Анкета: Обществото е много слабо информирано за промените в Конституцията
Обществото има доста малко информация за измененията в Конституцията. Това демонстрират резултатите от национално представително социологическо проучване „ Обществени настройки към измененията в Конституцията “. Данните бяха показани в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в София от шефа на Българския институт за правни начинания (БИПИ) Биляна Гяурова-Вегертседер.
Изследването е извършено от организация „ Глобал Метрикс “ по поръчка на БИПИ. Отговорите на въпросите разкриват доколко българите са осведомени с процеса на промени в Конституцията, кои от предложенията смятат за значими, кои поддържат и кои не поддържат. Изследването отразява и настройките към привикване на Велико национално заседание и мнението на обществото за това до какво ще доведат измененията в Конституцията. Проучването е извършено в интервала от 10 до 21 ноември и в него вземат участие малко над 1000 души.
Близо 35% от участвалите в допитването споделят, че са нужни единствено частични промени в главния закон, а съвсем 32% не знаят да ли са нужни промени или не могат да преценяват. Според резултатите 14,4% считат, че не са нужни промени в Конституцията, а 18,7% желаят напълно нов главен закон.
Според 27% е рисково да се привиква Велико Народно заседание, 40,8% са на мнение, че не се постанова такава стъпка. Близо 48% от участниците в изследването имат единствено най-бегла визия от препоръчаните промени в Конституцията, 47% нямат никаква визия от препоръчаните промени. Само 5 на 100 са осведомени с измененията в главния закон, демонстрират още данните от изследването. Малко над 52% се интересуват ненапълно от препоръчаните промени в Конституцията, а други 37% не се интересуват.
Да се решат проблемите със правосъдната власт и условия за надзор на основния прокурор са най-често желаните промени в главния закон. Малко под 68% от хората, взели участие в проучването, желаят завишаване на стандартите при избиране управление на самостоятелните регулатори. На последващо място по значимост хората са показали мандатите на ръководителите на висшите съдилища, на основния прокурор и на Висшия правосъден съвет, опцията за самостоятелна конституционна тъжба и орязването на пълномощията на основния прокурор.
Резултатите от допитването демонстрират още, че 74,6% не поддържат смяна на националния празник от 3 март на 24 май.
Според 32% от хората, взели участие в допитването, с измененията в Конституцията обстановката ще се промени към по-добро, а над 32% не могат да преценяват дали ще има резултати от измененията.
Всички тези данни сочат, че няма изгода от бързането с приемането на измененията и е нужно повече време, с цел да бъдат обяснени, сподели Биляна Гяурова-Вегертседер.
Според Теодор Славев от БИПИ съвсем няма процедура по желание на началник на групов орган, предходна през Народното събрание, с спор всъщност. У нас тези процедури са едни от най-сложните като стадии и документи, а в това време обществото няма чувство, че това е заслужено и транспарантно, разяснява Славев.
Срамота е поредност от решения на Конституционния съд да бъдат припомняни на Народното събрание, а още повече и да бъдат нарушавани, когато става дума за избор на ръководители на институции. Обществото усеща, че ситуацията с регулаторите в страната не е положително, сподели той.
