Експертът по антитерор Христо Смоленов пред „Труд“: Радикализирането на циганските гета се подклажда отвън
Обществото настръхна след следващата офанзива против нищо неподозиращ български военнослужещ от група роми в пловдивското село Войводиново. Защо се отприщи през последните години сходна експанзия. И кой стои зад нея? Не единствено у нас, само че и в „ Просветена Европа “? За всичко това беседваме с известния специалист по антитероризъм Христо Смоленов. Той дава свои разновидности за справяне с ситуацията, само че и показва поименно „ силите на мрака “, както и техните вдъхновители и уредници.
– Г-н Смоленов, неведнъж сте предупреждавали, че циганското принуждение, в случай че му разрешаваме да се развихря, излиза отвън надзор. Ето, стигна се и до побоя във Войводиново против военнослужещ…
– Преди две години български разследващи служби разгласиха в годишния си отчет ясно предизвестие. Според тях радикализацията в ромските гета е опасност за националната сигурност. Някои по-свободомислещи медии направиха мнения и тревожни заключения. Но като цяло предизвестието потъна в мътните води на политическата уместност. Престъпленията продължиха да се натрупат – след убийството в Катуница последва Асеновград (там детският тим по гребане беше атакуван с хладно оръжие от навалица дангалаци, водени от обвиняем по делото в Пазарджик за проповядване на коренен ислям). След убийството в Смолян пристигна казусът в Бяла, а по-късно и зверското ликвидиране на журналистка от Русе. Но макар гнева на хората и потвърдената виновност, извергът направил убийството беше изведен отвън полезрението на обществеността, като че ли, с цел да измислят по какъв начин да се облекчи присъдата му. Дали няма да го изкарат неуравновесен? На какво се дължи странната отстъпчивост на институциите, когато би трябвало да се накаже толкоз чудовищно закононарушение? Дали някой извън не размахва пръст пред тукашни кариерно подвластни фактори – да не си фантазират, че са сложени на високи постове, с цел да пазят личния си народ? Нищо сходно – издигат ги да обслужват либерално-фундаменталисткия международен ред, в който националните страни са ерозирани от ГМО-елит и електорален башибозук.
– На какво се дължи дефицитът на правдивост в многочислените случаи на посягане върху живота на българите?
– Древна самурайска мъдрост гласи, че в случай че едно закононарушение не бъде заслужено осъдено, това разрушава равновесието на целия свят. Да не приказваме за равновесието на прелестния дребен свят, който от 1400 години се назовава България. Явно сили с чудовищно доста пари и перверзни проекти за бъдещето на Европа са вложили в обезбългаряването на тази плодородна земя. Преди 50 години един прехвален гео-политик (който по-късно се оказа нравствен татко на световния тероризъм) се заканваше да натика българите в района от Ловеч до Лом. Но, популярност Богу и на инат врагу, оцеляхме и надживяхме тези кроежи. В такива случаи загатвам, че Господ е българин под прикритие… (и то не е единствено фигуративно казано).
– Кой е заинтригуван от всичко това?
– Срещу народа ни се води психическа война. Тя цели да го демотивира, да му внушава комплекси за несъществуващи провинения, да прогони младите отвън границите на страната и да остави старите не просто „ на доизживяване “, а на произвола на новия башибозук. Липсата на отмъщение основава чувство за безотговорност у нарушителите. Да се поддържа такова чувство значи да се насъскват в настоящо и бъдеще време кандидат-убийци. Като че ли им е обезпечена защита от страна на заинтригувани среди: Неправителствени организации, политически лобита и финансисти, позиращи като икони на неолиберализма. Но за какво такива лъскави фактори биха се интересували от процеси в някакво далечно гето, където брадати проповедници подбуждат локални младежи към принуждение? „ Пак ли теории на конспирацията? “ – ще попита някой със самочувствието на разбирач. И ще има известно съображение: в тази ситуация не става дума за подмолно придвижване изпод нагоре, а за нещо изцяло противоположно и от политическа, и от кибернетична позиция. Иде тирада за властови и финансов скрит план (отгоре надолу!) в границите на модел за дестабилизация на национални страни и народностни общности, които до момента са давали образа на Европейската цивилизация. Интересно с какво ли се готвят да ги заместят?
– И какви са икономическите претекстове за тази замяна?
– Ще продължа и аз с още въпроси. Има ли връзка сред въпросната замяна и миграционното цунами, което се стовари върху Европейския континент? И с какво да се изясни безогледното твърдоглавие, с което Макрон и Меркел натрапват на страните от Централна и Източна Европа стотици хиляди мигранти. Не единствено да ги одобряват и заселят на своя територия, а и да не престават да вършат това година след година. Защото световният търгаш Джордж Сорос предлага на Европа да приема по четвърт милион мигранти годишно. И то откакто два милиона към този момент дойдоха в Западна Европа, с цел да се влеят в гета като брюкселския Мьоленбек. Радикализация в тези гета тече от дълго време и без подкрепленията, които се стичат след Арабската пролет от Близкия изток и Северна Африка. Тя е хранителна среда за екстремизъм, който към този момент надвишава нормалните „ мулти-култи “ несъгласия.
– Каква е връзката сред радикализацията в гетата и тероризма?
– Радикализирането на гетата неизбежно води до тероризъм. Това ли желаеме да се случва и в страните от Централна и Източна Европа?! Допреди три десетилетия те се бореха за народен суверенитет, а в този момент би трябвало да се отхвърлят от него в името на „ мулти-култи “ опити с неразбираеми цели и съмнителни резултати… Сега заплашват тези страни със наказания поради нежеланието им да вземат участие в етно-авантюри. Унгария и Полша към този момент са на прицела на подобен бюрократичен и финансов шантаж. Какво, по дяволите, се случва в Европа? В какво се трансформира Европейският съюз и за какво неговата администрация последователно замязва на руската администрация? И за какво неолибералната експанзия против националните страни толкоз доста наподобява на троцкисткия хъс да ги претопят в казана на перманентната гражданска война (сега сменена с тотална пазарна дерегулация)?
– Но нали въпреки всичко живеем и работим в изискванията на народна власт и на пазарна стопанска система?
– В изискванията на царящ пазарен тоталитаризъм настъпват гротескни промени в характера на обществата, които претендират да са демократични. Механичното разпростиране на процедури, напомнящи за демократични практики, напълно не значи действително демократизиране на обществата. Ако в тях липсват стопански предпоставки и цивилизационни устои за просветена народна власт, се получава либерално-фундаменталистки флирт с всеобщото незнание. То е комфортно за далавери и за световно пране на пари от трафик на опиати, а в този момент към този момент и от междуконтинентален трафик на хора. Обаче това няма нищо общо с класическия капитализъм, който се основава на правото на народите да създават. Днес това право се нарушава даже на равнището на национални страни, чийто бизнес е плячкосан от интернационалните спекуланти. Ограбването на нациите продължава под флага на криворазбраната глобализация. Един присъщ образец напоследък е обвързван с така наречен пакет за подвижност, препоръчан от Макрон. Не инцидентно транспортният отрасъл в България, Румъния и Полша въстана против облечената в евро-лицемерие неправда!
– Обичате да давате образци с така наречен Стокхолмски синдром. Къде е тук връзката с него?
– Лицемерно е отношението на някогашните колониални метрополии към миграционните процеси. Ясно е, че те носят отговорност за социално-икономическите диспропорции, които са резултат на колониални практики епохи наред. Затова е разбираемо публичното мнение в някогашните империи, което демонстрира угриженост за орисите на милионите мигранти. Но е напълно недопустимо желанието на пост-колониалните върхушки в тези центрове на благоденствието да трансферират „ горещия картоф “ на своите отговорности към страните от европейската външна страна, както посланици си разрешават да назовават Централна и Източна Европа. Ние не сме употребявали колониални запаси и рабски труд за струпване на национално благосъстояние. Не сме основатели, нито бенефициенти на систематаq основала голямото неравноправие, което през днешния ден кара милиони небогати хора да напущат родните си места в търсене на прехранване. Ние в действителност сме жертви на същата гнила система, която през днешния ден ни се презентира като демократична грижа за нереалния човек. Този типаж е средоточие на неолибералния Франкенщайнов опит, който цели да сътвори безроден, безполов, безалтернативен индивид на пазарна екзалтираност който да няма различен господ с изключение на парите! И като пленник на същия този паричен комплекс, да развие по този начин наречения Стокхолмски синдром. Да се влюбва с перверзна отдаденост в своя пазарен грабител, да се включва тялом и духов в ежедневния обред на сделките и да ненавижда всички, които се пробват да го освободят от заложничеството.
– Доказано е, че пазарите действат най-добре при минимална просветеност на пазарните участници. Как си го обяснявате?
– Обяснението е, че стратезите на неолиберализма се стремят да минимизират интелигентността на човешкия фактор в обществата, които те са взели на прицел? А където интегралният разсъдък на нацията е исторически одобрен и закален, там бива задействана друга провокация. Към гетата от по-слабо образовани и етнически обособени лица се изпращат сигнали, които провокират или усилват процесите на радикализация. Малцинствата там се трансформират в заложници на нападателни послания, които им се доставят извън посредством проповедници на принуждение. Между другото, неточност е да се търсят писмени потвърждения за нападателна пропаганда. Тези, за които тя е предопределена, надали въобще могат да четат. Затова отровата на религиозно или етническо опълчване им се доставя вербално от подготвени и финансирани за задачата хора. Те проникват в гетата дружно с дрогата, която е едно от обясненията за наглото самочувствие на „ удостоените “ с подобен бизнес главатари. Парадоксът е, че в безпринципния флирт с водачите на електоралния башибозук, някои политически сили контактуват тъкмо с такива главатари! А щом стане дума за законодателен отпор против радикализацията, съответните политици се потапят в логореята на подправения демократизъм. Явно с изключение на против подправените вести, ни следва да се борим и против подправените политически лозунги на един недъгав „ нов международен ред “. Системата, която го въплъщава от три десетилетия към този момент агонизира!
– Няма ли въпреки всичко естествени, мислещи хора?
– Знаем, че настъпаната змия хапе най-опасно. Агонията на либерал-фундаментализма е не мотив за еуфория, а причина за гражданска готовност. Нормално мислещите хора са повече от заблудените, измежду които също има вяра за отрезвяване. Само че инерцията на заблудите не е от през вчерашния ден – тя има своята дълга предистория, свои лобисти и чудовищно богати финансисти. Беше част от глобализаторския план, почнал още преди Първата международна война и траял посредством кървавите събития след октомври 1917 година в Русия. Не инцидентно международният гуру на неолиберализма наподобява на Троцки и финансира световното обезсилване на националните страни. Европейският съюз в неговият брюкселско-бюрократски вид замязва от ден на ден на Съветския съюз. Има един метод да си върнем Европа – такава, каквато си я представяше военачалник Де Гол. Европа, за която работеше и Еркхарт – основателят на християнската обществена теория за социално-пазарно стопанство. Нео-либерализмът ни отдалечи съдбовно от тези полезности – време е да се върнем към тях, с цел да запазим европейската цивилизация. Да запазим и личните си страни като субекти на същинска просветена народна власт, в която мислещите грамотни хора няма да са заложници на политически флиртове с необразованото настървение. Просветена народна власт, която ще защищава и хората в гетата от провокатори и подстрекатели към етническо принуждение. И която последователно ще ги избави от ограничеността на гетото – и от манталитета на гетото като противовес на страната!
– Това е в действителност огромна цел. Но по какъв начин да бъде реализирана съгласно вас?
– Необходима огромна изборна победа. Победа над тези, които ползват тактиката на електоралния башибозук. Над тези, които се водят от анти-българизма; които служат на непознати ползи поради трохи от трапезата на интернационалните далавераджии. В изборите за европейски парламент някои от тези сили ще прибегнат до мимикрия. Защото към този момент не е преференциално да се асоциират с досегашния либерал-фундаменталистки разврат. Не е влиятелно да заявяват честност към компрометирания модел, който се разрушава пред очите ни. Затова остарялата ария ще я мрънкат на нов глас. И по всякакъв начин ще се мъчат да клеветят здравите национални сили, които до момента са поддържали патриотични позиции, като Вътрешна македонска революционна организация да вземем за пример, „ на инат врагу и на ползу роду болгарскому! “ Това е политическият пейзаж преди борбата за нова Европа на идните избори за европейски парламент. А каква ще е панорамата след тези избори – това зависи от всички нас. Нека изгоним изборните търгаши от храма на просветената народна власт! Да не позволяваме главатари на електорален башибозук да държат за заложници както българите, по този начин и ромите в идните избори. Да спрем позорната процедура електоралният башибозук да взема решение изхода от демократични избори, на които една или друга партия може да си напазарува гласовете на небогати необразовани хора. Просветена народна власт не се прави от подправени полезности, нито с изборни фалшификации! Да си напомним, че още от времето на Великата френска гражданска война, патриотизмът и демокрацията са близнаци!
Нашият посетител
Христо Смоленов е специалист по антитероризъм. Инициатор е за основаването на „ Екогласност ” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на защитата през 1995-1997 година и депутат в 38-ото Народно заседание. Специалист е по логичност и евристика. Доцент, лекар в Института по металознание, уреди и технологии към Българска академия на науките. Завършил е Московски държавен университет „ Ломоносов ”. През 1991 година е стипендиант на фондация „ Александър декор Хумболт ” в Германия, а преди този момент гост-професор в Университета на Монреал (Канада).
– Г-н Смоленов, неведнъж сте предупреждавали, че циганското принуждение, в случай че му разрешаваме да се развихря, излиза отвън надзор. Ето, стигна се и до побоя във Войводиново против военнослужещ…
– Преди две години български разследващи служби разгласиха в годишния си отчет ясно предизвестие. Според тях радикализацията в ромските гета е опасност за националната сигурност. Някои по-свободомислещи медии направиха мнения и тревожни заключения. Но като цяло предизвестието потъна в мътните води на политическата уместност. Престъпленията продължиха да се натрупат – след убийството в Катуница последва Асеновград (там детският тим по гребане беше атакуван с хладно оръжие от навалица дангалаци, водени от обвиняем по делото в Пазарджик за проповядване на коренен ислям). След убийството в Смолян пристигна казусът в Бяла, а по-късно и зверското ликвидиране на журналистка от Русе. Но макар гнева на хората и потвърдената виновност, извергът направил убийството беше изведен отвън полезрението на обществеността, като че ли, с цел да измислят по какъв начин да се облекчи присъдата му. Дали няма да го изкарат неуравновесен? На какво се дължи странната отстъпчивост на институциите, когато би трябвало да се накаже толкоз чудовищно закононарушение? Дали някой извън не размахва пръст пред тукашни кариерно подвластни фактори – да не си фантазират, че са сложени на високи постове, с цел да пазят личния си народ? Нищо сходно – издигат ги да обслужват либерално-фундаменталисткия международен ред, в който националните страни са ерозирани от ГМО-елит и електорален башибозук.
– На какво се дължи дефицитът на правдивост в многочислените случаи на посягане върху живота на българите?
– Древна самурайска мъдрост гласи, че в случай че едно закононарушение не бъде заслужено осъдено, това разрушава равновесието на целия свят. Да не приказваме за равновесието на прелестния дребен свят, който от 1400 години се назовава България. Явно сили с чудовищно доста пари и перверзни проекти за бъдещето на Европа са вложили в обезбългаряването на тази плодородна земя. Преди 50 години един прехвален гео-политик (който по-късно се оказа нравствен татко на световния тероризъм) се заканваше да натика българите в района от Ловеч до Лом. Но, популярност Богу и на инат врагу, оцеляхме и надживяхме тези кроежи. В такива случаи загатвам, че Господ е българин под прикритие… (и то не е единствено фигуративно казано).
– Кой е заинтригуван от всичко това?
– Срещу народа ни се води психическа война. Тя цели да го демотивира, да му внушава комплекси за несъществуващи провинения, да прогони младите отвън границите на страната и да остави старите не просто „ на доизживяване “, а на произвола на новия башибозук. Липсата на отмъщение основава чувство за безотговорност у нарушителите. Да се поддържа такова чувство значи да се насъскват в настоящо и бъдеще време кандидат-убийци. Като че ли им е обезпечена защита от страна на заинтригувани среди: Неправителствени организации, политически лобита и финансисти, позиращи като икони на неолиберализма. Но за какво такива лъскави фактори биха се интересували от процеси в някакво далечно гето, където брадати проповедници подбуждат локални младежи към принуждение? „ Пак ли теории на конспирацията? “ – ще попита някой със самочувствието на разбирач. И ще има известно съображение: в тази ситуация не става дума за подмолно придвижване изпод нагоре, а за нещо изцяло противоположно и от политическа, и от кибернетична позиция. Иде тирада за властови и финансов скрит план (отгоре надолу!) в границите на модел за дестабилизация на национални страни и народностни общности, които до момента са давали образа на Европейската цивилизация. Интересно с какво ли се готвят да ги заместят?
– И какви са икономическите претекстове за тази замяна?
– Ще продължа и аз с още въпроси. Има ли връзка сред въпросната замяна и миграционното цунами, което се стовари върху Европейския континент? И с какво да се изясни безогледното твърдоглавие, с което Макрон и Меркел натрапват на страните от Централна и Източна Европа стотици хиляди мигранти. Не единствено да ги одобряват и заселят на своя територия, а и да не престават да вършат това година след година. Защото световният търгаш Джордж Сорос предлага на Европа да приема по четвърт милион мигранти годишно. И то откакто два милиона към този момент дойдоха в Западна Европа, с цел да се влеят в гета като брюкселския Мьоленбек. Радикализация в тези гета тече от дълго време и без подкрепленията, които се стичат след Арабската пролет от Близкия изток и Северна Африка. Тя е хранителна среда за екстремизъм, който към този момент надвишава нормалните „ мулти-култи “ несъгласия.
– Каква е връзката сред радикализацията в гетата и тероризма?
– Радикализирането на гетата неизбежно води до тероризъм. Това ли желаеме да се случва и в страните от Централна и Източна Европа?! Допреди три десетилетия те се бореха за народен суверенитет, а в този момент би трябвало да се отхвърлят от него в името на „ мулти-култи “ опити с неразбираеми цели и съмнителни резултати… Сега заплашват тези страни със наказания поради нежеланието им да вземат участие в етно-авантюри. Унгария и Полша към този момент са на прицела на подобен бюрократичен и финансов шантаж. Какво, по дяволите, се случва в Европа? В какво се трансформира Европейският съюз и за какво неговата администрация последователно замязва на руската администрация? И за какво неолибералната експанзия против националните страни толкоз доста наподобява на троцкисткия хъс да ги претопят в казана на перманентната гражданска война (сега сменена с тотална пазарна дерегулация)?
– Но нали въпреки всичко живеем и работим в изискванията на народна власт и на пазарна стопанска система?
– В изискванията на царящ пазарен тоталитаризъм настъпват гротескни промени в характера на обществата, които претендират да са демократични. Механичното разпростиране на процедури, напомнящи за демократични практики, напълно не значи действително демократизиране на обществата. Ако в тях липсват стопански предпоставки и цивилизационни устои за просветена народна власт, се получава либерално-фундаменталистки флирт с всеобщото незнание. То е комфортно за далавери и за световно пране на пари от трафик на опиати, а в този момент към този момент и от междуконтинентален трафик на хора. Обаче това няма нищо общо с класическия капитализъм, който се основава на правото на народите да създават. Днес това право се нарушава даже на равнището на национални страни, чийто бизнес е плячкосан от интернационалните спекуланти. Ограбването на нациите продължава под флага на криворазбраната глобализация. Един присъщ образец напоследък е обвързван с така наречен пакет за подвижност, препоръчан от Макрон. Не инцидентно транспортният отрасъл в България, Румъния и Полша въстана против облечената в евро-лицемерие неправда!
– Обичате да давате образци с така наречен Стокхолмски синдром. Къде е тук връзката с него?
– Лицемерно е отношението на някогашните колониални метрополии към миграционните процеси. Ясно е, че те носят отговорност за социално-икономическите диспропорции, които са резултат на колониални практики епохи наред. Затова е разбираемо публичното мнение в някогашните империи, което демонстрира угриженост за орисите на милионите мигранти. Но е напълно недопустимо желанието на пост-колониалните върхушки в тези центрове на благоденствието да трансферират „ горещия картоф “ на своите отговорности към страните от европейската външна страна, както посланици си разрешават да назовават Централна и Източна Европа. Ние не сме употребявали колониални запаси и рабски труд за струпване на национално благосъстояние. Не сме основатели, нито бенефициенти на систематаq основала голямото неравноправие, което през днешния ден кара милиони небогати хора да напущат родните си места в търсене на прехранване. Ние в действителност сме жертви на същата гнила система, която през днешния ден ни се презентира като демократична грижа за нереалния човек. Този типаж е средоточие на неолибералния Франкенщайнов опит, който цели да сътвори безроден, безполов, безалтернативен индивид на пазарна екзалтираност който да няма различен господ с изключение на парите! И като пленник на същия този паричен комплекс, да развие по този начин наречения Стокхолмски синдром. Да се влюбва с перверзна отдаденост в своя пазарен грабител, да се включва тялом и духов в ежедневния обред на сделките и да ненавижда всички, които се пробват да го освободят от заложничеството.
– Доказано е, че пазарите действат най-добре при минимална просветеност на пазарните участници. Как си го обяснявате?
– Обяснението е, че стратезите на неолиберализма се стремят да минимизират интелигентността на човешкия фактор в обществата, които те са взели на прицел? А където интегралният разсъдък на нацията е исторически одобрен и закален, там бива задействана друга провокация. Към гетата от по-слабо образовани и етнически обособени лица се изпращат сигнали, които провокират или усилват процесите на радикализация. Малцинствата там се трансформират в заложници на нападателни послания, които им се доставят извън посредством проповедници на принуждение. Между другото, неточност е да се търсят писмени потвърждения за нападателна пропаганда. Тези, за които тя е предопределена, надали въобще могат да четат. Затова отровата на религиозно или етническо опълчване им се доставя вербално от подготвени и финансирани за задачата хора. Те проникват в гетата дружно с дрогата, която е едно от обясненията за наглото самочувствие на „ удостоените “ с подобен бизнес главатари. Парадоксът е, че в безпринципния флирт с водачите на електоралния башибозук, някои политически сили контактуват тъкмо с такива главатари! А щом стане дума за законодателен отпор против радикализацията, съответните политици се потапят в логореята на подправения демократизъм. Явно с изключение на против подправените вести, ни следва да се борим и против подправените политически лозунги на един недъгав „ нов международен ред “. Системата, която го въплъщава от три десетилетия към този момент агонизира!
– Няма ли въпреки всичко естествени, мислещи хора?
– Знаем, че настъпаната змия хапе най-опасно. Агонията на либерал-фундаментализма е не мотив за еуфория, а причина за гражданска готовност. Нормално мислещите хора са повече от заблудените, измежду които също има вяра за отрезвяване. Само че инерцията на заблудите не е от през вчерашния ден – тя има своята дълга предистория, свои лобисти и чудовищно богати финансисти. Беше част от глобализаторския план, почнал още преди Първата международна война и траял посредством кървавите събития след октомври 1917 година в Русия. Не инцидентно международният гуру на неолиберализма наподобява на Троцки и финансира световното обезсилване на националните страни. Европейският съюз в неговият брюкселско-бюрократски вид замязва от ден на ден на Съветския съюз. Има един метод да си върнем Европа – такава, каквато си я представяше военачалник Де Гол. Европа, за която работеше и Еркхарт – основателят на християнската обществена теория за социално-пазарно стопанство. Нео-либерализмът ни отдалечи съдбовно от тези полезности – време е да се върнем към тях, с цел да запазим европейската цивилизация. Да запазим и личните си страни като субекти на същинска просветена народна власт, в която мислещите грамотни хора няма да са заложници на политически флиртове с необразованото настървение. Просветена народна власт, която ще защищава и хората в гетата от провокатори и подстрекатели към етническо принуждение. И която последователно ще ги избави от ограничеността на гетото – и от манталитета на гетото като противовес на страната!
– Това е в действителност огромна цел. Но по какъв начин да бъде реализирана съгласно вас?
– Необходима огромна изборна победа. Победа над тези, които ползват тактиката на електоралния башибозук. Над тези, които се водят от анти-българизма; които служат на непознати ползи поради трохи от трапезата на интернационалните далавераджии. В изборите за европейски парламент някои от тези сили ще прибегнат до мимикрия. Защото към този момент не е преференциално да се асоциират с досегашния либерал-фундаменталистки разврат. Не е влиятелно да заявяват честност към компрометирания модел, който се разрушава пред очите ни. Затова остарялата ария ще я мрънкат на нов глас. И по всякакъв начин ще се мъчат да клеветят здравите национални сили, които до момента са поддържали патриотични позиции, като Вътрешна македонска революционна организация да вземем за пример, „ на инат врагу и на ползу роду болгарскому! “ Това е политическият пейзаж преди борбата за нова Европа на идните избори за европейски парламент. А каква ще е панорамата след тези избори – това зависи от всички нас. Нека изгоним изборните търгаши от храма на просветената народна власт! Да не позволяваме главатари на електорален башибозук да държат за заложници както българите, по този начин и ромите в идните избори. Да спрем позорната процедура електоралният башибозук да взема решение изхода от демократични избори, на които една или друга партия може да си напазарува гласовете на небогати необразовани хора. Просветена народна власт не се прави от подправени полезности, нито с изборни фалшификации! Да си напомним, че още от времето на Великата френска гражданска война, патриотизмът и демокрацията са близнаци!
Нашият посетител
Христо Смоленов е специалист по антитероризъм. Инициатор е за основаването на „ Екогласност ” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на защитата през 1995-1997 година и депутат в 38-ото Народно заседание. Специалист е по логичност и евристика. Доцент, лекар в Института по металознание, уреди и технологии към Българска академия на науките. Завършил е Московски държавен университет „ Ломоносов ”. През 1991 година е стипендиант на фондация „ Александър декор Хумболт ” в Германия, а преди този момент гост-професор в Университета на Монреал (Канада).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ