Изключително емоционално Каварна заяви, че си иска съда
Общественото разискване дали да остане районният съд в Каварна е било " извънредно прочувствено ", а мненията са изцяло еднопосочни от всички - жители, магистрати, юристи, представители на трите управляващи в Добричко.
Това излиза наяве от прессъобщение на Висш съдебен съвет, който през вчерашния ден разпореди на трима свои членове (първоначално трябваше да са четирима) да вземат участие в разискването в читалището в Балчик.
Предисторията
Именно в Балчик трябваше да се влее РС-Каварна - едно от съдилищата, нарочени за закриване посредством стратегия на Висш съдебен съвет за прекрояване на правосъдната карта. Тя е част от по-големия план, включващ и основаването на Единната осведомителна система на съдилищата, която към този момент действа съвсем в цялата страна.
И в случай че за други съдилища, нарочени за обединение - като да вземем за пример Раднево, няма две отзиви, общественеостта в Каварна съвсем " избухна ". Бе изтъкнато че там се гледат и гранични каузи от Граничен контролно-пропусквателен пункт - Дуранкулак, а Шабла също е подсъдна на този съд.
Та, през вчерашния ден с изключение на трите от Висш съдебен съвет - Даниела Марчева, Атанаска Дишева и Цветинка Пашкунова, се включиха и 120 души - съдии, прокурори, юристи, нотариуси; народни представители от VIII-ми многомандатен изборен регион – Добрич; регионалният шеф на област – Добрич, кметовете на общините Каварна и Шабла, кметове и кметски наместници на обитаеми места и доста други.
От Висш съдебен съвет акцентираха, че средномесечно един арбитър от Каварна постановява сред 2,46 до 5 акта всъщност - решения и присъди, като в тези граници варира и постъпването на нови искове. В Районния съд за 2021 година присъдите са били общо 13 броя при щат трима съдии. Делът на заповедните каузи е към 65% - по тях не се организират открити правосъдни съвещания и на процедура са бързоликвидни.
Структурата на типовете каузи сочи, че по-голямата част от гражданските каузи след заповедните са брачни, по-късно са установителните искове. Доста по-малък дял са делби и вещни дела- сред 2 до 10 броя годишно за целия съд, споделят от Съдийската гилдия.
Местните обаче са изцяло обединени срещу закриването. В тази посока се изричат регионалният шеф на Добрич Галин Господинов, каварненската кметица Елена Балтаджиева, Йордан Стоянов – ръководител на Общинския съвет в града, Мила Иванова и ръководител на Правната комисия към Оценка за съвместимост, Мариан Жечев – кмет на Община Шабла, Веселин Йорданов – кмет на Дуранкулак, най-известният някогашен кмет и юрист - Цонко Цонев, локалните депутати и мн. други
Повечето виждат опасности от ограничение достъпа до правосъдие; повишение на цените на правните услуги; неспособност жителите да търсят отбрана на своите права; негативен резултат от дистанциите до най-отдалечените обитаеми места в региона; високите пътни разноски и неналичието на постоянен превоз, евентуалните на практика усложнения за активността на юристите и нотариусите. Специолно внимание те обръщат на граничния регион, в който се намира съдът, съществуването на морска и сухопътна граница, натовареността на Граничен контролно-пропусквателен пункт – Дуранкулак, бежанския поток, високата заплаха от осъществяване на закононарушения, свързани с трафик на хора и артикули и други.
От пресслужбата на Висш съдебен съвет оповестяват следното:
" Общественото разискване завърши с ангажимент на членовете на Висш съдебен съвет всички изложени съображения и споделени опасности да бъдат разисквани и взети поради от Съдийската гилдия, с цел да не се допусне ограничение правата на жителите и достъпа до правораздаване, както и участниците в срещата навреме да бъдат осведомени за всички последващи резултати. "
А Даниела Марчева показа, че най-хубавата промяна на правосъдната карта е обвързвана със законодателни промени, които да променят подсъдността по избрани типове каузи, тъй че да бъдат непокътнати районните съдилища в дребните обитаеми места и да се реализира равнене на натовареността посредством систематизиране на повече каузи на съдии от по-ниско натоварените районни съдилища.
Всъщност тъкмо подобен план Висш съдебен съвет към този момент имаше, само че той не бе признат от никой различен от сътрудниците в разговора и даже двама членове на Съвета подадоха оставки.
Ето и цялото известие на Висш съдебен съвет:
ЗА ЗАПАЗВАНЕТО НА РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА съдебна експертиза ОБЯВИХА МАГИСТРАТИ, АДВОКАТИ, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА, ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА И МЕСТНАТА ВЛАСТ В ОБЛАСТ ДОБРИЧ
Изключително прочувствено и при сериозен интерес мина публичното разискване проведено от съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС), по отношение на откритата от колегията процедура по усъвършенстване структурата и организацията на активността на районните съдилища от правосъдния регион на Окръжен съд – Добрич. С нея се предлага закриване на Районен съд – Каварна и обединяването му с Районен съд – Балчик, при което селищата от правосъдния регион на закрития съд ще се включат в правосъдния регион на съда – приемник.
Събитието се организира на 8 юни 2022 година в Народно читалище „ Паисий Хилендарски - 1870 “ в гр. Балчик и е първото от поредицата разисквания по процедурите за реорганизацията на районни съдилища от състава на окръжните съдилища в Добрич, Ямбол, Хасково, Стара Загора и Габрово.
В полемиката участваха членовете на Висш съдебен съвет – Даниела Марчева, Атанаска Дишева и Цветинка Пашкунова, както и повече от 120 представители на професионалната общественост – съдии, прокурори, юристи, нотариуси; народни представители от VIII-ми многомандатен изборен регион – Добрич; регионалният шеф на област – Добрич, кметовете на общините Каварна и Шабла, кметове и кметски наместници на обитаеми места в района, представители на бизнеса, неправителствени организации, жители и медии.
Срещата бе открита от госпожа Даниела Марчева, която поздрави присъстващите и разясни, че част от членовете на съдийската гилдия, ще вземат участие онлайн. Тя съобщи, че към този миг колегията не е подхванала стъпки за закриване на Районния съд в Каварна и обясни, че с разискването ще бъде подкрепена съдийската гилдия при взимане на вероятно бъдещо решение за оптимизация на правосъдната карта. Даниела Марчева разясни, че задачата на форума е да се изслушат мненията на всички заинтригувани страни, които могат да бъдат наранени от една евентуална оптимизация на съдилищата. Тя показа, че за съдийската гилдия е извънредно значимо авансово „ да бъдат претеглени всички вероятни позитивни и негативни последствия “ и изложи претекстовете за препоръчаното сливане на двете районни съдилища. Сред тях са рекомендациите на Европейска комисия за решение на казуса с натовареността посредством промяна на правосъдната карта по едно и също време с развиване на електронното правосъдие; историческите фактори и стадии при образуване правосъдната карта на съдилищата, които са завършили преди към 50 години. Пояснено бе, че броят на съдиите е задоволителен, с цел да се реализират обикновено правораздавателните функционалности, само че те са погрешно разпределени с оглед броя на делата. По тази причина една част от съдиите преглеждат и вземат решение в пъти повече каузи от други техни сътрудници. В подтекста на трайните промени в обществено-политическите, социално-икономическите условия и демографските фактори, бе обърнато внимание на трайната централизация на популацията в огромните регионални градове и столицата, което води до увеличение броя на делата в тях и забележителното им понижаване в останалата част на страната. Налице е наклонност районните съдилища отвън регионалните центрове да са с несъразмерно по-голям кадрови и веществен капацитет в сравнение с е належащо, до момента в който в натоварените съдилища се следи мощен напън в натовареността на съдиите, което носи риск за утежняване качеството на правосъдие и бързината на правосъдните производства. Обяснено бе че, с оглед рестриктивния бюджет и обстоятелството, че България е на едно от първите места в Европейски Съюз по брой съдии на глава от популацията, казусът с натовареността не може да бъде позволен посредством увеличение щата на високонатоварените съдилища и се постанова използване на различни подходи за равнене на натовареността. Припомнено бе, че към този момент 3 години се чака Народното събрание да припознае изпратени посредством Висш съдебен съвет законопроекти на съдии, целящи облекчение на натовареността, както и че признатия от Висш съдебен съвет през предходната година модел за промяна на правосъдната карта, който целеше качествено изменение в правосъдната карта и включваше законодателни оферти без които не може да бъде сбъднат, срещна отвод както от страна на изпълнителната, по този начин и от страна на законодателната власт да бъде осъществен. Обърнато бе внимание, че под натиска на казуса с неравномерната натовареност и поради изключителните пълномощия на Висш съдебен съвет да трансформира границите на правосъдните региони, да закрива и разкрива съдилища, единствената опция за съдийската гилдия е да предприеме съответни дейности в отговор на упованията на съдиите и на рекомендациите на Европейска комисия за справяне с този проблем. Припомнени бяха подхванатите дейности за смяна в подсъдността на заповедните каузи, като бе пояснено, че тази законова промяна е в ход, а при започване на седмицата в Министерство на правораздаването е извършено последното съвещание на работната група по тематиката, и се чака в най-кратък период да бъде импортиран законопроекта за централизирано систематизиране и електронна обработка на заповедни каузи в Народното събрание. Коментирани бяха развиването на електронното правораздаване и отпадането на потребността от персонално посещаване на съда, специализацията на съдиите, с оглед възстановяване на бързината и качеството на правораздаването, при съществуване на задоволителен щат в съдилищата.
В хода на полемиката бе обяснено, че предлагането на комисия „ Съдебна карта, натовареност и правосъдна статистика “ е направено въз основа на статистически данни, обществено налична информация и обстоятелства събрани по длъжностен път. Посочени бяха съответни данни за бюджета на Районен съд – Каварна, който е над 700 000 лева, като през последните години се следи постоянен растеж в средствата за прехрана приблизително с към 100 000 лева на година. Средномесечно един арбитър от тези съдилища постановява сред 2,46 до 5 актове всъщност - решения и присъди, като в тези граници варира и постъплението на надлежно искови каузи и нохд. В Районен съд – Каварна за 2021г. присъдите са общо 13 броя при щат 3-ма съдии. Делът на заповедните каузи е към 65%, като това са каузи с ниска правна и фактическа трудност, по които не се организират открити правосъдни съвещания, на процедура са бързоликвидни.
Структурата на типовете каузи сочи, че по-голямата част от гражданските каузи след заповедните са брачни, по-късно са установителните искове. Доста по-малък дял са делби и вещни дела- сред 2 до 10 броя годишно за целия съд. Под 10 броя са и делата по КЗ и съвсем липсват облигационни каузи. Посочено бе, че месечно постъплението на исковите цивилен каузи арбитър в Каварна са 5,68 бр., а заповедни и чгр. д. -12,73 бр. за 2021г., приблизително за трите години- 5,44 бр.искови и 12,74 бр. заповедни и ч.гр.д. Средно постъпили нохд и нчд за интервала на 1 арбитър са 2,09 бр., ахд - 2,48 бр., чнд 2,80бр.
Даниела Марчева изясни, че при избора на правосъдни региони в първия стадий от промяната, която би следвало след това да засегне цялата страна, съдийската гилдия е избрала разновидности, при които при реализицията на най-тежкия сюжет - закриване на един съд, отрицателните последствия ще бъдат най-малки или по-скоро изгодите ще бъдат по-големи от вредите. Обърнато бе внимание, че главният дискурс е достъпът до правораздаване – построена пътна и транспортна инфраструктура, както и по какъв начин би се отразила смяната на най-слабата част от обществото – възрастни и самотни хора.
Участниците в публичното разискване от района се сплотиха срещу закриването на Районен съд – Каварна, като мнения и персонални отзиви показаха: Галин Господинов – регионален шеф на Област – Добрич, Елена Балтаджиева – кмет на Община Каварна; Йордан Стоянов – ръководител на Общински съвет – Каварна, адв. Мила Иванова и ръководител на Правната комисия към Общински съвет – Каварна,Мариан Жечев – кмет на Община Шабла, Веселин Йорданов – кмет на с. Дуранкулак, Павлина Димитрова – кметски наместник на с. Селце, адв. Милен Кадикянов – ръководител на Адвокатския съвет на Адвокатска гилдия – Добрич, Цонко Цонев, Йордан Попов – нотариус и ръководител на съдружие „ Гражданско общество “, Петър Марковски – нотариус, Милена Бончева – пробационен контрольор и ръководителят на Пробационен съвет с регион на деяние Районен съд – Каварна; Янко Янков - арбитър в Апелативен съд – Варна, Галатея Ханджиева – ръководител на Окръжен съд – Добрич, Веселина Узунова – ръководител на Районен съд – Каварна, Калин Гавраилов – прокурор в Териториално поделение – Каварна към Районна прокуратура – Добрич, Мария Дончева - шеф на отдел „ Закрила на детето “ – Каварна, Никола Воденичаров – шеф и правист и Йорданка Павловска – шеф на компания за преводи и заверка на документи. Те изложиха причини, доводи и съображения за стратегическото състояние на правосъдния регион на съда в Каварна; за рисковете от ограничение достъпа до правосъдие; предстоящото повишение на цените на правните услуги; невъзможността жителите да търсят отбрана на своите права и законни интереси; негативният резултат от дистанциите до най-отдалечените обитаеми места в региона; високите пътни разноски и неналичието на постоянен превоз в част от селищата, както и съответни проблеми, произлизащи от социално-демографската, софтуерната, икономическата и транспортната конструкция на общините Каварна и Шабла, евентуалните на практика усложнения за активността на юристите и нотариусите. Обърнато бе внимание на нуждата от опазване на Районен съд – Каварна, поради граничния регион, в който се намира, съществуването на морска и сухопътна граница, натовареността на граничния контролно-пропусквателен пункт – Дуранкулак, бежанския поток, високата заплаха от осъществяване на закононарушения свързани с трафик на хора и артикули и други.
Позиция от името на народните представители от област Добрич изрази депутатът Мая Димитрова, като съобщи, че е поискана среща с членовете на Висш съдебен съвет и прикани за обширен разбор на изгодите и вредите от вероятно закриване на Районен съд – Каварна, както и за преценка на риска от ограничение достъпа до правораздаване на жителите. Тя заяви за изпратено питане до министъра на правораздаването, във връзка със законодателните оферти на Висш съдебен съвет по плана за продължаваща промяна на заповедното произвеждане по отношение на централизирано преразпределение на заповедните каузи и въвеждането на опция за електронната им обработка, като посочи че се чака отговор до края на седмицата, в това число за периодите, в които тази смяна в Граждански процесуален кодекс ще влезе в действие.
Коментирани бяха възможната липса на стопански резултат, предстоящите усложнения в региона на наказателното правосъдие и взаимоотношението сред прокуратура, Министерство на вътрешните работи и съд, закъснение на съдопроизводствените дейности, както и неналичието на каквато и да е опция реформирането на съдилищата в Каварна и Балчик да се отрази на натовареността на съдиите в тях или на който и да е различен областен съд от правосъдния регион на Окръжен съд – Добрич или в страната.
Поставени на разискване бяха и аспекти от практиката отдел „ Закрила на детето “, усложнения за работодателите от района, проблеми при връчване на призовки и известия от кметските наместници, оскъпяването на адвокатските услуги, както и осъществяването на преводи и заверка на документи. Отправени бяха апели за държавнически метод при реформиране на правосъдната карта на районните съдилища и използване на единни критерии и подходи към всеки от тях.
На членовете на съдийската гилдия към Висш съдебен съвет бяха връчени мнения срещу закриването на Районен съд – Каварна от Община Шабла, от кмета на Община Каварна, както и протокол от извършено съвещание на Общински съвет – Каварна, с приложена подписка от жителите на гр. Каварна, позиции на съдиите при Районен съд – Каварна, и на прокурорите при Районна прокуратура – Добрич.
Общественото разискване завърши с ангажимент на членовете на Висш съдебен съвет всички изложени съображения и споделени опасности да бъдат разисквани и взети поради от съдийската гилдия, с цел да не се допусне ограничение правата на жителите и достъпа до правораздаване, както и участниците в срещата навреме да бъдат осведомени за всички последващи резултати. В умозаключение Даниела Марчева показа, че най-хубавата промяна на правосъдната карта е обвързвана със законодателни промени, които да променят подсъдността по избрани типове каузи, тъй че да бъдат непокътнати районните съдилища в дребните обитаеми места и да се реализира равнене на натовареността посредством систематизиране на повече каузи на съдии от по-ниско натоварените районни съдилища. Тя уточни, че още от началото на сегашния състав на Висш съдебен съвет напъните са ориентирани към обезпечаване на централизирано систематизиране на заповедните каузи, които съставляват над 60% от гражданските каузи в районните съдилища, и при реализиране на тяхното систематизиране сред ниско натоварените съдилища ще бъдат разтоварени високо натоварените съдилища и ще отпадне нуждата от вид промяна на правосъдната карта.
Това излиза наяве от прессъобщение на Висш съдебен съвет, който през вчерашния ден разпореди на трима свои членове (първоначално трябваше да са четирима) да вземат участие в разискването в читалището в Балчик.
Предисторията
Именно в Балчик трябваше да се влее РС-Каварна - едно от съдилищата, нарочени за закриване посредством стратегия на Висш съдебен съвет за прекрояване на правосъдната карта. Тя е част от по-големия план, включващ и основаването на Единната осведомителна система на съдилищата, която към този момент действа съвсем в цялата страна.
И в случай че за други съдилища, нарочени за обединение - като да вземем за пример Раднево, няма две отзиви, общественеостта в Каварна съвсем " избухна ". Бе изтъкнато че там се гледат и гранични каузи от Граничен контролно-пропусквателен пункт - Дуранкулак, а Шабла също е подсъдна на този съд.
Та, през вчерашния ден с изключение на трите от Висш съдебен съвет - Даниела Марчева, Атанаска Дишева и Цветинка Пашкунова, се включиха и 120 души - съдии, прокурори, юристи, нотариуси; народни представители от VIII-ми многомандатен изборен регион – Добрич; регионалният шеф на област – Добрич, кметовете на общините Каварна и Шабла, кметове и кметски наместници на обитаеми места и доста други.
От Висш съдебен съвет акцентираха, че средномесечно един арбитър от Каварна постановява сред 2,46 до 5 акта всъщност - решения и присъди, като в тези граници варира и постъпването на нови искове. В Районния съд за 2021 година присъдите са били общо 13 броя при щат трима съдии. Делът на заповедните каузи е към 65% - по тях не се организират открити правосъдни съвещания и на процедура са бързоликвидни.
Структурата на типовете каузи сочи, че по-голямата част от гражданските каузи след заповедните са брачни, по-късно са установителните искове. Доста по-малък дял са делби и вещни дела- сред 2 до 10 броя годишно за целия съд, споделят от Съдийската гилдия.
Местните обаче са изцяло обединени срещу закриването. В тази посока се изричат регионалният шеф на Добрич Галин Господинов, каварненската кметица Елена Балтаджиева, Йордан Стоянов – ръководител на Общинския съвет в града, Мила Иванова и ръководител на Правната комисия към Оценка за съвместимост, Мариан Жечев – кмет на Община Шабла, Веселин Йорданов – кмет на Дуранкулак, най-известният някогашен кмет и юрист - Цонко Цонев, локалните депутати и мн. други
Повечето виждат опасности от ограничение достъпа до правосъдие; повишение на цените на правните услуги; неспособност жителите да търсят отбрана на своите права; негативен резултат от дистанциите до най-отдалечените обитаеми места в региона; високите пътни разноски и неналичието на постоянен превоз, евентуалните на практика усложнения за активността на юристите и нотариусите. Специолно внимание те обръщат на граничния регион, в който се намира съдът, съществуването на морска и сухопътна граница, натовареността на Граничен контролно-пропусквателен пункт – Дуранкулак, бежанския поток, високата заплаха от осъществяване на закононарушения, свързани с трафик на хора и артикули и други.
От пресслужбата на Висш съдебен съвет оповестяват следното:
" Общественото разискване завърши с ангажимент на членовете на Висш съдебен съвет всички изложени съображения и споделени опасности да бъдат разисквани и взети поради от Съдийската гилдия, с цел да не се допусне ограничение правата на жителите и достъпа до правораздаване, както и участниците в срещата навреме да бъдат осведомени за всички последващи резултати. "
А Даниела Марчева показа, че най-хубавата промяна на правосъдната карта е обвързвана със законодателни промени, които да променят подсъдността по избрани типове каузи, тъй че да бъдат непокътнати районните съдилища в дребните обитаеми места и да се реализира равнене на натовареността посредством систематизиране на повече каузи на съдии от по-ниско натоварените районни съдилища.
Всъщност тъкмо подобен план Висш съдебен съвет към този момент имаше, само че той не бе признат от никой различен от сътрудниците в разговора и даже двама членове на Съвета подадоха оставки.
Ето и цялото известие на Висш съдебен съвет:
ЗА ЗАПАЗВАНЕТО НА РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА съдебна експертиза ОБЯВИХА МАГИСТРАТИ, АДВОКАТИ, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА, ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА И МЕСТНАТА ВЛАСТ В ОБЛАСТ ДОБРИЧ
Изключително прочувствено и при сериозен интерес мина публичното разискване проведено от съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС), по отношение на откритата от колегията процедура по усъвършенстване структурата и организацията на активността на районните съдилища от правосъдния регион на Окръжен съд – Добрич. С нея се предлага закриване на Районен съд – Каварна и обединяването му с Районен съд – Балчик, при което селищата от правосъдния регион на закрития съд ще се включат в правосъдния регион на съда – приемник.
Събитието се организира на 8 юни 2022 година в Народно читалище „ Паисий Хилендарски - 1870 “ в гр. Балчик и е първото от поредицата разисквания по процедурите за реорганизацията на районни съдилища от състава на окръжните съдилища в Добрич, Ямбол, Хасково, Стара Загора и Габрово.
В полемиката участваха членовете на Висш съдебен съвет – Даниела Марчева, Атанаска Дишева и Цветинка Пашкунова, както и повече от 120 представители на професионалната общественост – съдии, прокурори, юристи, нотариуси; народни представители от VIII-ми многомандатен изборен регион – Добрич; регионалният шеф на област – Добрич, кметовете на общините Каварна и Шабла, кметове и кметски наместници на обитаеми места в района, представители на бизнеса, неправителствени организации, жители и медии.
Срещата бе открита от госпожа Даниела Марчева, която поздрави присъстващите и разясни, че част от членовете на съдийската гилдия, ще вземат участие онлайн. Тя съобщи, че към този миг колегията не е подхванала стъпки за закриване на Районния съд в Каварна и обясни, че с разискването ще бъде подкрепена съдийската гилдия при взимане на вероятно бъдещо решение за оптимизация на правосъдната карта. Даниела Марчева разясни, че задачата на форума е да се изслушат мненията на всички заинтригувани страни, които могат да бъдат наранени от една евентуална оптимизация на съдилищата. Тя показа, че за съдийската гилдия е извънредно значимо авансово „ да бъдат претеглени всички вероятни позитивни и негативни последствия “ и изложи претекстовете за препоръчаното сливане на двете районни съдилища. Сред тях са рекомендациите на Европейска комисия за решение на казуса с натовареността посредством промяна на правосъдната карта по едно и също време с развиване на електронното правосъдие; историческите фактори и стадии при образуване правосъдната карта на съдилищата, които са завършили преди към 50 години. Пояснено бе, че броят на съдиите е задоволителен, с цел да се реализират обикновено правораздавателните функционалности, само че те са погрешно разпределени с оглед броя на делата. По тази причина една част от съдиите преглеждат и вземат решение в пъти повече каузи от други техни сътрудници. В подтекста на трайните промени в обществено-политическите, социално-икономическите условия и демографските фактори, бе обърнато внимание на трайната централизация на популацията в огромните регионални градове и столицата, което води до увеличение броя на делата в тях и забележителното им понижаване в останалата част на страната. Налице е наклонност районните съдилища отвън регионалните центрове да са с несъразмерно по-голям кадрови и веществен капацитет в сравнение с е належащо, до момента в който в натоварените съдилища се следи мощен напън в натовареността на съдиите, което носи риск за утежняване качеството на правосъдие и бързината на правосъдните производства. Обяснено бе че, с оглед рестриктивния бюджет и обстоятелството, че България е на едно от първите места в Европейски Съюз по брой съдии на глава от популацията, казусът с натовареността не може да бъде позволен посредством увеличение щата на високонатоварените съдилища и се постанова използване на различни подходи за равнене на натовареността. Припомнено бе, че към този момент 3 години се чака Народното събрание да припознае изпратени посредством Висш съдебен съвет законопроекти на съдии, целящи облекчение на натовареността, както и че признатия от Висш съдебен съвет през предходната година модел за промяна на правосъдната карта, който целеше качествено изменение в правосъдната карта и включваше законодателни оферти без които не може да бъде сбъднат, срещна отвод както от страна на изпълнителната, по този начин и от страна на законодателната власт да бъде осъществен. Обърнато бе внимание, че под натиска на казуса с неравномерната натовареност и поради изключителните пълномощия на Висш съдебен съвет да трансформира границите на правосъдните региони, да закрива и разкрива съдилища, единствената опция за съдийската гилдия е да предприеме съответни дейности в отговор на упованията на съдиите и на рекомендациите на Европейска комисия за справяне с този проблем. Припомнени бяха подхванатите дейности за смяна в подсъдността на заповедните каузи, като бе пояснено, че тази законова промяна е в ход, а при започване на седмицата в Министерство на правораздаването е извършено последното съвещание на работната група по тематиката, и се чака в най-кратък период да бъде импортиран законопроекта за централизирано систематизиране и електронна обработка на заповедни каузи в Народното събрание. Коментирани бяха развиването на електронното правораздаване и отпадането на потребността от персонално посещаване на съда, специализацията на съдиите, с оглед възстановяване на бързината и качеството на правораздаването, при съществуване на задоволителен щат в съдилищата.
В хода на полемиката бе обяснено, че предлагането на комисия „ Съдебна карта, натовареност и правосъдна статистика “ е направено въз основа на статистически данни, обществено налична информация и обстоятелства събрани по длъжностен път. Посочени бяха съответни данни за бюджета на Районен съд – Каварна, който е над 700 000 лева, като през последните години се следи постоянен растеж в средствата за прехрана приблизително с към 100 000 лева на година. Средномесечно един арбитър от тези съдилища постановява сред 2,46 до 5 актове всъщност - решения и присъди, като в тези граници варира и постъплението на надлежно искови каузи и нохд. В Районен съд – Каварна за 2021г. присъдите са общо 13 броя при щат 3-ма съдии. Делът на заповедните каузи е към 65%, като това са каузи с ниска правна и фактическа трудност, по които не се организират открити правосъдни съвещания, на процедура са бързоликвидни.
Структурата на типовете каузи сочи, че по-голямата част от гражданските каузи след заповедните са брачни, по-късно са установителните искове. Доста по-малък дял са делби и вещни дела- сред 2 до 10 броя годишно за целия съд. Под 10 броя са и делата по КЗ и съвсем липсват облигационни каузи. Посочено бе, че месечно постъплението на исковите цивилен каузи арбитър в Каварна са 5,68 бр., а заповедни и чгр. д. -12,73 бр. за 2021г., приблизително за трите години- 5,44 бр.искови и 12,74 бр. заповедни и ч.гр.д. Средно постъпили нохд и нчд за интервала на 1 арбитър са 2,09 бр., ахд - 2,48 бр., чнд 2,80бр.
Даниела Марчева изясни, че при избора на правосъдни региони в първия стадий от промяната, която би следвало след това да засегне цялата страна, съдийската гилдия е избрала разновидности, при които при реализицията на най-тежкия сюжет - закриване на един съд, отрицателните последствия ще бъдат най-малки или по-скоро изгодите ще бъдат по-големи от вредите. Обърнато бе внимание, че главният дискурс е достъпът до правораздаване – построена пътна и транспортна инфраструктура, както и по какъв начин би се отразила смяната на най-слабата част от обществото – възрастни и самотни хора.
Участниците в публичното разискване от района се сплотиха срещу закриването на Районен съд – Каварна, като мнения и персонални отзиви показаха: Галин Господинов – регионален шеф на Област – Добрич, Елена Балтаджиева – кмет на Община Каварна; Йордан Стоянов – ръководител на Общински съвет – Каварна, адв. Мила Иванова и ръководител на Правната комисия към Общински съвет – Каварна,Мариан Жечев – кмет на Община Шабла, Веселин Йорданов – кмет на с. Дуранкулак, Павлина Димитрова – кметски наместник на с. Селце, адв. Милен Кадикянов – ръководител на Адвокатския съвет на Адвокатска гилдия – Добрич, Цонко Цонев, Йордан Попов – нотариус и ръководител на съдружие „ Гражданско общество “, Петър Марковски – нотариус, Милена Бончева – пробационен контрольор и ръководителят на Пробационен съвет с регион на деяние Районен съд – Каварна; Янко Янков - арбитър в Апелативен съд – Варна, Галатея Ханджиева – ръководител на Окръжен съд – Добрич, Веселина Узунова – ръководител на Районен съд – Каварна, Калин Гавраилов – прокурор в Териториално поделение – Каварна към Районна прокуратура – Добрич, Мария Дончева - шеф на отдел „ Закрила на детето “ – Каварна, Никола Воденичаров – шеф и правист и Йорданка Павловска – шеф на компания за преводи и заверка на документи. Те изложиха причини, доводи и съображения за стратегическото състояние на правосъдния регион на съда в Каварна; за рисковете от ограничение достъпа до правосъдие; предстоящото повишение на цените на правните услуги; невъзможността жителите да търсят отбрана на своите права и законни интереси; негативният резултат от дистанциите до най-отдалечените обитаеми места в региона; високите пътни разноски и неналичието на постоянен превоз в част от селищата, както и съответни проблеми, произлизащи от социално-демографската, софтуерната, икономическата и транспортната конструкция на общините Каварна и Шабла, евентуалните на практика усложнения за активността на юристите и нотариусите. Обърнато бе внимание на нуждата от опазване на Районен съд – Каварна, поради граничния регион, в който се намира, съществуването на морска и сухопътна граница, натовареността на граничния контролно-пропусквателен пункт – Дуранкулак, бежанския поток, високата заплаха от осъществяване на закононарушения свързани с трафик на хора и артикули и други.
Позиция от името на народните представители от област Добрич изрази депутатът Мая Димитрова, като съобщи, че е поискана среща с членовете на Висш съдебен съвет и прикани за обширен разбор на изгодите и вредите от вероятно закриване на Районен съд – Каварна, както и за преценка на риска от ограничение достъпа до правораздаване на жителите. Тя заяви за изпратено питане до министъра на правораздаването, във връзка със законодателните оферти на Висш съдебен съвет по плана за продължаваща промяна на заповедното произвеждане по отношение на централизирано преразпределение на заповедните каузи и въвеждането на опция за електронната им обработка, като посочи че се чака отговор до края на седмицата, в това число за периодите, в които тази смяна в Граждански процесуален кодекс ще влезе в действие.
Коментирани бяха възможната липса на стопански резултат, предстоящите усложнения в региона на наказателното правосъдие и взаимоотношението сред прокуратура, Министерство на вътрешните работи и съд, закъснение на съдопроизводствените дейности, както и неналичието на каквато и да е опция реформирането на съдилищата в Каварна и Балчик да се отрази на натовареността на съдиите в тях или на който и да е различен областен съд от правосъдния регион на Окръжен съд – Добрич или в страната.
Поставени на разискване бяха и аспекти от практиката отдел „ Закрила на детето “, усложнения за работодателите от района, проблеми при връчване на призовки и известия от кметските наместници, оскъпяването на адвокатските услуги, както и осъществяването на преводи и заверка на документи. Отправени бяха апели за държавнически метод при реформиране на правосъдната карта на районните съдилища и използване на единни критерии и подходи към всеки от тях.
На членовете на съдийската гилдия към Висш съдебен съвет бяха връчени мнения срещу закриването на Районен съд – Каварна от Община Шабла, от кмета на Община Каварна, както и протокол от извършено съвещание на Общински съвет – Каварна, с приложена подписка от жителите на гр. Каварна, позиции на съдиите при Районен съд – Каварна, и на прокурорите при Районна прокуратура – Добрич.
Общественото разискване завърши с ангажимент на членовете на Висш съдебен съвет всички изложени съображения и споделени опасности да бъдат разисквани и взети поради от съдийската гилдия, с цел да не се допусне ограничение правата на жителите и достъпа до правораздаване, както и участниците в срещата навреме да бъдат осведомени за всички последващи резултати. В умозаключение Даниела Марчева показа, че най-хубавата промяна на правосъдната карта е обвързвана със законодателни промени, които да променят подсъдността по избрани типове каузи, тъй че да бъдат непокътнати районните съдилища в дребните обитаеми места и да се реализира равнене на натовареността посредством систематизиране на повече каузи на съдии от по-ниско натоварените районни съдилища. Тя уточни, че още от началото на сегашния състав на Висш съдебен съвет напъните са ориентирани към обезпечаване на централизирано систематизиране на заповедните каузи, които съставляват над 60% от гражданските каузи в районните съдилища, и при реализиране на тяхното систематизиране сред ниско натоварените съдилища ще бъдат разтоварени високо натоварените съдилища и ще отпадне нуждата от вид промяна на правосъдната карта.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ