Образователната система е заставена да отчете тези негативни резултати в

Образователната система е заставена да регистрира тези отрицателни резултати в края на начален или главен стадий на обучение.

Действителността абсолютно потвърждава, че общият повсеместен метод към този вид деца и възпитаници, даже когато са към този момент обхванати в учебно заведение, изрично не работи. Непосилна се оказва задачата те да усвоят размера от познания, сполучлива социализация, положително образование, умения и компетентности, без да се прави разлика и компромис с всички останали деца и възпитаници.

Интеграцията на другите етноси и особено на ромския етнос в българската просветителната система е тип стратегическа политика, която е знак за това, дали българското учебно заведение може и ще отговори на провокациите на новото време.

Последното десетилетие включи нови ракурси в интеграционните процеси с появяването на емигрантския поток и потребността от включващо обучение за децата и учениците на тези фамилии. Това надалеч не трансформира метода и инструментите за сполучлива интеграция на всички деца и възпитаници от всички етноси в българското общество.

Всички държавни управления и оторизирани институции до момента вършат национални тактики за интеграция и във времето се пробват да изпълнят заложеното в тях в оптималната степен. И в случай че децата и учениците на мигранти и емигранти са проблем от последното десетилетие, то ромите участват от близо хилядолетие на територията на нашата страна. В царска и социалистическа България е имало настоящи тактики за интеграция, без значение от методите към нея. В годините на прехода към демократично общество политиката за просветителна интеграция беше по-скоро официална и декларативна. Едва в последните петнайсет години и с появяването на новия учебен закон се засилва желанието за основаване на модерна интеграционна просветителна политика, която да помогне на общите национални интеграционни процеси.

За основаването на ефикасна интеграционна просветителна политика е належащо да се проучват дейностите по интеграция в българското учебно заведение или детска градина и те да се синхронизират с националната стратегия за интеграция. Безспорно е видно, че ползвайки единствено плановия принцип със средства от европейските фондове за интеграция на роми, триумфите са повече от скромни.

Действителността абсолютно потвърждава, че общият повсеместен метод към този вид деца и възпитаници, даже когато са към този момент обхванати в учебно заведение, изрично не работи. Непосилна се оказва задачата те да усвоят размера от познания, сполучлива социализация, положително образование, умения и компетентности, без да се прави разлика и компромис с всички останали деца и възпитаници.

Образователната система е заставена да регистрира тези отрицателни резултати в края на начален или главен стадий на обучение.

Проблемът с обезпечаването на наличие в просветителните институции от този етнос е още по-труден. Дефицитът на партньорство и съдействие с оторизираните общински и държавни институции трансформира задържането на тези възпитаници в учебно заведение в една от най-фиктивните просветителни политики. Ромските/цигански деца имат в пъти повече отсъствия, съпоставени с общо статистическия баланс. Но учебните заведения или не регистрират правилно тези отсъствия, или изпадат в един безконечен пояснителен режим, който е неразделна част от възходящата бумащина в системата.

Многобройните мобилни инспекции и рекомендации за наличие на учениците от коментирания етнос явно нямат дейно деяние за превъзмогване на казуса с отсъствията. Предимно се установяват общоизвестни обстоятелства, като обичайно винят учители и шефове за това, а не търсят повода в неналичието на работеща интеграционна политика с ясни правила и правила.

Синдикат „ Образование “ упорства да стартира образуването на национална просветителна политика по интеграция, която да бъде ефикасна, въздействаща и да носи резултати, свързани с възпитателната и социализираща функционалност на просветителната система.

Педагогическите експерти, работещи с деца от ромския етнос, би трябвало да бъдат подкрепяни от общинските и държавни институции, само че решенията за методическите подходи да бъдат на самите педагози. Учителите, работещи с роми, да бъдат в допълнение подтиквани, морално и финансово, за характерната и сложна работа, процедура, обичайно възприета в Румъния и Унгария.

Д-р Юлиян Петров - ръководител на Следствен отдел към окръжна прокуратура „ Подкрепа “