Проучване: Българите още предпочитат зимнината и домашната ракия
Обществото ни демонстрира редица традиционалистки привички. Връзката на българина със земята остава годна, повече от половин век след форсираната урбанизация и индустриализация. Личат разликите в поколенията и виталната вероятност. Това сочат данните от сондаж на „ Галъп интернешънъл “. Този път заложените въпроси са любопитни, даже занимателни. Проверяват доколко българите се придържат към обичайни за нашето общество действия, част от които постоянно по табиет са считани за отживялост.
В последните години в София и огромните градове сякаш досегът със селото, грижите за зеленчукова градина и домашни животни, потреблението на домашна храна получават смисъл и на градска мода в подтекста на настоящите „ органични “, „ био “ и прочие въздействия. Оказва се обаче, че със или без схващане за „ натурално “ и така нататък към и над две трети от пълнолетните българи са безусловно на ръка разстояние от всичко, обвързвано със земя и природа.
Над 70% от българите свидетелстват, че в миналото са приготвяли или постоянно употребяват така наречен зимнина, в това число туршия, лютеница, компоти и т.н. Изглежда, че модерният метод на живот в огромните градове, не е заличил обичайното за българите подготвяне на артикули за зимата.
В избрани случаи използването на домашно приготвени артикули даже е мощно желана, пред тези, създадени под държавна регулация. 66% от запитаните, да вземем за пример, споделят, че избират, в случай че пият ракия, тя да е домашна, респ. да е своя, а не купена. Една четвърт от запитаните не споделят това желание. Останалите се двоумят. Над 60% от българите настояват, че или отглеждат плодове и зеленчуци и домашни животни за персонална консумация, или имат близки и познати, които го вършат.
За 77% % от запитаните българи сушенето на облеклата на балкона остава главен вероятен или желан способ, макар противоречивия резултат върху естетиката на фасадите и градския пейзаж.
Впечатление прави и фактът, че за повече от две трети от участниците в национално представителното проучване събуването на обувките у дома е от огромно значение – 71% дават отговор, че когато имат посетители, биха предпочели те да влязат в къщи едвам откакто се събуят.
Традицията обаче е „ победена “ от напредъка, в случай че се съди по отговорите на въпроса за домашните поправки. 55% от участвалите в изследването респонденти, декларират, че изказванието „ избирам самичък да се оправям с домашните поправки “ не се отнася за тях. 41% обаче към момента избират да разчитат на себе си, а не на експерти, що се отнася до домашните поправки.
Представените данни са част от ежемесечната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл “. Изследването е извършено в интервала сред 4 и 10 септември измежду 802 души и е представително за популацията на България на възраст 18+. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
В последните години в София и огромните градове сякаш досегът със селото, грижите за зеленчукова градина и домашни животни, потреблението на домашна храна получават смисъл и на градска мода в подтекста на настоящите „ органични “, „ био “ и прочие въздействия. Оказва се обаче, че със или без схващане за „ натурално “ и така нататък към и над две трети от пълнолетните българи са безусловно на ръка разстояние от всичко, обвързвано със земя и природа.
Над 70% от българите свидетелстват, че в миналото са приготвяли или постоянно употребяват така наречен зимнина, в това число туршия, лютеница, компоти и т.н. Изглежда, че модерният метод на живот в огромните градове, не е заличил обичайното за българите подготвяне на артикули за зимата.
В избрани случаи използването на домашно приготвени артикули даже е мощно желана, пред тези, създадени под държавна регулация. 66% от запитаните, да вземем за пример, споделят, че избират, в случай че пият ракия, тя да е домашна, респ. да е своя, а не купена. Една четвърт от запитаните не споделят това желание. Останалите се двоумят. Над 60% от българите настояват, че или отглеждат плодове и зеленчуци и домашни животни за персонална консумация, или имат близки и познати, които го вършат.
За 77% % от запитаните българи сушенето на облеклата на балкона остава главен вероятен или желан способ, макар противоречивия резултат върху естетиката на фасадите и градския пейзаж.
Впечатление прави и фактът, че за повече от две трети от участниците в национално представителното проучване събуването на обувките у дома е от огромно значение – 71% дават отговор, че когато имат посетители, биха предпочели те да влязат в къщи едвам откакто се събуят.
Традицията обаче е „ победена “ от напредъка, в случай че се съди по отговорите на въпроса за домашните поправки. 55% от участвалите в изследването респонденти, декларират, че изказванието „ избирам самичък да се оправям с домашните поправки “ не се отнася за тях. 41% обаче към момента избират да разчитат на себе си, а не на експерти, що се отнася до домашните поправки.
Представените данни са част от ежемесечната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл “. Изследването е извършено в интервала сред 4 и 10 септември измежду 802 души и е представително за популацията на България на възраст 18+. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ