Полша избира пътя на Украйна. Ще й разреши ли това Газпром?
Общата картина по въпроса за заплащането на газ за рубли от недружелюбни европейски страни към момента не е изцяло изяснена: информацията за разнообразни компании и даже страни е спорна
С изключение на две страни, които към този момент отхвърлиха да заплащат в рубли и където доставките на газ са прекратени, това са Полша и България.
Припомняме, че дълготрайният контракт на Полша с Русия изтича в края на 2022 година Страната по-рано разгласи, че той няма да бъде продължен. Следователно решението на Варшава може, наподобява, да се пояснява просто в подтекста на предварителното преустановяване на към този момент изтичащ контракт.
Остава въпросът: с какво ще бъде сменен съветският газ? Газовият баланс на Полша е прочут, макар че точните числа може леко да варират от година на година. Но приблизително те са следните: към 20 милиарда кубически метра годишно ползване, от които четири милиарда се добиват от лично произвеждане, 10 милиарда са съветски газ по контракт, а останалото е LNG от личният им терминал.
Съответно, съгласно проекта съветският газ би трябвало да бъде сменен с гориво от строящия се газопровод Baltic Pipe, който ще бъде пуснат през есента на 2022 година и който (на теория) би трябвало да доставя норвежки газ в Полша. Имайте поради обаче, че защото производството на газ в Норвегия не пораства, общото предложение за Европа от тази страна във всеки случай ще остане същото. Говорим единствено за преразпределение на доставките в границите на Европейски Съюз.
Но въпросът е дали целият нужен размер норвежки газ (десет милиарда кубически метра годишно) или единствено част от него фактически ще попадне в новия полски газопровод. Тоест, риск от дефицит на газ за Полша имаше и преди, просто това се случи не през зимата, а в този момент.
Но упованието на Варшава да откаже контракта е разбираемо. „ В подобен случай “ Полша планираше да продължи да получава съветски газ, вземайки го от директния газопровод Ямал-Европа. Разбира се безусловно официально, по договоренност с вносителя на немския завършек на тръбата (който препродава на Полша част от своя газ), защото подобен виртуален реверс е позволен.
Вярно е, че в този момент Ямал-Европа е изцяло празен, само че в размера на цялостния съветски контракт (30 милиона кубически метра дневно, или към 10 милиарда във връзка с годишни стойности) към този момент няма виртуален, а физически реверс към Полша от страна на Германия.
Между другото, през последните месеци, когато чухме, че Ямал-Европа работи, само че с доста малко натоварване, Варшава постоянно получаваше част от газа през него. Освен това има още две входни точки за съветски газ към Полша от източната страна. Това е другата тръба през Беларус - газопроводът Кобрин - Брест - Варшава (за пет милиарда кубически метра оптимален потенциал, само че неотдавна беше отчасти натоварен), а също така газът течеше и през Украйна, в еквивалента на три милиарда кубични метра метра годишно.
Освен всичко друго, работеше и същински, физически реверс от страна на Германия, несъмнено, в по-малки размери от в този момент. Тоест бяха включени четири маршрута, които общо даваха най-малко същите общоприети 10 милиарда кубически метра експорт (на годишна база), а в някои дни даже повече.
В резултат на това, до момента в който всички в Европа имат полупразни газови складове, в Полша те към този момент са цялостни на 75%! Съоръженията за запазване обаче са дребни, 3,6 милиарда кубически метра, само че това е 17% от годишното ползване на страната, т.е., малко по-малко от междинната стойност за Европейския съюз.
Тоест Варшава не изразходва запасите си в подземните складове, внасяйки газ колкото е допустимо повече във всички вероятни направления, даже при лимитирани доставки за Европа. По един или различен метод в този момент Германия в действителност към този момент препродава назад на Полша 20% от газа от размерите, преминаващи през „ Северен поток 1 “.
Едно време Украйна следваше този път, когато кардинално отхвърли да внася от Русия, само че стартира да получава към 15 милиарда кубически метра годишно в противоположни доставки, които официално се приписват на покупки от европейски вносители.
Но има разлика. Ако Киев мина към такава скица, когато, като съществена тактика Газпром, се стремеше по-скоро максимизира доставките за Европа, в този момент обстановката е противоположна. Понастоящем настъпи удобен интервал за всички вносители, защото отоплителният сезон завърши и е допустимо да се изчака малко с покупките за пълнене на хранилищата. Ала какво ще се случи по-късно? Повече за това по-долу, само че в този момент да обсъдим в резюме обстановката с България.
Тук, става нещо сходно, само че със свои лични характерности. България също завършва дълготрайния си контракт през декември 2022 година Потреблението на страната е три милиарда кубически метра годишно, което до момента се осигуряваше главно от Газпром. Преди доста години София се контракти за закупуване на азербайджански газ в размер на милиард кубически метра годишно, през 2022 година е евентуално по силата на съглашението да стартира пълностоен импорт на газ. Възможни са препродажби и от прилежащите страни, като Гърция, без значение дали е съветски газ или LNG. Във всеки случай пазарният размер е дребен, тъй че тук е по-лесно да се закрие дефицитът.
Потенциален проблем може да бъде неразрешено евакуиране от директния поток към Сърбия и Унгария. Като цяло точно за обезпечаване на обезпечени доставки за Сърбия беше построен европейският сухопътен клон на Турски поток, който минава през България.
Единствената опция е украинският маршрут, по който неотдавна беше снабдявана Сърбия. Решението тук може да се окаже и скица, когато София публично отнеме част от газа по пътя, чийто фиктивен вносител е Сърбия или Унгария, още повече, че с тези страни не се чакат усложнения при уреждането на доставките.
Нека обобщим. През последните 15 години Европейският съюз построява система от по този начин наречените интерконектори, свързващи газопроводи сред страни, които могат да работят в едната или другата посока, в случай че е належащо. Целта тук, апропо, беше освен енергийната сигурност, само че и изглаждането на цените в целия европейски пазар.
Все още остават някои тесни места, само че като цяло доста страни имат опция за повече или по-малко свободен поток на газ. Въз основа на това са вероятни най-малко три сюжета, в случай че не всички страни са подготвени да заплащат за газ в рубли, само че за тези, които желаят да правят такива заплащания, ще бъдат позволени от Европейската комисия.
Първи вид: няколко страни ще се съгласят да заплащат в рубли и в действителност целият експорт и сетълментът ще се правят през тях.
Но има и втори вид: Газпром лимитира доставките даже на вносителите, които желаят да заплащат в рубли до размера на сегашния контракт и в този случай те просто няма да имат задоволително газ за препродаване на други участници.
Това ще разреши на Москва да получи спомагателен лост във връзка с размерите на доставките и въздействието върху цените, само че това към момента е конфронтационен сюжет, изключително когато за нас е значимо да се поддържат размерите на износа, а самият Европейски Съюз има за цел да понижи вноса от Русия. Забраната на Европейска комисия за описаните препродажби също може да се смята за частен случай на този сюжет, което също ще докара до в допълнение напрежение на пазара.
Има и трети вид – може би най-хубавият за всички. Припомнете си, че в този момент, когато газът се продава за рубли, първичните цени се дефинират в евро, а заплащането се прави посредством двойно конвертиране на валутите. Едно от преобразуванията можеше да бъде избегнато, в случай че Газпром продаваше гориво на съществуващата си електронна платформа за търговия (ETP).
Развитието му е доста значимо за личните продажби на газ с първична цена в рубли. Но в актуалните пазарни условия това е неловко за компанията, защото продажбите на ETP, в допълнение към размерите, които Газпром към този момент доставя по дълготрайни контракти, ще доведат до по-ниски цени.
Ако обаче някои от дълготрайните контракти бъдат замразени, тези размери могат да бъдат обезщетени, като бъдат пуснати на търг посредством ETP, където газът може да бъде закупен от страни и компании, искащи да платят в рубли, и по-късно препродаден на прекомерно кардиналните участници на европейския пазар в каквато си желаете валута и цена.
Превод: Европейски Съюз
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
С изключение на две страни, които към този момент отхвърлиха да заплащат в рубли и където доставките на газ са прекратени, това са Полша и България.
Припомняме, че дълготрайният контракт на Полша с Русия изтича в края на 2022 година Страната по-рано разгласи, че той няма да бъде продължен. Следователно решението на Варшава може, наподобява, да се пояснява просто в подтекста на предварителното преустановяване на към този момент изтичащ контракт.
Остава въпросът: с какво ще бъде сменен съветският газ? Газовият баланс на Полша е прочут, макар че точните числа може леко да варират от година на година. Но приблизително те са следните: към 20 милиарда кубически метра годишно ползване, от които четири милиарда се добиват от лично произвеждане, 10 милиарда са съветски газ по контракт, а останалото е LNG от личният им терминал.
Съответно, съгласно проекта съветският газ би трябвало да бъде сменен с гориво от строящия се газопровод Baltic Pipe, който ще бъде пуснат през есента на 2022 година и който (на теория) би трябвало да доставя норвежки газ в Полша. Имайте поради обаче, че защото производството на газ в Норвегия не пораства, общото предложение за Европа от тази страна във всеки случай ще остане същото. Говорим единствено за преразпределение на доставките в границите на Европейски Съюз.
Но въпросът е дали целият нужен размер норвежки газ (десет милиарда кубически метра годишно) или единствено част от него фактически ще попадне в новия полски газопровод. Тоест, риск от дефицит на газ за Полша имаше и преди, просто това се случи не през зимата, а в този момент.
Но упованието на Варшава да откаже контракта е разбираемо. „ В подобен случай “ Полша планираше да продължи да получава съветски газ, вземайки го от директния газопровод Ямал-Европа. Разбира се безусловно официально, по договоренност с вносителя на немския завършек на тръбата (който препродава на Полша част от своя газ), защото подобен виртуален реверс е позволен.
Вярно е, че в този момент Ямал-Европа е изцяло празен, само че в размера на цялостния съветски контракт (30 милиона кубически метра дневно, или към 10 милиарда във връзка с годишни стойности) към този момент няма виртуален, а физически реверс към Полша от страна на Германия.
Между другото, през последните месеци, когато чухме, че Ямал-Европа работи, само че с доста малко натоварване, Варшава постоянно получаваше част от газа през него. Освен това има още две входни точки за съветски газ към Полша от източната страна. Това е другата тръба през Беларус - газопроводът Кобрин - Брест - Варшава (за пет милиарда кубически метра оптимален потенциал, само че неотдавна беше отчасти натоварен), а също така газът течеше и през Украйна, в еквивалента на три милиарда кубични метра метра годишно.
Освен всичко друго, работеше и същински, физически реверс от страна на Германия, несъмнено, в по-малки размери от в този момент. Тоест бяха включени четири маршрута, които общо даваха най-малко същите общоприети 10 милиарда кубически метра експорт (на годишна база), а в някои дни даже повече.
В резултат на това, до момента в който всички в Европа имат полупразни газови складове, в Полша те към този момент са цялостни на 75%! Съоръженията за запазване обаче са дребни, 3,6 милиарда кубически метра, само че това е 17% от годишното ползване на страната, т.е., малко по-малко от междинната стойност за Европейския съюз.
Тоест Варшава не изразходва запасите си в подземните складове, внасяйки газ колкото е допустимо повече във всички вероятни направления, даже при лимитирани доставки за Европа. По един или различен метод в този момент Германия в действителност към този момент препродава назад на Полша 20% от газа от размерите, преминаващи през „ Северен поток 1 “.
Едно време Украйна следваше този път, когато кардинално отхвърли да внася от Русия, само че стартира да получава към 15 милиарда кубически метра годишно в противоположни доставки, които официално се приписват на покупки от европейски вносители.
Но има разлика. Ако Киев мина към такава скица, когато, като съществена тактика Газпром, се стремеше по-скоро максимизира доставките за Европа, в този момент обстановката е противоположна. Понастоящем настъпи удобен интервал за всички вносители, защото отоплителният сезон завърши и е допустимо да се изчака малко с покупките за пълнене на хранилищата. Ала какво ще се случи по-късно? Повече за това по-долу, само че в този момент да обсъдим в резюме обстановката с България.
Тук, става нещо сходно, само че със свои лични характерности. България също завършва дълготрайния си контракт през декември 2022 година Потреблението на страната е три милиарда кубически метра годишно, което до момента се осигуряваше главно от Газпром. Преди доста години София се контракти за закупуване на азербайджански газ в размер на милиард кубически метра годишно, през 2022 година е евентуално по силата на съглашението да стартира пълностоен импорт на газ. Възможни са препродажби и от прилежащите страни, като Гърция, без значение дали е съветски газ или LNG. Във всеки случай пазарният размер е дребен, тъй че тук е по-лесно да се закрие дефицитът.
Потенциален проблем може да бъде неразрешено евакуиране от директния поток към Сърбия и Унгария. Като цяло точно за обезпечаване на обезпечени доставки за Сърбия беше построен европейският сухопътен клон на Турски поток, който минава през България.
Единствената опция е украинският маршрут, по който неотдавна беше снабдявана Сърбия. Решението тук може да се окаже и скица, когато София публично отнеме част от газа по пътя, чийто фиктивен вносител е Сърбия или Унгария, още повече, че с тези страни не се чакат усложнения при уреждането на доставките.
Нека обобщим. През последните 15 години Европейският съюз построява система от по този начин наречените интерконектори, свързващи газопроводи сред страни, които могат да работят в едната или другата посока, в случай че е належащо. Целта тук, апропо, беше освен енергийната сигурност, само че и изглаждането на цените в целия европейски пазар.
Все още остават някои тесни места, само че като цяло доста страни имат опция за повече или по-малко свободен поток на газ. Въз основа на това са вероятни най-малко три сюжета, в случай че не всички страни са подготвени да заплащат за газ в рубли, само че за тези, които желаят да правят такива заплащания, ще бъдат позволени от Европейската комисия.
Първи вид: няколко страни ще се съгласят да заплащат в рубли и в действителност целият експорт и сетълментът ще се правят през тях.
Но има и втори вид: Газпром лимитира доставките даже на вносителите, които желаят да заплащат в рубли до размера на сегашния контракт и в този случай те просто няма да имат задоволително газ за препродаване на други участници.
Това ще разреши на Москва да получи спомагателен лост във връзка с размерите на доставките и въздействието върху цените, само че това към момента е конфронтационен сюжет, изключително когато за нас е значимо да се поддържат размерите на износа, а самият Европейски Съюз има за цел да понижи вноса от Русия. Забраната на Европейска комисия за описаните препродажби също може да се смята за частен случай на този сюжет, което също ще докара до в допълнение напрежение на пазара.
Има и трети вид – може би най-хубавият за всички. Припомнете си, че в този момент, когато газът се продава за рубли, първичните цени се дефинират в евро, а заплащането се прави посредством двойно конвертиране на валутите. Едно от преобразуванията можеше да бъде избегнато, в случай че Газпром продаваше гориво на съществуващата си електронна платформа за търговия (ETP).
Развитието му е доста значимо за личните продажби на газ с първична цена в рубли. Но в актуалните пазарни условия това е неловко за компанията, защото продажбите на ETP, в допълнение към размерите, които Газпром към този момент доставя по дълготрайни контракти, ще доведат до по-ниски цени.
Ако обаче някои от дълготрайните контракти бъдат замразени, тези размери могат да бъдат обезщетени, като бъдат пуснати на търг посредством ETP, където газът може да бъде закупен от страни и компании, искащи да платят в рубли, и по-късно препродаден на прекомерно кардиналните участници на европейския пазар в каквато си желаете валута и цена.
Превод: Европейски Съюз
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ