Виолета Радева хвърля нова светлина върху драмата, разиграла се на софийската ул. „Раковски“ № 126
„ Обсебеност. Лора и Поетът “ е заглавието на наскоро излязлото проучване за взривоопасното секване на орисите на поета Пейо К. Яворов и Лора Каравелова. Авторката доктор Виолета К. Радева посвещава книгата на 110-годишнината от трагичната развръзка на тази обич, приключила със гибелта на всепризнатата столична хубавица и ослепяването на обичания и известен стихотворец. Перипетиите на техните комплицирани взаимоотношения, чиято кулминационна точка е на 29 против 30 ноември 1913 година, през отминалите десетилетия неведнъж са привличали внимание на литературните критици и историци, издадени са десетки книги, доста повече студии и публикации.
Изследването на Виолета Радева поставя завършек на десетилетия неистини, наложени от идеологическата цензура. Тя демонстрира документи, които умишлено са премълчавани от някои откриватели, а те хвърлят нова светлина върху драмата, която се е разиграла на софийската ул. „ Раковски “ № 126.
С общителното подпомагане на създателя Faktor.bg разгласява фрагмент от книгата:
Из главата " Изкушенията и изкусителките "
" Аз ти изпитвам завист, тъй като съм влюбен в любовта. "
Яворов в писмо до Боян Пенев
Жените, сексът и любовта може да наподобяват непряк и незначителен детайл от историята за връзката на поета с Лора Каравелова, приключила трагично и за двамата. Ако отстранявам внимание на интимните му прекарвания въобще, на връзките му с представителките на нежния пол, то не е поради търсене на пикантни детайлности, не е самоцелно ровене в неговите похождения, присъщи общо взето за съвсем всички млади мъже, още повече за прочувствените им представители, в чиито редици първите места заемат поетичните натури. Възторженият възклик на Кирил Христов " Пиян съм аз от свойте млади години " умерено може да бъде отвеян и към него. И той като поета, възпял виното и пристрастеността към дамите, може да отговори на упреците за замесване в разнообразни пикантни истории, че същинският лирик е съвсем постоянно роден ухажор. Мястото на дамата в живота и във вътрешния свят на Яворов има значение, доколкото властното ѝ наличие обрисува генетично заложени характерности и свидетелства за непримиримите несъгласия в неговата неспокойна душа, тласкащи го към крайни дейности в решаването на остри конфликтни обстановки. Тези вътрешни несъгласия сред идеала и съответните обекти на любовното възприятие, сред желанията и реализацията им, сред Беатриче и Месалина, метафорично казано, са освен житейски чоп, само че и център, вътрешност на неговата лирика. Душата му се лута сред два свята – земния, този на плътта и небесния, този на духа. Трагедията е, че поетът, а и индивидът, не открива път от единия към другия, че тези два свята са в непрекъсната борба и в неспособност да реализират съгласие и естетика, че той е разкъсван сред тях. Чувствителността на тематиката предопределя и метода ми към нея. Стремежът ми е не да дообогатявам, доукрасявам, досъчинявам повече или по-малко известни любовни прекарвания на Яворов. Позовавам се на персонални негови разкази, мемоари на родственици, другари и дами, на непокътнати писма и други документи.
От литературата живеем с облиците на няколко вида дами, възпявани или обругавани от мъжете. Това са облиците на: жената-ангел – всеотдайна, самопожертвувателна и серафически чиста; жената-вдъхновителка и Муза; жената-изкусителка; жената-демон. Вглеждайки се в живота и в поезията на Яворов, можем да открием всичките тези видове, появяващи се и проявяващи се обективно в едно и също време от разнообразни дами, само че и търпящи трансформация в неговите очи, до момента в който ангелската госпожица от вдъхновителка и фантазия се трансформира в презирана уличница и демонично създание. Той не понася еднообразието и делничността. Спокойното благополучие и верността не са негов дял в живота. Не инцидентно възкликва: " Аз не пребивавам, аз пламтя! "...
Първите засвидетелствани полови прояви на Пейчо Крачолов са от времето, когато отива гимназист в Пловдив. Яким Петров, негов братовчед, споделя по какъв начин се наложило да изоставен небрежно квартирата си в дома на един грънчар в Кършияка, тъй като Крачолчето, възпитаник тогава в пети клас, нацелувал съседско момиче на тяхната възраст и абсурдът ги прогонил. След години е разкрил пред Михаил Арнаудов, че като възпитаник в Пловдив е живял с омъжена жена, която преди този момент била без деца и тя родила наследник от него.
В Анхиало Пейчо Крачолов се влюбва в учителката Нонка Чипева, сестрина щерка на доктор Георги Вълкович. Заедно с другарите си Михаил Янков, Петко Тодоров, Яким Петров, К. Лъсков, Сава Донев Добриянов той взе участие в серенадите, които младежите устройват на двете учителки Нонка Чипева и Екатерина Бояджиева. Квартирата им била на брега на морето, до самото главно учебно заведение. " Кика " – Екатерина Бояджиева, била приветлива, песнопойка и доста радостна мома и постоянно канела на посетители. Нонка била по-сдържана и съсредоточена, само че също певица. Докато Кика пеела доста хубаво някои национални песни, Нонка в крайник с модата от края на XIX век свирела на мандолина и пеела съветски романси или декламирала стихове на Пушкин, Лермонтов, Некрасов. Тъга и мечтание. Настроението на тези дни можем да усетим в поемата " Калиопа ", в стихотворенията " Великден ", " Край морето ", " Недей ме пита ", " Желание ", " Чудак ", " Бабина приказка ", " Есенни претекстове ", " Повя горняка ", " Денем призраци мъгливи ", " Духна вятър от усои ", " Безмълвна нощ ", " Не млъква писък ", " Май ", " Градушка ", " Епитафия ", " Арменци ", " Мъгли покриха небесата ", " Минзухар ", " Мечта ", " Зловещо мръщи се небето ", " Сонет ", " Сърце, сърце, смири се клето " и други. Приятелите му описват какъв брой обичал да седи самичък върху издадената канара, известна през днешния ден като Яворовата канара, и да следи по какъв начин светлината играе с морето и незабелязано трансформира синьозеления цвят на водата със сив, кондензиран и мрачен. Слушал по какъв начин вълните бучат и се блъскат с ням ропот в хлъзгавите черни камъни, по какъв начин фучи студеният вятър и подвига паника в гърдите му. Там, уединен, вероятно е мечтаел за обич и благополучие, а просторът може би го е викал с неизречени обещания. И какво ли друго, с изключение на безпокойството, събудено от морската и небесната простор, слели се в едно, е водило ръката му, когато тук, в Анхиало, е написал през 1900 година:
" Една сексапил ме упива,
Зовът ме шепотно фантазии –
Далеч, де никой не отива... "
Романът с Нонка не траял, тъй като, както твърди Михаил Арнаудов, тежката дума си споделила майката на начеващия стихотворец. Не я харесала, защото " имала била момата високо чело и мязала на п... в лицето, когато си снемела шапката ".
Екатерина Найденова споделя в спомените за брат си, че в този сантиментален южен град той бил пристрастен и в красивата 15-годишна племенница на хазаите си гърци, талантлива със сини като цвета на морето очи и с невероятни руси коси с червен нюанс. Той им писал: " Морето се бунтува, обаче аз го не слушам, от прилежащата стая чувам гласа на дребната Ервали, която пее с чист бистър глас една сантиментална гръцка ария, и ето за какво аз мисля, че тряба да напусна къщата на кир Хрисо – няма за какво това дете да се увлича ".
В цитирания спомен за сърдечните романи на Яворов Арнаудов показва още едно негово въодушевление в Анхиало – по чирпанката Ана С., доста хубава и приказлива, само че омъжена. Бил подготвен да я вземе, в случай че оставела мъжа си, само че тя била болнава и любовта му предходна бързо.
Никола Захариев, също съученик и негов другар, твърди, че той бил " чувствена и еротична натура ", доста елементарно се увличал и бързо се влюбвал. В Сливен, където двамата били на квартира при едни и същи хазаи, той се увлякъл по 17-годишната племенница на хазайката – хубаво, елегантно момиче с руси къдрави коси, сини очи, червени като ябълки бузи и устни " сочни малини ". Само преместването на Пейо Крачолов в Стралджа го избавя от скандал и съдбовни последствия за момичето и за него. Но и в Стралджа пристрастеността го шиба като бич и той неуморно търси случаи за нейното най-малко илюзорно облекчаване. В сезона на седенките не оставя на мира връстника си Ст. Г. Кьосев, преподавател в селото, с настоявания да вървят на седенките, с цел да погледат " модрите очи на В. К. ", рядко красиво девойче, както твърди Кьосев.
Огненият телеграфопощенец, другояче затворен, срамежлив и нерешителен, търчи след момите и след дамите със забележителна сила и дръзновение. В писмо, писано от Сливен през 1897 година, той изповядва: " Аз тук и добре и зле съм; ясно виждам, че службата от ден дневно ме убива. Тук всичко е заспало и нито вяра от сън мъртвешки да можеш почтен човек разбуди!.. Всичко, що е към ми, е така дребнаво, че човек несъзнателно намразва живота си, несъзнателно ръката се повдига към челото и упорито някак си желае да прекъсне нишката на този безполезен, омерзителен живот. Но... да живеят Бакхус и Венера! " Приятелят му Петър Алеков отбелязва, че тоя " стихотворец и бандит в съща одеждa ", както го назовава, обичал доста дамите. Когато му гостувал в Ямбол, където Алеков е свързочник, двайсетгодишният стихотворец постоянно упорито желал да се разходят из града, с цел да видят " хубави дами ". През 1902 година Яворов отишъл в Ямбол да държи тирада по македонския въпрос. Бързал да си тръгне за София незабавно след събранието, само че не запомнил за желанието си. Причината била, че у Алеков в същото време пристигнали от Стара Загора негова вуйна с щерка си, доста красива госпожица. Нито вечерта, нито на другия ден, нито на третия ден поетът си тръгвал и най-сетне изплюл камъчето – бил бясно влюбен в братовчедката на своя другар. Такава хубавица виждал за първи път в живота си. Решил да я желае от майка ѝ и да си отиде благоприятен, само че търсел неговото подпомагане. " Можеш да разчиташ – споделил той – на моето уверено противопоставяне. Ти не познаваш моята братовчедка и единствено тъй като е красива си се влюбил и искаш да се сгодяваш. Тя в действителност е добре възпитана, майка ѝ е била дълги години учителка, само че нито тя е за тебе, нито ти – за нея. " Алеков се постарал да изясни, че принадлежат на два разнообразни свята, а също така откровеното му мнение било, че не би трябвало да бърза да се дами, тъй като, пристрастен в македонското придвижване, ще сътвори единствено едно нещастно семейство.
За Яворов в огромна степен важи изводът на Ницше за мъжа:
" Истинският мъж желае две неща: заплаха и игра "...
Показателно е, че най-вече русокоси и синеоки девойки разсънват неудържимо половия му вкус. Такава русокоса красавица със сини очи е Гана Крачолова. Той непроменяемо търси майчиния облик в срещнатите по пътя девойки и дами. Амбивалентното му отношение към майката се придвижва върху представителките на нежния пол. Те го изпълват с блян, само че не могат да задоволят глада на сърцето му, да угасят жаждата на нагона. Любовта за Яворов не е цвете, което, по израза на Ибсен, постоянно пораства под снега. Това най-съкровено човешко възприятие за него няма нищо общо със северна приказка, със съзерцаване на хладните звезди или с разходка из ледените фиорди. Неговата психика е психика на южен човек, в чиято кръв бушува виното на плътските наслаждения. Подобно на Молиеровия Дон Жуан той може да каже, че в любовта обича свободата, че пред любовта и свободата избира свободата. Когато Мина е склонна да се омъжи за него срещу волята на родителите си, Яворов написа на сестра си Екатерина, че дребната се е доста нажежила. Михаил Арнаудов твърди в публикацията за сърдечните връзки на поета, че неговото най-сериозно въодушевление било по Мина Тодорова и че бил казвал на по-старата си сестра за нея: " Ако ще е, тя ще е към този момент! И един път тя му пристанала, само че той я върнал ".
Яворов има схващане за бързопреходността, за ефимерността на своето любовно възприятие, за своето капсулирано Аз, което не намира път към дамата като нематериалност. За поета тя е на първо място плът, сексапил, приятност. Женската душа за него е подвластна на инстинкта и жаждата за наслаждение, суетна и обикновена, по тази причина не търси път към нейната светая светих. За него дамата не крие никакви загадки, с изключение на загадката на плътта. Той желае непорочност, само че не има вяра в нея. Търси нематериалност, само че не я схваща. Женската душeвност за него е запечатана със седем печата. Затова тези любовни връзки, добили печална гласност, имат трагични развръзки и повличат участващите в тях към душевно поражение и към гибелта. Една от присъщите негови черти, видяна от Владимир Василев, с цялостна мощ се отнася и до интимния му живот. Според рецензия духът на Яворов " има свои лични пътища и свои закони ". Той чува непрестанно един вик: " нататък "! и " Още със завоюването на една позиция подготвен е да я напусне ".
Боян Пенев не подминава пикантните истории на своя другар и постоянно записва в дневника си разнообразни епизоди: " Разказва за ученичеството си в Пловдив. Как живял с хазайката си като възпитаник от IV клас. Как развивал тематиките на съучениците си за тютюн – " супостата " и Плачков... за изложение " На Бунарджика ". Една паметна нощ. От гостилница " Балкан " – на сладкарница. Към двореца. В следите на две " нощни пеперуди " с едно кученце. Към Борисовата градина. Мисията не се увенчава с триумф... "
И още: " След първия опит за самоубийство: един съкрушен лев, физически надвит. Неговото заравяне. Явиха се толкоз доста дами, непознати и незнайни. Плакаха толкова доста, проляха толкова доста сълзи над неговия гроб. Те бяха тези безбройни дами, които той е срещнал в живота си и пред които се е спирал за един ден, за два, за три. Отминавал ги е и ги е забравял, само че те в никакъв случай не го не помниха. Какви чарове за дамите у Яворов: постоянно им прави мощно усещане със своята пламенност, ориенталска неукротимост, с невъздържаността на своя характер и със своето несъзнато изкуство (инстинктивно някакво) да пленява дамите, да ухажва, да кокетира... "...
Пресеклите пътя му девойки и млади дами, в които се увлича, са само песъчинката, попаднала в мидата на душата, която става вътрешност на бисерното зърно – неговата лирика за пристрастеността и невъзможната обич. Стихотворенията от " Безсъници " разкриват амбивалентното му отношение към любовта. Там са както превъзходните любовни стихотворения " Две хубави очи ", " Вълшебница ", " Ела! ", " Блян ", " Благовещение ", по този начин и изпълнени с пренебрежение, с към дамата, граничеща със садизъм: " Чудовище ", " Демон ", " Затмение ". От една страна дири въплощение на безспорното любовно възприятие, трептящо от непорочност и ледена хубост. От друга – изпитва неистово предпочитание да смъкна тази чиста обич от висините, да я натика в калта, да я омърси, да я раздра и унищожи. Яворов има схващане за своята двоякост, за двата свята, сред които се раздира и които терзаят мозъка и възприятията му. В изповедната " Песен на песента ми " отрицанието е ориентирано към самия него. Няма средства, които да не употребява за реализиране на задачата си – към развратницата едни, към невинността други:
И пред блудница ли с просешка страх
за взор и усмивка не рида,
и на невинността ли думи на сексапил
нахално ти не шушукам,
без позор остала навсегда!
(Песен на песента ми)
Противоположните сили, които работят в него, намират израз в редица знакови любовни песни:
От други свят съм аз – не си отговорна ти,
дете на прах-земя, на прашните фантазии:
не си отговорна ти, от тебе желаех аз
не сажди на пристрастеността, а дух бистър студ.
От тебе желаех аз да бъдеш огледало
на моята фантазия измежду ясна самотност:
вълшебно огледало, живот и облик дало
на моя студен идеал от ярък бронз излян.
(Не си отговорна ти)
Напразно, плаха гълъбица,
на вятъра се боиш от мен.
Ще бъдеш ти, с орел всесилен, с орел орлица...
И благослови тоя ден.
...
Ти в пламък ще се вледениш,
под кървясъл мраз ще изгориш.
Че с ноктете на орел,
пронизал тая плът,
ще досегна твоя дух...
...
Ще бъде в огън тая плът,
а лед ще бъде твоя дух!
И горко ще ридаеш ти,
ще прокълнеш рождения си час:
земята и небето ще кънти
от твоя вопъл, от твоя глас.
Тогаз ще пристигна и часът
за нашия обединен път:
на моето безумство часът,
за твоето самодоволство къс път!
(Демон)
Душата ми ридаеше така сладко, чакаше така
необичайно, искаше и тебе,
искаше и себе, обручена с тебе, мрътва да погребе.
(А ти умираше)
Същото амбивалентно отношение към любовта и дамата дишат и стихотворенията, отдадени на най-съкровеното човешко възприятие в стихосбирката " Прозрения ", където са поместени " Стон " (На Лора), " Пръстен с опал ", " Ще бъдеш в бяло ". И тук надвива желанието да бъде разрушена, убита любовта.
Обичам те, тъй като се усмихваш – кротка
пред застрашителна орис,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни упрек, ни молба –
и себе си, и тебе да погубя...
(Обичам те)
Душата ми, жена, душата ми бе храм
на смелите фантазии и светли музи.
Проклет часа, когато те вкарах там!
...
Въведох те светица върху величествен престол,
на моя непорочен идеал облечена в порфирата.
...
Но стана ти и с гняв, разметнала коси,
одеждите раздра – своето злощастие! –
Кикотене безумно храма огласи...
Ти в блудна голота вертеп на сластолюбие
душата ми направи: че бе – което си!
(Проклятие)
Нито една от дамите в неговия живот не съумява да го заплени и да го задоволи дотолкоз, та да съумее да го задържи и да уталожи пристрастеността му към нови завоевания. Показателно е негово писмо до Боян Пенев от 25 декември 1907 година, в което възкликва: "... Нова обич. Ах, нова обич! Любопитство, упоритост, неудържимо предпочитание, неосъществими фантазии – всичко в една посока, – напред... Аз ти изпитвам завист, тъй като съм влюбен в любовта. Или не изпитвам завист, а чисто и просто ревнувам възприятието! "
Бележка на редакцията
Уникалното проучване на доктор Виолета К. Радева е отпечатана в Издателство " Лени Ан " – Русе, 2023 година Разпространява се само посредством авторката. Желаещите да купят книгата могат да се свържат с госпожа В. К. Радева на нейната е-поща: [email protected] или на персонални известия на
Изследването на Виолета Радева поставя завършек на десетилетия неистини, наложени от идеологическата цензура. Тя демонстрира документи, които умишлено са премълчавани от някои откриватели, а те хвърлят нова светлина върху драмата, която се е разиграла на софийската ул. „ Раковски “ № 126.
С общителното подпомагане на създателя Faktor.bg разгласява фрагмент от книгата:
Из главата " Изкушенията и изкусителките "
" Аз ти изпитвам завист, тъй като съм влюбен в любовта. "
Яворов в писмо до Боян Пенев
Жените, сексът и любовта може да наподобяват непряк и незначителен детайл от историята за връзката на поета с Лора Каравелова, приключила трагично и за двамата. Ако отстранявам внимание на интимните му прекарвания въобще, на връзките му с представителките на нежния пол, то не е поради търсене на пикантни детайлности, не е самоцелно ровене в неговите похождения, присъщи общо взето за съвсем всички млади мъже, още повече за прочувствените им представители, в чиито редици първите места заемат поетичните натури. Възторженият възклик на Кирил Христов " Пиян съм аз от свойте млади години " умерено може да бъде отвеян и към него. И той като поета, възпял виното и пристрастеността към дамите, може да отговори на упреците за замесване в разнообразни пикантни истории, че същинският лирик е съвсем постоянно роден ухажор. Мястото на дамата в живота и във вътрешния свят на Яворов има значение, доколкото властното ѝ наличие обрисува генетично заложени характерности и свидетелства за непримиримите несъгласия в неговата неспокойна душа, тласкащи го към крайни дейности в решаването на остри конфликтни обстановки. Тези вътрешни несъгласия сред идеала и съответните обекти на любовното възприятие, сред желанията и реализацията им, сред Беатриче и Месалина, метафорично казано, са освен житейски чоп, само че и център, вътрешност на неговата лирика. Душата му се лута сред два свята – земния, този на плътта и небесния, този на духа. Трагедията е, че поетът, а и индивидът, не открива път от единия към другия, че тези два свята са в непрекъсната борба и в неспособност да реализират съгласие и естетика, че той е разкъсван сред тях. Чувствителността на тематиката предопределя и метода ми към нея. Стремежът ми е не да дообогатявам, доукрасявам, досъчинявам повече или по-малко известни любовни прекарвания на Яворов. Позовавам се на персонални негови разкази, мемоари на родственици, другари и дами, на непокътнати писма и други документи.
От литературата живеем с облиците на няколко вида дами, възпявани или обругавани от мъжете. Това са облиците на: жената-ангел – всеотдайна, самопожертвувателна и серафически чиста; жената-вдъхновителка и Муза; жената-изкусителка; жената-демон. Вглеждайки се в живота и в поезията на Яворов, можем да открием всичките тези видове, появяващи се и проявяващи се обективно в едно и също време от разнообразни дами, само че и търпящи трансформация в неговите очи, до момента в който ангелската госпожица от вдъхновителка и фантазия се трансформира в презирана уличница и демонично създание. Той не понася еднообразието и делничността. Спокойното благополучие и верността не са негов дял в живота. Не инцидентно възкликва: " Аз не пребивавам, аз пламтя! "...
Първите засвидетелствани полови прояви на Пейчо Крачолов са от времето, когато отива гимназист в Пловдив. Яким Петров, негов братовчед, споделя по какъв начин се наложило да изоставен небрежно квартирата си в дома на един грънчар в Кършияка, тъй като Крачолчето, възпитаник тогава в пети клас, нацелувал съседско момиче на тяхната възраст и абсурдът ги прогонил. След години е разкрил пред Михаил Арнаудов, че като възпитаник в Пловдив е живял с омъжена жена, която преди този момент била без деца и тя родила наследник от него.
В Анхиало Пейчо Крачолов се влюбва в учителката Нонка Чипева, сестрина щерка на доктор Георги Вълкович. Заедно с другарите си Михаил Янков, Петко Тодоров, Яким Петров, К. Лъсков, Сава Донев Добриянов той взе участие в серенадите, които младежите устройват на двете учителки Нонка Чипева и Екатерина Бояджиева. Квартирата им била на брега на морето, до самото главно учебно заведение. " Кика " – Екатерина Бояджиева, била приветлива, песнопойка и доста радостна мома и постоянно канела на посетители. Нонка била по-сдържана и съсредоточена, само че също певица. Докато Кика пеела доста хубаво някои национални песни, Нонка в крайник с модата от края на XIX век свирела на мандолина и пеела съветски романси или декламирала стихове на Пушкин, Лермонтов, Некрасов. Тъга и мечтание. Настроението на тези дни можем да усетим в поемата " Калиопа ", в стихотворенията " Великден ", " Край морето ", " Недей ме пита ", " Желание ", " Чудак ", " Бабина приказка ", " Есенни претекстове ", " Повя горняка ", " Денем призраци мъгливи ", " Духна вятър от усои ", " Безмълвна нощ ", " Не млъква писък ", " Май ", " Градушка ", " Епитафия ", " Арменци ", " Мъгли покриха небесата ", " Минзухар ", " Мечта ", " Зловещо мръщи се небето ", " Сонет ", " Сърце, сърце, смири се клето " и други. Приятелите му описват какъв брой обичал да седи самичък върху издадената канара, известна през днешния ден като Яворовата канара, и да следи по какъв начин светлината играе с морето и незабелязано трансформира синьозеления цвят на водата със сив, кондензиран и мрачен. Слушал по какъв начин вълните бучат и се блъскат с ням ропот в хлъзгавите черни камъни, по какъв начин фучи студеният вятър и подвига паника в гърдите му. Там, уединен, вероятно е мечтаел за обич и благополучие, а просторът може би го е викал с неизречени обещания. И какво ли друго, с изключение на безпокойството, събудено от морската и небесната простор, слели се в едно, е водило ръката му, когато тук, в Анхиало, е написал през 1900 година:
" Една сексапил ме упива,
Зовът ме шепотно фантазии –
Далеч, де никой не отива... "
Романът с Нонка не траял, тъй като, както твърди Михаил Арнаудов, тежката дума си споделила майката на начеващия стихотворец. Не я харесала, защото " имала била момата високо чело и мязала на п... в лицето, когато си снемела шапката ".
Екатерина Найденова споделя в спомените за брат си, че в този сантиментален южен град той бил пристрастен и в красивата 15-годишна племенница на хазаите си гърци, талантлива със сини като цвета на морето очи и с невероятни руси коси с червен нюанс. Той им писал: " Морето се бунтува, обаче аз го не слушам, от прилежащата стая чувам гласа на дребната Ервали, която пее с чист бистър глас една сантиментална гръцка ария, и ето за какво аз мисля, че тряба да напусна къщата на кир Хрисо – няма за какво това дете да се увлича ".
В цитирания спомен за сърдечните романи на Яворов Арнаудов показва още едно негово въодушевление в Анхиало – по чирпанката Ана С., доста хубава и приказлива, само че омъжена. Бил подготвен да я вземе, в случай че оставела мъжа си, само че тя била болнава и любовта му предходна бързо.
Никола Захариев, също съученик и негов другар, твърди, че той бил " чувствена и еротична натура ", доста елементарно се увличал и бързо се влюбвал. В Сливен, където двамата били на квартира при едни и същи хазаи, той се увлякъл по 17-годишната племенница на хазайката – хубаво, елегантно момиче с руси къдрави коси, сини очи, червени като ябълки бузи и устни " сочни малини ". Само преместването на Пейо Крачолов в Стралджа го избавя от скандал и съдбовни последствия за момичето и за него. Но и в Стралджа пристрастеността го шиба като бич и той неуморно търси случаи за нейното най-малко илюзорно облекчаване. В сезона на седенките не оставя на мира връстника си Ст. Г. Кьосев, преподавател в селото, с настоявания да вървят на седенките, с цел да погледат " модрите очи на В. К. ", рядко красиво девойче, както твърди Кьосев.
Огненият телеграфопощенец, другояче затворен, срамежлив и нерешителен, търчи след момите и след дамите със забележителна сила и дръзновение. В писмо, писано от Сливен през 1897 година, той изповядва: " Аз тук и добре и зле съм; ясно виждам, че службата от ден дневно ме убива. Тук всичко е заспало и нито вяра от сън мъртвешки да можеш почтен човек разбуди!.. Всичко, що е към ми, е така дребнаво, че човек несъзнателно намразва живота си, несъзнателно ръката се повдига към челото и упорито някак си желае да прекъсне нишката на този безполезен, омерзителен живот. Но... да живеят Бакхус и Венера! " Приятелят му Петър Алеков отбелязва, че тоя " стихотворец и бандит в съща одеждa ", както го назовава, обичал доста дамите. Когато му гостувал в Ямбол, където Алеков е свързочник, двайсетгодишният стихотворец постоянно упорито желал да се разходят из града, с цел да видят " хубави дами ". През 1902 година Яворов отишъл в Ямбол да държи тирада по македонския въпрос. Бързал да си тръгне за София незабавно след събранието, само че не запомнил за желанието си. Причината била, че у Алеков в същото време пристигнали от Стара Загора негова вуйна с щерка си, доста красива госпожица. Нито вечерта, нито на другия ден, нито на третия ден поетът си тръгвал и най-сетне изплюл камъчето – бил бясно влюбен в братовчедката на своя другар. Такава хубавица виждал за първи път в живота си. Решил да я желае от майка ѝ и да си отиде благоприятен, само че търсел неговото подпомагане. " Можеш да разчиташ – споделил той – на моето уверено противопоставяне. Ти не познаваш моята братовчедка и единствено тъй като е красива си се влюбил и искаш да се сгодяваш. Тя в действителност е добре възпитана, майка ѝ е била дълги години учителка, само че нито тя е за тебе, нито ти – за нея. " Алеков се постарал да изясни, че принадлежат на два разнообразни свята, а също така откровеното му мнение било, че не би трябвало да бърза да се дами, тъй като, пристрастен в македонското придвижване, ще сътвори единствено едно нещастно семейство.
За Яворов в огромна степен важи изводът на Ницше за мъжа:
" Истинският мъж желае две неща: заплаха и игра "...
Показателно е, че най-вече русокоси и синеоки девойки разсънват неудържимо половия му вкус. Такава русокоса красавица със сини очи е Гана Крачолова. Той непроменяемо търси майчиния облик в срещнатите по пътя девойки и дами. Амбивалентното му отношение към майката се придвижва върху представителките на нежния пол. Те го изпълват с блян, само че не могат да задоволят глада на сърцето му, да угасят жаждата на нагона. Любовта за Яворов не е цвете, което, по израза на Ибсен, постоянно пораства под снега. Това най-съкровено човешко възприятие за него няма нищо общо със северна приказка, със съзерцаване на хладните звезди или с разходка из ледените фиорди. Неговата психика е психика на южен човек, в чиято кръв бушува виното на плътските наслаждения. Подобно на Молиеровия Дон Жуан той може да каже, че в любовта обича свободата, че пред любовта и свободата избира свободата. Когато Мина е склонна да се омъжи за него срещу волята на родителите си, Яворов написа на сестра си Екатерина, че дребната се е доста нажежила. Михаил Арнаудов твърди в публикацията за сърдечните връзки на поета, че неговото най-сериозно въодушевление било по Мина Тодорова и че бил казвал на по-старата си сестра за нея: " Ако ще е, тя ще е към този момент! И един път тя му пристанала, само че той я върнал ".
Яворов има схващане за бързопреходността, за ефимерността на своето любовно възприятие, за своето капсулирано Аз, което не намира път към дамата като нематериалност. За поета тя е на първо място плът, сексапил, приятност. Женската душа за него е подвластна на инстинкта и жаждата за наслаждение, суетна и обикновена, по тази причина не търси път към нейната светая светих. За него дамата не крие никакви загадки, с изключение на загадката на плътта. Той желае непорочност, само че не има вяра в нея. Търси нематериалност, само че не я схваща. Женската душeвност за него е запечатана със седем печата. Затова тези любовни връзки, добили печална гласност, имат трагични развръзки и повличат участващите в тях към душевно поражение и към гибелта. Една от присъщите негови черти, видяна от Владимир Василев, с цялостна мощ се отнася и до интимния му живот. Според рецензия духът на Яворов " има свои лични пътища и свои закони ". Той чува непрестанно един вик: " нататък "! и " Още със завоюването на една позиция подготвен е да я напусне ".
Боян Пенев не подминава пикантните истории на своя другар и постоянно записва в дневника си разнообразни епизоди: " Разказва за ученичеството си в Пловдив. Как живял с хазайката си като възпитаник от IV клас. Как развивал тематиките на съучениците си за тютюн – " супостата " и Плачков... за изложение " На Бунарджика ". Една паметна нощ. От гостилница " Балкан " – на сладкарница. Към двореца. В следите на две " нощни пеперуди " с едно кученце. Към Борисовата градина. Мисията не се увенчава с триумф... "
И още: " След първия опит за самоубийство: един съкрушен лев, физически надвит. Неговото заравяне. Явиха се толкоз доста дами, непознати и незнайни. Плакаха толкова доста, проляха толкова доста сълзи над неговия гроб. Те бяха тези безбройни дами, които той е срещнал в живота си и пред които се е спирал за един ден, за два, за три. Отминавал ги е и ги е забравял, само че те в никакъв случай не го не помниха. Какви чарове за дамите у Яворов: постоянно им прави мощно усещане със своята пламенност, ориенталска неукротимост, с невъздържаността на своя характер и със своето несъзнато изкуство (инстинктивно някакво) да пленява дамите, да ухажва, да кокетира... "...
Пресеклите пътя му девойки и млади дами, в които се увлича, са само песъчинката, попаднала в мидата на душата, която става вътрешност на бисерното зърно – неговата лирика за пристрастеността и невъзможната обич. Стихотворенията от " Безсъници " разкриват амбивалентното му отношение към любовта. Там са както превъзходните любовни стихотворения " Две хубави очи ", " Вълшебница ", " Ела! ", " Блян ", " Благовещение ", по този начин и изпълнени с пренебрежение, с към дамата, граничеща със садизъм: " Чудовище ", " Демон ", " Затмение ". От една страна дири въплощение на безспорното любовно възприятие, трептящо от непорочност и ледена хубост. От друга – изпитва неистово предпочитание да смъкна тази чиста обич от висините, да я натика в калта, да я омърси, да я раздра и унищожи. Яворов има схващане за своята двоякост, за двата свята, сред които се раздира и които терзаят мозъка и възприятията му. В изповедната " Песен на песента ми " отрицанието е ориентирано към самия него. Няма средства, които да не употребява за реализиране на задачата си – към развратницата едни, към невинността други:
И пред блудница ли с просешка страх
за взор и усмивка не рида,
и на невинността ли думи на сексапил
нахално ти не шушукам,
без позор остала навсегда!
(Песен на песента ми)
Противоположните сили, които работят в него, намират израз в редица знакови любовни песни:
От други свят съм аз – не си отговорна ти,
дете на прах-земя, на прашните фантазии:
не си отговорна ти, от тебе желаех аз
не сажди на пристрастеността, а дух бистър студ.
От тебе желаех аз да бъдеш огледало
на моята фантазия измежду ясна самотност:
вълшебно огледало, живот и облик дало
на моя студен идеал от ярък бронз излян.
(Не си отговорна ти)
Напразно, плаха гълъбица,
на вятъра се боиш от мен.
Ще бъдеш ти, с орел всесилен, с орел орлица...
И благослови тоя ден.
...
Ти в пламък ще се вледениш,
под кървясъл мраз ще изгориш.
Че с ноктете на орел,
пронизал тая плът,
ще досегна твоя дух...
...
Ще бъде в огън тая плът,
а лед ще бъде твоя дух!
И горко ще ридаеш ти,
ще прокълнеш рождения си час:
земята и небето ще кънти
от твоя вопъл, от твоя глас.
Тогаз ще пристигна и часът
за нашия обединен път:
на моето безумство часът,
за твоето самодоволство къс път!
(Демон)
Душата ми ридаеше така сладко, чакаше така
необичайно, искаше и тебе,
искаше и себе, обручена с тебе, мрътва да погребе.
(А ти умираше)
Същото амбивалентно отношение към любовта и дамата дишат и стихотворенията, отдадени на най-съкровеното човешко възприятие в стихосбирката " Прозрения ", където са поместени " Стон " (На Лора), " Пръстен с опал ", " Ще бъдеш в бяло ". И тук надвива желанието да бъде разрушена, убита любовта.
Обичам те, тъй като се усмихваш – кротка
пред застрашителна орис,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни упрек, ни молба –
и себе си, и тебе да погубя...
(Обичам те)
Душата ми, жена, душата ми бе храм
на смелите фантазии и светли музи.
Проклет часа, когато те вкарах там!
...
Въведох те светица върху величествен престол,
на моя непорочен идеал облечена в порфирата.
...
Но стана ти и с гняв, разметнала коси,
одеждите раздра – своето злощастие! –
Кикотене безумно храма огласи...
Ти в блудна голота вертеп на сластолюбие
душата ми направи: че бе – което си!
(Проклятие)
Нито една от дамите в неговия живот не съумява да го заплени и да го задоволи дотолкоз, та да съумее да го задържи и да уталожи пристрастеността му към нови завоевания. Показателно е негово писмо до Боян Пенев от 25 декември 1907 година, в което възкликва: "... Нова обич. Ах, нова обич! Любопитство, упоритост, неудържимо предпочитание, неосъществими фантазии – всичко в една посока, – напред... Аз ти изпитвам завист, тъй като съм влюбен в любовта. Или не изпитвам завист, а чисто и просто ревнувам възприятието! "
Бележка на редакцията
Уникалното проучване на доктор Виолета К. Радева е отпечатана в Издателство " Лени Ан " – Русе, 2023 година Разпространява се само посредством авторката. Желаещите да купят книгата могат да се свържат с госпожа В. К. Радева на нейната е-поща: [email protected] или на персонални известия на
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ