Образованието оказва съществено влияние върху риска от бедност при работещите.

Образованието оказва значително въздействие върху риска от беднотия при работещите. Най-висок е делът на работещите небогати с начално и без обучение - 68.8%.

С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава почти 2 пъти за хората с главно обучение и над 4 пъти за тези със приблизително, написа в отчета на Националния социологически институт (НСИ).

Едночленните семейства поддържани от човек над 65 години, самотните родители с деца и семействата с три и повече деца са най-заплашени от беднотия. Рискът от беднотия за 2016 г съпоставено с миналата при семейства с един родител и подвластни деца е най -голям - 12,2%. Най-малко небогати има в семействата с двама възрастни и едно дете и с двама възрастни над 65 години. Жените, които поддържат домакинство сами са застрашени от беднотия с 15,3% повече в сравнение с мъжете в същите условия.

Последните резултати сочат, че най-вече небогати има измежду ромите - 77.1%, а минимум измежду българската етническа група - 15.7%. При българите обаче преобладаващите небогати са пенсионерите - близо 43%, а измежду ромите - безработните - 39%. Работещите небогати измежду турската, българската и ромската общественост са с почти непосредствен дял - надлежно 29%,27.9% и 28.1%. демонстрира още социологическото изследване.

Най-голяма част от живеещите в България изпитват ограничавания във връзка с почивката отвън дома (56.3%) и опциите да посрещнат непредвидени разноски -неотложен ремонт на жилището или колата, замяна на пералня или ледник, ненадейно заболяване. Резултатите изведени от Социологическият институт демонстрират, че 34.5% от хората в страната не могат да си разрешат да ядат месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от хората в семействата изпитват усложнения при заплащането в точния момент на разноските, свързани с жилището, а близо 40% се лимитират при отоплението на жилището си.

През 2016 година 31.9% от популацията живее в материални ограничения. Половината от българите не могат да си разрешат едноседмична отмора, за турската етническа група това са три четвърти от хората, а едвам 8% от ромите могат да се похвалят, че могат да почиват цяла седмица.

Във връзка със тактиката " Европа 2020 " се пресмята смесен индикатор на напредъка на страните Показателят включва хора, живеещи в риск от беднотия, с материални ограничения и в семейства на безработни.Този индикатор сочи, че през 2016 година 40.4% от популацията (2 890.3 хиляди души) са били в риск от беднотия и обществено изключване.

През 2016 година 31.9% от децата до 17-годишна възраст в България са изложени на риск от беднотия, или с 6.5 % повече по отношение на 2015 година. Социалните помощи към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 11.6 %.

Достигнатата просветителна степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата. По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение. През 2016 година всяко осмо от 10 деца (77.4%), чиито родители са с начално или без обучение, живее в беднотия. Приблизително 18 пъти по-малко са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия.

На всеки четири от 10 деца не може да бъде обезпечено пазаруването на книги, които са подобаващи за възрастта на децата и пазаруването на два чифта обувки по мярка според от сезона. През 2016 година 41.4% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия.

През 2016 година 18.7% от българчетата са лишени от нужни материални консумативи, 40.0% от турците до 17-годишна възраст и 75.1% от циганчетата.

През 2016 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Видин и Пазарджик, а най-високата - в област София, Стара Загора и Габрово.

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 31.4%, Пазарджик - 28.2%, и Варна - 26.6%., а най-нисък в областите Ямбол - 14.4%, Силистра - 14.9%, и Благоевград - 15.7