Ковид-19 почти докара електронно правителство
Образованието влезе в 21 век, само че на две скорости
" Татковци от 6 часа сутринта на опашка за първолаци ". Спомняте ли си сърцераздирателните репортажи отпреди няколко години, когато родителите спяха пред училищата като на опашка за телевизор " Велико Търново " през соца, с цел да подадат заветните документи на детето си за първи клас? Само и само да бъде записано в желаното училище? Безкрайните опашки пред гишетата, където трябва да получиш необходимата справка за нещо маловажно, което втори път няма да ти се наложи, и намусената чиновничка на гишето ти казва " Попълнете още един документ и отново се върнете ", но накрая на опашката. И, разбира се, обещанията за електронно правителство, датиращи Бог знае откога и от колко съвсем реални правителства?
Ковид-19 на практика успя да докара нещо подобно. Тоест, в някаква степен институциите у нас успяха да заработят като институции от 21 век, а не като такива от 20-ти. Подаването на документите за първолаци в София, за които от години се обясняваше, че нямало по какъв начин да стане по електронен път, внезапно се оказа не просто възможно, а и по-лесно. Както и на тези за обезщетенията за безработни. Администрацията, която от години обича да гледа лошо и да те връща за още една бумага, намери начин да уреди сама получаването на служебните ти бележки, с цел да подадеш данъчна декларация. Излезе, че вирусът, който ни парализира по домовете, може да се окаже в ролята на катализатор за въвеждането на електронното правителство или поне за облекчаването на гражданите при много от услугите, които ползват. Разбирам, това е истинската " Смърт на чиновника " /по Чехов/, защото при въвеждането на онлайн платформи за много от нещата, които досега са били само техен прерогатив, тяхното присъствие вече няма да бъде задължително. Най-малкото, една платформа поне не ти се мръщи, когато те обслужва. Е, най-много да забие, съгласно българския модел.
Но онова, което епидемията, без да иска, предизвика като революция, бе в сферата на образованието, което на десетки места бе застинало в началото на века. Защото всички съвети да се провеждат квалификации на учителите за онлайн обучение бяха само пожелателни. Защото в много малко училища учители и деца бяха готови да се обучават в едни и същи платформи и имаха едни и същи нива на познание за техниката. Ако в миналите години министерството не бе финансирало квалификационни курсове, в които издателства водят учители в СПА-центрове, с цел да им продадат своите учебници, а бе инвестирало в обучения, свързани с образователни платформи, преподавателите щяха да преминат с много по-голяма лекота в принудително новия формат. Вместо да крещят от екрана " Емиле, извикай баща си да ми каже какво да правя, че нещо заби " или " Ученици, свърши ми високоскоростния интернет, за утре решете тест 13 и ми го пратете по вайбър ". Да не говорим, че министерството не се погрижи дори да плати интернета на преподавателите, които вършат подвизи от дома си - всеки според силите си.
Има и едно " само че " - него неотдавна прочетох в един учителски форум. В коментар на учител пишеше " Нека не се хвалим прекалено, с цел да не би след края на извънредната ситуация министерството да реши, че всичко е наред ". Защото то не е - всеки преподава според силите си, само че не всеки е достатъчно подготвен и оценките тази година най-вероятно няма да бъдат достатъчно реални. Има деца, които нямат устройства, има учители, които имат само едно устройство, а и техните деца трябва да учат дистанционно. Има мобилни оператори, които вземат твърде скъпо за това. Има квартали, където децата може и да имат устройства, само че няма и да помислят да влязат в образователна платформа. За първи път от много време неравнопоставеността в българската образователна система е огромна. Да, образованието ни влезе в 21 век, само че на няколко скорости. Ред е на МОН - по какъв начин да държи секундомера.
" Татковци от 6 часа сутринта на опашка за първолаци ". Спомняте ли си сърцераздирателните репортажи отпреди няколко години, когато родителите спяха пред училищата като на опашка за телевизор " Велико Търново " през соца, с цел да подадат заветните документи на детето си за първи клас? Само и само да бъде записано в желаното училище? Безкрайните опашки пред гишетата, където трябва да получиш необходимата справка за нещо маловажно, което втори път няма да ти се наложи, и намусената чиновничка на гишето ти казва " Попълнете още един документ и отново се върнете ", но накрая на опашката. И, разбира се, обещанията за електронно правителство, датиращи Бог знае откога и от колко съвсем реални правителства?
Ковид-19 на практика успя да докара нещо подобно. Тоест, в някаква степен институциите у нас успяха да заработят като институции от 21 век, а не като такива от 20-ти. Подаването на документите за първолаци в София, за които от години се обясняваше, че нямало по какъв начин да стане по електронен път, внезапно се оказа не просто възможно, а и по-лесно. Както и на тези за обезщетенията за безработни. Администрацията, която от години обича да гледа лошо и да те връща за още една бумага, намери начин да уреди сама получаването на служебните ти бележки, с цел да подадеш данъчна декларация. Излезе, че вирусът, който ни парализира по домовете, може да се окаже в ролята на катализатор за въвеждането на електронното правителство или поне за облекчаването на гражданите при много от услугите, които ползват. Разбирам, това е истинската " Смърт на чиновника " /по Чехов/, защото при въвеждането на онлайн платформи за много от нещата, които досега са били само техен прерогатив, тяхното присъствие вече няма да бъде задължително. Най-малкото, една платформа поне не ти се мръщи, когато те обслужва. Е, най-много да забие, съгласно българския модел.
Но онова, което епидемията, без да иска, предизвика като революция, бе в сферата на образованието, което на десетки места бе застинало в началото на века. Защото всички съвети да се провеждат квалификации на учителите за онлайн обучение бяха само пожелателни. Защото в много малко училища учители и деца бяха готови да се обучават в едни и същи платформи и имаха едни и същи нива на познание за техниката. Ако в миналите години министерството не бе финансирало квалификационни курсове, в които издателства водят учители в СПА-центрове, с цел да им продадат своите учебници, а бе инвестирало в обучения, свързани с образователни платформи, преподавателите щяха да преминат с много по-голяма лекота в принудително новия формат. Вместо да крещят от екрана " Емиле, извикай баща си да ми каже какво да правя, че нещо заби " или " Ученици, свърши ми високоскоростния интернет, за утре решете тест 13 и ми го пратете по вайбър ". Да не говорим, че министерството не се погрижи дори да плати интернета на преподавателите, които вършат подвизи от дома си - всеки според силите си.
Има и едно " само че " - него неотдавна прочетох в един учителски форум. В коментар на учител пишеше " Нека не се хвалим прекалено, с цел да не би след края на извънредната ситуация министерството да реши, че всичко е наред ". Защото то не е - всеки преподава според силите си, само че не всеки е достатъчно подготвен и оценките тази година най-вероятно няма да бъдат достатъчно реални. Има деца, които нямат устройства, има учители, които имат само едно устройство, а и техните деца трябва да учат дистанционно. Има мобилни оператори, които вземат твърде скъпо за това. Има квартали, където децата може и да имат устройства, само че няма и да помислят да влязат в образователна платформа. За първи път от много време неравнопоставеността в българската образователна система е огромна. Да, образованието ни влезе в 21 век, само че на няколко скорости. Ред е на МОН - по какъв начин да държи секундомера.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ