Неразказана история на първия голям дарител на Хасково
Община Хасково и РИМ Хасково през днешния ден описваме неразказаната история на Яни Христодоров в поредицата „ Будителите на Хасково “
Първият огромен донор на Хасково
ДА ДАРИШ СПЕЧЕЛЕНОТО, ЗА ДА НЕ БЪДЕШ ЗАБРАВЕН
Сред ярките представители на новото следосвобожденско сарафско-банкерско потомство се нареждал и Яни Христодоров. Дошъл като преподавател от гр. Пещера, той се открил в Хасково в края на XIX в. Не след дълго време се оженил за Петрула, една от дъщерите на богатия хасковски лихвар Коста Джартов. От брака им се родили три деца Коста /Кочо/, Христо и Еленка. Яни Христодоров поел комерсиалните каузи на тъста си, разширил търговията и банкерството и самичък станал един от най-богатите хасковски жители. В фамилията обаче едно след друго се заредили черни дни. Най-напред се случила гибелта на първородния наследник – Кочо, студент в Анверс, последвана от гибелта на майка му. След това туберкулозата покосила поредно другите му две деца Христо и Еленка. От втория си брак с Минка Д. Гьозумова при започване на ХХ в., Яни Христодоров нямал деца, по тази причина двамата решили да завещаят всичко, което имат на града.
В края на живота си, банкерът дарил красивата си къща във възрожденски жанр, издигната на ул. „ Главна ” /дн. ул. „ Цар Освободител/ за учебно заведение, познато измежду тогавашните хасковци като „ училище-къща Яни Христодоров ”. По-късно, когато общинският съвет приема публично наследството му, учебното заведение оказва се като „ Кирковото учебно заведение ”, на името на даскала, преподавал в него.
След гибелта на Яни Христодоров през 1926 година Хасковският общински съвет приел изпратеното от нотариата наследство. С него банкерът дарявал къщата си с всичките пристройки и дворно място на брачната половинка си, с експлицитното заявяване, след нейната гибел тези парцели да преминат в благосъстоятелност на общината. Волята на донора била: Общината да уреди фонд на името на Коста Джартов и Вела Джартова /родителите на първата му съпруга/ и от тази къща да се направи едно старопиталище на тяхно име, където „ да прекарват старините си останалите без поддръжка и негодни за работа старци ”. Освен този парцел, Яни Христодоров завещал на града и двуетажна сграда с два дюкяна в долния етаж, находяща се в градската чаршия, с изискване след гибелта на жена му, приходите да се употребяват за разходи и обзавеждане на старопиталището, което ще се сътвори в първия парцел. Завещанието още гласяло: „ С получените наеми да се образува фонд „ Кочо, Христо и Еленка Я. Христодорови ”, сумите, от който да се употребяват за лечение на заболели от туберкулоза хасковски жители и „ да се изпращат в санаториуми и курорти ”. И още едно предпочитание имал донорът – ликът му да бъде подложен „ в естествена големина на видно място в общинското ръководство за сметка на общината ”.
Завещанието на Яни Христодоров в интерес на общината го прави първият огромен донор на Хасково в неговата нова история.
Автор: доктор Веселина Узунова
Гл. организатор в РИМ Хасково и създател на книгата
„ Неразказаните истории на хасковските търговци и индустриалци “
фотография: РИМ Хасково
Първият огромен донор на Хасково
ДА ДАРИШ СПЕЧЕЛЕНОТО, ЗА ДА НЕ БЪДЕШ ЗАБРАВЕН
Сред ярките представители на новото следосвобожденско сарафско-банкерско потомство се нареждал и Яни Христодоров. Дошъл като преподавател от гр. Пещера, той се открил в Хасково в края на XIX в. Не след дълго време се оженил за Петрула, една от дъщерите на богатия хасковски лихвар Коста Джартов. От брака им се родили три деца Коста /Кочо/, Христо и Еленка. Яни Христодоров поел комерсиалните каузи на тъста си, разширил търговията и банкерството и самичък станал един от най-богатите хасковски жители. В фамилията обаче едно след друго се заредили черни дни. Най-напред се случила гибелта на първородния наследник – Кочо, студент в Анверс, последвана от гибелта на майка му. След това туберкулозата покосила поредно другите му две деца Христо и Еленка. От втория си брак с Минка Д. Гьозумова при започване на ХХ в., Яни Христодоров нямал деца, по тази причина двамата решили да завещаят всичко, което имат на града.
В края на живота си, банкерът дарил красивата си къща във възрожденски жанр, издигната на ул. „ Главна ” /дн. ул. „ Цар Освободител/ за учебно заведение, познато измежду тогавашните хасковци като „ училище-къща Яни Христодоров ”. По-късно, когато общинският съвет приема публично наследството му, учебното заведение оказва се като „ Кирковото учебно заведение ”, на името на даскала, преподавал в него.
След гибелта на Яни Христодоров през 1926 година Хасковският общински съвет приел изпратеното от нотариата наследство. С него банкерът дарявал къщата си с всичките пристройки и дворно място на брачната половинка си, с експлицитното заявяване, след нейната гибел тези парцели да преминат в благосъстоятелност на общината. Волята на донора била: Общината да уреди фонд на името на Коста Джартов и Вела Джартова /родителите на първата му съпруга/ и от тази къща да се направи едно старопиталище на тяхно име, където „ да прекарват старините си останалите без поддръжка и негодни за работа старци ”. Освен този парцел, Яни Христодоров завещал на града и двуетажна сграда с два дюкяна в долния етаж, находяща се в градската чаршия, с изискване след гибелта на жена му, приходите да се употребяват за разходи и обзавеждане на старопиталището, което ще се сътвори в първия парцел. Завещанието още гласяло: „ С получените наеми да се образува фонд „ Кочо, Христо и Еленка Я. Христодорови ”, сумите, от който да се употребяват за лечение на заболели от туберкулоза хасковски жители и „ да се изпращат в санаториуми и курорти ”. И още едно предпочитание имал донорът – ликът му да бъде подложен „ в естествена големина на видно място в общинското ръководство за сметка на общината ”.
Завещанието на Яни Христодоров в интерес на общината го прави първият огромен донор на Хасково в неговата нова история.
Автор: доктор Веселина Узунова
Гл. организатор в РИМ Хасково и създател на книгата
„ Неразказаните истории на хасковските търговци и индустриалци “
фотография: РИМ Хасково
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ