Производството срещу Миталов ще урони престижа на съдебната власт, смята съсловен съюз
Образуването на дисциплинарно произвеждане против Андон Миталов би уронило престижа на правосъдната власт и би засегнало нейната самостоятелност.
Това мнение показват в писмо от Управителния съвет на Съюза на съдиите в България (ССБ) до Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет
Поводът е поисканото от правосъдния министър дисциплинарно уволняване на арбитър Миталов.
Това е поредна тяхна реакция по случая, откакто предходната седмица остро реагираха на общественото обявяване от Съединени американски щати на арбитър като „ подкупен “, без ясни доказателства за това.
Припомняме, че през предходната седмица стана ясно, че арбитър Андон Миталов е със възбрана за влизане в Съединени американски щати. Той е първият българин с черен щемпел от Америка
Това даде мотив на правосъдния министър да изиска дисциплинарно уволняване на съдията Андон Миталов, тъй като уронил престижа на правосъдната власт.
Уважаването на сходно предложение ще е уронване на престижа на третата власт и накърняване на независимостта на съда, безапелационни са обаче от съсловната организация.
Ето и целия текст на писмото:
" На 7 февруари министърът на правораздаването разгласи, че насочва до Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет предложение за формиране на дисциплинарно произвеждане против съдията от Специализирания углавен съд Андон Миталов (предложението е обществено достъпно).
Още при започване на предлагането се сочи, че то е реакция на изказването на държавния секретар на Съединени американски щати за налагане на възбрана за влизане в Съединени американски щати „ заради сериозна корупция ” на арбитър Миталов, който в качеството си на длъжностно лице е взел участие в „ корупционни дейности, които подкопават върховенството на закона и съществено компрометират независимостта на демократичните институции в България ”. В предлагането се декларира, че „ неподходящият резултат за престижа на правосъдната власт и за българската страна е налице, като се визира доверието и независимостта на правосъдната ни система, както и интернационалната оценка за опцията да се ползва правилото на върховенството на правото в нашата страна ”. Отбелязва се също, че „ отражението на вредата не е единствено в българо-американските ни двустранни връзки, а и измежду държавите-членки на Европейски Съюз и всички сътрудници на Република България, работещи за одобряване на този основен принцип на правовата страна ”.
В предлагането се твърди, че отрицателният резултат за интернационалната известност на българската страна е породен от „ позволени от съдията нарушавания на материалния и процесуалния закон ”, които се свеждат до следното: произнесъл се е не по настояването на отбраната за цялостна анулация на мярката за процесуална насила на обвинения възбрана за овакантяване на рамките на страната, а е разрешил нещо, което не е поискано; не е изискал мнението на прокурора, което е в прорез с наредбите на НПК; даденото от съдията позволение за овакантяване на рамките на страната е в нарушаване на плануванаъа в закона процедура – без да има отвод от прокурора и тъжба до съда против подобен отказ; образувал е частно наказателно произвеждане, без да има подготвеност за това и по този начин е иззел пълномощия на водещия досъдебното произвеждане орган.
В умозаключение се обобщава, че съдията с твърдените материалноправни и процесуални нарушавания на закона по едно и също време е нарушил служебните си отговорности и е уязвил престижа на правосъдната власт (т.е. е осъществил два състава на дисциплинарно нарушение).
Допустимостта на предлагането се обосновава с това, че съответните позволени нарушавания на материалния и процесуалния закон не подлежат на инстанционен надзор.
Считаме, че образуването на дисциплинарно произвеждане с подобен предмет единствено по себе си би уронило престижа на правосъдната власт и би засегнало нейната самостоятелност.
От една страна, сходно произвеждане би основало у жителите неприятното за българската страна подстрекателство, че в случай че не беше изразената позиция от държавния секретар на Съединени американски щати, твърдените нарушавания на процесуалния и материалния закон не биха били мотив за угриженост на българските управляващи.
От друга страна (и точно това е от значително значение), желае се гонене на арбитър заради погрешно приложение на закона. Преценката за вярното приложение на закона не е от компетентността на министъра на правораздаването, нито на административния орган Висш съдебен съвет, а само на съда в съответния углавен развой. Нарушаването на този явен принцип ще докара до накърняване на правилото на господство на правото и до интервенция на политическата власт в самостоятелното правосъдие, още повече че членовете на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, определени от съдии, са малцинство.
Според член 132 от Конституцията на Република България при реализиране на правосъдната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни дейности и за постановените от тях актове, в случай че осъщественото е съзнателно закононарушение от общ темперамент. В случая не се твърди от министъра на правораздаването, че съдията е направил закононарушение от общ темперамент при осъществяване на служебните си отговорности и липсва позоваване на наказателно гонене против него, защото прокуратурата не оповестява да се води такова произвеждане – нито преди изказването на държавния секретар на Съединени американски щати, нито по-късно. Същевременно вносителят на предлагането не излага и в действителност изказвания, че дейностите на съдията съставляват недобросъвестно съзнателно нарушение на служебните му отговорности, в който случай е възможно той да бъде дисциплинарно преследван по отношение на правораздавателната си функционалност, защото не се обгръщат от отбраната на независимостта на съдията да ползва закона без опция от външна интервенция и надзор.
Във импортираното от министъра на правораздаването предложение не се излагат никакви изказвания, че дейностите на арбитър Миталов не съставляват така наречен неточност в закона (изобщо не разясняваме дали такава е позволена, тъй като това не е от компетентността на нито един държавен орган с изключение на съда в наказателния процес), а съставляват недобросъвестно и предумишлено съзнателно нарушение на служебните му отговорности – по член 3 от Закон за съдебната власт (при постановяване на актовете си да се основава на закона и събраните по делото доказателства) и по член 4 от Закон за съдебната власт (да извършва функционалностите си безпристрастно).
След като предлагането не се обосновава с преднамерена незаконосъобразност на дейностите на арбитър Миталов и не се излагат изказвания, че правосъдният му акт съставлява акт на произвол, на който единствено видимо е придадена форма на правораздаване, предлагането е явно неприемливо.
В пълномощията на Съдийската гилдия е да вземе решение за това до каква степен в тази ситуация е налице годно предложение, което да е годно да послужи за формиране на дисциплинарно произвеждане. Такова предложение безспорно е това, което в случай че бъде потвърдено, би било съображение за дисциплинарно наказване на съдията. Предложение, което изначално не може да ангажира дисциплинарната отговорност на съдията, не е годно да инициира дисциплинарното му гонене. Актовете на правосъдие, какъвто е посоченият в предлагането, подлежат на инспекция само в границите на наказателния развой. В този смисъл погрешно е позоваването от министъра на правораздаването на довода, че определението на арбитър Миталов, с което се е произнесъл за краткотрайно овакантяване на обвинен на Република България, не предстои на въззивен надзор, като мотив в поддръжка на опцията правосъдният акт да бъде тестван другаде – отвън наказателния развой в дисциплинарното произвеждане. Всички ограничения за процесуална насила имат предписаните в Наказателно-процесуален кодекс задания да обслужат хода на наказателния развой и тяхната правда се обяснява дефинитивно с неговото привършване с влезнал в действие правосъден акт по съществото на обвиняването.
В кардинален проект е значимо да не забравяме, че независимостта на съдията от външни въздействия е належащо да бъде отстоявана, в това число и в случаите, когато посредством непозволеното потребление на дисциплинарни ограничения се уязвява суверенното му пълномощие да взема решение делата по вътрешно разбиране, учредено на неговото схващане за смисъла на доказателствата и закона. Общественият, в това число и интернационален отзив от съответни правосъдни решения, не е законно съображение за налагане на дисциплинарни ограничения против съдията. В случай че бъде позволено, това, като се изключи че ще накърни самостоятелната самостоятелност на преследвания арбитър, ще способства за разрушаването на конституционната концепция за самостоятелност на правосъдната власт при реализиране на нейните законово открити функционалности.
Дисциплинарното гонене на съдии поради поставените от тях правосъдни актове в отклоняване от предпоставките на член 132 от Конституцията ще има вцепеняващ резултат върху останалите съдии, ще повлияе отрицателно върху свободата на образуване на вътрешното им разбиране при упражняването на правосъден надзор в досъдебното произвеждане, когато се желае значително ограничение на съществени човешки права и, в последна сметка, ще докара до пагубни последствия за жителите и независимостта на правораздаването ", написа още в позиция на Съюда на съдиите, изпратена до Съдийската гилдия във Висш съдебен съвет.
Това мнение показват в писмо от Управителния съвет на Съюза на съдиите в България (ССБ) до Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет
Поводът е поисканото от правосъдния министър дисциплинарно уволняване на арбитър Миталов.
Това е поредна тяхна реакция по случая, откакто предходната седмица остро реагираха на общественото обявяване от Съединени американски щати на арбитър като „ подкупен “, без ясни доказателства за това.
Припомняме, че през предходната седмица стана ясно, че арбитър Андон Миталов е със възбрана за влизане в Съединени американски щати. Той е първият българин с черен щемпел от Америка
Това даде мотив на правосъдния министър да изиска дисциплинарно уволняване на съдията Андон Миталов, тъй като уронил престижа на правосъдната власт.
Уважаването на сходно предложение ще е уронване на престижа на третата власт и накърняване на независимостта на съда, безапелационни са обаче от съсловната организация.
Ето и целия текст на писмото:
" На 7 февруари министърът на правораздаването разгласи, че насочва до Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет предложение за формиране на дисциплинарно произвеждане против съдията от Специализирания углавен съд Андон Миталов (предложението е обществено достъпно).
Още при започване на предлагането се сочи, че то е реакция на изказването на държавния секретар на Съединени американски щати за налагане на възбрана за влизане в Съединени американски щати „ заради сериозна корупция ” на арбитър Миталов, който в качеството си на длъжностно лице е взел участие в „ корупционни дейности, които подкопават върховенството на закона и съществено компрометират независимостта на демократичните институции в България ”. В предлагането се декларира, че „ неподходящият резултат за престижа на правосъдната власт и за българската страна е налице, като се визира доверието и независимостта на правосъдната ни система, както и интернационалната оценка за опцията да се ползва правилото на върховенството на правото в нашата страна ”. Отбелязва се също, че „ отражението на вредата не е единствено в българо-американските ни двустранни връзки, а и измежду държавите-членки на Европейски Съюз и всички сътрудници на Република България, работещи за одобряване на този основен принцип на правовата страна ”.
В предлагането се твърди, че отрицателният резултат за интернационалната известност на българската страна е породен от „ позволени от съдията нарушавания на материалния и процесуалния закон ”, които се свеждат до следното: произнесъл се е не по настояването на отбраната за цялостна анулация на мярката за процесуална насила на обвинения възбрана за овакантяване на рамките на страната, а е разрешил нещо, което не е поискано; не е изискал мнението на прокурора, което е в прорез с наредбите на НПК; даденото от съдията позволение за овакантяване на рамките на страната е в нарушаване на плануванаъа в закона процедура – без да има отвод от прокурора и тъжба до съда против подобен отказ; образувал е частно наказателно произвеждане, без да има подготвеност за това и по този начин е иззел пълномощия на водещия досъдебното произвеждане орган.
В умозаключение се обобщава, че съдията с твърдените материалноправни и процесуални нарушавания на закона по едно и също време е нарушил служебните си отговорности и е уязвил престижа на правосъдната власт (т.е. е осъществил два състава на дисциплинарно нарушение).
Допустимостта на предлагането се обосновава с това, че съответните позволени нарушавания на материалния и процесуалния закон не подлежат на инстанционен надзор.
Считаме, че образуването на дисциплинарно произвеждане с подобен предмет единствено по себе си би уронило престижа на правосъдната власт и би засегнало нейната самостоятелност.
От една страна, сходно произвеждане би основало у жителите неприятното за българската страна подстрекателство, че в случай че не беше изразената позиция от държавния секретар на Съединени американски щати, твърдените нарушавания на процесуалния и материалния закон не биха били мотив за угриженост на българските управляващи.
От друга страна (и точно това е от значително значение), желае се гонене на арбитър заради погрешно приложение на закона. Преценката за вярното приложение на закона не е от компетентността на министъра на правораздаването, нито на административния орган Висш съдебен съвет, а само на съда в съответния углавен развой. Нарушаването на този явен принцип ще докара до накърняване на правилото на господство на правото и до интервенция на политическата власт в самостоятелното правосъдие, още повече че членовете на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, определени от съдии, са малцинство.
Според член 132 от Конституцията на Република България при реализиране на правосъдната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни дейности и за постановените от тях актове, в случай че осъщественото е съзнателно закононарушение от общ темперамент. В случая не се твърди от министъра на правораздаването, че съдията е направил закононарушение от общ темперамент при осъществяване на служебните си отговорности и липсва позоваване на наказателно гонене против него, защото прокуратурата не оповестява да се води такова произвеждане – нито преди изказването на държавния секретар на Съединени американски щати, нито по-късно. Същевременно вносителят на предлагането не излага и в действителност изказвания, че дейностите на съдията съставляват недобросъвестно съзнателно нарушение на служебните му отговорности, в който случай е възможно той да бъде дисциплинарно преследван по отношение на правораздавателната си функционалност, защото не се обгръщат от отбраната на независимостта на съдията да ползва закона без опция от външна интервенция и надзор.
Във импортираното от министъра на правораздаването предложение не се излагат никакви изказвания, че дейностите на арбитър Миталов не съставляват така наречен неточност в закона (изобщо не разясняваме дали такава е позволена, тъй като това не е от компетентността на нито един държавен орган с изключение на съда в наказателния процес), а съставляват недобросъвестно и предумишлено съзнателно нарушение на служебните му отговорности – по член 3 от Закон за съдебната власт (при постановяване на актовете си да се основава на закона и събраните по делото доказателства) и по член 4 от Закон за съдебната власт (да извършва функционалностите си безпристрастно).
След като предлагането не се обосновава с преднамерена незаконосъобразност на дейностите на арбитър Миталов и не се излагат изказвания, че правосъдният му акт съставлява акт на произвол, на който единствено видимо е придадена форма на правораздаване, предлагането е явно неприемливо.
В пълномощията на Съдийската гилдия е да вземе решение за това до каква степен в тази ситуация е налице годно предложение, което да е годно да послужи за формиране на дисциплинарно произвеждане. Такова предложение безспорно е това, което в случай че бъде потвърдено, би било съображение за дисциплинарно наказване на съдията. Предложение, което изначално не може да ангажира дисциплинарната отговорност на съдията, не е годно да инициира дисциплинарното му гонене. Актовете на правосъдие, какъвто е посоченият в предлагането, подлежат на инспекция само в границите на наказателния развой. В този смисъл погрешно е позоваването от министъра на правораздаването на довода, че определението на арбитър Миталов, с което се е произнесъл за краткотрайно овакантяване на обвинен на Република България, не предстои на въззивен надзор, като мотив в поддръжка на опцията правосъдният акт да бъде тестван другаде – отвън наказателния развой в дисциплинарното произвеждане. Всички ограничения за процесуална насила имат предписаните в Наказателно-процесуален кодекс задания да обслужат хода на наказателния развой и тяхната правда се обяснява дефинитивно с неговото привършване с влезнал в действие правосъден акт по съществото на обвиняването.
В кардинален проект е значимо да не забравяме, че независимостта на съдията от външни въздействия е належащо да бъде отстоявана, в това число и в случаите, когато посредством непозволеното потребление на дисциплинарни ограничения се уязвява суверенното му пълномощие да взема решение делата по вътрешно разбиране, учредено на неговото схващане за смисъла на доказателствата и закона. Общественият, в това число и интернационален отзив от съответни правосъдни решения, не е законно съображение за налагане на дисциплинарни ограничения против съдията. В случай че бъде позволено, това, като се изключи че ще накърни самостоятелната самостоятелност на преследвания арбитър, ще способства за разрушаването на конституционната концепция за самостоятелност на правосъдната власт при реализиране на нейните законово открити функционалности.
Дисциплинарното гонене на съдии поради поставените от тях правосъдни актове в отклоняване от предпоставките на член 132 от Конституцията ще има вцепеняващ резултат върху останалите съдии, ще повлияе отрицателно върху свободата на образуване на вътрешното им разбиране при упражняването на правосъден надзор в досъдебното произвеждане, когато се желае значително ограничение на съществени човешки права и, в последна сметка, ще докара до пагубни последствия за жителите и независимостта на правораздаването ", написа още в позиция на Съюда на съдиите, изпратена до Съдийската гилдия във Висш съдебен съвет.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ