Общественици настояват БПЦ да приеме протегнатата ръка на Македонската архиепископия
Общественици, учени, публицисти и потомци на видни семейства от Македония приканват Българската патриаршия да одобри протегнатата ръка на Македонската архиепископия и да се прояви като нейна Църква-майка , заяви БГНЕС.
Писмото е адресирано до патриарх Неофит и до Светия Синод. Текстът му е отворен за поддръжка от всички искащи. В околните дни ще бъде инициирана и общонационална подписка , с която БПЦ да получи социална поддръжка за оповестяването на Македонската православна черква за нейна църква-дъщеря и признаването на нейната автокефалия .
Обществената самодейност идва вследствие на изпратеното на 9 ноември 2017 година от Македонската православна черква писмо до българския Свети синод, в което се показва подготвеност Българската патриаршия да бъде приета за нейна Майка-Църква.
Препечатваме цялостния текст от писмото до Българския патриарх:
До Негово Светейшество Неофит Митрополит Софийски и патриарх Български
Копие до:
Свети синод на БПЦ
Относно:
Обществена поддръжка към БПЦ във връзка със декларираната подготвеност от МПЦ да я признае за Майка-Църква
ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,
ВАШИ ВИСОКИПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
Писмото на Светия синод на Македонската православна черква от 9.11.2017/№ 181, с което се показва подготвеност Българската патриаршия да бъде приета за нейна Майка-Църква, напълно естествено провокира доста положителни реакции в нашето общество. Естествено е тези реакции да са свързани и с очакване. Голямото очакване към Българската православна черква – дали ще одобри ръката, протегната от Македонската архиепископия!?
Съзнаваме, че казусът с признаването на автокефалията на Македонската православна черква не е по никакъв начин елементарен за разрешаване, другояче нейната подчиненост не би се намирала в изолираност към този момент петдесет години. Но по едно и също време с това сме наясно, че Българската патриаршия има всички учредения – и исторически и канонически – да поеме тежкия кръст и да помогне на нашите кръвни и духовни братя в Република Македония, с цел да може тяхната черква да получи своето пълноправно място в фамилията на православните църкви.
От антични времена християните са се уповавали, че Бог в никакъв случай не ни натоварва да носим кръст, чиято тежест би била непостижима за нас. Очевидно това, което се случва, е Божий промисъл и доказателство, че Българската патриаршия има капацитета и достолепието първа да признае каноничната автономия на Македонската архиепископия и да я вкара в общото православно семейство. Като хора, които от дълго време следим развиването на казуса с македонската църковна самостоятелност, сме наясно също по този начин, че Българската патриаршия има своите учредения изрично да подчертае историческата истина за произхода на обновената като Македонска православна черква – Охридска архиепископия, както и за нейното екзархийско завещание. Без подвига на нашите предшественици, в това число от Вардарска и Беломорска Македония, които реализираха църковна самостоятелност за преобладаващата част от православните българи на Балканите през ХIХ в., през днешния ден не биха съществували нито Българската патриаршия, нито Македонската архиепископия, която се явява правоприемник на македонските епархии на Българската екзархия.
Уместно е да напомним общоизвестния факт, че Охридската архиепископия е основана през 1018 година от император Василий II Българоубиец на мястото на унищожената от него Българска патриаршия, а купата на нейния глава е била „ Архиепископ на Охрид и на цяла България “. Втори аргумент – епархиите на Българската екзархия в Македония са обрисувани освен със султанския ферман от 1870 година, само че и посредством последвалите допитвания (плебисцити) измежду локалното население, което е декларирало желанията си да има своя българска подчиненост, а да не се подчинява на Цариградската патриаршия – последните екзархийски митрополити са прогонени от сръбските и гръцки войски от Македония през войните от 1912-1913 година, обратно на всевъзможни християнски правила и всемирен правила. Така Сръбската патриаршия се настанява в диоцез, който де факто в никакъв случай не й е принадлежал.
Трети аргумент – по време на Втората международна война в църковно отношение Македония още веднъж е управлявана от Българската екзархия и свещениците, в това число и архиерейските наместници, които остават там след есента на 1944 година са назначени на тези постове от български митрополити – последната подчиненост, която е била в Македония до основаването на независимата Македонска архиепископия е тази на Българската черква. По тази причина известно време в средите на Сръбската православна църва е битувало мнението, че МПЦ е основана от „ бугарашите “ в Македония. Фактът, че при основаването на актуалната Македонска архиепископия е непризнат нейният български корен, се дължи на политически условия, които въпреки да не са изживени и до наши дни, не трябва да са спънка за възможното решение на казуса. Което, несъмнено, не значи, че БПЦ няма право да упорства за преразглеждане на македонистките тези, поддържани от Македонската архиепископия.
Съществуващите противоречиви въпроси, обаче, би следвало да бъдат преодолени от двете църкви по пътя на разговора в името на любовта. А както нашият Господ Иисус Христос ни споделя: „ По това ще познаят, че сте Мои възпитаници, в случай че обич имате по сред си! “ (Йоан 13:35). Когато нашите братя чакат помощ от нас, надали ще е християнско вместо да им помогнем, на първо време да им припомняме грешките и слабостите. Та нали и свети деятел Павел ни учи: „ Любовта е дълготърпелива, цялостна с доброта... любовта се не превъзнася... не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на несправедливост се не радва, а се радва на истина, всичко извинява... всичко претърпява “ (1 Коринтяни 13:4-7).
Съвсем естествено, Ваше светейшество, погледът на всички нас е насочен и съответно към Вас, който през август 1999 година, дружно с починалия Врачански митрополит Калиник бяхте първите български архиери от 1944 година насам, които посетиха светите за нас българите места в Македония и бяхте сърдечно признати от вашите събратя Петър Преспанско-Битолски и Тимотей Дебърско-Кичевски. След това, през септември същата година имахте и евхаристийно общение във Враца с митрополит Калиник Врачански, митрополит Петър Преспанско-Битолски и с тогавашния Дремвицки свещеник Йоан. Вече като заслужен глава на нашата Църква, Вие, Ваше светейшество, на два пъти оказахте братско гостолюбие на нинездравствуващия Македонски архиепископ Стефан през 2014 и 2015 година.
Не можем да забравим и по какъв начин през 2007 година сестринство от монахини от Македония откри бащински банкет във Видинска епархия от нейния архиерей – блаженопочиналия неотдавна митрополит Дометиан. Спомняме си с наслада и по какъв начин Македонската архиепископия откликна на молбата на Пловдивския митрополит Николай и подари за новосъградената черква в Пловдив парченце от мощите на Свети Климент Охридски през 2008 година Несъмнено има още доста срещи и контакти сред клирици, богослови и общественици от двете църкви, които не би ни стигнало мястото да опишем.
Стореното до момента оценяваме високо. То демонстрира, че нашата кръв и нашата религия зоват към едно – ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО! В този ред на мисли, ще напомним и посланието, което адресира блаженопочиналият Пловдивски митрополит Арсений в намерено писмо до Българския патриарх Максим и до Сръбския патриарх Павел през 2005 година: „ Щом има страна Македония, следва, че в тази страна би трябвало да има и православна християнска черква, назовавана “Македонска ”. Да мисли някой, че ще върне историята назад се лъже. Има Македонска страна – има и ще има Македонска православна черква. И колкото по-скоро й се даде автокефалия, толкоз по-добре. Историческо право на това има Българската православна черква ” (писмо № 799/24.06.2005 г.). Убедени сме, че в случай че Българската патриаршия поеме протегнатата ръка от Македонската архиепископия, тя ще извърши своята историческа задача на антична и мъдра черква, която постоянно е била водена от грижа за своето паство, от обич и благосклонност към нуждаещите се. Нямаме илюзии, че приемането на тази протегната ръка, ще породи и не малко съпротивителни трендове в така и така раздирания от несъгласия православен свят.
Смятаме, че декларираното (засега неофициално) от канцеларията на Светия синод желание за съвещания по писмото на македонския Синод с останалите поместни църкви дава опция БПЦ да направи този проблем общоправославно притежание, което й дава опцията тя изрично да се прояви като Майка-Църква на МПЦ. Едновременно с това сходна концепция крие заплахата признаването на македонската автокефалия да се отсрочи с още няколко години и въобще да не докара до положителен резултат. С цялото ни почитание към вас, считаме, че е по-уместно, консултациите с поместните църкви да бъдат предшествани от диалози със Светия синод на Македонската архиепископия и набелязването на общи начинания, като почитането на общи и за двете църкви светци и събития.
Ваше Светейшество,
Ваши Високипреосвещенства,
Нека премъдрият Господ Ви озари да вземете най-мъдрото решение за положителното и за спасението на нашите еднокръвни и единоверни братя от Македонската православна черква с цел да се постави завършек на наложената им несправедлива духовна изолираност и с цел да осъзнаят тези наши братя един път вечно, че България постоянно им е мислела положителното. Имайте небесната помощ на светите Седмочисленици – Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, на светия правоверен цар Борис-Михаил Покръстител! Пред Вас дано да свети образецът на Вашите велики предшественици – архиереите на Българската екзархия, както и на българския патриарх Кирил, който в далечната 1970 година подарява 3 литра миро на младата тогава Македонска православна черква и споделя на Злетово-Струмишкия свещеник Наум: „ Ние и вие сме едно и също. Как вие ни приемате, то е ваша работа. А вие казвате, че не сте българи. Както желаете говорете. Ние ще се назовем македонци, само че няма да се отделим от вас... “. Искаме да ви уверим, че поемайки тази историческа задача, то вие, като наши духовни пастири имате цялостната поддръжка на миряните и на българското общество. ПРЕД ТАКЪВ СЪДБОВЕН ИЗБОР КЛИР И НАРОД НЯМАМЕ ДРУГ ПЪТ, ОСВЕН ДА БЪДЕМ ЕДНО! А както е казано: „ Глас национален, глас божий! “. В дните на Рождественския пост дано молитвата на всички ни да бъде още по-усилна за положителния излаз на положителното дело! Не в силата е Бог, а в истината!
София, 21.11.2017 година
Въведение Богородично
Целуваме първосветителската Ви десница:
проф. Ангел Станков – учител в Музикалната академия, потомък на митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски
Райна Дрангова – почетен ръководител на Вътрешна македонска революционна организация, внучка на полк. Борис Дрангов и щерка на Кирил Дрангов член на Централен комитет, един от последните дейци на Вътрешна македонска революционна организация, умрял трагично през 1946 година
доктор Милен Врабевски – ръководител на фондация „ Българска памет “
доктор Горан Благоев, създател и водещ на предаването „ Вяра и общество “ и на „ История.БГ “ (Българска национална телевизия)
Любчо Нешков, притежател на осведомителна организация „ БГНЕС “
Стойко Стоянов, основен редактор на уеб страницата „ Фактор.БГ “
акад. Стефан Воденичаров, ръководител на Българската академия на науките от 2012 до 2016 година
доцент Александър Гребенаров – Институт за исторически проучвания към Българската академия на науките
проф. Лизбет Любенова – историк, Българска академия на науките
проф. Димитър Гоцев – историк
проф. Христо Кожухаров – Университета за национално и международно стопанство
доцент Ралица Русева – И-т за проучване на изкуствата при Българска академия на науките, завеждащ Музей за християнско изкуство Крипта на храм-паметник „ Св. Ал. Невски “
доцент Наум Кайчев – учител в Историческия факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски “
доцент доктор Тодор Чобанов – археолог
доцент Евгения Благоева – учител в Нов Български университет, правнучка на Ангел Голомехов от Куманово, екзархийски преподавател и деятел на Вътрешна македонска революционна организация
доцент Методи Андреев – учител в Университета по архитектура, строителство и геодезия
Михаил Развигоров – внук на воеводата Мише Развигоров, наследник на Страхил Развигоров, член на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация, погубен през 1949 година
Аглика Маркова – член на Съюза на преводачите в България, щерка на Йосиф Марков, един от последните дейци на Вътрешна македонска революционна организация, безследно липсващ през 1946 година
Елисавета Шапкарева – правнучка на Кузман Шапкарев, зам. ръководител на Българското съдружие на родовете от Македония
Олга Пърличева – старобългарист, пра-правнучка на Григор Пърличев
Иван Николов – шеф на списание „ България-Македония “
Христо Матов – внук на революционера Христо Матов
Мила Миладинова – потомка на братя Миладинови
Елисавета Миладинова – потомка на братя Миладинови
доктор Зоя Андонова – издателство „ Св. Климент Охридски “
Кирил Тодоров – откривател на българо-сръбските връзки
Десислав Дионисиев – изпълнителен шеф на „ Биопрограма “
доктор Иван Колчаков – УМБАЛ „ Софиямед “
инж. Евелина Александрова – внучка на Тодор Александров
доцент Любомир Георгиев, НБКМ
доцент Румен Ковачев, НБКМ доцент д.и.н.
Милкана Бошнакова,НБКМ
Юлия Карадачка, основен библиограф,
НБКМ Георги Коритаров, публицист.
Писмото е адресирано до патриарх Неофит и до Светия Синод. Текстът му е отворен за поддръжка от всички искащи. В околните дни ще бъде инициирана и общонационална подписка , с която БПЦ да получи социална поддръжка за оповестяването на Македонската православна черква за нейна църква-дъщеря и признаването на нейната автокефалия .
Обществената самодейност идва вследствие на изпратеното на 9 ноември 2017 година от Македонската православна черква писмо до българския Свети синод, в което се показва подготвеност Българската патриаршия да бъде приета за нейна Майка-Църква.
Препечатваме цялостния текст от писмото до Българския патриарх:
До Негово Светейшество Неофит Митрополит Софийски и патриарх Български
Копие до:
Свети синод на БПЦ
Относно:
Обществена поддръжка към БПЦ във връзка със декларираната подготвеност от МПЦ да я признае за Майка-Църква
ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,
ВАШИ ВИСОКИПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
Писмото на Светия синод на Македонската православна черква от 9.11.2017/№ 181, с което се показва подготвеност Българската патриаршия да бъде приета за нейна Майка-Църква, напълно естествено провокира доста положителни реакции в нашето общество. Естествено е тези реакции да са свързани и с очакване. Голямото очакване към Българската православна черква – дали ще одобри ръката, протегната от Македонската архиепископия!?
Съзнаваме, че казусът с признаването на автокефалията на Македонската православна черква не е по никакъв начин елементарен за разрешаване, другояче нейната подчиненост не би се намирала в изолираност към този момент петдесет години. Но по едно и също време с това сме наясно, че Българската патриаршия има всички учредения – и исторически и канонически – да поеме тежкия кръст и да помогне на нашите кръвни и духовни братя в Република Македония, с цел да може тяхната черква да получи своето пълноправно място в фамилията на православните църкви.
От антични времена християните са се уповавали, че Бог в никакъв случай не ни натоварва да носим кръст, чиято тежест би била непостижима за нас. Очевидно това, което се случва, е Божий промисъл и доказателство, че Българската патриаршия има капацитета и достолепието първа да признае каноничната автономия на Македонската архиепископия и да я вкара в общото православно семейство. Като хора, които от дълго време следим развиването на казуса с македонската църковна самостоятелност, сме наясно също по този начин, че Българската патриаршия има своите учредения изрично да подчертае историческата истина за произхода на обновената като Македонска православна черква – Охридска архиепископия, както и за нейното екзархийско завещание. Без подвига на нашите предшественици, в това число от Вардарска и Беломорска Македония, които реализираха църковна самостоятелност за преобладаващата част от православните българи на Балканите през ХIХ в., през днешния ден не биха съществували нито Българската патриаршия, нито Македонската архиепископия, която се явява правоприемник на македонските епархии на Българската екзархия.
Уместно е да напомним общоизвестния факт, че Охридската архиепископия е основана през 1018 година от император Василий II Българоубиец на мястото на унищожената от него Българска патриаршия, а купата на нейния глава е била „ Архиепископ на Охрид и на цяла България “. Втори аргумент – епархиите на Българската екзархия в Македония са обрисувани освен със султанския ферман от 1870 година, само че и посредством последвалите допитвания (плебисцити) измежду локалното население, което е декларирало желанията си да има своя българска подчиненост, а да не се подчинява на Цариградската патриаршия – последните екзархийски митрополити са прогонени от сръбските и гръцки войски от Македония през войните от 1912-1913 година, обратно на всевъзможни християнски правила и всемирен правила. Така Сръбската патриаршия се настанява в диоцез, който де факто в никакъв случай не й е принадлежал.
Трети аргумент – по време на Втората международна война в църковно отношение Македония още веднъж е управлявана от Българската екзархия и свещениците, в това число и архиерейските наместници, които остават там след есента на 1944 година са назначени на тези постове от български митрополити – последната подчиненост, която е била в Македония до основаването на независимата Македонска архиепископия е тази на Българската черква. По тази причина известно време в средите на Сръбската православна църва е битувало мнението, че МПЦ е основана от „ бугарашите “ в Македония. Фактът, че при основаването на актуалната Македонска архиепископия е непризнат нейният български корен, се дължи на политически условия, които въпреки да не са изживени и до наши дни, не трябва да са спънка за възможното решение на казуса. Което, несъмнено, не значи, че БПЦ няма право да упорства за преразглеждане на македонистките тези, поддържани от Македонската архиепископия.
Съществуващите противоречиви въпроси, обаче, би следвало да бъдат преодолени от двете църкви по пътя на разговора в името на любовта. А както нашият Господ Иисус Христос ни споделя: „ По това ще познаят, че сте Мои възпитаници, в случай че обич имате по сред си! “ (Йоан 13:35). Когато нашите братя чакат помощ от нас, надали ще е християнско вместо да им помогнем, на първо време да им припомняме грешките и слабостите. Та нали и свети деятел Павел ни учи: „ Любовта е дълготърпелива, цялостна с доброта... любовта се не превъзнася... не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на несправедливост се не радва, а се радва на истина, всичко извинява... всичко претърпява “ (1 Коринтяни 13:4-7).
Съвсем естествено, Ваше светейшество, погледът на всички нас е насочен и съответно към Вас, който през август 1999 година, дружно с починалия Врачански митрополит Калиник бяхте първите български архиери от 1944 година насам, които посетиха светите за нас българите места в Македония и бяхте сърдечно признати от вашите събратя Петър Преспанско-Битолски и Тимотей Дебърско-Кичевски. След това, през септември същата година имахте и евхаристийно общение във Враца с митрополит Калиник Врачански, митрополит Петър Преспанско-Битолски и с тогавашния Дремвицки свещеник Йоан. Вече като заслужен глава на нашата Църква, Вие, Ваше светейшество, на два пъти оказахте братско гостолюбие на нинездравствуващия Македонски архиепископ Стефан през 2014 и 2015 година.
Не можем да забравим и по какъв начин през 2007 година сестринство от монахини от Македония откри бащински банкет във Видинска епархия от нейния архиерей – блаженопочиналия неотдавна митрополит Дометиан. Спомняме си с наслада и по какъв начин Македонската архиепископия откликна на молбата на Пловдивския митрополит Николай и подари за новосъградената черква в Пловдив парченце от мощите на Свети Климент Охридски през 2008 година Несъмнено има още доста срещи и контакти сред клирици, богослови и общественици от двете църкви, които не би ни стигнало мястото да опишем.
Стореното до момента оценяваме високо. То демонстрира, че нашата кръв и нашата религия зоват към едно – ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО! В този ред на мисли, ще напомним и посланието, което адресира блаженопочиналият Пловдивски митрополит Арсений в намерено писмо до Българския патриарх Максим и до Сръбския патриарх Павел през 2005 година: „ Щом има страна Македония, следва, че в тази страна би трябвало да има и православна християнска черква, назовавана “Македонска ”. Да мисли някой, че ще върне историята назад се лъже. Има Македонска страна – има и ще има Македонска православна черква. И колкото по-скоро й се даде автокефалия, толкоз по-добре. Историческо право на това има Българската православна черква ” (писмо № 799/24.06.2005 г.). Убедени сме, че в случай че Българската патриаршия поеме протегнатата ръка от Македонската архиепископия, тя ще извърши своята историческа задача на антична и мъдра черква, която постоянно е била водена от грижа за своето паство, от обич и благосклонност към нуждаещите се. Нямаме илюзии, че приемането на тази протегната ръка, ще породи и не малко съпротивителни трендове в така и така раздирания от несъгласия православен свят.
Смятаме, че декларираното (засега неофициално) от канцеларията на Светия синод желание за съвещания по писмото на македонския Синод с останалите поместни църкви дава опция БПЦ да направи този проблем общоправославно притежание, което й дава опцията тя изрично да се прояви като Майка-Църква на МПЦ. Едновременно с това сходна концепция крие заплахата признаването на македонската автокефалия да се отсрочи с още няколко години и въобще да не докара до положителен резултат. С цялото ни почитание към вас, считаме, че е по-уместно, консултациите с поместните църкви да бъдат предшествани от диалози със Светия синод на Македонската архиепископия и набелязването на общи начинания, като почитането на общи и за двете църкви светци и събития.
Ваше Светейшество,
Ваши Високипреосвещенства,
Нека премъдрият Господ Ви озари да вземете най-мъдрото решение за положителното и за спасението на нашите еднокръвни и единоверни братя от Македонската православна черква с цел да се постави завършек на наложената им несправедлива духовна изолираност и с цел да осъзнаят тези наши братя един път вечно, че България постоянно им е мислела положителното. Имайте небесната помощ на светите Седмочисленици – Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, на светия правоверен цар Борис-Михаил Покръстител! Пред Вас дано да свети образецът на Вашите велики предшественици – архиереите на Българската екзархия, както и на българския патриарх Кирил, който в далечната 1970 година подарява 3 литра миро на младата тогава Македонска православна черква и споделя на Злетово-Струмишкия свещеник Наум: „ Ние и вие сме едно и също. Как вие ни приемате, то е ваша работа. А вие казвате, че не сте българи. Както желаете говорете. Ние ще се назовем македонци, само че няма да се отделим от вас... “. Искаме да ви уверим, че поемайки тази историческа задача, то вие, като наши духовни пастири имате цялостната поддръжка на миряните и на българското общество. ПРЕД ТАКЪВ СЪДБОВЕН ИЗБОР КЛИР И НАРОД НЯМАМЕ ДРУГ ПЪТ, ОСВЕН ДА БЪДЕМ ЕДНО! А както е казано: „ Глас национален, глас божий! “. В дните на Рождественския пост дано молитвата на всички ни да бъде още по-усилна за положителния излаз на положителното дело! Не в силата е Бог, а в истината!
София, 21.11.2017 година
Въведение Богородично
Целуваме първосветителската Ви десница:
проф. Ангел Станков – учител в Музикалната академия, потомък на митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски
Райна Дрангова – почетен ръководител на Вътрешна македонска революционна организация, внучка на полк. Борис Дрангов и щерка на Кирил Дрангов член на Централен комитет, един от последните дейци на Вътрешна македонска революционна организация, умрял трагично през 1946 година
доктор Милен Врабевски – ръководител на фондация „ Българска памет “
доктор Горан Благоев, създател и водещ на предаването „ Вяра и общество “ и на „ История.БГ “ (Българска национална телевизия)
Любчо Нешков, притежател на осведомителна организация „ БГНЕС “
Стойко Стоянов, основен редактор на уеб страницата „ Фактор.БГ “
акад. Стефан Воденичаров, ръководител на Българската академия на науките от 2012 до 2016 година
доцент Александър Гребенаров – Институт за исторически проучвания към Българската академия на науките
проф. Лизбет Любенова – историк, Българска академия на науките
проф. Димитър Гоцев – историк
проф. Христо Кожухаров – Университета за национално и международно стопанство
доцент Ралица Русева – И-т за проучване на изкуствата при Българска академия на науките, завеждащ Музей за християнско изкуство Крипта на храм-паметник „ Св. Ал. Невски “
доцент Наум Кайчев – учител в Историческия факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски “
доцент доктор Тодор Чобанов – археолог
доцент Евгения Благоева – учител в Нов Български университет, правнучка на Ангел Голомехов от Куманово, екзархийски преподавател и деятел на Вътрешна македонска революционна организация
доцент Методи Андреев – учител в Университета по архитектура, строителство и геодезия
Михаил Развигоров – внук на воеводата Мише Развигоров, наследник на Страхил Развигоров, член на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация, погубен през 1949 година
Аглика Маркова – член на Съюза на преводачите в България, щерка на Йосиф Марков, един от последните дейци на Вътрешна македонска революционна организация, безследно липсващ през 1946 година
Елисавета Шапкарева – правнучка на Кузман Шапкарев, зам. ръководител на Българското съдружие на родовете от Македония
Олга Пърличева – старобългарист, пра-правнучка на Григор Пърличев
Иван Николов – шеф на списание „ България-Македония “
Христо Матов – внук на революционера Христо Матов
Мила Миладинова – потомка на братя Миладинови
Елисавета Миладинова – потомка на братя Миладинови
доктор Зоя Андонова – издателство „ Св. Климент Охридски “
Кирил Тодоров – откривател на българо-сръбските връзки
Десислав Дионисиев – изпълнителен шеф на „ Биопрограма “
доктор Иван Колчаков – УМБАЛ „ Софиямед “
инж. Евелина Александрова – внучка на Тодор Александров
доцент Любомир Георгиев, НБКМ
доцент Румен Ковачев, НБКМ доцент д.и.н.
Милкана Бошнакова,НБКМ
Юлия Карадачка, основен библиограф,
НБКМ Георги Коритаров, публицист.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ