Тревненският зограф Симеон Цонев първи у нас рисува обесването на Левски
Образът на Симеон Цонев, Моната, както са го наричали в Трявна, не е запечатан на фотография. Макар, че той е доставил първия фотоапарат във възрожденското градче. Уменията му във фотографията по това време съхраняват върху хартия облиците на известни тревненци. През 1875 година той изучил фотографството и печелел добре. Но в действителност е зограф и резбар, един от тези майстори, които основават забележителни произведения. До края на живота си не се отхвърля от това изкуство.
Той рисува за първи път обесването на Васил Левски, който персонално познавал. Макар в творбата да участва някаква доверчивост, тя остава първи опит за обрисуване на мрачното събитие от зимата на 1873 година Рисува също портретите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Автор е на гравюра на цар Иван Шишман. Сред творбите му е и платно, върху което е изобразена жена, раздрана от орли, а в друга – орли раздрали паднали в пердах бойци.
Симеон Цонев е от рода на революционера Ангел Кънчев по майчина линия. Син е на Цана Пандурска, сестра на майката на Ангел Кънчев. Баща му е Цонко Симеонов от известния Витанов жанр. От него в продължение на три епохи се раждат доста зографи и марангози.
Едно поверие споделя, че родът идва от някой си Карчо – безпаричен колибарин. Той имал 13 синове. Родило се и четиринадесето дете, още веднъж момче. Бащата не обикнал детето и поради това го харизал на светогорски калугер. Калугерът дал на Карчо 100 турски рубета. Срещу тях родителите трябвало да отгледат момчето до избрана възраст. То било кръстено на калугера Викентий. Но децата, с които играел не можели да запомнят името му. Когато монахът се настанил на гърба на коня си, хлапетата извикали:
Дядо-о-о, по какъв начин беше името?
Викентий, Викентий – дал отговор калугера, само че щом схванал, че децата мъчно ще запомнят името, извикал още по-високо:
Чуйте! Витан, Витан да му думате, то е все едно.
Минали няколко години. Монахът се върнал да вземе детето в уреченото време. Но в тези години пламнала зараза и тринадесетте деца на Карчо си отишли от живота. Малкият Викентий останал единственото дете на колибарина и той към този момент не желал да го даде. Нямало накъде – дадена дума, хвърлен камък.
Старият калугер завел осемгодишния Викентий в Зографския манастир. Момчето останало там до момента в който навърши 25 години. Изучил до съвършенство зографството и резбарството. После се прибрал в Трявна и се задомил. От тогава този тъничък поминък се предавал от татко на синове. От този жанр е и Симеон Цонев, Моната.
Баща му Цоню бил от най-хубавите зографи от Тревненската школа. До през днешния ден могат да се видят икони в черквите на Трявна, само че и в Лясковец, Габрово, Свищов, Елена и други градове на страната. Познавачите на това изкуство считат, че работата му била толкоз прецизна, че се доближавал до съвършенството. Той е и огромен занаятчия на резби. Според откриватели, Цоню е занаятчия на онази красива орехова рамка за портрет, която след Освобождението търновци и хора от покрайнините подарили на княз Дондуков. Негово дело е и изобретателно изработен стол, на който е сядал самият Александър Батенберг при коронясването му във Велико Търново.
Занаята си предал и на синовете си – Митю и Симеон (роден е през 1853 г.) Тогава татко му работел икони за църквата „ Св. Георги “ в Трявна.
Двете момчета помагали на татко си в зографството още от дребни, само че Симеон бил по-талантливия в занаята. Само на петнадесет години той по този начин изучил тънкостите на това изкуство, че се отделил от опеката на татко си. Започнал самичък да рисува икони и иконостаси. От неговата ръка изобразени светци върху дърво има в Лясковец, Долна Оряховица, Средни колиби (Търновско). Някъде по това време се влюбил в момиче от Беброво, което нарисувал. Създал първия си портрет от натура. Той приличал на фотографска фотография и бил изцяло правилен.
През 1871 година в Лясковец, а четири години по-късно и в Трявна, се изиграли на сцена първите представления на „ Многострадална Геновева “. Моната нарисувал декорите, само че и играл ролята на Волф на сцената на родното си градче.
Под въздействие на своя родственик Ангел Кънчев се захванал с революционна активност. В къщата на Симеон Цонев, която се намирала покрай конака в Трявна, няколко пъти отсядал Васил Левски. Според зографа, който свирел на цигулка и флейта, Апостолът обичал да пее и една от песните, които изпълнявал е със следния текст:
Заградих си, мамо ма, градинчица
с погрешно перо петльово,
и си я посадих, мамо ма,
с жълта латинчица.
Веднъж Левски дошъл на прекрасен кон. Отседнал в дома на Симеонови под претекст, че ще поръчва икони на някаква черква. На потегляне вместо през странични улици, Левски минал по основната. Когато стигнал конака, пришпорил коня си, изправил го на задните му крайници, а по-късно пред натрупалите се турци, които го гледали, полетял по пътя за Търново.
Тревненският зограф е член на локалния революционен комитет и взема присъединяване в подготовката на Априлското въстание. Нарисувал знамето на въстаниците от Търновско. Станал знаменосец на Тревненското въстание. Изнесъл го на 5 май 1876 година Забил го на площада при часовниковата кула.
Участвал в четата на Христо Патрев и Тодор Кирков. След разбиването на четата Моната се скитал по Стара планина. Укрил се в колиби Гърците, където е роден Филип Тотю. След доста инциденти съумява да се трансферира в Румъния. Пламенния му дух не го оставял спокоен и скоро отпътувал за Сърбия. Участвал през 1876 година като доброволец в Сръбско-турската война. Убил известния със своята свирепост Баба Селим. Това го прави любим на ген. Чернаев. По това време Симеон Цонев нарисувал картина, на която е изобразен боец, който е отсякъл главата на турчин. След като разпускат българските доброволци, дружно с други мъже се върнал още веднъж в Румъния.
Наскоро по-късно е оповестена Руско-турската освободителна война и той се включва в Българското опълчение. Попада в шеста опълченска тайфа. Участва в кървавите и жестоки сражения при Шипка и Стара Загора. Заради смелостта и саможертвата си е награден с Георгиевски кръст.
След Освобождението живее в София. Рисува в столичните храмове, само че е мъчно да се каже кои са те, липсват сведения. Нарисувал портретите на Царя-освободител, на императорския наместник княз Дондуков и на новоизбрания български княз Александър Батенберг.
Не инцидентно в своя дневник Константин Иричек го показва като „ огромен родолюбец “, само че и „ фен на старини “. Като министър на националната култура чехът натоварил Симеон Цонев да нарисува копия от ктиторските портрети в Боянската черква. С това тревненският зограф се занимавал към два месеца през юли и август на 1880 година Вероятно в студения храм е простинал и се е преуморил. Няколко месеца по-късно на 25 януари 1881 година умрял от туберкулоза. Умира едвам на 28 години. Не достигнало житейското му време, с цел да разгърне самородния си гений.
Брат му Митю останал финален представител на Витановския жанр и траял да рисува до края на живота си през 1930 година В Трявна към този момент никой не си спомня за двамата братя зографи и техните облици на светци. Времето също като индивида забравя…
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Той рисува за първи път обесването на Васил Левски, който персонално познавал. Макар в творбата да участва някаква доверчивост, тя остава първи опит за обрисуване на мрачното събитие от зимата на 1873 година Рисува също портретите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Автор е на гравюра на цар Иван Шишман. Сред творбите му е и платно, върху което е изобразена жена, раздрана от орли, а в друга – орли раздрали паднали в пердах бойци.
Симеон Цонев е от рода на революционера Ангел Кънчев по майчина линия. Син е на Цана Пандурска, сестра на майката на Ангел Кънчев. Баща му е Цонко Симеонов от известния Витанов жанр. От него в продължение на три епохи се раждат доста зографи и марангози.
Едно поверие споделя, че родът идва от някой си Карчо – безпаричен колибарин. Той имал 13 синове. Родило се и четиринадесето дете, още веднъж момче. Бащата не обикнал детето и поради това го харизал на светогорски калугер. Калугерът дал на Карчо 100 турски рубета. Срещу тях родителите трябвало да отгледат момчето до избрана възраст. То било кръстено на калугера Викентий. Но децата, с които играел не можели да запомнят името му. Когато монахът се настанил на гърба на коня си, хлапетата извикали:
Дядо-о-о, по какъв начин беше името?
Викентий, Викентий – дал отговор калугера, само че щом схванал, че децата мъчно ще запомнят името, извикал още по-високо:
Чуйте! Витан, Витан да му думате, то е все едно.
Минали няколко години. Монахът се върнал да вземе детето в уреченото време. Но в тези години пламнала зараза и тринадесетте деца на Карчо си отишли от живота. Малкият Викентий останал единственото дете на колибарина и той към този момент не желал да го даде. Нямало накъде – дадена дума, хвърлен камък.
Старият калугер завел осемгодишния Викентий в Зографския манастир. Момчето останало там до момента в който навърши 25 години. Изучил до съвършенство зографството и резбарството. После се прибрал в Трявна и се задомил. От тогава този тъничък поминък се предавал от татко на синове. От този жанр е и Симеон Цонев, Моната.
Баща му Цоню бил от най-хубавите зографи от Тревненската школа. До през днешния ден могат да се видят икони в черквите на Трявна, само че и в Лясковец, Габрово, Свищов, Елена и други градове на страната. Познавачите на това изкуство считат, че работата му била толкоз прецизна, че се доближавал до съвършенството. Той е и огромен занаятчия на резби. Според откриватели, Цоню е занаятчия на онази красива орехова рамка за портрет, която след Освобождението търновци и хора от покрайнините подарили на княз Дондуков. Негово дело е и изобретателно изработен стол, на който е сядал самият Александър Батенберг при коронясването му във Велико Търново.
Занаята си предал и на синовете си – Митю и Симеон (роден е през 1853 г.) Тогава татко му работел икони за църквата „ Св. Георги “ в Трявна.
Двете момчета помагали на татко си в зографството още от дребни, само че Симеон бил по-талантливия в занаята. Само на петнадесет години той по този начин изучил тънкостите на това изкуство, че се отделил от опеката на татко си. Започнал самичък да рисува икони и иконостаси. От неговата ръка изобразени светци върху дърво има в Лясковец, Долна Оряховица, Средни колиби (Търновско). Някъде по това време се влюбил в момиче от Беброво, което нарисувал. Създал първия си портрет от натура. Той приличал на фотографска фотография и бил изцяло правилен.
През 1871 година в Лясковец, а четири години по-късно и в Трявна, се изиграли на сцена първите представления на „ Многострадална Геновева “. Моната нарисувал декорите, само че и играл ролята на Волф на сцената на родното си градче.
Под въздействие на своя родственик Ангел Кънчев се захванал с революционна активност. В къщата на Симеон Цонев, която се намирала покрай конака в Трявна, няколко пъти отсядал Васил Левски. Според зографа, който свирел на цигулка и флейта, Апостолът обичал да пее и една от песните, които изпълнявал е със следния текст:
Заградих си, мамо ма, градинчица
с погрешно перо петльово,
и си я посадих, мамо ма,
с жълта латинчица.
Веднъж Левски дошъл на прекрасен кон. Отседнал в дома на Симеонови под претекст, че ще поръчва икони на някаква черква. На потегляне вместо през странични улици, Левски минал по основната. Когато стигнал конака, пришпорил коня си, изправил го на задните му крайници, а по-късно пред натрупалите се турци, които го гледали, полетял по пътя за Търново.
Тревненският зограф е член на локалния революционен комитет и взема присъединяване в подготовката на Априлското въстание. Нарисувал знамето на въстаниците от Търновско. Станал знаменосец на Тревненското въстание. Изнесъл го на 5 май 1876 година Забил го на площада при часовниковата кула.
Участвал в четата на Христо Патрев и Тодор Кирков. След разбиването на четата Моната се скитал по Стара планина. Укрил се в колиби Гърците, където е роден Филип Тотю. След доста инциденти съумява да се трансферира в Румъния. Пламенния му дух не го оставял спокоен и скоро отпътувал за Сърбия. Участвал през 1876 година като доброволец в Сръбско-турската война. Убил известния със своята свирепост Баба Селим. Това го прави любим на ген. Чернаев. По това време Симеон Цонев нарисувал картина, на която е изобразен боец, който е отсякъл главата на турчин. След като разпускат българските доброволци, дружно с други мъже се върнал още веднъж в Румъния.
Наскоро по-късно е оповестена Руско-турската освободителна война и той се включва в Българското опълчение. Попада в шеста опълченска тайфа. Участва в кървавите и жестоки сражения при Шипка и Стара Загора. Заради смелостта и саможертвата си е награден с Георгиевски кръст.
След Освобождението живее в София. Рисува в столичните храмове, само че е мъчно да се каже кои са те, липсват сведения. Нарисувал портретите на Царя-освободител, на императорския наместник княз Дондуков и на новоизбрания български княз Александър Батенберг.
Не инцидентно в своя дневник Константин Иричек го показва като „ огромен родолюбец “, само че и „ фен на старини “. Като министър на националната култура чехът натоварил Симеон Цонев да нарисува копия от ктиторските портрети в Боянската черква. С това тревненският зограф се занимавал към два месеца през юли и август на 1880 година Вероятно в студения храм е простинал и се е преуморил. Няколко месеца по-късно на 25 януари 1881 година умрял от туберкулоза. Умира едвам на 28 години. Не достигнало житейското му време, с цел да разгърне самородния си гений.
Брат му Митю останал финален представител на Витановския жанр и траял да рисува до края на живота си през 1930 година В Трявна към този момент никой не си спомня за двамата братя зографи и техните облици на светци. Времето също като индивида забравя…
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ