Защо не светят старозагорските звезди
Обсерваторията в Града на липите е първата национална обсерватория в България
© Цветелина Белутова *Статията е завършена публицистично преди откриването на първите случаи на инфектирани с ковид в България
" Науката няма опция. " Думите са на доцент доктор Алексей Стоев, шеф на Астрономическата обсерватория " Юрий Гагарин " в Стара Загора и началник на Филиала на Института за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Обсерваторията в Града на липите е първата национална обсерватория в България. През близо 60-годишната й история през залите й са минали доста възпитаници и телескопите й, взиращи се в небето, са въодушевили доста деца да изберат пътя на науката. Историята й обаче не е от лесните, а през днешния ден главната цел на доцент доктор Стоев е тя да получи още веднъж звездния си купол - планетариума, който изгаря в пожар през 1994 година За възобновяване на купола са нужни 220-230 хиляди лева, а събраните в този момент са едвам 20 хиляди лева
Връщането на планетариума е персонална идея за доцент Стоев, който е уверен оптимист. Дори на всички да се коства, че науката е последна в листата, и трезвомислещите са изчезващ тип, съгласно него най-големите средства в света се насочват имено в просвета - за огромните ускорители, огромните телескопи, галактически основани системи и преодоляването на Луната и прилежащите планети. По думите му наклонността ще продължи, а повода за това е естественото любознание на индивида. Той няма да спре, до момента в който не узнае отговора на два генерални въпроса: първо, по какъв начин Вселената от точката на сингулярност доскоро повече от 14 милиарда години се е развила до този миг и какво я чака в бъдеще. И второ, дали индивидът е самичък в нея.
По втория въпрос доцент доктор Стоев не се съмнява, само че счита, че с цел да открием братя по разсъдък, ще би трябвало много да се потрудим и много съществено да развием технологиите. " Ние сме още на първото ходило на една доста висока и стръмна стълбичка ", споделя той.
Учен, астроном, физик, археоастроном, спелеолог, откривател, доцент Стоев е от хората, от които ти се желае да има повече. Те са отдадени на звездите, само че знаят, че единственият метод да се предвижда бъдещето не се крие в тях, а в напъните, които ще положиш в днешния ден.
Деца на слънцето
Първата национална астрономическа обсерватория в страната се намира на четвъртия етаж в гимназията с преподаване на непознати езици " Ромен Ролан " в Стара Загора. В нея на непрекъснато образование са към 300 възпитаници, само че с цел да надграждат знанията си по естествени науки, идват деца от всички старозагорски учебни заведения. Организират се и летни прояви.
" Ние сме много посещавана обсерватория ", споделя доцент доктор Стоев. Годишно тук влизат към 30 хиляди души, като 90% от тях са възпитаници. По думите му уредите са с най-хубаво качество. " Можем да следим всички тела на небето, да ги фотографираме, фотометрираме и да извлечем научни данни, тъй че тяхното научно наличие да даде на един възпитаник материал за написването на теоретичен отчет ", изяснява той. Народните обсерватории пък годишно вършат научна конференция за възпитаници във Варна, където те могат да защитят достиженията си.
Нощем обсерваторията прави наблюдения от покрива, където са двата купола с оптични принадлежности. А от време на време изявените деца пътуват отвън града, с цел да следят Луната, метеори, ярки комети или динамични промени в планетите. В обсерваторията има непрекъснат безоблачен патрул с съвсем половинвековна история. " Ежедневно следим слънцето и след обработка тези данни отпътуват за Цюрих, където се намира един от европейските центрове за слънчево наблюдаване ", споделя доцент доктор Стоев. Така и българите в лицето на старозагорската обсерватория имат дребен принос за тези систематизирани данни на европейската обсерватория.
На непрекъснато образование са към 300 възпитаници, само че с цел да надграждат знанията си по естествени науки, идват деца от всички старозагорски учебни заведения
Фотограф: Цветелина Белутова За Гагарин и фантазиите
Мястото на Стара Загора в галактическата история на България стартира да се обособява през далечната 1959 година Тогава, малко след изстрелването на първия неестествен сателит на земята, група запалянковци вземат решение, че ползата на хората към Космоса би трябвало да се насърчи, като се сътвори звено, където да се популяризира най-новата научна информация, споделя доцент доктор Стоев. Тези запалянковци са роденият в Стара Загора учен Никола Бонев, който по това време е ръководител на Българското астронавтическо сдружение, и Бончо Бонев, който след това става шеф на обсерваторията в града.
Към тогавашната ДОСО - Доброволна организация за подпомагане на защитата, се основават секция по авио- и ракетомоделизъм и секция за астронавтика, от които малко по-късно с поддръжката на общината се обособява първата в България Народна астрономическа обсерватория. Тя е основана с известна, а не с научна цел и е открита публично на 26 февруари 1961 година Скоро по-късно, на 12 април, Гагарин прави първия в историята на човечеството галактически полет, а в края на май идва в Стара Загора. Ръководителят на обсерваторията Бончо Бонев се обръща към него с молбата да я кръстят на негово име. Няколко месеца по-късно в писмо Гагарин дава отговор, че е склонен, само че не поради култа към личността, а поради признака - индивидът, изхвърчал в Космоса. Така от 1962 година обсерваторията в Стара Загора носи името му.
Образът на Гагарин е мощно запечатан и в детските мемоари на доцент Стоев. При визитата му в България маршрутът му минава през дребното градче Белово. Алексей Стоев тогава е 9 годишен и дружно с приятеля му Методи си пробили път в тълпата от хора и се оказали на коленете на космонавта. Срещата и горещото детско предпочитание да стане космонавт изпращат доцент доктор Стоев на изпитите за авиатор в Долна Митрополия. За страдание вродени проблеми с вестибуларния уред водят до неуспех. " За мен остана науката - физиката и астрономията, и аз взех решение, че това е другият път, по който мога да поема. Така се озовах в астрономическата обсерватория и свързах живота си с науката вечно ", споделя той.
Звездната зала на Стара Загора
Обсерваторията има всичко, само че не и лека орис. През 60-те години активността и резултатите й се разрастват. Сред заниманията там са ракетомоделизъм, астрономия, наблюдаване на изкуствени спътници на земята. Създава се " Станция 1102 " от системата за наблюдаване на изкуствените спътници на Земята по програмата " Интеркосмос ". Българска академия на науките припознава обсерваторията и предлага на общината да позволи тя дружно с фрагментите си да се трансферира в тогава създаващия се Институт за галактически проучвания към Българска академия на науките, който по този метод да има филиал в града. Това се случва с решение на Министерския съвет от 1974 година Сега това звено горе, на връх Казлера, най-високата част на парк Аязмото, има строго научни задания в региона на галактическите проучвания.
Малко по-късно шефът Бончо Бонев предлага на окръжния съвет да се направи отначало обсерваторията, защото не е добре Стара Загора да остане без звено за популяризация на астрономията и космонавтиката. През 1977 година от Пловдивския панаир се закупува дребен звезден проектор за планетариум ZKP-2, произвеждане на заводите " Карл Цайс ", гр. Йена. Той е инсталиран под кълбовиден купол-екран в звездната зала на обсерваторията. Така през есента на 1978 година Народната астрономическа обсерватория и планетариум " Юрий Гагарин " още веднъж отварят порти.
Обсерваторията остава център за наблюдаване на изкуствени спътници на Земята. До началото на 80-те години наблюденията от терасата в града към момента са вероятни, само че към този момент се усеща мощната запрашеност и осветеност на градската среда, а нощното небе става все по-явко. " Станция 1102 " се придвижва отвън града в особено издигнатата за задачата постройка в региона на детските лагери на Старозагорските минерални бани. Там е инсталиран един от най-модерните за времето си уреди - сателитната камера АФУ-75. " Надяваме се да продължи събирането на парите за планетаруима. Процесът върви лавинообразно и се надявам тази година да бъде решаваща. "
доцент доктор Алексей Стоев, шеф на астрономическата обсерватория " Юрий Гагарин "
Звезди в пламъци
Безоблачните дни не не престават дълго. На 26 юни 1994 година рано сутринта късо съединяване в таванските пространства на обсерваторията възпламенява прилежащата дървена конструкция. Вятърът е мощен. Огънят тлее часове, рухва покривът и пламъците унищожават съвсем всичко, в това число планетариума.
От този миг стартира битката Стара Загора още веднъж да си има своя астрономическа обсерватория с планетариум. Сградата е възобновена за една година. Закупена е нова наблюдателн техника. Обсерваторията е открита още веднъж през 1995 година Липсва единствено сърцето й - звездната зала.
В годините до момента в града са правени няколко акции за събиране на финнсови средства. Кандидатствано е в четири огромни плана за финансиране на такава доставка, само че без триумф. През 2019 година по концепция на Лайънс клуба в Стара Загора е подета още веднъж концепцията за събиране на средства. Досега са събрани към 20 хиляди лева Целта е в края на тази година, в навечерието на 60-годишнината на обсерваторията, тя да бъде оборудвана с един съвременен планетариум. Нужните за това средства са 220-230 хиляди лева, или 10 пъти повече от събраните.
" Надяваме се да продължи събирането на парите. Процесът върви лавинообразно и се надявам тази година да бъде решаваща ", споделя доцент доктор Стоев. В края на януари в Димитровград се е провела среща сред министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и съвета на шефовете на сдружението на обсерваториите и планетариумите. " Поставени бяха два въпроса: актуализацията на материалната база, тъй като е нужна съвременна техника за преподаването на астрономия, и вторият въпрос - районирането на България, тъй че техниката, която би трябвало да се купи, да се разпредели по обсерваториите и те да станат естествени центрове за разпространяването на знанието по астрономия и естествени науки измежду учениците ", изяснява още доцент доктор Стоев.
Държава на друга планета
Министерството може да отпусне по към 150 хиляди лева на всяка обсерватория, само че това би трябвало да бъде обвързано евентуално с кандидатстване с съответен план от тяхна страна. Към тях ще бъдат добавени общински средства и събраните пари от даренията и това е може би единствен късмет за възобновяване на планетариума в Стара Загора.
За разлика от страната, която постоянно държи учените на ръба на финансовия недостиг, " българските откриватели са доста дейни в региона на плановите финансирания от Европейски Съюз и международните научни центрове ", споделя доцент доктор Стоев. " Нашият институт, в случай че разчиташе единствено на бюджета си, нямаше да направи доста неща, само че с помощта на това, че имаме доста планове, като откриватели стоим доста добре на европейската изследователска карта и в някои връзки на международната ", споделя той.
Приносът на българските учени към международното развиване на науката е и по още една линия. " Благодарение на миграцията на студенти в Съединени американски щати и Западна Европа огромна част от международните креативен колективи имат в състава си доста българи ", споделя още доцент Стоев. Така да вземем за пример в процеса, обвързван с откриването на извънслънчевите планети най-малко 10 българи има в трите водещи колектива. В екипите на колайдера единствено от нашата обсерватория има трима някогашни ученика ", споделя той.
Тези самостоятелни образци демонстрират явно придвижване напред на българската галактическа просвета. Накъде обаче се движи страната? И има ли тя бъдеще, в случай че не поддържа своята просвета? Не ни трябват звезди да отгатнем. Както стана ясно първоначално, бъдещето може да се познае по дейностите в днешния ден.
© Цветелина Белутова *Статията е завършена публицистично преди откриването на първите случаи на инфектирани с ковид в България
" Науката няма опция. " Думите са на доцент доктор Алексей Стоев, шеф на Астрономическата обсерватория " Юрий Гагарин " в Стара Загора и началник на Филиала на Института за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Обсерваторията в Града на липите е първата национална обсерватория в България. През близо 60-годишната й история през залите й са минали доста възпитаници и телескопите й, взиращи се в небето, са въодушевили доста деца да изберат пътя на науката. Историята й обаче не е от лесните, а през днешния ден главната цел на доцент доктор Стоев е тя да получи още веднъж звездния си купол - планетариума, който изгаря в пожар през 1994 година За възобновяване на купола са нужни 220-230 хиляди лева, а събраните в този момент са едвам 20 хиляди лева
Връщането на планетариума е персонална идея за доцент Стоев, който е уверен оптимист. Дори на всички да се коства, че науката е последна в листата, и трезвомислещите са изчезващ тип, съгласно него най-големите средства в света се насочват имено в просвета - за огромните ускорители, огромните телескопи, галактически основани системи и преодоляването на Луната и прилежащите планети. По думите му наклонността ще продължи, а повода за това е естественото любознание на индивида. Той няма да спре, до момента в който не узнае отговора на два генерални въпроса: първо, по какъв начин Вселената от точката на сингулярност доскоро повече от 14 милиарда години се е развила до този миг и какво я чака в бъдеще. И второ, дали индивидът е самичък в нея.
По втория въпрос доцент доктор Стоев не се съмнява, само че счита, че с цел да открием братя по разсъдък, ще би трябвало много да се потрудим и много съществено да развием технологиите. " Ние сме още на първото ходило на една доста висока и стръмна стълбичка ", споделя той.
Учен, астроном, физик, археоастроном, спелеолог, откривател, доцент Стоев е от хората, от които ти се желае да има повече. Те са отдадени на звездите, само че знаят, че единственият метод да се предвижда бъдещето не се крие в тях, а в напъните, които ще положиш в днешния ден.
Деца на слънцето
Първата национална астрономическа обсерватория в страната се намира на четвъртия етаж в гимназията с преподаване на непознати езици " Ромен Ролан " в Стара Загора. В нея на непрекъснато образование са към 300 възпитаници, само че с цел да надграждат знанията си по естествени науки, идват деца от всички старозагорски учебни заведения. Организират се и летни прояви.
" Ние сме много посещавана обсерватория ", споделя доцент доктор Стоев. Годишно тук влизат към 30 хиляди души, като 90% от тях са възпитаници. По думите му уредите са с най-хубаво качество. " Можем да следим всички тела на небето, да ги фотографираме, фотометрираме и да извлечем научни данни, тъй че тяхното научно наличие да даде на един възпитаник материал за написването на теоретичен отчет ", изяснява той. Народните обсерватории пък годишно вършат научна конференция за възпитаници във Варна, където те могат да защитят достиженията си.
Нощем обсерваторията прави наблюдения от покрива, където са двата купола с оптични принадлежности. А от време на време изявените деца пътуват отвън града, с цел да следят Луната, метеори, ярки комети или динамични промени в планетите. В обсерваторията има непрекъснат безоблачен патрул с съвсем половинвековна история. " Ежедневно следим слънцето и след обработка тези данни отпътуват за Цюрих, където се намира един от европейските центрове за слънчево наблюдаване ", споделя доцент доктор Стоев. Така и българите в лицето на старозагорската обсерватория имат дребен принос за тези систематизирани данни на европейската обсерватория.
На непрекъснато образование са към 300 възпитаници, само че с цел да надграждат знанията си по естествени науки, идват деца от всички старозагорски учебни заведения
Фотограф: Цветелина Белутова За Гагарин и фантазиите
Мястото на Стара Загора в галактическата история на България стартира да се обособява през далечната 1959 година Тогава, малко след изстрелването на първия неестествен сателит на земята, група запалянковци вземат решение, че ползата на хората към Космоса би трябвало да се насърчи, като се сътвори звено, където да се популяризира най-новата научна информация, споделя доцент доктор Стоев. Тези запалянковци са роденият в Стара Загора учен Никола Бонев, който по това време е ръководител на Българското астронавтическо сдружение, и Бончо Бонев, който след това става шеф на обсерваторията в града.
Към тогавашната ДОСО - Доброволна организация за подпомагане на защитата, се основават секция по авио- и ракетомоделизъм и секция за астронавтика, от които малко по-късно с поддръжката на общината се обособява първата в България Народна астрономическа обсерватория. Тя е основана с известна, а не с научна цел и е открита публично на 26 февруари 1961 година Скоро по-късно, на 12 април, Гагарин прави първия в историята на човечеството галактически полет, а в края на май идва в Стара Загора. Ръководителят на обсерваторията Бончо Бонев се обръща към него с молбата да я кръстят на негово име. Няколко месеца по-късно в писмо Гагарин дава отговор, че е склонен, само че не поради култа към личността, а поради признака - индивидът, изхвърчал в Космоса. Така от 1962 година обсерваторията в Стара Загора носи името му.
Образът на Гагарин е мощно запечатан и в детските мемоари на доцент Стоев. При визитата му в България маршрутът му минава през дребното градче Белово. Алексей Стоев тогава е 9 годишен и дружно с приятеля му Методи си пробили път в тълпата от хора и се оказали на коленете на космонавта. Срещата и горещото детско предпочитание да стане космонавт изпращат доцент доктор Стоев на изпитите за авиатор в Долна Митрополия. За страдание вродени проблеми с вестибуларния уред водят до неуспех. " За мен остана науката - физиката и астрономията, и аз взех решение, че това е другият път, по който мога да поема. Така се озовах в астрономическата обсерватория и свързах живота си с науката вечно ", споделя той.
Звездната зала на Стара Загора
Обсерваторията има всичко, само че не и лека орис. През 60-те години активността и резултатите й се разрастват. Сред заниманията там са ракетомоделизъм, астрономия, наблюдаване на изкуствени спътници на земята. Създава се " Станция 1102 " от системата за наблюдаване на изкуствените спътници на Земята по програмата " Интеркосмос ". Българска академия на науките припознава обсерваторията и предлага на общината да позволи тя дружно с фрагментите си да се трансферира в тогава създаващия се Институт за галактически проучвания към Българска академия на науките, който по този метод да има филиал в града. Това се случва с решение на Министерския съвет от 1974 година Сега това звено горе, на връх Казлера, най-високата част на парк Аязмото, има строго научни задания в региона на галактическите проучвания.
Малко по-късно шефът Бончо Бонев предлага на окръжния съвет да се направи отначало обсерваторията, защото не е добре Стара Загора да остане без звено за популяризация на астрономията и космонавтиката. През 1977 година от Пловдивския панаир се закупува дребен звезден проектор за планетариум ZKP-2, произвеждане на заводите " Карл Цайс ", гр. Йена. Той е инсталиран под кълбовиден купол-екран в звездната зала на обсерваторията. Така през есента на 1978 година Народната астрономическа обсерватория и планетариум " Юрий Гагарин " още веднъж отварят порти.
Обсерваторията остава център за наблюдаване на изкуствени спътници на Земята. До началото на 80-те години наблюденията от терасата в града към момента са вероятни, само че към този момент се усеща мощната запрашеност и осветеност на градската среда, а нощното небе става все по-явко. " Станция 1102 " се придвижва отвън града в особено издигнатата за задачата постройка в региона на детските лагери на Старозагорските минерални бани. Там е инсталиран един от най-модерните за времето си уреди - сателитната камера АФУ-75. " Надяваме се да продължи събирането на парите за планетаруима. Процесът върви лавинообразно и се надявам тази година да бъде решаваща. "
доцент доктор Алексей Стоев, шеф на астрономическата обсерватория " Юрий Гагарин "
Звезди в пламъци
Безоблачните дни не не престават дълго. На 26 юни 1994 година рано сутринта късо съединяване в таванските пространства на обсерваторията възпламенява прилежащата дървена конструкция. Вятърът е мощен. Огънят тлее часове, рухва покривът и пламъците унищожават съвсем всичко, в това число планетариума.
От този миг стартира битката Стара Загора още веднъж да си има своя астрономическа обсерватория с планетариум. Сградата е възобновена за една година. Закупена е нова наблюдателн техника. Обсерваторията е открита още веднъж през 1995 година Липсва единствено сърцето й - звездната зала.
В годините до момента в града са правени няколко акции за събиране на финнсови средства. Кандидатствано е в четири огромни плана за финансиране на такава доставка, само че без триумф. През 2019 година по концепция на Лайънс клуба в Стара Загора е подета още веднъж концепцията за събиране на средства. Досега са събрани към 20 хиляди лева Целта е в края на тази година, в навечерието на 60-годишнината на обсерваторията, тя да бъде оборудвана с един съвременен планетариум. Нужните за това средства са 220-230 хиляди лева, или 10 пъти повече от събраните.
" Надяваме се да продължи събирането на парите. Процесът върви лавинообразно и се надявам тази година да бъде решаваща ", споделя доцент доктор Стоев. В края на януари в Димитровград се е провела среща сред министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и съвета на шефовете на сдружението на обсерваториите и планетариумите. " Поставени бяха два въпроса: актуализацията на материалната база, тъй като е нужна съвременна техника за преподаването на астрономия, и вторият въпрос - районирането на България, тъй че техниката, която би трябвало да се купи, да се разпредели по обсерваториите и те да станат естествени центрове за разпространяването на знанието по астрономия и естествени науки измежду учениците ", изяснява още доцент доктор Стоев.
Държава на друга планета
Министерството може да отпусне по към 150 хиляди лева на всяка обсерватория, само че това би трябвало да бъде обвързано евентуално с кандидатстване с съответен план от тяхна страна. Към тях ще бъдат добавени общински средства и събраните пари от даренията и това е може би единствен късмет за възобновяване на планетариума в Стара Загора.
За разлика от страната, която постоянно държи учените на ръба на финансовия недостиг, " българските откриватели са доста дейни в региона на плановите финансирания от Европейски Съюз и международните научни центрове ", споделя доцент доктор Стоев. " Нашият институт, в случай че разчиташе единствено на бюджета си, нямаше да направи доста неща, само че с помощта на това, че имаме доста планове, като откриватели стоим доста добре на европейската изследователска карта и в някои връзки на международната ", споделя той.
Приносът на българските учени към международното развиване на науката е и по още една линия. " Благодарение на миграцията на студенти в Съединени американски щати и Западна Европа огромна част от международните креативен колективи имат в състава си доста българи ", споделя още доцент Стоев. Така да вземем за пример в процеса, обвързван с откриването на извънслънчевите планети най-малко 10 българи има в трите водещи колектива. В екипите на колайдера единствено от нашата обсерватория има трима някогашни ученика ", споделя той.
Тези самостоятелни образци демонстрират явно придвижване напред на българската галактическа просвета. Накъде обаче се движи страната? И има ли тя бъдеще, в случай че не поддържа своята просвета? Не ни трябват звезди да отгатнем. Както стана ясно първоначално, бъдещето може да се познае по дейностите в днешния ден.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ