбуров работил през 30-те и 40-те години. Бивш нацист и летец от ескадрилата на Рихтхофен, германецът бил съден след войната и оневинен, след което станал швайцарски жител и търговски представител на високо равнище. През 1952 година господин Венкел се подготвял да подписа търговски контракт и да добие извънредно посланичество да договаря българските тютюни на комисионни начала с няколко западноевропейски страни. Това съдействие траяло до 1966 година Когато дошъл в София, той потърсил предходните си контакти и изискал незабавна среща с търговеца Чалбуров, като декларирал безапелационното си желание да работи единствено с него. Дошлите в дома му полицаи тормозили Чалбуров. Вера Таксирова споделя: „ Чичо ми Георги скочи незабавно: Цвето, подготви ми багажа! Да вметна тук, че това е било през 50-те години, при едно от редките му пускания от лагера. Тогава съм го виждала по какъв начин яде – ей по този начин обгръщаше чинията, като че ли някой щеше да му я вземе. ” Милиционерите успокоили домакините, че тяхното посещаване няма за цел още веднъж да води Чалбуров в лагера. Те съобщили, че Курт Венкел бил в града, с цел да купува тютюни и желал да се срещне със остарелия си другар Чалбуров. Ще го чака на другия ден в хотел „ Република ”. „ Ще дойда при изискване, че и вие двамата присъствате, отвърна чичо. Опасявал се, че ще му припишат нещо ”.
Облечен в костюм, Чалбуров дошъл на срещата с някогашния нацист ‒ към този момент европейски предприемач. След нея, той бил притеглен като съветник при договорката с „ Реемстма ”. За тази преживелица неговият служащ и по-късно сътрудник Ив. Чолаков си спомня: „ Назначиха бай Георги за специалист в централата на БДТМ. След реакцията на хасковски комунистически функционери го освободиха и той бе заставен да се върне под Ямача, като общ служащ. ”Самият Чалбуров не бил изключително вдъхновен от вероятността да работи за новата власт, тъй като като интелигентен човек, претърпял ужаса на „ Народния съд ” и „ изправителния режим ” на комунистическите лагери, добре знаел, че може да стане още веднъж лесна жертва. Според спомените на В. Таксирова това не била първата му опция да се приобщи към новата власт. Още през 1946 година, откакто бил освободен от Централния софийски затвор, Георги Димитров извикал Чалбуров, и му предложил да поеме търговията с тютюни на страната, на което той дал отговор: „ Благодаря, избирам да стана служащ. Аз съм възрастен и изтощен, вие имате способни младежи. ”
През 1959 година, след следващото въдворяване в „ Белене ”, Г. Чалбуров бил още веднъж освободен. Малко по-късно, на 24-ти септември 1960 година, на 64-годишна възраст, той умрял. Научил тъжната новина, видният хасковски публицист и негов сълагерист Делчо Василев /Анархиста/ изпратил съболезнователно писмо до Цвета Чалбурова, в което написал: „ Душата ми е покрусена грубо, сърцето ми е удавено в неутешима тъга и тъга. Какъв измамлив свят, каква превратна, злополучна орис! А единствено два-три дни преди този момент, ние се срещнахме с бай Георги и като сърдечни другари, ние си поприказвахме за туй-онуй и както постоянно, при разлъка аз му споделих: „ Дръж се крепко, бай Георги и горе главата. Нощта не е безконечна и правдата ще спечелва непременно ”. Как да допускам в този момент, че в никакъв случай към този момент не ще се срещнем с бай Георги, в никакъв случай не ще си описваме за нашите общи неволи и премеждия на остров Белене, в никакъв случай не ще споделяме фантазиите си за по-добри дни, светлата ни религия в утрешния ден, когато ще има любов, и истина, и независимост, и благополучие за всяка човешка персона! ”
Автор: доктор Веселина Узунова
Гл. организатор в РИМ Хасково и създател на книгата
Снимка РИМ Хасково
Днес описваме историята на
ГЕОРГИ ЧАЛБУРОВ – ОТ БЕЖАНЕЦ ДО ИНДУСТРИАЛЕЦ
Сред огромните хасковски персони на 30-те и 40-те години на ХХ в., оставили незаличима диря освен в стопанския и обществено-политическия живот на района, само че и в националния тютюнев отрасъл, изключително място заема известният тютюнотърговец, депутат и донор Георги Чалбуров. Животът му почнал в сложните условия на рабски ограничавания за българите в Тракия, минал през тъгата на прокудените от родните места бежанци, достигнал приети достижения в огромната тютюнева търговия, с цел да познае в залеза си унищожено делото на своя живот. Изключителните качества, нужни за тютюневия бизнес в тези години, които той несъмнено имал, издигнали индустриалеца до най-високото равнище в сектора. Вероятно по тази причина, когато през 1939 година Димитър Димов почнал да написа своя незабравим разказ „ Тютюн “, той припознал в известния към този момент Георги Чалбуров един от прототипите на своя воин – тютюнотърговецът Борис Морев.
Роден на 8-ми август 1896 година в село Еникьой (Кръстополе), Ксантийско, Георги е едно от седемте деца в огромното и заможно с патриотичен дух семейство на Киряк Чалбуров. Баща му бил производител и търговец на тютюни, и деен участник в освободителните битки на Тракия. Когато поизраснал Георги отпътувал за Одрин, с цел да учи в българската гимназия „ Д-р Петър Берон “, а по-късно постъпил в Цариградския „ Робърт лицей “. Колежанските познания не задоволили ползите и бъдещите проекти на младежа и от 1915 година, едвам 19-годишен, той се насочил към в детайли проучване на тютюните: главната индустриална технология за култивиране на тютюневите листа и всичко, обвързвано с тютюневата търговия.
През 1915 г.семейството на Киряк Чалбуров, както десетки хиляди прогонени българи от Беломорието, напуснало родното село и се открило в Пловдив. Вече стар и унищожен от претърпените инциденти, Киряк поверил на най-големия си наследник Тодор грижата за по-малкия му брат Георги и сестрите им. По време на Първата международна война Г. Чалбуров, както доста други българи, бил мобилизиран и отпътувал за фронта. Той извървял пътищата на войната, причислен към телефонната рота на 10-ти пехотен Родопски полк.
Бурното развиване на тютюневата търговия в Хасковския и Пловдивския район след войната, опитът който през годините Чалбурови придобили в тютюнопроизводството и подготовката на Георги и Тодор да работят в този бранш, стимулирали двамата братя да потърсят реализацията си в него. Отначало те се открили в Борисовградско (Първомайско), само че скоро по-късно се преместили в Хасково, трансформирал се в един от тютюневите центрове на България. С огромни упоритости и търговски усет, Георги Чалбуров съумял за малко време да навлезе в тютюневия отрасъл. През 1921 година той към този момент бил шеф на основания хасковски клон на монополистичното обединяване „ Консорциум за тютюн “.
Шест години по-късно, през 1927 година, обединяването се разпаднало, заради различия сред сътрудниците и претърпени загуби от комерсиалната активност. По това време Чалбуров, с добития добър опит и престиж в тютюневите среди, получил още веднъж предопределение за шеф, този път на огромната комерсиална компания “Тодор Д. Кършев и сие ”, където работил до 1933 година
ПЪРВОКАЧЕСТВЕН ТЮТЮН С ЦВЯТ „ АЧИК-ЧЕРВЕН “
Близо 12 години Георги Чалбуров навлизал решително в тънкостите на тютюневата търговия, натрупал опит и контакти с български и непознати търговци и политици, установявал трайни връзки с най-известните тютюневи компании в Европа и света. Затова, когато през 1933 година Т. Кършев прекратил активността си в Хасково, никой не бил сюрпризиран от появяването на новата комерсиална компания „ Георги Чалбуров ”. 37-годишният по това време търговец, събрал задоволително самочувствие и капитали, основал своя компания, записана на 1 януари 1933 година Скромен и въздържан по темперамент, той почнал независимата си търговия без лъскава показност, а пресметливо, целеустремено и съществено. Работел извънредно със свои комисионери, закупчици и специалисти. С 6 души личен състав изкупувал тютюните основно от региона на Кърджали ‒ Кошукавашко (Крумовградско) и Мастанлийско (Момчилградско), Егридеренскио (Ардинско), Харманлийско и Свиленградско. Тютюневата операция правил в складовете си с сред 700 и 1100 служащия, измежду които имало комунистически деятели и техни сподвижници, само че това не го тормозило. Фирмата бързо укрепнала и присъединила в комерсиалния си обсег и Пловдивския край. Наред с ръководството на своята компания, Г. Чалбуров взел участие като съучастник във „ Фархи и Герон ” и в това време бил прокурист на АД „ Томасян и синове “ при изкупуване на тютюните.
През 30-те и началото на 40-те години хасковският тютюнотърговец разширил и укрепил активността си, като открил и поддържал търговски връзки с „ Кралската унгарска режия ”, с търговски представителства в Дрезден, Хамбург, Швейцария, Дания, Норвегия, Австрия и други, видно от непокътнатата му комерсиална преписка. През 1935 година и идващите години изнасял тютюни най-вече за Германия, Унгария, Египет, Палестина. За неголемия интервал от време, през който Г. Чалбуров провел независимата си активност, съумял да отвори два манипулационни склада в Хасково и един в Кърджали. През 1941 година компанията към този момент имала свои хранилища и в Беломорска Тракия, в Кавала, Ксанти и Гюмюрджина. Най-влиятелният тютюнотърговец в Беломорието, Чалбуров сполучливо посредством своите сътрудници изкупувал висококачествените тютюни от локалните производители. За това свидетелстват многочислените телеграми, адресирани до адвокатската фирма му в Хасково по време на изкупния сезон, които оповестяват за сполучливо завършените покупки на първокачествения тютюн с цвят на сухия лист „ ачик-червен “.
Повече от 10 години братята Чалбурови – търговецът Георги Чалбуров и специалистът Тодор Чалбуров, купували, обработвали и продавали тютюните на обширния югоизточен район. Спечелили положително положение, само че живеели непретенциозно, без непотребен разкош и показност. Активната комерсиална активност, необятните контакти със икономически дейци и политици от национална и европейска големина, извоюваните пари и парцели не ги отдалечавали от тракийския им корен. И двамата членували в хасковската тракийска организация и подпомагали непрестанно със средства активността й. През другите години двамата братя оглавявали за известно време тракийската организация в Хасково, а след 1934 година Георги Чалбуров бил определен за почетен ръководител на Тракийското културно сдружение.
Важна част в публичните прояви на Чалбуров била неговата дарителска активност. Освен нормалната финансова поддръжка за тракийската организация, което през годините е забравено и заличено в спомените и в нейната история, той отделял средства и за подкрепяне на бежански фамилии, както и за революционната активност на Комитета Свободна Тракия (КСТ). Проявявал грижа и към своите служащи и чиновници, като им предоставял предплатено хонорари по време на „ мъртвата част ” на сезонната работа. През 1939 година изпратил 4000 лв. за довършването на кърджалийския монумент на починалите във войните, а през януари 1942 година, по линията на акционните комитети, заделил 50 000 лв. за безработните. Често дарявал парични суми и на църквите в Хасково. В непокътнато от свещеника на хасковския храм „ Светите Архангели Михаил и Гавраил ” благодарствено писмо до тютюнотърговеца за дарените 8000 лв. в памет на умрялата дребна щерка на Чалбуров, той съобщавал каква църковна утвар и одежда са купени с тези средства и уверявал донора, че ще се моли за „ новопредставената пред Бога почтена детска душа ”. Неговата племенница, дъщерята на Тодор Чалбуров, Вера Таксирова си спомня по-късно любопитната преживелица със извоюваните от Чалбуров 100 хиляди лева от Държавната лотария, които той незабавно дарил на сиропиталището. Когато през 30-те години градът се благоустроявал и електрифицирал, Чалбуров пламенно подкрепял с финансови средства тези действия. През всичките години на интензивен труд, той бил съпричастен към живота към него, към публичните, културните и икономически събития в Хасково, само че в никакъв случай не показал политическа и партийна пристрастност. В същото време тютюнотърговецът не отказвал финансова помощ и на други селища в напъните им за благоустрояване, за което получавал благодарствени писма.
През пролетта на 1938 година Г. Чалбуров бил определен за депутат в XXIV-то Народно събрание от Крумовградския район. В Народно събрание той взел участие в парламентарните комисии по търговията, индустрията и труда и по отговора на тронното слово. На идващите избори, през януари 1940 година той още веднъж бил определен за народен представител в ХХV-то Общински народен съвет.
В годините след началото на войната, тютюнът се трансформирал в изключително търсена и купувана стока на интернационалните пазари. За опитния търговец Чалбуров, се откривала добра опция да разгърне комерсиалната си активност и да ускори своите позициите и престиж в тютюневите среди. През военните години, когато България се нареждала измежду най-големите производители и експортьори на тютюни в Европа, той бил претрупан със задължението и отговорностите да разпределя квотите за изкупуване на тютюните от тютюнопреработвателните компании, което на процедура създавало условия за отмерено и равнопоставено доставяне със първични материали.
Заради професионалните си благоприятни условия и престижа на прочут фабрикант, през 1940 година Чалбуров участвал без спиране в състава на УС на Съюза на тютюнотърговците, а от 1942 година станал и негов ръководител. През същата година бил определен и за ръководител на Акционния комитет по износа на недопечен тютюн на листа. Като справедливо самопризнание за положителния му опит може да се дефинира и гласуваното му доверие за автентичен член на Централния комитет на Търговския съюз ‒ София. През тези години, наред със отговорностите си в националните търговски организации, Чалбуров поел и председателството на Хасковския околийски търговски профсъюз и станал един от основателите и ръководителите на Гражданския комитет в града, който се заел с доста локални проблеми, сред които и битката против противодържавната комунистическа активност. Наред с Чалбуров, в клуба членували и известните хасковски жители и индустриалци Стою Мантов, Атанас Арнаудов, Страхил Милев и комендантът на града полк. Велико Маринов. Всички те се оказали измежду първите жертви на новия комунистически режим незабавно след установяването му на 9-ти септември 1944 година Единствено Чалбуров останал жив, с цел да бъде изправен пред Народния съд в процеса против народните представители от XХV-то Общински народен съвет.
Приетата на 30-ти септември 1944 година Наредба-закон за „ Съдене на виновниците за замесване на България в Световната война против Съюзените нации и за злодеянията, свързани с нея “ била сигнал за започваща жестока кавга с българските индустриалци и търговци, интелигенцията и политическата класа, оповестени за врагове на новата комунистическа власт. Наредбата влезнала в действие от деня на обнародването й в „ Държавен вестник “ на 6 октомври 1944 година
По разпореждане на полицейския комендант Ст. Овчаров, на 9-ти септември Чалбуров бил отведен в I-ви полицейски сектор, дружно с Никола Генков. Указанията на Овчаров разпореждали полицията да пази двамата народни представители „ на несъмнено място, да не би комунистите да ги тормозят и безпокоят фамилиите им ”. В спомените си единият от служителите на реда Здравко Шейтанов записва: „ На стълбището за в къщи им, имаше двама души, които ме видяха, скочиха от стълбището на долу и побягнаха на открито. Като влязох в къщи им, споделих че съм видял хора. И те ги бяха забелязали. ” Племенницата на Г. Чалбуров, тогава двадесетгодишна, запазила вечно страшните мемоари от тези събития: „ На Девети бяхме събрани всички в къщата на ул. „ Средна гора ”. Чухме по радиото, че народните представители ще бъдат задържани. Хуквам при чичо в къщата им край реката. Бяха той, баба Станка и слугинята. Седят и слушат радио. Чичо рече на слугинята: „ Ганке, те няма да закъснеят да дойдат. Приготви ми долни дрехи в спалнята да се преоблека ”. В това време идва сътрудникът Здравко да го арестува и плаче: „ А бе, бай Георги, доста скърбя, че на мен се падна ”. Чичо му отвръща: „ Ти си вършиш работата, бъди спокоен ”. Облече се и потегли. Обърна се към нас и сподели: „ Сълзи не желая. Аз не съм нарушител ”. Последните думи, преди да го отведат, бяха: „ Ние оставяме една цветуща България, а в този момент – злополука ”. От 9 септември до декември 1944-та баба стоеше всяка вечер на прозореца и го чакаше да си пристигна. Последната седмица преди гибелта си беше съвсем побъркана. Така и не дочака обичания си наследник. ” Георги Чалбуров бил отведен в I-ви полицейски сектор, след което бил арестуван и на 17-ти септември 1944 година вкаран в Централен софийски затвор.
БЕЗНАДЕЖДНОСТТА НА ЕДНА ПРЕДРЕШЕНОСТ
Срещу задържания някогашен депутат и тютюнотърговец Георги Чалбуров почнало разследване, траяло от 17-ти септември до началото на ноември 1944 година С натрапен запор на 31-ви октомври 1944 година, управляващите конфискували част от имуществото му, възлизащо на над 20 млн. лева от фирмения тютюнев склад в Кавала, на ул. „ Генерал Фолкман ” №21. Само останалите неизнесени манипулирани тютюни се изчислявали на стойност 16 757 700 лева Наред с тях, в склада се намирали още 80 сандъци за тонга, автомобил, материали и инвентар за към 5 млн. лева
За своята отбрана Чалбуров наел известния юрист и авторитетен хасковски земеделец Димитър Стоянов. Едновременно с това, тютюнотърговецът потърсил и цивилен рекомендации, които да свидетелстват в негова изгода в хода на делото. Заради дейната си социална активност, 49-годишният тютюнотърговец получил солидна поддръжка от хасковското поданство. За многочислените му дарителски акции драговолно свидетелствали в негова отбрана от сиропиталище „ Св. Ив. Рилски ” и женското благотворително сдружение „ Развитие ”. В многообразната си социална активност, Чалбуров взел участие в спасяването на българските евреи, дружно с Д. Пешев, защитавал уволнени учители с леви убеждения, наемал адвокатска отбрана на подсъдими комунисти, застъпвал се за интернираните и подпомагал фамилиите им, без каквито и да било политически пристрастия, а воден от морални и чисто хуманни подбуди. В негова отбрана били и изказаните възражения против политиката на предходните държавни управления и присъединяване на България във войната, и отбраната на позицията: „ дребна България да бъде неутрална и да живее в мир ”.
Макар в пъстрия партиен състав на отечественофронтовското държавно управление 10 от всичките 16 министри да били излъчени от Български земеделски народен съюз на Н. Петков, „ Звено ” и социалдемократите, то насърчавало дейностите на „ Народния съд “ към сурови санкции. Надве-натри, с предрешена към този момент орис, било организирано и извършено следствието на депутатите от ХХV-то Обикновено национално заседание, действало от 1.І.1941 година до 9.ІХ.1944 година На 20-ти декември в аулата на Софийския университет почнали съвещанията на Втори висш състав на небрежно образувания „ Народен съд “. От всичките 160 народни представители, 134 души били подсъдими. Всяка заран те били докарвани под мощна защита от Централния затвор. Още в ранни зори техните близки се тълпели по прилежащите улици в очакване да ги зърнат най-малко за момент. Но защитата на Народната милиция внимателно не допускала никакви контакти с подсъдимите. Камионите с задържаните депутати спирали компактно до задната врата на университета и задържаните с белезници скачали непосредствено във входа на постройката. В същото време проведени юношески групи, формирани от ремсисти, обграждали входа от двете му страни и скандирали: „ Смърт на националните врагове “. Този сюжет се повтарял и след завършването на всяко правосъдно съвещание. В основаната тягостна конюнктура и умишлено изостряне на напрежението, обвинените някогашни народни представители разбирали, че не могат да чакат правдивост и благосклонност от определените съдии. Основните обвинявания против тях били общи за всички, къси и ясни: че са дали своят вот за присъединението на България към Тристранния пакт, за изменението на Закон за задълженията и договорите и за въвеждане на Закон за отбрана на нацията.
Новата власт и нейното правораздаване не се церемонели доста с първите мъже на страната. Така нареченият „ Народен съд ” работил стремително. Поради огромния брой на подсъдимите, времето на разпитите било мощно лимитирано и те завършили на 16-ти януари 1945 година Съзнателно основаната атмосфера на натегнатост и раздразнителност в залата и особено подбраният съдийски състав, се отразили и върху общия ход на процеса. Присъстващият като наблюдаващ на процеса лондонски сътрудник споделил усещанията си от протичащото се с представителя на британската задача в Съюзническата контролна комисия. Според него, в правосъдната зала измежду подсъдимите се чувствало „ напрежението и безнадеждността на една предрешеност ”. А и по какъв начин другояче, откакто решението на Политбюро от 20-ти януари 1945 година изрично гласяло: „ никой от депутатите (освен умрелите преди 1941 г.) не следва да бъде оневинен “. По лицата на подсъдимите се четяло равнодушие и обезсърчение, само че все пак „ те се опитвали да се защитят почтено и множеството от тях безапелационно “. В края на януари 1945 година с радиограма Вълко Червенков уведомил Георги Димитров: „ Присъдата ще бъде произнесена в четвъртък — 1-ви февруари. В по-рано признатото решение (20-ти януари 1945 г.) внесохме промяна в смисъл увеличение на смъртните наказания… От състава на депутатите на смъртно наказване предлагаме да се осъдят до 70 %. “
„ РЪСТ СРЕДЕН, КОСИ ПРОШАРЕНИ, ОЧИ КЕСТЕНЯВИ ”
По време на късия развой съдът желал от някогашните народни представители да дават отговор съответно на поставените въпроси, без никаква опция да се впускат в дълги оневиняващи пояснения на събитията, или да привеждат спомагателни обстоятелства. Свидетелите били подбрани прекомерно точно, като се давало преимущество на тези, посочени от обвиняването. За пледоариите на служебните бранители било несъмнено по-малко от три дни. В деня на откриването на процеса, юристът на Чалбуров Димитър Стоянов не се появил. Защитата му бил заставен да поеме брачният партньор на племенницата му Иван Таксиров, дружно със софийския юрист Гавраил Вълканов. Вера Таксирова добре запомнила оня ден: „ Баща ми вика на мъжа ми: Жанко, ти ще го спасяваш. “Залепна ми ризата за гърба, като чух тези думи ”, разказвал по-късно Иван на жена си. „ Така той стана юрист на чичо ми. През цялото време с баща не мръднаха от Съдебната палата в София. Баща ми беше ни дал по някоя хилядарка за напън заман, прибра ги – за чичо Георги. Лелите ми се хванаха на работа в тютюневия склад – да припечелят, да идат да си видят брата. ”
По време на процеса Георги Чалбуров се защитавал пламенно и изрично заявявал, че не е дал своя вот в Народно събрание за присъединение на България към Тристранния пакт, а постоянно е отстоявал позициите за неутралитет на страната. Не е дал своя вот и за оповестяване на война, както и за Закона за отбрана на нацията. В поддръжка на своята отбрана, той призовал 11 очевидци. Сред тях били хасковските комунисти: адвокатът Hикола Марчев, новият кмет на Хасково Г. Даскалов, Гаврил Карев, двама министри в ръководещия кабинет на К. Георгиев ‒ проф. Петко Стайнов, министър на финансите и министърът на железниците Ангел Държански. Повечето от тях показали тютюнотърговеца като уважавана и обичана в града персона. По време на процеса очевидецът Никола Марчев декларирал изрично: „ Георги Чалбуров беше единственото лице в Хасково, към който обществото се обръщаше като народен представител. Той развиваше огромна социална активност. Благодарение на неговото вмешателство и връзките, които имаше в София, град Хасково има постройката на Съдебната постройка. После в града има едно женско сдружение със сиропиталище и Чалбуров е давал огромни суми за обзавеждане на това сиропиталище. Даже той действувал и давал суми да се възвърне зданието на същото сиропиталище и да се построи още един етаж на същото здание ”. Повечето комунисти, призовани като очевидци, драговолно и просторно разказвали пред съда за поддръжката и застъпничеството на Г. Чалбуров. Не се присъединили в отбраната най-издигналите се измежду тях след 9-ти септември. Кметът на Хасково Георги Даскалов, който тютюнотърговецът издържал и покровителствал през годините преди преврата, не се явил в съда. А В. Караджов поддържал тезата, че Чалбуров е „ буржоазен експлоататор, също като останалите търговци ”, въпреки да признавал, че на времето този „ експлоататор ” да го е вземал на работа, с цел да се прехранва. От разпита на очевидеца адв. Стоилов станало ясно, че хасковският комунистически хайлайф бил освен уреждан през годините на работа от Чалбуров. Той наемал юриста Стоилов да пази в съда Г. Карев, Г. Даскалов и В. Караджов, а по-късно и бойците, упрекнати по „ войнишката интрига ” през 1943 година Но и в този случай за следващ път се удостоверила националната мъдрост за ненаказаното положително.
По време на правосъдния разпит станало ясно, че поради своята твърда и хуманна гражданска позиция, Чалбуров влизал през годините нерядко в спор с началника на гарнизона полк. Маринов, на който по някое време даже желал оставката. Неблагоприятни последствия за тютюнотърговеца през тези години произтекли и от околните му връзки с хасковските евреи, една от аргументите, заради които немското „ Райхщеле ” заличило компанията му от Германската комерсиална централа. В резултат на това, през идната година Чалбуров понесъл и финансови вреди, като бил санкциониран със 700 хиляди лева, тъй като заплатил на по-високи цени тютюните на производителите.
В хода на делото ненадейно обвиняването срещнало сериозна поддръжка в лицето на различен обвиняем – някогашният полицейски комендант на града Стоян Овчаров. В показанията си пред Народния съд, той съдействал на обвиняването и с това усложнил така и така нелекото състояние на тютюнотърговеца. Овчаров услужливо съобщил за близки връзки сред Чалбуров и някогашният министър председател Г. Кьосеиванов, които съгласно него му проправили пътя до депутатското място. Той припомнил и за водещата роля на тютюнотърговеца в Гражданския комитет, където по думите му Чалбуров се изказвал профашистки, разказал в детайли по какъв начин по негова самодейност Хасково посрещнало немските войски с небивала церемониалност, за проведените обилни угощения за „ немски офицери и видни хасковски германофили и цанковисти, като Васил Парасков и Петю Гиков ”. В своето свидетелстване не пропуснал да спомене и за дружбата на Чалбуров с ген. Кочо Стоянов, на която разчитал в комерсиалната си активност в Беломорска Тракия, като не икономисал отрицателни характерности от рода на: „ Той незабавно откри свои хранилища в гр. Кавала и беше нещо като некоронован цар из Беломорието. Неговата дума беше като закон и всички управляващи са били в негово послушание ”.
Бившият хасковски комендант описал личността на Чалбуров освен като най-авторитетна, само че и водеща в провеждането на политиките на властта. По думите му, той посрещал в града с обилни тържества командващия Военновъздушни сили ген. Айрянов, министъра на търговията доктор Ив. Вазов, министъра на благоустройството Славейко Василев и други Приемал държавни нареждания за битка против партизаните и отправял закани против органите, които отказвали да си правят работата. Това били все неща от ежедневния политически живот, присъщи за публичните персони, само че в правосъдната зала по време на Народния съд, те оказвали въздействие върху характерността на подсъдимия. Съвсем в прорез с показанията на останалите очевидци, Ст. Овчаров описал един друг Чалбуров ‒ тъмен, безмилостен и деспотичен, само че какво не би направил човек в подобен тежък миг, с цел да избегне надвисвалата над него смъртна присъда.
Показанията на Овчаров се оказали доста комфортни за обвиняването. Изпратени в последния ден преди изговаряне на присъдите от Народния обвинител на V състав на Народния съд в Хасково до Втори висш състав в София, новите, поправени показания на Ст. Овчаров против Г. Чалбуров, изиграли значима роля за присъдата. В трите ръкописни страници, на тютюнотърговеца били вменени още по-страшни закононарушения за, наказването му „ да не бъде малко, като на шушумига, а в противен случай най вишето заради закононарушенията му посочени от полиц. комендант в Хасково. Отеч. фронт. обещств. мнение в Южна България чака тежка присъда за него ”. Писмото било подписано от основния обвинител на хасковския състав на Народния съд Георги Иванов.
На 1-ви февруари 1945 година, в 16.30 ч., ръководителят на Втори висш състав на Народния съд Ст. Кираджиев произнесъл присъдите над народните представители. Половин час преди този момент били прочетени присъдите на регентите и министрите. Така за към един час, на 1-ви февруари 1945 година, небрежно и без съмнения новата комунистическа власт направила жестока политическа кавга, като присъдила без обжалване да бъдат избити 147 души ‒ представители на българския политически и икономически хайлайф. От всичките подсъдими 134 народни представители 112 получили смъртни присъди и били разстреляни още същата нощ. Георги Чалбуров попаднал в групата на 22-мата, които имали „ шанса ” да получат доживотни присъди, може би с помощта на очевидците, които го подкрепили по време на процеса и дали показания в негова отбрана. Народният съд му присъдил пожизнен затвор и конфискация на останалото имущество, възлизащо на близо 12 млн. лева в банкови сметки и фамилната къща на пловдивската улица „ Цар Асен ”, оценена на 2 880 000 лева През 1946 година доживотната му присъда била понижена на 15 години непоколебим тъмничен затвор, а няколко месеца по-късно той бил опрощение и освободен с Указ №5/23.12.1946.
Гражданите на Хасково дълги години помнели с положителни усеща тютюнотърговеца Георги Чалбуров. Много по-късно, след гибелта му, неговата племенница Вера Таксирова отбелязва с горест: „ Така си беше – чичо имаше лъчение, сексапил и достойнство. След Девети са ме питали неколцина партийци на какво се дължало това негово омагьосване. Не знам, то си беше просто вродено. Обаянието му проличало и на съвещанията на Народния съд, разказваше мъжът ми. Когато станал да приказва, в залата настанала тишина. Преди да почне изявлението си, леко се поклонил. Помня, във вестника писаха: „ На естрадата с лек реверанс застава кристализираната шушумига Георги Чалбуров ”. Той описа по какъв начин са работили с германците и внезапно настъпи едно облекчение, почувствах по какъв начин им стана любим, показа ми неговият бранител и мой брачен партньор Иван Таксиров. ” Съдебните му премеждия почнали с попълването при започване на процеса на общоприетия въпросник с физическото изложение на подсъдимия: „ растеж – междинен, коса – прошарена, очи – кестеняви ”, и приключили с тежка присъда, като печален завършек на сполучливата кариера на най-големия хасковски тютюнотърговец.
„ ЕДНИ Гражданско отделение ПУСКАХА, ДРУГИ Гражданско отделение ПРИБИРАХА… ”
След процеса за 50-годишния тракийски емигрант и до неотдавна процъфтяващ търговец и фабрикант настъпил последният и най-тежък интервал в живота. Преживял детските и младежките си години в иго в родното село, воювал в Първата международна война, работил безрезервно и сполучливо в огромната европейска тютюнева търговия, той дочакал след 1944 година да види живота си унищожен окончателно. Комунистическата власт превела неуморно известния и почитан фабрикант през всевъзможни унижения и компликации. След прекараните две години на независимост, през 1949 година управляващите решили, че наказването наложено на Чалбуров не е било задоволително и той бил въдворен, изначало в Трудово-възпитателно общежитие „ Ножарово ”, а по-късно го преместили в лагера „ Белене ”. До 1959 година Чалбуров непрестанно бил по лагерите, за което племенницата му В. Таксирова си спомня: „ Едни го пуснаха, други го прибираха. През това време, вуйна чистеше в църквата „ Света Богородица ”, миеше кандилата ”. Лагерното съществуване на Чалбуров течало тъжно и убийствено монотонно, за което свидетелствали останалите от тежките затворнически години къси писъмца на пощенски картички, адресирани до брачната половинка му Цвета. Всички те излъчвали духа на лагерното всекидневие, написани съгласно затворническия устав, непроменяемо започвали с „ Мила Цвето ” и съобщавали съвсем едно и също: „ Получих колета с храна, 100-те лв., облеклата ”. Малко по-дълги били писмата, позволени единствено два пъти в годината. В тях той споделял тъгата си, поради унищожения живот на най-близките му хора, паниките си за тяхната издръжка. В едно от писмата, през 1949 година той споделя: „ Днес ми оповестиха публично, че съм въдворен за период от 1 година, считано от 8 юли, значи още 8 месеца. Незнам за какво толкоз доста съм осъден, само че ще се старая с труда и държанието си да реализира благосклонност ”. Въдворяването на Чалбуров траяло до 1953 година, когато лагерът бил затворен и още веднъж бил върнат там след неговото възобновяване от 1956 до 1959 година През цялото злокобно битие на най-големия лагер на гибелта в България, тютюнотърговецът останал негов непрекъснат жител. Всяка година очаквал и се надявал да бъде освободен за 9 септември, само че единствен от всички въдворени хасковци, не напуснал злокобното място до окончателното му затваряне. Новата власт и ръководената от нея репресивна машина постигнала задачата си – достолепният мъж, продавал тютюни за милиони левове из цяла Европа, водил необятна преписка със своите търговски сътрудници на съвършен немски и френски език, бил дефинитивно пречупен и ангажиран само с грижата да оцелее. В картичките и затворническите писма до жена си той молел да му изпрати „ мушамена качулка за дъжд, калцуни, долни гащи – може и закърпени, чорапи, сланина. ”
По мемоари на фамилията му, към 1953 година Чалбуров бил пуснат да се прибере в Хасково. За да изкарва прехраната си той почнал работа като общ служащ в един от национализираните си хранилища, където още го помнели и уважавали. По това време в България дошъл представителят на немския тръст „ Реемтсма ” Курт Венкел, с който Чалбуров работил през 30-те и 40-те години. Бивш нацист и летец от ескадрилата на Рихтхофен, германецът бил съден след войната и оневинен, след което станал швайцарски жител и търговски представител на високо равнище. През 1952 година господин Венкел се подготвял да подписа търговски контракт и да добие извънредно посланичество да договаря българските тютюни на комисионни начала с няколко западноевропейски страни. Това съдействие траяло до 1966 година Когато дошъл в София, той потърсил предходните си контакти и изискал незабавна среща с търговеца Чалбуров, като декларирал безапелационното си желание да работи единствено с него. Дошлите в дома му полицаи тормозили Чалбуров. Вера Таксирова споделя: „ Чичо ми Георги скочи незабавно: Цвето, подготви ми багажа! Да вметна тук, че това е било през 50-те години, при едно от редките му пускания от лагера. Тогава съм го виждала по какъв начин яде – ей по този начин обгръщаше чинията, като че ли някой щеше да му я вземе. ” Милиционерите успокоили домакините, че тяхното посещаване няма за цел още веднъж да води Чалбуров в лагера. Те съобщили, че Курт Венкел бил в града, с цел да купува тютюни и желал да се срещне със остарелия си другар Чалбуров. Ще го чака на другия ден в хотел „ Република ”. „ Ще дойда при изискване, че и вие двамата присъствате, отвърна чичо. Опасявал се, че ще му припишат нещо ”.
Облечен в костюм, Чалбуров дошъл на срещата с някогашния нацист ‒ към този момент европейски предприемач. След нея, той бил притеглен като съветник при договорката с „ Реемстма ”. За тази преживелица неговият служащ и по-късно сътрудник Ив. Чолаков си спомня: „ Назначиха бай Георги за специалист в централата на БДТМ. След реакцията на хасковски комунистически функционери го освободиха и той бе заставен да се върне под Ямача, като общ служащ. ”Самият Чалбуров не бил изключително вдъхновен от вероятността да работи за новата власт, тъй като като интелигентен човек, претърпял ужаса на „ Народния съд ” и „ изправителния режим ” на комунистическите лагери, добре знаел, че може да стане още веднъж лесна жертва. Според спомените на В. Таксирова това не била първата му опция да се приобщи към новата власт. Още през 1946 година, откакто бил освободен от Централния софийски затвор, Георги Димитров извикал Чалбуров, и му предложил да поеме търговията с тютюни на страната, на което той дал отговор: „ Благодаря, избирам да стана служащ. Аз съм възрастен и изтощен, вие имате способни младежи. ”
През 1959 година, след следващото въдворяване в „ Белене ”, Г. Чалбуров бил още веднъж освободен. Малко по-късно, на 24-ти септември 1960 година, на 64-годишна възраст, той умрял. Научил тъжната новина, видният хасковски публицист и негов сълагерист Делчо Василев /Анархиста/ изпратил съболезнователно писмо до Цвета Чалбурова, в което написал: „ Душата ми е покрусена грубо, сърцето ми е удавено в неутешима тъга и тъга. Какъв измамлив свят, каква превратна, злополучна орис! А единствено два-три дни преди този момент, ние се срещнахме с бай Георги и като сърдечни другари, ние си поприказвахме за туй-онуй и както постоянно, при разлъка аз му споделих: „ Дръж се крепко, бай Георги и горе главата. Нощта не е безконечна и правдата ще спечелва непременно ”. Как да допускам в този момент, че в никакъв случай към този момент не ще се срещнем с бай Георги, в никакъв случай не ще си описваме за нашите общи неволи и премеждия на остров Белене, в никакъв случай не ще споделяме фантазиите си за по-добри дни, светлата ни религия в утрешния ден, когато ще има любов, и истина, и независимост, и благополучие за всяка човешка персона! ”
Автор: доктор Веселина Узунова
Гл. организатор в РИМ Хасково и създател на книгата
Снимка РИМ Хасково
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ